IPv6 трябваше да промени всичко. Това беше бъдещето на интернет.

IPv6 трябваше да промени всичко. Това беше бъдещето на интернет. Мащабна рационализация, която трябваше да реши казуса с дефицита на IP адреси, да опрости мрежите и да направи всичко по-бързо и по-сигурно. Но не щеш ли десетилетия по-късно към момента се придържаме към IPv4.

И по този начин, какво се случи с IPv6 и за какво към момента сме толкоз подвластни от IPv4?

Какво съставляват IPv4 и IPv6?

Всяко устройство, обвързвано с интернет, се нуждае от IP адрес.

Накратко, всяко устройство, обвързвано с интернет, се нуждае от по този начин наречения IP адрес (интернет протокол адрес). Това е неповторим идентификатор, който указва на другите устройства къде да изпращат данните, и можете да си го визиите като пощенски адрес, само че за вашия телефон, преносим компютър или рутер.

По принцип, когато посещавате даден уеб страница, вашето устройство изпраща поръчка до IP адреса на сървъра, а той изпраща информацията назад до вашето устройство. Без IP адресите данните няма по какъв начин да знаят къде да отидат и мрежата (такава, каквато я познаваме) няма да работи.

Така че IP значи интернет протокол, а „ v4 “ и „ v6 “ отбелязват версията. IPv4 е форматът, който интернет употребява от десетилетия, само че чието пространство се изчерпва (повече за това след малко), а IPv6 е неговият правоприемник, предопределен да разшири наличното адресно пространство и да в профил доста от старите ограничавания на IPv4.

Защо IPv6 стана фантазия

Съвременни решения за актуалния интернет.

Може би ще се изненадате, в случай че разберете, че за известно време в интернет мястото беше изчерпано. Първоначалният стандарт IPv4 използваше 32-битов формат, който има ограничаване от към 4,3 милиарда неповторими адреса. През 80-те години на предишния век това разбираемо звучеше като задоволително доста, само че откакто в интернет се появиха смарт телефони, преносими компютри, маршрутизатори и даже интелигентни хладилници, които към този момент работят онлайн, ресурсът стартира бързо да се изчерпва. През 2015 година се появиха съществени опасения, че IPv4 адресите ще се изчерпят изцяло.

Тогава пристигна IPv6. IPv6 адресите употребяват 128-битов формат, което значи, че на процедура има безграничен брой адреси: почти 340 ундецилиона (това е 340, последвани от 36 нули). Така че, да, едно необикновено число.

IPv6 обаче не е единствено за увеличение на адресното пространство. Той вкара и други промени, като да вземем за пример автоматизирано настройване на устройствата, по-ефективно криптиране, усъвършенствани протоколи за маршрутизация и други

Разгръщането на IPv6 беше безумно постепенно първоначално.

Не можете просто да завъртите някакъв ключ.

Въпреки че IPv6 обещаваше да обезпечи повече адресно пространство (и го направи!), преходът към IPv6 върви постепенно. Причините за това са няколко, само че те се въртят главно към разноските и съвместимостта.

Първо, IPv4 и IPv6 не могат да си споделят непосредствено. Няма един-единствен комутатор, който да се натисне, с цел да се обезпечи съгласуемост и миграция на целия интернет. Не, това би било прекомерно елементарно. Вместо това всеки снабдител на интернет услуги, център за данни, уеб уебсайт и маршрутизатор трябваше да актуализира или размени хардуера и софтуера, с цел да работи и с двете системи, в настройка, известна като dual-stack networking.

Идеята беше, че мрежата с два стека ще разреши преходът от IPv4 към IPv6 да стане еволюционен развой, като доставчиците на услуги, интернет доставчиците и така нататък ще се обновяват с течение на времето. Реалността обаче беше друга и се оказа, че dual-stack мрежите са скъпи, към момента изискват обширни хардуерни ъпгрейди и промени в конфигурацията и могат да бъдат комплицирани за осъществяване.

Освен това в някои случаи фирмите просто не виждаха смисъл от надграждане, изключително през по-ранните години, когато IPv4 работеше добре. За преобладаващото болшинство от хора разликата сред IPv4 и IPv6 не е от голяма важност и в случай че хората не се оплакват, за какво да поправяме нещо, което от техническа позиция не е счупено?

В продължение на години приемането на IPv6 се движеше в едноцифрени цифри. Някои снабдители на интернет услуги и корпоративни мрежи останаха единствено с IPv4, тъй като нямаше непосредствена изгода от прекосяването. И защото множеството устройства можеха да споделят един IPv4 адрес посредством NAT (Network Address Translation – превод на мрежови адреси), нуждата от прекосяване към IPv6 понижа още повече.

Вероятно употребявате IPv6, без даже да осъзнавате.

Разпространението е по-голямо от всеки път.

Ето какво: макар че изглеждаше обещаващо, IPv6 не се наложи на всички места. Но преходът към IPv6 трябваше да се случи, без значение дали мрежовите компании го харесват или не. Резервът от IPv4 адреси в действителност бързо намаляваше, а решението към този момент беше налице.

И в този момент, съгласно статистиката на Гугъл за приемането на IPv6, съвсем 45% от потребителите в международен мащаб се свързват благодарение на IPv6, като водеща роля имат мобилните мрежи. Много оператори в Съединени американски щати, Европа и Азия към този момент употребяват IPv6 по дифолт. Вероятно телефонът ви го употребява сега, даже и да не сте чували за него.

Освен това огромните мрежи и софтуерни компании, като Гугъл, Meta, Microsoft, Netflix и Cloudflare, към този момент от години са подготвени за IPv6.

IPv6 е на всички места, само че е незабележим

Използвате го, само че нямате визия.

Това значи, че интернет IPv6 към този момент съществува и вие към този момент го употребявате. Просто не можете да го забележите, а това значи, че преходът се реализира съвсем безпроблемно.

Ако употребявате относително съвременен телефон, широколентова връзка или облачна платформа, има огромна възможност към този момент да употребявате IPv6. Той работи неусетно във фонов режим, ръководен автоматизирано от вашия маршрутизатор, доставчика на интернет услуги или мобилния ви оператор.

Заради dual-stack мрежите множеството консуматори по този начин и не схващат на кой протокол са. Преходът се прави последователно – и невидимо – в продължение на години.

Резултатът е чудноват: живеем по едно и също време в остарелия и в новия интернет. IPv4 е наследената система, от която не можем да се отървем, а IPv6 е тихият правоприемник, за който никой не приказва, тъй като просто работи.

IPv6 напълно не се е провалил

Но и IPv4 няма да изчезне скоро.

IPv4 няма да изчезне скоро. Той е прекомерно надълбоко затвърден в наследените системи, остарелия хардуер и индустриалната инфраструктура. Предприятията към момента употребяват сериозно съоръжение, предопределено единствено за IPv4. И защото NAT и търговията с адреси го поддържат функционален, няма екзистенциална опасност, която да наложи неочаквана смяна.

Има и компании и организации, които употребяват остарели IPv4 клонове, които в този момент костват милиони. Тези редки, неизползвани блокове с IPv4 адреси могат да се купуват, продават и търгуват, като някои услуги зависят съответно от IPv4 технологиите.

Нищо от това обаче не значи, че IPv6 се е провалил. Той просто узрява постепенно, зад кулисите, в подготвеност да поддържа интернет в деяние със идващия милиард устройства, които идват, и които ще стартират да се свързват с Глобалната мрежа.