Иран и Армения пробиват към Черно море
Иран публично разгласи откриването на арменското консулство в Тебриз. Това изказване направи иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахян на конференция с арменския си сътрудник Арарат Мирзоян в Ереван. Според него „ Надяваме се да станем очевидци на формалното разкриване на това генерално консулство в Тебриз през първите седмици на новата година (новата година съгласно иранския календар ще стартира на 21 март 2024 г.) “.
Като цяло тематиката за разкриване на арменско консулство в Тебриз се разисква от дълго време. Този въпрос беше разискван по време на визитата на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад в Ереван в края на 2007 година Решението му е стимулирано с нуждата от разширение на търговско-икономическото, икономическото и финансовото съдействие сред двете страни и за улеснение на работата на арменските карго превозвачи при организирането на ефикасен импорт и експорт на артикули. Но в подтекста на неразрешения спор в Карабах, Азербайджан беше сензитивен към укрепването и разширението на арменско-иранските връзки, вярвайки, че Армения би трябвало да бъде „ държана пленник на районните транспортни и други политики “. След това този план беше пресечен заради нежеланието на Иран да изостри връзките с Азербайджан и Турция. Освен това избрани сили в Иран имаха вяра, че арменското консулство в Тебриз, която е най-старата столица на Азербайджан и където няма арменци, няма нищо общо. Според иранските азери това е „ неверна стъпка, която може да докара до сериозен митинг от страна на азербайджанското население “.
След победоносната за Азербайджан Втора Карабахска война, когато породи казусът с деблокирането на районните връзки, Баку инициира разискване на отварянето на така наречен Зангезурски (Сюникски) кулоар, с цел да влезе през територията на Армения в директна връзка с Нахичеванския ексклав и към Турция. Иран се опълчи, подозирайки, че Азербайджан може в последна сметка да анексира територията. През лятото на 2023 година президентът на Азербайджан Илхам Алиев съобщи, че „ Зангезурският кулоар сигурно ще бъде отворен, без значение дали Армения го желае или не “.
Неслучайно Иран отиде да отвори консулството си в Капан (центъра на Сюник-Занзезур), навръх границата с Азербайджан. В същото време Ереван не скри, че „ откриването на иранското консулство в Капан може да се дължи на политически цели за увеличение на геополитическото значение на иранската страна в този район “. Сега, след откриването на арменското консулство в Тебриз, съгласно иранския специалист по въпросите на Кавказ Вали Каледжи, „ се появява мост „ Тебриз и Капан “, или по-скоро се отваря нова врата за развиване на връзките сред Техеран и Ереван.
Не става въпрос единствено за нови вероятности в развиването на иранско-арменските връзки. Каледжи декларира, че „ геополитиката се трансформира фрапантно в района “ и че „ заради западните наказания против Русия, съдействието сред Иран и ЕАИС ще се задълбочи, а затова и сред Иран и Армения, тъй че отварянето на консулства е належащо за бързо разрешаване на директните въпроси колкото е допустимо. ” Според него става дума за създаване на един от главните направления на коридора Персийски залив - Черно море. Той означи, че Армения, за разлика от Азербайджан, „ има опция да търгува с преференциални мита с Европейски Съюз и може да усили размера на Арменско-иранският търговски оборот до един милиард $. " В същото време турският информативен портал „ Хабер 7 “ счита, че по този метод „ Иран и Армения насочат предизвикателство към целия тюркски свят “. Защо?
Факт е, че китайските и индийските транспортни коридори, избрани в Близкия изток, в които главната роля е дадена на Саудитска Арабия и Израел, започнаха да заобикалят Турция, а по по този начин наречения междинен кулоар, свързващ Азербайджан и Турция, стартира товарен трафик видимо да намалее. Следователно възможностите на Турция да употребява геостратегическото си значение, с цел да се трансформира в мост сред Европейски Съюз от една страна и страните от Кавказ – Централна Азия и Китай от друга, понижават. Неслучайно турският президент Реджеп Тайип Ердоган разгласи проекти за основаване на различен търговски кулоар и обмисля опцията за взаимно потребление на плана за развиване на Ирак като различен маршрут.
И най-после, има интернационален транспортен кулоар Север-Юг, в който взе участие и Индия. Други основни играчи са Иран и Русия, през чиято територия минава този маршрут. Турция също би могла да се свърже с този кулоар, защото има обща граница с Иран, само че не бърза да го направи. Поради това хипотетичният коридорен завой на Иран към Армения стартира да се възприема в Турция като „ офанзива на нейните ползи “ и не е изключено в близко бъдеще Анкара и Баку да стартират по-активно разискване на проблемите на Зангезурския кулоар и нормализиране на връзките с Армения.
Фактът, че страните в района се стремят да разработят свои лични разновидности за направления от Азия до Европа, всяка от които се конкурира между тях, е естествено събитие. Така Армения и Иран желаят да изградят коридора Персийски залив-Черно море през региона на Сюник, който би трябвало да стане част от комерсиалния път от Индия към Европа. Пътните мрежи на този маршрут стартират от иранските пристанища в Персийския залив и по-късно през района Сюник (Зангезур) и останалата част от Армения водят до грузинските черноморски пристанища. Азербайджан и Турция оферират своя опция на иранско-арменския маршрут - Зангезурския кулоар. Той може да свърже Турция освен с централните региони на Азербайджан, само че и да обезпечи достъп до страните от Централна Азия през Каспийско море. Освен това посредством коридора Азербайджан желае да откри железопътна връзка със своя ексклав Нахичеван през региона на Сюник (Зангезур). Но главното е, че такава конкуренция протича без въоръжени спорове, което, уви, постоянно се случва, защото връзките сред страните от района са наранени от комплицираното общо историческо минало.
