Бежанците стават изкупителни жертви и в Турция
Инцидентите със сирийски бежанци от последните седмици единствено припомнят, че пред напусналите страната си поради спора от последните седмици се появяват нови провокации и в Турция - страната, приютила по-голямата част от тях.
В края на юни в квартал Кючюкчекмедже бяха разграбени сирийски магазини след клюки, че сириец тормозил локална жителка, писа малко след електронното издание " Ал Монитор ".
Известният случай бе измежду многото през последните години, въпреки да бе от дребното изпъкнали в медиите от неуспелия опит за прелом насам. Тогава млади мъже плячкосаха над 30 обекта в квартал Йондер в Анкара - един от регионите с най-голяма централизация на сирийски бежанци. Според сирийка, която е съсобственик на ресторант в региона, там не е имало сходни произшествия в последните три години. Тя обаче прибавя: " тук не е 100% безвредно, 50% безвредно е. Случват се се неща. "
На второ място след стопанската система
Тази настройка удостоверяват и последните изследвания на публичното мнение. Проучване на организация PİAR, представено от уеб страниците T24 и " Ахвал ", трите милиона и половина бежанци в Турция са вторият максимален проблем след стопанската система.
Те са най-големият за 18 на 100 от популацията, а 26 на 100 са декларирали " стопанската система " във време, когато Турция минава през инфлация и валутна рецесия, заличила над една трета от цената на лирата от предходната година насам. Това са най-популярните отговори - следват безработицата (15.6% от респондентите я считат за най-сериозен проблем) и правосъдната система (11.8 на сто), следва образованието (9.5%).
Помолени да оценят изказванието, че " приемът на сирийци е филантропична отговорност и аз поддържам държавната политика ", общо 87.9% показват противоречие. От всички респонденти 82.3 на 100 се съгласяват с изказванието: " Всички сирийци би трябвало да бъдат върнати, не одобрявам политиката на държавното управление ". За скорошното решение на община в Бурса да забрани достъп до плажовете на сирийци, 72.5% поддържат концепцията.
Друго изследване, на университета " Кадир Хас " в Истанбул, сочи, че делът на турците, които не са удовлетворени от сирийското наличие, се е нараснал от 54.5% през 2017 година до 67.7% (над две трети) тази година.
Отделно проучване отпреди изборите, извършено в квартал " Фатих " в Истанбул (където също живеят доста сирийци) от изследователския институт TEPAV, сподели, че 95% от жителите не са удовлетворени от наличието на сирийци. TEPAV допуска, че такива настройки може да са резултат от метода на управляващите, положили прекомерно малко старания, с цел да успокоят междукултурните напрежения от новопристигналите.
Според различен притежател на магазин в Анкара турците първоначално са приветствали сирийците, имало е и голям брой дарения за тях, само че в този момент не може да става дума " Дори за чаша чай ". Турците " виждат по какъв начин започваме бизнес и съумяваме и ни упрекват, че им лишаваме работата, " продължава той, представен от " Ал Монитор ". " Основната причина да ни се случва това е, тъй като стопанската система върви зле. "
Конкуренция
Закрилата, предоставена от Турция на сирийските бежанци, ги освобждава от формалности като данъчното задължение, което се пада на турските греждани. Затова някои в Турция считат, че сирийците имат непозволени преимущества при нахлуване на трудовия пазар. Някои специалисти оферират въпросът да се реши със подмяна на статута на протекция с разрешителни за дълготрайно престояване, само че поради инфлацията и безработицата концепцията може да не се одобри с схващане, написа електронното издание.
Беркай Мандъраджъ от Международната спешна група счита, че точно икономическото съревнование сред двете групи основава напрежението. Много сирийци, защото нямат разрешителни за работа, биват наемани за нискоквалифицирана работа и против половината възнаграждение,което се дава на турци, а това тласка надолу всички заплати в редица браншове от земеделието до индустриалното произвеждане.
В Истанбул и двамата кандидати за кметския пост - Бинали Йълдъръм и Екрем Имамоглу - обърнаха внимание на сирийците. Йълдъръм говореше за депортиране на тези, които основават проблеми, а Имамоглу, след успеха си, даде обещание да понижи арабскоезичните надписи на сирийските магазини, с цел да се резервира турският тип на града. Според " Ал Монитор " хаштагът " Сирийци, вън " е бил измежду най-популярните в турските обществени мрежи в нощта на успеха на Имамоглу.
От друга страна създателят на проучването на TEPAV, Омар Кадкьой, отбелязва, че даже образци на общини, където няма сходно напрежение, остава потребността от решения за статута на пребиваването на сирийците, проблем е и че " някои сирийци не влагат в професионалните или езиковите си умения, тъй като имат чувствто, че може да бъдат върнати, в случай че разрешението им за престояване бъде анулирано " и имат потребност от повече сигурност във " вливането си в стопанската система ".
