Инцидентът с Волен Сидеров се случи на 4 май 2026

Инцидентът с Волен Сидеров се случи на 4 май 2026 година в центъра на София. Това стана в градинката против Министерството на защитата. Очевидци снимаха политика в несигурно положение. По-късно кола за спешна помощ го води в здравно заведение. Няма публично удостоверение за повода за това положение. Може да е алкохол, здравословен проблем или изтощеност.

Случаят провокира вълна от реакции в обществените мрежи. Появи се клип, който демонстрира падналия политик. Това повдигна съществени въпроси за публичния морал. Трябва ли да снимаме човек в такова положение?

Сега моралната алтернатива в обществените мрежи е – имаме ли право да се майтапим, или нямаме?

Снимането на паднал човек за оскърбление е жалка работа. Трудно е да открием мотивация за такова държание. То наподобява неестествено и грубо. Виждаш човек на тротоара и имаш два избора. Можеш да окажеш помощ или да отминеш. Третият вид изисква особено изпитание. Ваденето на телефон и режисирането на видео е чудноват акт. Това трансформира елементарния човек в жълта медия. Такова деяние те слага по-ниско от унижения.

Някои назовават това събитие цифровия линч. Това е съвременна форма на обществено наказване. Пасивното съзерцаване през днешния ден желае да бъде звездно репортерство. За да направиш такава тъпота, би трябвало да си бил там. Трябва да си видял индивида на тротоара в действително време.

Волен Сидеров е типичен опортюнист. Той е политик, който не устоя на личния си ексцес. Неговият безнаказан произвол продължи десетилетия. Законът не го наказа със правдивост през годините. Обществото не го наказа с остракизъм. Медиите не го наказаха с равнодушие. В последна сметка той стартира да се санкционира самичък. Тялото и душата са чупливи неща. Те не са основани за такава разпуснатост.

Падението му е сходно на това на други управници. Много български политици не устояха под тежестта на заграбеното. Но при Волен нещата постоянно бяха обществени. Те постоянно бяха прекомерни. Преди време 650 000 го желаеха за президент на България. Днес той наподобява самичък и беззащитен в парка.

Сидеров не е безкнижен човек. Той е литературно изкушен и е писал лирика. На млади години е създавал своите стихове. Като стихотворец той е противоположното на Атанас Далчев. Далчев е пишел единствено положителните си произведения. Важно е да си представим Сидеров в тихите му часове. Тогава той остава самичък със себе си. Всеки човек в такива моменти си споделя истини. Той не е малоумен и осъзнава своите неточности.

Бившият водач на „ Атака “ до неотдавна вземаше решения за живота на всички ни. Той знае, че приказва нелепости. Знае, че захлебва от тях. Сидеров осъзнава своите човеконенавистни брътвежи. С тях той сътвори почвата за идващите патриотарски предприятия. Той написа безумни книги за международни заприказва. Знае, че търгува с ненавист. Знае, че прекалява непрекъснато.

Всички словесни стрели летят към него с причина. Той е политик, а не елементарен жител. Това не е удар по слабия. Това е реакция против властта. Прекалява човек, който управляваше страната. Той не може да взема решения за своя живот. А до неотдавна определяше нашия живот. Неговото рухване стартира доста от дълго време.

Във видеото Волен не прави нищо изненадващо или ново, нищо, което да не е правил от години насам – ние го знаем и без видео.

Не би трябвало да снимаме падналия човек. Не е нужно да падаме дружно с него. Но е обикновено да приказваме и да се майтапим. Правили сме го, до момента в който той беше нависоко. Българинът би трябвало да построи табиет да се майтапи с властта намерено. Това би трябвало да става непрекъснато. Не би трябвало да чакаме папарашки видеа. Трябва да спрем да описваме вицове единствено скрито. Иначе властта стартира да се майтапи с нас. Това е най-дългият и печален анекдот в историята.