Здравна стратегия 2030: инвестиции в превенция и трансформация
Инвестиции в предварителна защита и трансформиране на здравната система и фокусирани тактики за справяне с проблеми в региона на майчиното и детско опазване на здравето, битката с рака и неговото задължение, донорството и трансплантациите, психологичното здраве, мозъчно-съдовите заболявания и други Това са главните цели, залегнали в плана на Национална здравна тактика с небосвод 2030, който бе в последните дни на постоянното държавно управление от екипа на министър Асена Сербезова и бе наследен на служебното държавно управление, което слева да я одобри и създаде проект за деяние към нея. Документът обрисува главните политики и промени за идващите години, интегрирайки в себе си уговорките в Националния проект за възобновяване и резистентност, по който е планувано да се финансират част от плануваните вложения, както и със средства от оперативните стратегии и националния бюджет.
Проектът залага три основни целта и осъществяването на съответни политики по тях, както и, посредством които да се подобрят средата и здравните индикатори на популацията.
Първият приоритет са вложенията в предварителна защита и поощряване на здравословно държание и среда, подкрепяща здравето на всички през целия живот. Тук са включени политики за поощряване на здравословния метод на живот, ефикасен скрининг и предварителна защита на хроничните незаразни заболявания, предварителна защита на инфекциозните заболявания и възстановяване на имунизационния обсег.
Вторият приоритет са вложения в трансформиране на здравната система, насочена към потребностите на хората . Тук са заложени ограничения в извънболничната помощ, лечебните заведения, лекарствената политика, електронното опазване на здравето и други
В извънболничната помощ се планува основаването на здравно-социална консултативна услуга , целяща възстановяване на здравето на популацията и популяризираща здравословния метод на живот, предварителната защита на социалнозначимите болести и подкрепяне на достъпа до профилирана здравна грижа. Здравно-социалната услуга ще бъде ориентирана към интегрирано консултиране по всички въпроси, касаещи публичното здраве, на уязвимите групи от обществото ни – малцинствата, здравно-неосигурените жители, младежите, младите майки и двойките преди зачеване и по време на бременността, фамилиите с деца с увреждания, хронични болести и специфични потребности, и възрастните хора в риск от обществено изключване. Всички посочени действия – промотивно-профилактични, медицински и обществени, ще бъдат структурирани в съществени пакети съгласно самостоятелните потребности и съществуващите медико-социални опасности за здравето на всяка от уязвимите групи. Чрез реализирането на тази промяна ще бъдат основани консултативни медикосоциални звена за профилактично-промотивна активност , които ще оферират здравносоциална услуга (интегрирана консултативна, промотивна, профилактична и патронажна дейност) за всички нуждаещи се групи в региона им на обслужване. Тези звена ще правят и по-високо квалифицирани медицински грижи по диагностика, следене и подкрепяне на лекуването при хора с хронични болести като организират комплекс от здравни, медицински и обществени действия. Това е заложено и като промяна в тактиката и Плана за въстановяване и резистентност По отношение на лечебните заведения се плануват преструктуриране и софтуерно обновяване . Чрез механизма на Националната здравна карта ще бъде усъвършенстван броят на болничните кревати, в сходство с потребностите на популацията, в това число посредством промяна на болнични структури и кревати за интензивно лекуване в такива за дълготрайни и палиативни грижи. В регионите, в които има остатък на болнични запаси, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е планувано да подписва селективно контракти с лечебните заведения , които обезпечават най-квалифицирана и сложна грижа най-близо до хората. Това е мярка, която от години се разисква и предлага, само че по този начин и не е въвеждана дейно до момента. Много дребни и неефективни лечебни заведения за интензивно лекуване биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с кревати за наблюдаване и лекуване до 48 часа и в структури за дълготрайни грижи, които да обезпечават цяла гама от обществени и медицински грижи: амбулаторни услуги, в това число мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, по този начин и в домашна среда. Увеличаването на броя на леглата за дълготрайни грижи, усъвършенстването на обществените услуги и подобряването на грижите в домашни условия ще разреши на лечебните заведения за интензивно лекуване да концентрират вниманието си върху главната си активност и по този метод ще способства за повишение на успеваемостта на болничния бранш като цяло. За даване на висококачествени услуги в болничния бранш ще бъде подкрепено въвеждането на модерни технологии, които дават опция за ранна диагностика и безвредно и ефикасно лекуване на все по-голям брой болести. Ще продължи и модернизирането на лечебните заведения за болнична помощ, планове за което са планувани и в Плана за възобновяване и резистентност. В Спешна помощ с изключение на построяването на системата за въздушни коли за спешна помощ, главните старания ще бъдат ориентирани към кадровото обезпечаване посредством включването на парамедици и въвеждане на система за непрестанно образование и оценка на знанията и уменията и продължение на политиката за обезпечаване на мотивиращи