Превод: В.Сергеев
Като цяло тематиката за разкриване на арменско консулство в Тебриз се разисква от дълго време. Този въпрос беше разискван по време на визитата на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад в Ереван в края на 2007 година Решението му е стимулирано с нуждата от разширение на търговско-икономическото, икономическото и финансовото съдействие сред двете страни и за улеснение на работата на арменските карго превозвачи при организирането на ефикасен импорт и експорт на артикули. Но в подтекста на неразрешения спор в Карабах, Азербайджан беше сензитивен към укрепването и разширението на арменско-иранските връзки, вярвайки, че Армения би трябвало да бъде „ държана пленник на районните транспортни и други политики “. След това този план беше пресечен заради нежеланието на Иран да изостри връзките с Азербайджан и Турция. Освен това избрани сили в Иран имаха вяра, че арменското консулство в Тебриз, която е най-старата столица на Азербайджан и където няма арменци, няма нищо общо. Според иранските азери това е „ неверна стъпка, която може да докара до сериозен митинг от страна на азербайджанското население “.
След победоносната за Азербайджан Втора Карабахска война, когато породи казусът с деблокирането на районните връзки, Баку инициира разискване на отварянето на така наречен Зангезурски (Сюникски) кулоар, с цел да влезе през територията на Армения в директна връзка с Нахичеванския ексклав и към Турция. Иран се опълчи, подозирайки, че Азербайджан може в последна сметка да анексира територията. През лятото на 2023 година президентът на Азербайджан Илхам Алиев съобщи, че „ Зангезурският кулоар сигурно ще бъде отворен, без значение дали Армения го желае или не “.
Неслучайно Иран отиде да отвори консулството си в Капан (центъра на Сюник-Занзезур), навръх границата с Азербайджан. В същото време Ереван не скри, че „ откриването на иранското консулство в Капан може да се дължи на политически цели за увеличение на геополитическото значение на иранската страна в този район “. Сега, след откриването на арменското консулство в Тебриз, съгласно иранския специалист по въпросите на Кавказ Вали Каледжи, „ се появява мост „ Тебриз и Капан “, или по-скоро се отваря нова врата за развиване на връзките сред Техеран и Ереван.
Не става въпрос единствено за нови вероятности в развиването на иранско-арменските връзки. Каледжи декларира, че „ геополитиката се трансформира фрапантно в района “ и че „ заради западните наказания против Русия, съдействието сред Иран и ЕАИС ще се задълбочи, а затова и сред Иран и Армения, тъй че отварянето на консулства е належащо за бързо разрешаване на директните въпроси колкото е допустимо. ” Според него става дума за създаване на един от главните направления на коридора Персийски залив - Черно море. Той означи, че Армения, за разлика от Азербайджан, „ има опция да търгува с преференциални мита с Европейски Съюз и може да усили размера на Арменско-иранският търговски оборот до един милиард $. " В същото време турският информативен портал „ Хабер 7 “ счита, че по този метод „ Иран и Армения насочат предизвикателство към целия тюркски свят “. Защо?
Факт е, че китайските и индийските транспортни коридори, избрани в Близкия изток, в които главната роля е дадена на Саудитска Арабия и Израел, започнаха да заобикалят Турция, а по по този начин наречения междинен кулоар, свързващ Азербайджан и Турция, стартира товарен трафик видимо да намалее. Следователно възможностите на Турция да употребява геостратегическото си значение, с цел да се трансформира в мост сред Европейски Съюз от една страна и страните от Кавказ – Централна Азия и Китай от друга, понижават. Неслучайно турският президент Реджеп Тайип Ердоган разгласи проекти за основаване на различен търговски кулоар и обмисля опцията за взаимно потребление на плана за развиване на Ирак като различен маршрут.
И най-после, има интернационален транспортен кулоар Север-Юг, в който взе участие и Индия. Други основни играчи са Иран и Русия, през чиято територия минава този маршрут. Турция също би могла да се свърже с този кулоар, защото има обща граница с Иран, само че не бърза да го направи. Поради това хипотетичният коридорен завой на Иран към Армения стартира да се възприема в Турция като „ офанзива на нейните ползи “ и не е изключено в близко бъдеще Анкара и Баку да стартират по-активно разискване на проблемите на Зангезурския кулоар и нормализиране на връзките с Армения.
Фактът, че страните в района се стремят да разработят свои лични разновидности за направления от Азия до Европа, всяка от които се конкурира между тях, е естествено събитие. Така Армения и Иран желаят да изградят коридора Персийски залив-Черно море през региона на Сюник, който би трябвало да стане част от комерсиалния път от Индия към Европа. Пътните мрежи на този маршрут стартират от иранските пристанища в Персийския залив и по-късно през района Сюник (Зангезур) и останалата част от Армения водят до грузинските черноморски пристанища. Азербайджан и Турция оферират своя опция на иранско-арменския маршрут - Зангезурския кулоар. Той може да свърже Турция освен с централните региони на Азербайджан, само че и да обезпечи достъп до страните от Централна Азия през Каспийско море. Освен това посредством коридора Азербайджан желае да откри железопътна връзка със своя ексклав Нахичеван през региона на Сюник (Зангезур). Но главното е, че такава конкуренция протича без въоръжени спорове, което, уви, постоянно се случва, защото връзките сред страните от района са наранени от комплицираното общо историческо минало.
Превод: В.Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