iPhone не се нуждае от представяне, но все пак заслужава

iPhone не се нуждае от показване, само че въпреки всичко заслужава уместно такова. През 2007 година Стив Джобс вади от джоба си дребен, бляскав правоъгълник и повърхностно пренарежда актуалния живот. Днес цяло едно потомство навършва пълноправие, без да си спомня за света, преди всеки да носи в ръцете си iPhone или смарт телефон с Android, само че какъв беше светът тогава?

Свят на джаджи. Хората пътуваха със заплетени слушалки, свързани със специфични музикални плейъри. Вечерите на открито се документираха с джобни цифрови фотоапарати и несъмнено, съвсем всеки имаше мобилен телефон: най-масовото от всички устройства, само че тогава той към момента беше устройство, което се концентрира само върху връзката, с дребен екран и физическа клавиатура.

Съществуваха смарт телефони – те бяха тромави, задвижвани със дебели стилуси с операционна система Windows Mobile или Palm OS, само че те бяха притежание на предприемачите и софтуерните ентусиасти. За известно време BlackBerry властваше със своята QWERTY клавиатура и съвременни благоприятни условия за писане на текстови известия – това беше смарт телефонът, който познавахме и обикнахме преди революцията на Apple.

След това се появи iPhone.

До 2005 година Apple се трансформира в компания, преобладаваща на пазара на портативна музика с iPod и прословутия му интерфейс с колелце. Същата година Стив Джобс излиза на сцената на особено събитие, с цел да показа Motorola Rokr E1 – първият телефон, който работи с iTunes.

Това беше злополука.

Ограничен до 100 песни и лишен от дизайнерското ДНК на Apple, Rokr беше анти-iPod. Когато Джобс не съумя да възобнови ария след телефонно позвъняване по време на демонстрацията, всичко беше ясно.

Този „ нов “ телефон е просто преименувана Motorola E398. Той нямаше колелце за приплъзване, не поддържаше USB 2.0 и беше стеснен до съхранението на 100 песни, защото Apple не искаше да направи iPod непотребен. На същото събитие Джобс показа основания на флаш памет iPod Nano, който размени наличния iPod Mini и засенчи телефона на Motorola.

Вътре в Apple планът „ Purple “ към този момент беше почнал. Два екипа се надпреварваха: единият се опитваше да присади телефонни функционалности на iPod (използвайки колелцето за превъртане). Другият, управителен от Скот Форстал, си представяше нещо радикално друго – устройство със сензорен екран, работещо с орязана версия на Mac OS X.

„ Проектът Purple “ беше толкоз конфиденциален, че инженерите, работещи по него, споделяха на фамилията и приятелите си, че работят по идващия Mac. Apple сътвори затворен етаж в централата си, облепен с правила като: „ Първо предписание на плана Purple: не приказва за плана Purple. “ Новите чиновници постоянно нямаха визия какво съставлява планът, до момента в който не биваха изцяло признати на работа.

Тогава даже Apple не беше сигурна какво прави.

Свръхмощен iPod? Джобен Mac? Това, което сътвориха, беше и едното, и другото. В началото на 2005 година Apple тихомълком закупи FingerWorks – дребна компания, профилирана в чувствителни на досег клавиатури и тракпади с поддръжка на мултитъч. Първоначално технологията беше тествана в прототипи за таблет, само че с напредването на работата планът за телефон бързо взе превес. В рамките на 6 месеца даже екипът P1 – групата, която към момента се придържаше към концепцията за колелце за скролване призна, че мултитъч е бъдещето.

Джобс беше прочут с това, че мразеше стилусите. В ранните прототипи на iPhone те фактически се използваха, само че той настояваше, че съвършеното устройство е човешкият пръст.

Изборът на метода, по който потребителите ще взаимодействат с устройството беше единствено началото. Дори откакто мултитъч победи, управлението на Apple остана разграничено по въпроса какъв би трябвало да бъде iPhone. Някои си го представяха като аксесоар – iPod, който може да организира диалози, с орязана версия на Linux. Други твърдяха, че той би трябвало да бъде пълностоен джобен компютър, задвижван от модифицирана версия на Mac OS X.

След като OS X беше сполучливо пренесена на архитектурата ARM и съчетана с потребителски интерфейс, основан по поръчка, дебатът завърши. iPhone нямаше да бъде просто аксесоар. Той щеше да бъде компютърна платформа.

