Могат ли преговорите за иранската ядрена сделка да се провалят
Иран и международните сили организираха първите си диалози от пет месеца в понеделник в опит да съживят нуклеарната договорка от 2015 година Според доста дипломати времето за спасяването на съглашението, което тогавашният американски президент Доналд Тръмп напусна през 2018 година, изтича, а заеманата от Техеран в този момент твърда обществена позиция усложнява процеса.
" Добрата воля поражда благосклонност " е един от знаците на иранската дипломация, употребен в метода им към Съединени американски щати. Всъщност тази фраза добива известност още при започване на ръководството на Джордж Буш-старши, когато той се обръща към Иран за спасяването на американски заложници в Ливан през 1991 година И тогава, както в този момент, дипломатическите връзки сред двете страни не са били изключително топли, само че в последна сметка част от американските заложници са освободени, а за това роля играе Иран посредством въздействието си над разнообразни военни фракции в района. Тогава Буш-старши изрича тези думи с концепцията, че това ще е началото на по-добри взаимоотношения и макар разликите може да се зародят по-дългосрочни връзки, стига Иран да направи първата стъпка. Техеран значително я прави. Не след дълго обаче, в това число след редица конфликтни обстановки, измежду които атентати в израелското посолство в Аржентина и доста по-агресивната нуклеарна политика след края на иранско-иракската война, Съединени американски щати не лимитират икономическите наказания против Иран и последователно връзките се охлаждат съществено.
Горе-долу по този начин не престават връзките и до през днешния ден - с доста упования един от различен, като разликата е, че администрацията на Тръмп напълно промени тона и се отдръпна от иранската нуклеарна договорка през май 2018 година Сега възобновените договаряния във Виена се чакат с голям интерес, тъй като значително неща са се трансформирали за три години.
Изолация и преориентиране
След 2018 година Иран е в интервал на изолираност и преориентиране. От една страна, страната е изолирана от политиките на Съединени американски щати и ненапълно на Европейски Съюз, а, от друга, от ден на ден стартира да се насочва към партньорство с Русия и Китай. В този подтекст би трябвало да се преглежда договорката сред Пекин и Техеран от тази година, посредством която се допускат финансови вложения до 400 милиарда $, ориентирани основно към енергийните запаси на Иран. Това единствено се прибавя към все по-големия интерес на Китай в нуклеарната енергетика, като азиатската страна към този момент изрази предпочитание за градежа на нови централи.
Реклама
Д-р Али Тажвиди, ирански експерт по американска външна политика, твърди пред " Капитал ", че настроенията в Техеран се изрязват в " цялостна липса на доверие към западните сътрудници и изключително към администрацията на Джо Байдън ". Той прибавя, че макар сложното си финансово състояние Иран е понижил зависимостите си от Запада точно поради преориентирането си на Изток и в този момент може да е доста по-настъпателен в настояванията си. Такъв вид договаряния обаче не биха се харесали на Европа и Съединени американски щати, изключително на фона на избирането на новия ирански президент Ебрахим Раиси, който е с много мощни религиозни възгледи и е критик на Запада и неговите сближаващи политики с Иран по времето на предшественика си Хасан Рохани.
Ако може в три точки да се каже какви са иранските условия в тези договаряния, това са: гаранции, обезщетения за глобите и диалози, фокусирани само върху нуклеарната договорка. Тази обстановка несъмнено не е по усета на Съединени американски щати, които, наподобява, не са подготвени да дават каквито и да е гаранции за тази и бъдещите администрации, че ще има смяна в глобите и условията към Техеран. Според американската позиция Иран продължава да е прекомерно рисков индивид, играещ постоянно двойна роля в политиките в Средна Азия и Близкия изток и всяка опция за неговото икономическо отваряне ще подклажда повече проблеми в района.
Желание за сделка, само че не при същите условия
Трудно би се намерила точна информация за енергийния микс на Иран и какви мощности се употребяват - един от дребното известни обстоятелства е, че през последните 15 години енергийната консумация се е нараснала с 50%. Въпреки нуклеарното си развиване съгласно данни от Международната организация за атомна сила иранската енергетика не е съществено подвластна от нуклеарните централи, а към момента разчита основно на газ и нефт. Според доктор Тажвиди страната има предпочитание да прави бизнес със Запада, само че не при същите условия, както преди. В реалност в този момент доста по-примамлив пазар за иранците е Китай, където е ориентиран техният непрекъснато увеличаващ се петролен експорт. Това не би трябвало да е изненада за Съединени американски щати, които също са концентрирали танкерите си с полутечен газ през последните месеци точно към Китай, където цените са доста по-високи от Европа.