В края на юни в квартал Кючюкчекмедже бяха разграбени сирийски магазини след клюки, че сириец тормозил локална жителка, писа малко след електронното издание " Ал Монитор ".
Известният случай бе измежду многото през последните години, въпреки да бе от дребното изпъкнали в медиите от неуспелия опит за прелом насам. Тогава млади мъже плячкосаха над 30 обекта в квартал Йондер в Анкара - един от регионите с най-голяма централизация на сирийски бежанци. Според сирийка, която е съсобственик на ресторант в региона, там не е имало сходни произшествия в последните три години. Тя обаче прибавя: " тук не е 100% безвредно, 50% безвредно е. Случват се се неща. "
На второ място след стопанската система
Тази настройка удостоверяват и последните изследвания на публичното мнение. Проучване на организация PİAR, представено от уеб страниците T24 и " Ахвал ", трите милиона и половина бежанци в Турция са вторият максимален проблем след стопанската система.
Те са най-големият за 18 на 100 от популацията, а 26 на 100 са декларирали " стопанската система " във време, когато Турция минава през инфлация и валутна рецесия, заличила над една трета от цената на лирата от предходната година насам. Това са най-популярните отговори - следват безработицата (15.6% от респондентите я считат за най-сериозен проблем) и правосъдната система (11.8 на сто), следва образованието (9.5%).
Помолени да оценят изказванието, че " приемът на сирийци е филантропична отговорност и аз поддържам държавната политика ", общо 87.9% показват противоречие. От всички респонденти 82.3 на 100 се съгласяват с изказванието: " Всички сирийци би трябвало да бъдат върнати, не одобрявам политиката на държавното управление ". За скорошното решение на община в Бурса да забрани достъп до плажовете на сирийци, 72.5% поддържат концепцията.
Друго изследване, на университета " Кадир Хас " в Истанбул, сочи, че делът на турците, които не са удовлетворени от сирийското наличие, се е нараснал от 54.5% през 2017 година до 67.7% (над две трети) тази година.
Отделно проучване отпреди изборите, извършено в квартал " Фатих " в Истанбул (където също живеят доста сирийци) от изследователския институт TEPAV, сподели, че 95% от жителите не са удовлетворени от наличието на сирийци. TEPAV допуска, че такива настройки може да са резултат от метода на управляващите, положили прекомерно малко старания, с цел да успокоят междукултурните напрежения от новопристигналите.
Според различен притежател на магазин в Анкара турците първоначално са приветствали сирийците, имало е и голям брой дарения за тях, само че в този момент не може да става дума " Дори за чаша чай ". Турците " виждат по какъв начин започваме бизнес и съумяваме и ни упрекват, че им лишаваме работата, " продължава той, представен от " Ал Монитор ". " Основната причина да ни се случва това е, тъй като стопанската система върви зле. "
Конкуренция
Закрилата, предоставена от Турция на сирийските бежанци, ги освобждава от формалности като данъчното задължение, което се пада на турските греждани. Затова някои в Турция считат, че сирийците имат непозволени преимущества при нахлуване на трудовия пазар. Някои специалисти оферират въпросът да се реши със подмяна на статута на протекция с разрешителни за дълготрайно престояване, само че поради инфлацията и безработицата концепцията може да не се одобри с схващане, написа електронното издание.
Беркай Мандъраджъ от Международната спешна група счита, че точно икономическото съревнование сред двете групи основава напрежението. Много сирийци, защото нямат разрешителни за работа, биват наемани за нискоквалифицирана работа и против половината възнаграждение,което се дава на турци, а това тласка надолу всички заплати в редица браншове от земеделието до индустриалното произвеждане.
В Истанбул и двамата кандидати за кметския пост - Бинали Йълдъръм и Екрем Имамоглу - обърнаха внимание на сирийците. Йълдъръм говореше за депортиране на тези, които основават проблеми, а Имамоглу, след успеха си, даде обещание да понижи арабскоезичните надписи на сирийските магазини, с цел да се резервира турският тип на града. Според " Ал Монитор " хаштагът " Сирийци, вън " е бил измежду най-популярните в турските обществени мрежи в нощта на успеха на Имамоглу.
От друга страна създателят на проучването на TEPAV, Омар Кадкьой, отбелязва, че даже образци на общини, където няма сходно напрежение, остава потребността от решения за статута на пребиваването на сирийците, проблем е и че " някои сирийци не влагат в професионалните или езиковите си умения, тъй като имат чувствто, че може да бъдат върнати, в случай че разрешението им за престояване бъде анулирано " и имат потребност от повече сигурност във " вливането си в стопанската система ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