хонорари и положителни и безвредни условия за труд на работещите в системата В лекарствената политика напъните ще бъдат ориентирани към възстановяване достъпа на пациентите до медикаменти и понижаване на доплащането . Предвижда се поощряване на генеричното определяне и опцията за генерична подмяна, даване на фармацевтични грижи в аптеките, усъвършенстване на процесите по оценка на успеваемостта на лекуването и други Развитието на електронното опазване на здравето и цифровизация на здравната система ще продължи с развиване на телемедицината , изключително за пациенти в труднодостъпни и отдалечени региони, за пациенти със характерни потребности - заболели с хронични болести, възрастни хора и други Ще бъдат създадени приложения за мобилни услуги за наблюдаване на положението на пациентите , което също ще спомогне да се усъвършенства достъпът на популацията до избрани здравни услуги. Ще продължи и надграждането на Националната здравноинформационна система (НЗИС). Предвижда се също по-добро обмисляне и обосноваване на работната мощ в бранша на опазването на здравето . Стратегията предлага и дълготраен, резистентен и предвидим механизъм на финансиране на здравната система, учреден на резултати . Отчитайки, че обществените разноски в България през 2019 година са 60.6% от общите разноски, при приблизително за Европейски Съюз равнище от 79.5%, документът регистрира нужда от поетапно нарастване на каузи на обществените разноски по отношение на общите разноски за опазване на здравето. Заложеено е повишение на събираемостта на здравни осигуровки, в това число и посредством повишение на мотивацията на популацията да извършва задължението си за внасянето им. Едновременно с това би трябвало да бъдат основани съответни условия за развиване на доброволното здравно обезпечаване посредством медицински застраховки, които да разрешат на жителите достъп до мечтани здравни услуги в страната и чужбина отвън основаните механизми за финансиране с обществени средства. Предвижда се още пренасочване на финансовите запаси на НЗОК от болничната към извънболничната здравна помощ . Пакетът здравни действия, реализирани в болничната помощ, ще бъде от време на време обновен за извеждане на действия, които не постановат болничен престой и могат да бъдат реализирани в амбулаторни условия.
Третият приоритет е използване на фокусирани тактики за влияние върху характерни проблеми на публичното здраве Тук са заложени ограничения за възстановяване на майчиното и детско здраве и на педиатричната грижа, битка с рака и негово задължение, възстановяване на опциите за лекуване на мозъчно-съдовите заболявания, развиване на донорството и трансплантациите, възстановяване на психологичното здраве и психиатричната грижа, остаряване в положително здраве и гериатрична грижа, ограничение на антимикробна устойчивост и други
Документът планува до 2030 година да се понижи броят на инсултите с 10% и над 90% от пациентите с инсулт да получат бързо и съответно лекуване в профилирано болнично звено, като в Плана за възобновяване и резистентност е залегнало основаването на 10 високотехнологични центрове за лекуване на мозъчно-съдови болести, които да покрият територията на цялата страна.
Проектът залага три основни целта и осъществяването на съответни политики по тях, както и, посредством които да се подобрят средата и здравните индикатори на популацията.
Първият приоритет са вложенията в предварителна защита и поощряване на здравословно държание и среда, подкрепяща здравето на всички през целия живот. Тук са включени политики за поощряване на здравословния метод на живот, ефикасен скрининг и предварителна защита на хроничните незаразни заболявания, предварителна защита на инфекциозните заболявания и възстановяване на имунизационния обсег.
Вторият приоритет са вложения в трансформиране на здравната система, насочена към потребностите на хората . Тук са заложени ограничения в извънболничната помощ, лечебните заведения, лекарствената политика, електронното опазване на здравето и други
В извънболничната помощ се планува основаването на здравно-социална консултативна услуга , целяща възстановяване на здравето на популацията и популяризираща здравословния метод на живот, предварителната защита на социалнозначимите болести и подкрепяне на достъпа до профилирана здравна грижа. Здравно-социалната услуга ще бъде ориентирана към интегрирано консултиране по всички въпроси, касаещи публичното здраве, на уязвимите групи от обществото ни – малцинствата, здравно-неосигурените жители, младежите, младите майки и двойките преди зачеване и по време на бременността, фамилиите с деца с увреждания, хронични болести и специфични потребности, и възрастните хора в риск от обществено изключване. Всички посочени действия – промотивно-профилактични, медицински и обществени, ще бъдат структурирани в съществени пакети съгласно самостоятелните потребности и съществуващите медико-социални опасности за здравето на всяка от уязвимите групи. Чрез реализирането на тази промяна ще бъдат основани консултативни медикосоциални звена за профилактично-промотивна активност , които ще оферират здравносоциална услуга (интегрирана консултативна, промотивна, профилактична и патронажна дейност) за всички нуждаещи се групи в региона им на обслужване. Тези звена ще правят и по-високо квалифицирани медицински грижи по диагностика, следене и подкрепяне на лекуването при хора с хронични болести като организират комплекс от здравни, медицински и обществени действия. Това е