Но основаването на телефон е обвързвано с затруднения, с които Apple в никакъв случай не се е сблъсквала. Преди появяването на iPhone мобилните оператори като Verizon и Sprint диктуваха огромна част от дизайна, маркетинга и софтуерните актуализации на телефоните – условия, които Стив Джобс смяташе за неприемливи. Започват договаряния със Cingular Wireless. В договорка, която не отговаряше на индустриалните правила, Джобс обезпечи на Apple цялостен надзор върху хардуера и софтуера на iPhone в подмяна на 4-годишен ексклузивитет в Съединени американски щати.

Седмици преди представянето на iPhone, Cingular беше добита от AT&T. Щафетата беше предадена, само че изискванията останаха непроменени.

iPod, телефон, интернет комуникатор

През януари 2007 година Стив Джобс излиза на сцената на Macworld и афишира, че Apple показва „ iPod, телефон и интернет комуникатор “. Той повтаряше репликата, до момента в който публиката не разбра, че това не са три обособени продукта. Те бяха еднакъв артикул.

По времето, когато множеството смарт телефони имаха тесни QWERTY клавиатури и лабиринти от физически бутони, iPhone показа коренно изчистен дизайн: един-единствен Home бутон и 3,5-инчов сензорен екран. Дисплеят му имаше два пъти по-висока разграничителна дарба (480 x 320) от тази на множеството противници, само че оставаше задоволително дребен, с цел да може с палец да се стига от край до край – не се изискваше поддръжка на пръстите. За зареждане и синхронизиране се използваше познатият тогава 30-пинов конектор за iPod.

В края на презентацията Джобс показва невъзмутимо това, което бе избегнало Apple по време на неуспеха на Rokr две години по-рано. Той отговори на повикване, изпрати фотография по имейл, влезе в интернет – и безпроблемно продължи да слуша музика.

Когато Стив Джобс показа iPhone на Macworld 2007 публиката не знаеше, че прототипът е извънредно нежен. Инженерите нарекоха устройството, употребявано в демонстрацията, телефона „ Златна пътека “ – той можеше да извършва точна поредност от задания (обаждане, имейл, Safari и т.н.), само че беше податлив към сривове или заледяване отвън тази пътека. Ако Джобс се беше отклонил даже малко, iPhone можеше да се провали пред очите на милиони хора. Екипът даже усили мощността на радиото зад кулисите, с цел да предотврати спирането на диалозите по време на демонстрацията.

iPhone започва с модел с 4GB памет на цена 499 $ (приблизително 800 $ днес), а версията с 8GB памет струваше 100 $ повече. Критиците бързо видяха най-големия му минус: неналичието на поддръжка на 3G мрежи, заради което потреблението на интернет без Wi-Fi беше постепенно.

Главният изпълнителен шеф на Microsoft Стив Балмър отхвърли iPhone като несъответствуващ за света на бизнеса: „ Това е най-скъпият телефон в света и той не се харесва на бизнес клиентите, тъй като няма клавиатура, което го прави не доста добра машина за е-поща. “ Погледнато в ретроспекция, думите му не са били толкоз неправилни, колкото показателни – той не е съумял да разбере, че iPhone не е ориентиран към корпоративните консуматори. Той ухажваше всички останали.

Въпреки че упованията на обществеността нарастваха, Джобс не беше изцяло задоволен. Първите прототипи на iPhone използваха пластмасови екрани, които бяха общоприети по това време. Джобс носи един от тях, с цел да го тества, и след няколко дни той е надраскан от ключовете в джоба му. Вбесен, той упорства дисплеят да бъде направен от стъкло.

Първоначално инженерите на Apple считат, че това е невероятно, само че Джобс се обръща към Corning, която още през 60-те години на предишния век беше създала химически подсилено стъкло, наречено Gorilla Glass, само че по този начин и не го беше пуснала на пазара. Компанията преоборудва фабриката в Кентъки, с цел да отговори на потребностите на Apple и през юни 2007 година първите iPhone-и са доставени – блестящи, със стъклени повърхности.

Освен това по време на създаването на първия iPhone Джобс има съответно условие по отношение на живота на батерията: iPhone би трябвало да има най-малко 5 часа живот на батерията в действителни условия за диалози, видео и сърфиране в интернет. Ранните прототипи устояха едвам 3 часа. Настъпила суматоха. Решението не беше просто по-добри акумулатори – то беше цялостна смяна на уеб браузъра Safari.

