Откриха четири мъртви лешояди край Котел
Инцидентът заплашва доверието на европейските сътрудници и програмата за възобновяване на типа
Четири черни лешояда бяха открити мъртви в региона на Котел през последните дни, а главната версия на проверяващите е съзнателно отравяне посредством примамки. Случаят, който нанася тежък удар върху екологичната известност на България, бе доказан от Емилиян Стойнов от " Фонда за дивата флора и фауна " (ФДФФ).
По случая към този момент е формирано досъдебно произвеждане, а органите на реда правят огледи на терен.
Хронология на закононарушението
Птиците не са починали на едно място, което усложнява следствието. Отровата не работи незабавно, което е разрешило на лешоядите да се придвижат преди гибелта си.
" Отровата не работи незабавно, заради което лешоядите не умират на мястото на примамката, а се придвижват и падат на разнообразни места, до момента в който се прибират на местата, където нощуват ", разясни Емилиян Стойнов, представен от Българска телеграфна агенция.
Откриването на труповете е станало допустимо само с помощта на GPS предавателите, с които са оборудвани птиците – част от скъпоструваща интернационална стратегия за възобновяване на типа.
" Косвени жертви " на противозаконна процедура
Според специалистите, лешоядите най-вероятно са станали жертва на противозаконни практики, употребявани от локални поданици за битка с хищници. Залагането на отровни примамки против чакали, вълци или безстопанствени кучета е публикуван, въпреки и криминализиран способ за " отбрана " на селскостопански животни.
" Това е безусловно нелегално и наказуемо, само че, за жалост, доста мъчно се потвърждава. Тази процедура е извънредно нечовечна, не сортира жертвите си ", разяснява Стойнов.
Рискът е систематичен, защото лешоядите се хранят групово и една отровна стръв може да унищожи цяла колония, заличавайки години труд и вложения.
Международен отзив и стопански последствия
Черният лешояд е изцяло липсващ като гнездящ тип в България в предишното, а възобновяване му стартира едвам след 2018 година благодарение на европейски сътрудници. В момента в страната има едвам 7-8 двойки.
Загубата на четири птици не е просто статистика, а сериозен стопански и репутационен удар. Птиците се дават от сътрудници от Западна Европа, чието доверие в способността на българските институции да опазят типа се подкопава.
" Всяка загуба е сериозна – тя забавя триумфа на програмата и подкопава доверието на нашите сътрудници от Западна Европа ", предизвести Стойнов, представен от националната организация.
Въпреки че Законът за биологичното многообразие и Наказателният кодекс плануват санкции над 10 000 лв. и отнемане от независимост за сходни действия, действителната разкриваемост на тези закононарушения остава ниска.
Четири черни лешояда бяха открити мъртви в региона на Котел през последните дни, а главната версия на проверяващите е съзнателно отравяне посредством примамки. Случаят, който нанася тежък удар върху екологичната известност на България, бе доказан от Емилиян Стойнов от " Фонда за дивата флора и фауна " (ФДФФ).
По случая към този момент е формирано досъдебно произвеждане, а органите на реда правят огледи на терен.
Хронология на закононарушението
Птиците не са починали на едно място, което усложнява следствието. Отровата не работи незабавно, което е разрешило на лешоядите да се придвижат преди гибелта си.
" Отровата не работи незабавно, заради което лешоядите не умират на мястото на примамката, а се придвижват и падат на разнообразни места, до момента в който се прибират на местата, където нощуват ", разясни Емилиян Стойнов, представен от Българска телеграфна агенция.
Откриването на труповете е станало допустимо само с помощта на GPS предавателите, с които са оборудвани птиците – част от скъпоструваща интернационална стратегия за възобновяване на типа.
" Косвени жертви " на противозаконна процедура
Според специалистите, лешоядите най-вероятно са станали жертва на противозаконни практики, употребявани от локални поданици за битка с хищници. Залагането на отровни примамки против чакали, вълци или безстопанствени кучета е публикуван, въпреки и криминализиран способ за " отбрана " на селскостопански животни.
" Това е безусловно нелегално и наказуемо, само че, за жалост, доста мъчно се потвърждава. Тази процедура е извънредно нечовечна, не сортира жертвите си ", разяснява Стойнов.
Рискът е систематичен, защото лешоядите се хранят групово и една отровна стръв може да унищожи цяла колония, заличавайки години труд и вложения.
Международен отзив и стопански последствия
Черният лешояд е изцяло липсващ като гнездящ тип в България в предишното, а възобновяване му стартира едвам след 2018 година благодарение на европейски сътрудници. В момента в страната има едвам 7-8 двойки.
Загубата на четири птици не е просто статистика, а сериозен стопански и репутационен удар. Птиците се дават от сътрудници от Западна Европа, чието доверие в способността на българските институции да опазят типа се подкопава.
" Всяка загуба е сериозна – тя забавя триумфа на програмата и подкопава доверието на нашите сътрудници от Западна Европа ", предизвести Стойнов, представен от националната организация.
Въпреки че Законът за биологичното многообразие и Наказателният кодекс плануват санкции над 10 000 лв. и отнемане от независимост за сходни действия, действителната разкриваемост на тези закононарушения остава ниска.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