заложено и като промяна в тактиката и Плана за въстановяване и резистентност По отношение на лечебните заведения се плануват преструктуриране и софтуерно обновяване . Чрез механизма на Националната здравна карта ще бъде усъвършенстван броят на болничните кревати, в сходство с потребностите на популацията, в това число посредством промяна на болнични структури и кревати за интензивно лекуване в такива за дълготрайни и палиативни грижи. В регионите, в които има остатък на болнични запаси, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е планувано да подписва селективно контракти с лечебните заведения , които обезпечават най-квалифицирана и сложна грижа най-близо до хората. Това е мярка, която от години се разисква и предлага, само че по този начин и не е въвеждана дейно до момента. Много дребни и неефективни лечебни заведения за интензивно лекуване биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с кревати за наблюдаване и лекуване до 48 часа и в структури за дълготрайни грижи, които да обезпечават цяла гама от обществени и медицински грижи: амбулаторни услуги, в това число мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, по този начин и в домашна среда. Увеличаването на броя на леглата за дълготрайни грижи, усъвършенстването на обществените услуги и подобряването на грижите в домашни условия ще разреши на лечебните заведения за интензивно лекуване да концентрират вниманието си върху главната си активност и по този метод ще способства за повишение на успеваемостта на болничния бранш като цяло. За даване на висококачествени услуги в болничния бранш ще бъде подкрепено въвеждането на модерни технологии, които дават опция за ранна диагностика и безвредно и ефикасно лекуване на все по-голям брой болести. Ще продължи и модернизирането на лечебните заведения за болнична помощ, планове за което са планувани и в Плана за възобновяване и резистентност. В Спешна помощ с изключение на построяването на системата за въздушни коли за спешна помощ, главните старания ще бъдат ориентирани към кадровото обезпечаване посредством включването на парамедици и въвеждане на система за непрестанно образование и оценка на знанията и уменията и продължение на политиката за обезпечаване на мотивиращи хонорари и положителни и безвредни условия за труд на работещите в системата В лекарствената политика напъните ще бъдат ориентирани към възстановяване достъпа на пациентите до медикаменти и понижаване на доплащането . Предвижда се поощряване на генеричното определяне и опцията за генерична подмяна, даване на фармацевтични грижи в аптеките, усъвършенстване на процесите по оценка на успеваемостта на лекуването и други Развитието на електронното опазване на здравето и цифровизация на здравната система ще продължи с развиване на телемедицината , изключително за пациенти в труднодостъпни и отдалечени региони, за пациенти със характерни потребности - заболели с хронични болести, възрастни хора и други Ще бъдат създадени приложения за мобилни услуги за наблюдаване на положението на пациентите , което също ще спомогне да се усъвършенства достъпът на популацията до избрани здравни услуги. Ще продължи и надграждането на Националната здравноинформационна система (НЗИС). Предвижда се също по-добро обмисляне и обосноваване на работната мощ в бранша на опазването на здравето . Стратегията предлага и дълготраен, резистентен и предвидим механизъм на финансиране на здравната система, учреден на резултати . Отчитайки, че обществените разноски в България през 2019 година са 60.6% от общите разноски, при приблизително за Европейски Съюз равнище от 79.5%, документът регистрира нужда от поетапно нарастване на каузи на обществените разноски по отношение на общите разноски за опазване на здравето. Заложеено е повишение на събираемостта на здравни осигуровки, в това число и посредством повишение на мотивацията на популацията да извършва задължението си за внасянето им. Едновременно с това би трябвало да бъдат основани съответни условия за развиване на доброволното здравно обезпечаване посредством медицински застраховки, които да разрешат на жителите достъп до мечтани здравни услуги в страната и чужбина отвън основаните механизми за финансиране с обществени средства. Предвижда се още пренасочване на финансовите запаси на НЗОК от болничната към извънболничната здравна помощ . Пакетът здравни действия, реализирани в болничната помощ, ще бъде от време на време обновен за извеждане на действия, които не постановат болничен престой и могат да бъдат реализирани в амбулаторни условия.
Третият приоритет е използване на фокусирани тактики за влияние върху характерни проблеми на публичното здраве Тук са заложени ограничения за възстановяване на майчиното и детско здраве и на педиатричната грижа, битка с рака и негово задължение, възстановяване на опциите за лекуване на мозъчно-съдовите заболявания, развиване на донорството и трансплантациите, възстановяване на психологичното здраве и психиатричната грижа, остаряване в положително здраве и гериатрична грижа, ограничение на антимикробна устойчивост и други
Документът планува до 2030 година да се понижи броят на инсултите с 10% и над 90% от пациентите с инсулт да получат бързо и съответно лекуване в профилирано болнично звено, като в Плана за възобновяване и резистентност е залегнало основаването на 10 високотехнологични центрове за лекуване на мозъчно-съдови болести, които да покрият територията на цялата страна.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