Отчаяният ход на Иран
Иран разгласи, че към този момент няма да продава едва обогатения си уран в чужбина, а ще го оставя на територията на страната. Освен това Техеран счита да възобнови и производството на високообогатен уран. Така Иран заплашва атомното съглашение, към което до момента се придържаха всички подписали го страни като се изключи Съединени американски щати.
Тези решения на иранските ръководещи поставят завършек на " ерата на въздържаност, дипломация и вяра ", която страната реши да следва откакто през 2013 година Хасан Рухани бе определен за президент. Ера, чиято кулминация бе подписването на атомното съглашение през 2015 година.
Още през цялото време обаче Рухани бе заставен да се бори против мощната вътрешна опозиция на хардлайнерите - духовния водач аятолах Али Хаменей и Иранската революционна армия. Тези сили не желаеха атомното съглашение да се увенчае с триумф и създаваха всевъзможни усложнения на президента - както вътрешнополитически, по този начин и външнополитически.
Притиснати от Съединени американски щати
Рухани очевидно към този момент се е разделил с вярата, че ще успее да избави най-малко атомното съглашение като позитивен резултат от своето президентство. Първият подтик за това развиване безспорно дадоха Съединени американски щати преди тъкмо една година, когато оповестиха, че се отхвърлят от съглашението и приключват действието на признатите изключения за експорт на ирански нефт, както и за експорт на обогатен уран и тежка вода.
Точно година след оповестеното от Тръмп решение, Рухани разгласи, че Иран към този момент няма желание да съблюдава избрани елементи от атомната договорка.
Фактът, че Съединени американски щати анулираха изключенията за иранския износ остави на Техеран единствено две вероятни варианти: изцяло да спре да обогатява уран, или да нарушава наредбата, съгласно която Иран има право да оставя на своя територия не повече от 300 кг. обогатен уран.
Независимо от тази насилствена обстановка, сбогуването на Иран с атомното съглашение го излага на сериозна заплаха. Така страната може да изгуби останалата му до момента поддръжка от страна на Франция, Англия и Германия. Тези страни, респективно Европейски Съюз, до момента упорстваха съглашението да остане в действие и се опитваха да смекчат резултата от американските наказания. Сега обаче европейските съдружници на Рухани може и да се приближат до твърдата линия на Вашингтон.
Задават се още веднъж мрачни времена?
Независимо от неотстъпчивостта на Тръмп във връзка атомното съглашение, Вашингтон постоянно е излъчвал сигнали на подготвеност да договаря с Техеран. Иранското управление обаче ги игнорираше. Сега очевидно се задава нова епоха на конфронтативна иранска политика, каквато водеше някогашният президент Ахмадинеджад. Това, на собствен ред, ще налее вода в мелниците на американските хардлайнери, които и без друго считат, че в Иран въобще няма никакви допустими сътрудници за договаряния.
С поставения период от 60 дни, Рухани очевидно желае да принуди останалите сътрудници на атомното съглашение да създадат оферти за нова договорка, която да защищити Иран от американските наказания. Това обаче наподобява повече на акция на обезсърчение, откакто в продължение на шест години Иран на вятъра се опитваше да отхвърли бремето на глобите. Сега вероятностите за триумф са отчайващи и заради това, че опциите на Рухани да оказва въздействие над иранската външна политика в района на Близкия изток са прекомерно незначителни.
Коментарът на Джамшид Барзегар е оповестен в " Дойче веле ".
Тези решения на иранските ръководещи поставят завършек на " ерата на въздържаност, дипломация и вяра ", която страната реши да следва откакто през 2013 година Хасан Рухани бе определен за президент. Ера, чиято кулминация бе подписването на атомното съглашение през 2015 година.
Още през цялото време обаче Рухани бе заставен да се бори против мощната вътрешна опозиция на хардлайнерите - духовния водач аятолах Али Хаменей и Иранската революционна армия. Тези сили не желаеха атомното съглашение да се увенчае с триумф и създаваха всевъзможни усложнения на президента - както вътрешнополитически, по този начин и външнополитически.
Притиснати от Съединени американски щати
Рухани очевидно към този момент се е разделил с вярата, че ще успее да избави най-малко атомното съглашение като позитивен резултат от своето президентство. Първият подтик за това развиване безспорно дадоха Съединени американски щати преди тъкмо една година, когато оповестиха, че се отхвърлят от съглашението и приключват действието на признатите изключения за експорт на ирански нефт, както и за експорт на обогатен уран и тежка вода.
Точно година след оповестеното от Тръмп решение, Рухани разгласи, че Иран към този момент няма желание да съблюдава избрани елементи от атомната договорка.
Фактът, че Съединени американски щати анулираха изключенията за иранския износ остави на Техеран единствено две вероятни варианти: изцяло да спре да обогатява уран, или да нарушава наредбата, съгласно която Иран има право да оставя на своя територия не повече от 300 кг. обогатен уран.
Независимо от тази насилствена обстановка, сбогуването на Иран с атомното съглашение го излага на сериозна заплаха. Така страната може да изгуби останалата му до момента поддръжка от страна на Франция, Англия и Германия. Тези страни, респективно Европейски Съюз, до момента упорстваха съглашението да остане в действие и се опитваха да смекчат резултата от американските наказания. Сега обаче европейските съдружници на Рухани може и да се приближат до твърдата линия на Вашингтон.
Задават се още веднъж мрачни времена?
Независимо от неотстъпчивостта на Тръмп във връзка атомното съглашение, Вашингтон постоянно е излъчвал сигнали на подготвеност да договаря с Техеран. Иранското управление обаче ги игнорираше. Сега очевидно се задава нова епоха на конфронтативна иранска политика, каквато водеше някогашният президент Ахмадинеджад. Това, на собствен ред, ще налее вода в мелниците на американските хардлайнери, които и без друго считат, че в Иран въобще няма никакви допустими сътрудници за договаряния.
С поставения период от 60 дни, Рухани очевидно желае да принуди останалите сътрудници на атомното съглашение да създадат оферти за нова договорка, която да защищити Иран от американските наказания. Това обаче наподобява повече на акция на обезсърчение, откакто в продължение на шест години Иран на вятъра се опитваше да отхвърли бремето на глобите. Сега вероятностите за триумф са отчайващи и заради това, че опциите на Рухани да оказва въздействие над иранската външна политика в района на Близкия изток са прекомерно незначителни.
Коментарът на Джамшид Барзегар е оповестен в " Дойче веле ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