Уеб екипът, управителен от Дон Мелтън осъзнал, че визуализирането на цялостни десктоп уеб страници изтощава батерията прекомерно бързо, по тази причина те създали усъвършенствани техники за икономисване на сила, като прекъсване на анимациите, понижаване на честотата на освежаване и понижаване на честотата на осъществяване на JavaScript, когато Safari не се употребява интензивно. Това не бяха просто софтуерни трикове – те се трансфораха в основа на философията за ръководство на силата в iOS в продължение на години.

Най-добрият iPod в историята

Когато през юни 2007 година iPhone най-сетне се появи по рафтовете, клиентите чакаха с часове (а от време на време с дни) пред магазините на Apple и AT&T. През първия уикенд Apple продаде 270 000 бройки. Въпреки това след първичния интерес, съгласно известията продажбите се забавят.

Изглежда, че Apple е планувала един евентуален таван: за някои хора частта „ телефон “ на iPhone може да бъде спънка за покупката, по тази причина през септември компанията показа iPod Touch. По създание това беше iPhone без клетъчен модем, високоговорител или камера, което го правеше по-тънък и по-евтин.

Моделът с 8GB се продаваше на дребно за 299 $, а версията с 16 GB – за 399 $. Той се трансформира в извънреден триумф, предлагайки гражданска война в региона на сензорните екрани на тези, които не желаеха или към момента не можеха да си разрешат да закупят iPhone. Конкурентите го видяха. В отговор Microsoft пусна Zune HD, само че iPod Touch резервира позициите си. До 2013 година Apple продаде над 100 милиона броя от тях.

В същото време Apple приключи производството на непопулярния iPhone с 4GB и понижи цената на модела с 8GB до 399 $ – по този начин той беше единствено със 100 $ по-скъп от iPod Touch. На ранните консуматори, които бяха платили цялостната цена бяха препоръчани 100 $ заем в магазина, което успокои недоволството. Няколко дни по-късно Apple гордо разгласи, че е продала милионния си iPhone.

Първоначално Джобс се опълчва на отварянето на iPhone за приложения на трети страни. Той предизвиква разработчиците да основават интерактивни уеб страници. Очевидно е, че тези „ уеб приложения “ ще бъдат по-сложни за въвеждане и няма да оферират офлайн функционалност. До края на същата година Джобс промени курса, като разгласи, че формалният комплект за разработчици и цялостният App Store – ще се появят през 2008 година.

Друг виц от ранните години на iOS споделя за предлагането на някои дизайнери докът на iPhone (редът с икони в долната част) да може да съдържа 5 или повече икони. Джобс държеше на образната елементарност и настояваше за 4 – не повече. Според него 5 икони стоят претрупано и нарушават изчистената хармония. Ето за какво и до през днешния ден докът по дифолт на iPhone демонстрира единствено 4 приложения (или по-малко).

През празничния сезон на 2007 година iPhone се популяризира в чужбина, като започва във Англия, Франция и Германия. Продажбите бяха скромни. Европейските консуматори към този момент бяха възприели по-бързите 3G мрежи, които липсваха в първия iPhone. Въпреки това до януари 2008 година Apple продава 4 милиона броя. В рамките на една година броят им ще доближи 6 милиона.

Врагът на моя зложелател

През юли 2008 година Apple пуска на пазара iPhone 3G: по-елегантен и бърз модел с GPS и поддръжка на високоскоростни мобилни данни. Още по-значимо беше едновременното стартиране на iPhone OS 2 и App Store, които отвориха вратата за ново потомство мобилен програмен продукт.

Реакцията беше избухлива. От iPhone 3G бяха продадени един милион бройки през първите 3 дни. До края на тримесечието той измести Motorola Razr V3 от върха на класацията за най-продавани телефони в Америка, само че Apple към момента не разполагаше с пазара за себе си. През 2009 година iPhone беше изпреварен в Съединени американски щати от BlackBerry Curve. За мнозина физическата клавиатура остана мечтана характерност, а услугата BlackBerry Messenger резервира известността му както измежду бизнес потребителите, по този начин и измежду младежите.

През същата година Apple пусна iPhone 3GS, който се отличаваше с по-бърз хардуер и опция за запис на видео, само че BlackBerry към момента се държеше.

Междувременно се появява различен кандидат.

Android се разработваше безшумно от години, първо като стартъп, а по-късно като част от Гугъл. Въпреки това до 2006 година Android приличаше на BlackBerry OS, с акцент върху хардуерните клавиатури и дребните екрани. След като iPhone дебютира, Android внезапно се насочи към дизайн, насочен към сензорните екрани. Джобс гледаше на Android като на екзистенциална опасност – само че в реалност той се трансформира в катализатор на актуалния взрив на смарт телефоните и цялостното развиване на екосистемите от приложения.

