Иран е възстановил оперативния достъп до 30 от 33-те подземни

Иран е възстановил оперативния достъп до 30 от 33-те подземни ракетни бази, ситуирани по протежението на Ормузкия пролив .

Това разкри вестник " Ню Йорк таймс ", базирайки се на източници, осведомени с най-новите данни на американското разузнаване.

Тази информация тревожи най-вече високопоставените чиновници, защото възобновяване на достъпа до тези бази може да съставлява опасност за преминаващите през Ормузкия пролив американски военни кораби и петролни танкери.

В тази връзка те също по този начин показаха, че обществената изразителност на администрацията на американския президент Доналд Тръмп, съгласно която иранската войска е претърпяла съкрушително проваляне, контрастира внезапно с това, което американските специфични служби оповестяват на политиците зад затворени порти.

Според всички последни отчети Иран като цяло е възстановил достъпа до към 90% от подземните си хранилища за ракети и пускови установки в цялата страна и към момента разполага с към 70% от мобилните пускови установки и предвоенния ракетен боеприпас, означиха източниците.

Те подчертаха, че този боеприпас включва както балистични ракети , които могат да бъдат ориентирани към други страни в района, по този начин и по-малко количество крилати ракети, които могат да бъдат употребявани против цели на сушата или в морето, ситуирани на по-малко разстояние.

От новите разследващи данни излиза наяве, че Тръмп и неговите военни съветници са надценили вредите, които американските военни биха могли да нанесат на иранските ракетни бази.

Получените данни сочат към казуса, с който Тръмп ще се сблъска, в случай че примирието, подписано преди месец, бъде нарушено, споделиха източници на вестника, добавяйки, че въоръжените сили на Съединени американски щати към този момент са изчерпали запасите от доста сериозно значими муниции, до момента в който Иран резервира забележителен боен капацитет, в това число в региона на жизненоважния Ормузки пролив.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }

Добави ни в желани източници в Google