Все отново иранската преговорна делегация е наясно, че тежкото финансово състояние на страната може да бъде преодоляно при постигането на сделка, като съгласно данни на Bloomberg възобновяването на износа на нефт ще донесе най-малко 50 милиарда $ годишни доходи, което няма по какъв начин да не се отрази на галопиращата инфлация в ислямската република. Според ръководителя на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс обаче договаряния ще има, само че сключването на договорка е едва евентуално. Този песимизъм е подбуден от обстоятелството, че процесът е отчасти изтърван с напускането на съглашението от Съединени американски щати през 2018 година Именно тази бездейност от страна на Вашингтон, както и съветското и китайското рамо, на което Иран се обляга, са задоволителни, с цел да си разреши Техеран да изчака Западът да направи първата крачка. А това не е ясно дали ще се случи - историята на тези връзки демонстрира, че първата крачка мъчно ще бъде направена, изключително след споровете през последните години като убийството на иранския военачалник Касем Солеймани и иранската офанзива на американските бази в Ирак.
Реклама Как се стигна дотукИранската нуклеарна договорка е артикул на договарянията сред Техеран, непрекъснатите членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - Китай, Русия, Франция, Англия и Съединени американски щати, плюс Германия и Европейския съюз. След години на напрежение през 2015 година страните реализираха сделка за параметрите на иранската нуклеарна стратегия и нейните мощности, като най-сериозен предмет на договарянията беше по какъв начин да се ограничи опцията за сдобиването с нуклеарно оръжие. В подмяна Иран беше заплатен с анулация на част от икономическите наказания, които попречват съществено страната в последните десетилетия. След доста турбуленции и куп обвинявания - главно сред Иран и администрацията на Доналд Тръмп, Съединени американски щати изоставиха договорката под предлог, че Иран не извършва отговорностите си и ще се възползва от икономическото облекчение, с цел да форсира своята нуклеарна стратегия макар западния надзор. След отдръпването на Вашингтон последваха нови наказания за Техеран, които още повече натиснаха стагнираната стопанска система и доведоха до големи равнища на инфлация. Световните сили и Иран седнаха още веднъж на масата за договаряния през 2021 година, като очакванията са, че ще се откри поле за консенсус и американската дипломация още веднъж ще бъде част от него. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Евгени Ахмадзай
" Добрата воля поражда благосклонност " е един от знаците на иранската дипломация, употребен в метода им към Съединени американски щати. Всъщност тази фраза добива известност още при започване на ръководството на Джордж Буш-старши, когато той се обръща към Иран за спасяването на американски заложници в Ливан през 1991 година И тогава, както в този момент, дипломатическите връзки сред двете страни не са били изключително топли, само че в последна сметка част от американските заложници са освободени, а за това роля играе Иран посредством въздействието си над разнообразни военни фракции в района. Тогава Буш-старши изрича тези думи с концепцията, че това ще е началото на по-добри взаимоотношения и макар разликите може да се зародят по-дългосрочни връзки, стига Иран да направи първата стъпка. Техеран значително я прави. Не след дълго обаче, в това число след редица конфликтни обстановки, измежду които атентати в израелското посолство в Аржентина и доста по-агресивната нуклеарна политика след края на иранско-иракската война, Съединени американски щати не лимитират икономическите наказания против Иран и последователно връзките се охлаждат съществено.
Горе-долу по този начин не престават връзките и до през днешния ден - с доста упования един от различен, като разликата е, че администрацията на Тръмп напълно промени тона и се отдръпна от иранската нуклеарна договорка през май 2018 година Сега възобновените договаряния във Виена се чакат с голям интерес, тъй като значително неща са се трансформирали за три години.
Изолация и преориентиране
След 2018 година Иран е в интервал на изолираност и преориентиране. От една страна, страната е изолирана от политиките на Съединени американски щати и ненапълно на Европейски Съюз, а, от друга, от ден на ден стартира да се насочва към партньорство с Русия и Китай. В този подтекст би трябвало да се преглежда договорката сред Пекин и Техеран от тази година, посредством която се допускат финансови вложения до 400 милиарда $, ориентирани основно към енергийните запаси на Иран. Това единствено се прибавя към все по-големия интерес на Китай в нуклеарната енергетика, като азиатската страна към този момент изрази предпочитание за градежа на нови централи.
