Протестите в Иран или за цената на прокси войните
Иран е разтресен още веднъж от всеобщи демонстрации. Това е втора сходна вълна в границите на последните две години. Предишният изблик на неодобрение избухна в края на 2017-а и продължи през по-голямата част от 2018 година
Между митингите тогава и тези в този момент има нещо общо. Причината за гнева на иранците са икономическите компликации, с които се сблъскват.
Али Хаменей: Протестите в Иран са бойкот Иранският аятолах поддържа решението за увеличение на цената на бензина
През 2017 година нарастването на цените на питателните артикули изкара жителите на огромните ирански градове на улиците, а в този момент те излязоха поради скок от 50% в цената на бензина.
Наистина е учудващо, че в една от страните водещи производителки на нефт има сходно нарастване, само че то бе обосновано от висшия водач аятолах Хаменей с нуждата от средства за обществено слабите жители в Иран. Според Иранската комерсиална камара 33% от иранците през 2017 година са живели под прага на бедността.
Причина за икономическите и обществени компликации ръководещите в близокоизточната страна виждат в глобите, които Съединени американски щати постанова на Иран, откакто Вашингтон разгласи отдръпването си от „ нуклеарната сделка” с Техеран. А зад митингите управляващите виждат „ саботаж”, подкрепян от „ враговете на революцията”.
Наистина, глобите имат своя дял в усложняването на ситуацията в Иран. Все отново обаче би трябвало да се означи, че митингите през 2017 година започнаха доста преди Тръмп да се отдръпна от „ нуклеарното споразумение” и да наложи нови ограничавания на търговията с Техеран.
Благодарение на „ нуклеарното споразумение” бяха освободени голяма част от активите на Иран зад граница, а подновяването на комерсиалните връзки със Запада благоприятстваше нарастването на Брутният вътрешен продукт в страната.
Снимка: Reuters
Разследване на „ Ройтерс” обаче демонстрира, че от икономическия разцвет изгода извличат единствено няколко държавни компании и висшия водач Али Хаменей.
Вместо да влагат средства в възстановяване на обстановката с най-бедните поданици на Иран, тогава водачите на страната взеха решение да платят с наличните пари за одобряване на хегемонията си в района.
Иран е изхарчил 16 милиарда $ за финансиране на милиции и други военни формирования в Ирак и Сирия. Това разобличаване направи преди няколко седмици американският представител за Иран Брайън Хук пред телевизия „ Ал Арабия”.
Вероятно, в случай че част от тези средства бяха заделени за обществени стратегии и облекчение на обстановката с най-бедните, в този момент иранските управляващи нямаше да се сблъскват с такива митинги и да упрекват за обстановката „ враговете на революцията”.
Между митингите тогава и тези в този момент има нещо общо. Причината за гнева на иранците са икономическите компликации, с които се сблъскват.
Али Хаменей: Протестите в Иран са бойкот Иранският аятолах поддържа решението за увеличение на цената на бензина
През 2017 година нарастването на цените на питателните артикули изкара жителите на огромните ирански градове на улиците, а в този момент те излязоха поради скок от 50% в цената на бензина.
Наистина е учудващо, че в една от страните водещи производителки на нефт има сходно нарастване, само че то бе обосновано от висшия водач аятолах Хаменей с нуждата от средства за обществено слабите жители в Иран. Според Иранската комерсиална камара 33% от иранците през 2017 година са живели под прага на бедността.
Причина за икономическите и обществени компликации ръководещите в близокоизточната страна виждат в глобите, които Съединени американски щати постанова на Иран, откакто Вашингтон разгласи отдръпването си от „ нуклеарната сделка” с Техеран. А зад митингите управляващите виждат „ саботаж”, подкрепян от „ враговете на революцията”.
Наистина, глобите имат своя дял в усложняването на ситуацията в Иран. Все отново обаче би трябвало да се означи, че митингите през 2017 година започнаха доста преди Тръмп да се отдръпна от „ нуклеарното споразумение” и да наложи нови ограничавания на търговията с Техеран.
Благодарение на „ нуклеарното споразумение” бяха освободени голяма част от активите на Иран зад граница, а подновяването на комерсиалните връзки със Запада благоприятстваше нарастването на Брутният вътрешен продукт в страната.
Снимка: Reuters
Разследване на „ Ройтерс” обаче демонстрира, че от икономическия разцвет изгода извличат единствено няколко държавни компании и висшия водач Али Хаменей.
Вместо да влагат средства в възстановяване на обстановката с най-бедните поданици на Иран, тогава водачите на страната взеха решение да платят с наличните пари за одобряване на хегемонията си в района.
Иран е изхарчил 16 милиарда $ за финансиране на милиции и други военни формирования в Ирак и Сирия. Това разобличаване направи преди няколко седмици американският представител за Иран Брайън Хук пред телевизия „ Ал Арабия”.
Вероятно, в случай че част от тези средства бяха заделени за обществени стратегии и облекчение на обстановката с най-бедните, в този момент иранските управляващи нямаше да се сблъскват с такива митинги и да упрекват за обстановката „ враговете на революцията”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