Иран на практика е блокирал Ормузкия проток – един от

Иран на процедура е блокирал Ормузкия пролив – един от най-натоварените морски направления за транспорт на нефт в света – откакто Съединени американски щати и Израел нападнаха страната на 28 февруари, написа BBC.

Около 20% от международния нефт и полутечен природен газ (LNG) нормално минават през този стеснен морски кулоар, а ескалацията на спора докара до внезапно повишаване на световните цени на горивата.

Какво съставлява Ормузкият пролив?

Ормузкият пролив се намира сред Иран на север и Оман и Обединените арабски емирства (ОАЕ) на юг. Той свързва Персийския залив с Арабско море.

Широчината му е към 50 километра при входа и изхода и едвам към 33 километра в най-тясната част. Въпреки това протокът е задоволително бездънен, с цел да могат през него да минават най-големите танкери за необработен нефт.

Той е основен маршрут за експортьорите на нефт и газ от Близкия изток, както и за техните интернационалните клиенти.

Според данни на американската Енергийна осведомителна администрация (EIA), през 2025 година към 20 милиона барела нефт и петролни артикули са прекосявали всекидневно през протока. Това се равнява на енергийна търговия на стойност близо 600 милиарда $ годишно.

Петролът идва освен от Иран, само че и от страни като Ирак, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. Около 20% от международния полутечен природен газ също минава през този маршрут, като главен експортьор е Катар.

Втечненият природен газ съставлява газ, охладен до течна форма, което понижава размера му към 600 пъти и улеснява превозването. Впоследствие той още веднъж се трансформира в газ за потребление в отоплението, готвенето и производството на електрическа енергия.

Освен това Ормузкият пролив е основен за износа на торове от района, защото природният газ е съществена суровина в производството им. Около една трета от международната търговия с торове минава през него.

В противоположна посока протокът е жизненоважен за доставките на храни, медикаменти и софтуерно съоръжение към страните от Близкия изток.

Какви са последствията от блокирането?

Обикновено към 3000 кораба минават през Ормузкия пролив всеки месец. В последните седмици обаче трафикът е намалял фрапантно, откакто Иран насочи закани към танкери и други плавателни съдове.

По данни на организация AFP към 18 март минимум 21 кораба са били ударени, атакувани или са съобщили за набези от началото на спора.

Според оценки от ОАЕ, представени от AFP, над 18 търговски кораба от разнообразни страни са били изумени с ракети, дронове и морски мини. Най-малко осем души са починали, а четирима се водят в неопределеност.

Експерти означават, че даже без публично оповестена обсада, действителната опасност от офанзиви прави прекосяването през протока извънредно рисково. Освен това застраховките за корабите са станали или недостъпни, или извънредно скъпи.

„ Можете да бъдете атакувани, а застраховката или липсва, или е доста скъпа, по тази причина корабите изчакват възстановяване на сигурността “, разяснява анализаторът Арне Ломан Расмусен.

В резултат цените на петрола се задържат доста по-високи по отношение на равнищата преди спора – към 100 $ за барел, което е нарастване с съвсем 70% от началото на годината.

Кой ще бъде най-засегнат?

Страните от Персийския залив, в това число Иран, са мощно подвластни от износа на енергийни запаси.

В същото време блокирането на протока има съществени последствия за Азия. Китай да вземем за пример купува към 90% от иранския нефт, който след това употребява за произвеждане на артикули за експорт.

Това значи, че повишението на цените на петрола може да докара до по-високи цени на стоките в световен мащаб.

Как Иран управлява протока?

Според разпоредбите на Организация на обединените нации страните имат право да упражняват надзор върху морски територии до 12 морски благи от бреговата си линия. В най-тясната част Ормузкият пролив попада в териториалните води на Иран и Оман.

Експерти показват, че един от най-ефективните способи Иран да ограничи трафика е посредством слагане на морски мини, потребление на бързи атакуващи лодки и подводници.

Тези лодки постоянно са въоръжени с противокорабни ракети, което в допълнение усилва риска за преминаващите съдове.

Как реагират Съединени американски щати?

До момента Съединени американски щати не са разположили военни кораби в протока, като военният им отговор се лимитира главно до въздушни удари по ирански цели, в това число позиции на военноморските сили.

На 18 март да вземем за пример американската войска заяви, че е бомбардирала ирански обекти с противокорабни ракети по протока.

Президентът Доналд Тръмп прикани други страни, в това число съдружници и Китай, да се включат в обезпечаването на сигурността в Ормузкия пролив, само че самодейността не срещна сериозна поддръжка.

В предишното Съединени американски щати към този момент са осигурявали отбрана на корабоплаването в района – по време на войната сред Иран и Ирак през 80-те години американски военни кораби са ескортирали танкери в Персийския залив.

Има ли различни направления?

През годините опасността от блокиране на протока е предиздвикала страните от района да изградят различни направления.

Саудитска Арабия разполага с водопровод с дължина 1200 км и потенциал до 5 милиона барела дневно. ОАЕ също имат водопровод до пристанището Фуджейра с потенциал от най-малко 1,5 милиона барела на ден.

Въпреки това пренасочването на доставките не може изцяло да компенсира загубите – съгласно Reuters това би довело до спад от 8 до 10 милиона барела на ден.

Освен това инфраструктурата също е уязвима, като към този момент има известия за офанзиви с дронове против петролни уреди.

Продължава ли корабоплаването?

От началото на спора едвам 21 танкера са минали през Ормузкия пролив, съгласно CNBC.

Между 1 и 15 март са минали 11 кораба, свързани с Китай. Индия също оповестява за прекосяване на свои танкери и се надява на дипломатическо решение за понижаване на напрежението.

Ситуацията остава напрегната, а бъдещето на един от най-важните енергийни направления в света – нестабилно.