Реклама
Д-р Али Тажвиди, ирански експерт по американска външна политика, твърди пред " Капитал ", че настроенията в Техеран се изрязват в " цялостна липса на доверие към западните сътрудници и изключително към администрацията на Джо Байдън ". Той прибавя, че макар сложното си финансово състояние Иран е понижил зависимостите си от Запада точно поради преориентирането си на Изток и в този момент може да е доста по-настъпателен в настояванията си. Такъв вид договаряния обаче не биха се харесали на Европа и Съединени американски щати, изключително на фона на избирането на новия ирански президент Ебрахим Раиси, който е с много мощни религиозни възгледи и е критик на Запада и неговите сближаващи политики с Иран по времето на предшественика си Хасан Рохани.
Ако може в три точки да се каже какви са иранските условия в тези договаряния, това са: гаранции, обезщетения за глобите и диалози, фокусирани само върху нуклеарната договорка. Тази обстановка несъмнено не е по усета на Съединени американски щати, които, наподобява, не са подготвени да дават каквито и да е гаранции за тази и бъдещите администрации, че ще има смяна в глобите и условията към Техеран. Според американската позиция Иран продължава да е прекомерно рисков индивид, играещ постоянно двойна роля в политиките в Средна Азия и Близкия изток и всяка опция за неговото икономическо отваряне ще подклажда повече проблеми в района.
Желание за сделка, само че не при същите условия
Трудно би се намерила точна информация за енергийния микс на Иран и какви мощности се употребяват - един от дребното известни обстоятелства е, че през последните 15 години енергийната консумация се е нараснала с 50%. Въпреки нуклеарното си развиване съгласно данни от Международната организация за атомна сила иранската енергетика не е съществено подвластна от нуклеарните централи, а към момента разчита основно на газ и нефт. Според доктор Тажвиди страната има предпочитание да прави бизнес със Запада, само че не при същите условия, както преди. В реалност в този момент доста по-примамлив пазар за иранците е Китай, където е ориентиран техният непрекъснато увеличаващ се петролен експорт. Това не би трябвало да е изненада за Съединени американски щати, които също са концентрирали танкерите си с полутечен газ през последните месеци точно към Китай, където цените са доста по-високи от Европа.
Все отново иранската преговорна делегация е наясно, че тежкото финансово състояние на страната може да бъде преодоляно при постигането на сделка, като съгласно данни на Bloomberg възобновяването на износа на нефт ще донесе най-малко 50 милиарда $ годишни доходи, което няма по какъв начин да не се отрази на галопиращата инфлация в ислямската република. Според ръководителя на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс обаче договаряния ще има, само че сключването на договорка е едва евентуално. Този песимизъм е подбуден от обстоятелството, че процесът е отчасти изтърван с напускането на съглашението от Съединени американски щати през 2018 година Именно тази бездейност от страна на Вашингтон, както и съветското и китайското рамо, на което Иран се обляга, са задоволителни, с цел да си разреши Техеран да изчака Западът да направи първата крачка. А това не е ясно дали ще се случи - историята на тези връзки демонстрира, че първата крачка мъчно ще бъде направена, изключително след споровете през последните години като убийството на иранския военачалник Касем Солеймани и иранската офанзива на американските бази в Ирак.
Реклама Как се стигна дотукИранската нуклеарна договорка е артикул на договарянията сред Техеран, непрекъснатите членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - Китай, Русия, Франция, Англия и Съединени американски щати, плюс Германия и Европейския съюз. След години на напрежение през 2015 година страните реализираха сделка за параметрите на иранската нуклеарна стратегия и нейните мощности, като най-сериозен предмет на договарянията беше по какъв начин да се ограничи опцията за сдобиването с нуклеарно оръжие. В подмяна Иран беше заплатен с анулация на част от икономическите наказания, които попречват съществено страната в последните десетилетия. След доста турбуленции и куп обвинявания - главно сред Иран и администрацията на Доналд Тръмп, Съединени американски щати изоставиха договорката под предлог, че Иран не извършва отговорностите си и ще се възползва от икономическото облекчение, с цел да форсира своята нуклеарна стратегия макар западния надзор. След отдръпването на Вашингтон последваха нови наказания за Техеран, които още повече натиснаха стагнираната стопанска система и доведоха до големи равнища на инфлация. Световните сили и Иран седнаха още веднъж на масата за договаряния през 2021 година, като очакванията са, че ще се откри поле за консенсус и американската дипломация още веднъж ще бъде част от него. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Евгени Ахмадзай
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