HTC Desire, Nexus One, Desire Z и Desire HD

През 2009 година Motorola Droid стана първият телефон с Android, който закупи сериозна известност, частично с помощта на своята плъзгаща се клавиатура. До идната година устройства като HTC Desire и Samsung Galaxy S използваха напълно сензорни екрани и приличаха доста на iPhone.

Заедно с тях се появи и ново потомство мобилни игри. Заглавия като Angry Birds, Fruit Ninja и Cut the Rope помогнаха за одобряването на смарт телефоните като желана платформа за елементарни геймъри.

iPhone пораства

Бар наоколо до централата на Apple се трансформира в място на едно от най-известните приключвания на информация в Силициевата котловина. През 2010 година софтуерен инженер на Apple инцидентно оставя първообраз на iPhone на масата си. Човекът, който го намерил не съумял да открие притежателя и го взел у дома. След това бързо схванал, че това не е елементарен телефон.

Неспособен (или може би нежелаещ) да го върне, той продал устройството на Gizmodo за 5000 $. Когато изданието разкрива тайните на прототипа, Apple изисква връщането му. Скоро по-късно полицията нахлува в дома на редактора на Gizmodo Джейсън Чен и конфискува няколко компютъра, което разпалва диспути за свободата на пресата и несъразмерните пълномощия. Не бяха повдигнати обвинявания, защото законността на претърсването беше под въпрос, само че беше основан казус: iPhone към този момент беше културен артефакт, а не просто джаджа.

През лятото на същата година Apple показа iPhone 4 – последният модел, показан от Стив Джобс. Това не беше просто ъпгрейд, това беше изказване.

В iPhone 4 беше вграден първият личен чип на Apple – SoC A4, който преди този момент беше дебютирал в истинския iPad. Дисплеят имаше четири пъти по-висока разграничителна дарба от тази на предшественика си: 960 на 640 пиксела. За пръв път iPhone имаше предна камера, а дружно с нея се появи и FaceTime. И въпреки всичко същинският бенефициент не беше приложението за видеоразговори на Apple. Това беше дребен стартъп за шерване на фотоси, наименуван Instagram.

Визуално iPhone 4 бележи трагично отклоняване. По-тънък, по-плосък и затрупан със стъкло и стомана. Неговите антени бяха гениално интегрирани в металната рамка – избор на дизайн, който докара до непредвиден минус. Държането на телефона по избран метод можеше да утежни сигнала.

Още промени последваха с появяването на iPhone 4s, който вкара Siri като вграден помощник през октомври 2011 година. Ребрандираната iOS 5 донесе на милиони консуматори iCloud, iMessage и Центъра за вести. Още на идващия ден Стив Джобс умря. iPhone 4s се трансформира не просто в артикул, а в монумент – и успех. 4 милиона продадени бройки през първите 3 дни.

По-голям, по-смел… и спорен, както нормално

iPhone 5 дебютира с по-висок, 4-инчов екран със съответствие 16:9, съвършен за широкоекранно видео и игри. Въпреки по-големия екран той беше по-лек от iPhone 4s, частично с помощта на новия стилен Lightning конектор, който размени остарелия 30-пинов док.

Преминаването към по-големи смарт телефони обаче беше почнало още преди стартирането на iPhone 5 на пазара през септември 2012 година. Много от флагманите с Android към този момент бяха минали границата на 4,3 до 4,7-инчовия диапазон, а Galaxy Note бе разкрил нови благоприятни условия със своя 5,3-инчов екран, въвеждайки категорията „ фаблет “. Apple просто се причисли към наклонността по собствен личен метод.

В iPhone 5s, пуснат на пазара година по-късно бяха въведени Touch ID – датчик за пръстови отпечатъци, вграден в Home бутона и първият 64-битов процесор, употребен в миналото в смарт телефон. Вместо да продължи да продава iPhone 5 с отстъпка (обичайната процедура на Apple), компанията показа iPhone 5c: всъщност същите вътрешни съставни елементи в поликарбонатна обвивка, налична в ярки цветове.

Но съперниците не стояха на едно място. Производителите на Android пускаха телефони с 5-инчови Full HD екрани, заради което дисплеят на iPhone изглеждаше дребен спрямо тях. Продажбите оставаха високи, само че темпът на напредък се забавяше. Apple се нуждаеше от по-голяма стъпка.

В края на 2014 година Apple го направи. Компанията пусна на пазара не един, а два нови модела: iPhone 6 с 4,7-инчов екран и iPhone 6 Plus с екран с диагонал 5,5 инча. iPhone 6 беше най-тънкият iPhone в историята – единствено 6,9 мм. Този самоуверен ход се отплати. През 2015 година Apple продаде рекордните 231 милиона iPhone.

В началото на 2016 година производството на iPhone 5s беше прекратено в интерес на iPhone SE, който оферираше същия форм-фактор с вътрешните характерности на iPhone 6s.

След това се появиха несъгласия.

iPhone 7 беше показан през 2016 година, а с него и краят на жака за слушалки. Обяснението, че по този начин се освобождава място и се усъвършенства водоустойчивостта, прозвуча необичайно за някои. Критиците упрекнаха Apple, че принуждава потребителите да се насочат към нейните нови безжични слушалки AirPods. Дали заради отчаяние, или заради наложителност, скоро ги последваха и съперници. Жакът за слушалки се трансформира в следващата светиня от ерата преди появяването на iPhone.

През 2017 година Apple пусна на пазара iPhone X.

Това беше смарт телефон от висок клас, който предефинира разнообразни аспекти на смарт телефоните, в това число нова базова цена на флагмана от 999 $, която други производители с наслада се пробваха да последват. iPhone 8 също дебютира, само че вниманието на всички беше ориентирано към X. Той отстрани напълно Home бутона, вкара Face ID и дебютира с прословутия разрез или „ ноч “.

Дизайнът провокира незабавни диспути, само че бързо се трансформира в новия пример за промишлеността. Година по-късно по-достъпният iPhone XR придвижи външния тип за масите, до момента в който iPhone XS и XS Max се погрижиха за премиум пазара.

Същата година Apple стана първата компания в света с капитализация трилион $. Това беше крайъгълен камък освен за Apple, само че и за самия iPhone – той към този момент не беше просто джаджа, а централен център на актуалния живот. След това Apple безшумно спря да оповестява данни за продажбите на iPhone. Доминацията на iPhone към този момент не се измерваше в продадени бройки.

И въпреки всичко все още на стартирането на iPhone X на пазара наблюдаващите започнаха да се питат дали иновационната нравственос на Apple се е трансформирала. Това, което стартира като компания, захласната от чистотата на дизайна и насочените към потребителя пробиви, се трансформира в нещо друго: в оградена градина, усърдно проектирана освен за елементарност и цялост на персоналния живот, само че и за доходи.

Критиците настояват, че екосистемата на Apple е целеустремено проектирана по този начин, че да държи клиентите затворени в нейния хардуер, услуги и модела на прецизно систематизиране на облагата в App Store. Въпреки това милиони хора продължиха да одобряват всеки нов iPhone. Ако първите години бяха свързани с спирането, то по-късните години бяха свързани с усъвършенстването – и запазването на статута на Apple освен като водач в дизайна, само че и като една от най-печелившите компании в историята.

По-късно, със идващото издание на iPhone сегашната скица за именуване се затвърждава със серията iPhone 11, като се вкарват равнищата Pro и Pro Max.

Последва второ потомство iPhone SE, който съчетаваше познатия дизайн на iPhone 8 с вътрешните съставни елементи на iPhone 11. iPhone 12 и 13 за малко флиртуваха с по-малките устройства, предлагайки версия „ Mini “. До серията iPhone 14 обаче желанията на потребителите към по-големи екрани доведоха до въвеждането на модела Plus за устройства, които не са Pro. През 2023 година серията iPhone 15 означи още един огромен преход: емблематичният Lightning конектор беше сменен с USB-C, съобразявайки се с наредбите на Европейския съюз.

В началото на тази година и Home бутонът, и Lightning портът бяха публично пенсионирани, защото Apple приключи производството на iPhone 14 и третото потомство SE, отстъпвайки място на iPhone 16e.

Какво следва

И по този начин, какво следва при смарт телефоните? Някои предвиждат, че те ще отидат на назад във времето, сменени от някаква форма на устройство с добавена действителност. Други си показват, че те ще се свият до размерите на ранните iPhone, а екраните им ще се трансфорат в портали за екосистеми за носими технологии.

Едно нещо е несъмнено: каквато и форма да одобри бъдещето, културното въздействие на iPhone ще надживее самото устройство. Революцията на смарт телефоните, водена от iPhone не просто консолидира нашите джаджи – тя свърза живота ни.