Инцидентът при прохода Дятлов е събитие, при което деветима руски

Инцидентът при прохода Дятлов е събитие, при което деветима съветски планинари умират в северната част на планината Урал сред 1 и 2 февруари 1959 година при неизяснени условия.[1][2] Опитната група от Уралския държавен механически институт прави лагер на ската на хребета Холатчахъл в област, която през днешния ден е наречена в чест на лидера на групата – Игор Дятлов.

Смъртта на групата Дятлов е може би най-известният, само че никога не единственият случай на изчезнали туристи, които са починали по необясними аргументи.

Проходът Дятлов – нощта на ужаса, по минути:

21:30 – 1 февруари 1959 година

Групата е завършила с вечерята. Палатката е разпъната на северния скат на Халат Сяхл. Вятърът е мощен, само че не сериозен. Хората са изтощени, смеят се, дневникът на Зинаида е последно запълнен. Нищо не предвещава края.

22:00

Навън стартира да се усилва вятърът. Удря ската под избран ъгъл. Това основава Кармaнов ураган – турбуленция, която при избрана форма на терена основава инфразвук. Усещането е физически напън в гърдите, трептения, тревога. Сърцето се форсира. Никой не схваща какво се случва, само че всеки го усеща

Паника. Без причина, само че действителна.

22:15

Някой става внезапно. Казва, че нещо „ не е наред “. Друг се разсънва с възприятие, че се задушава. Усещането е като земетресение, само че го няма. Главоболие. Вибрации. Някой се пробва да отвори ципа на палатката. Ръцете треперят. Страхът към този момент е всеобщ. Не е нервност – просто бягат. Разрязват палатката от вътрешната страна.

Бягство в нощта

22:20

Те са на открито. Някои по пижами, някои боси. Минус 25°C. Бягат по ската, не стопират. Искат единствено да се махнат от „ това “. Никой не знае какво е „ това “. Тъмно е. Вятърът е като ножове в лицето.

Гората долу – финален късмет

22:40

Първите стигат до гората. Палят огън. Двама остават там – сещаш се кои: Кривонишченко и Дорошенко. Полуоблечени, замръзват първи. Другите потеглят да се връщат. Искат да намерят палатката. Блуждаят.

Катастрофа в клисурата

23:00

Четиримата (вкл. Людмила и Слободин) падат в каменна пролука, покрита със сняг – не лавина, а сриване от тях самите, до момента в който се движат на мрачно. Вътрешни контузии: строшени ребра, пробити бели дробове. Не от оръжие – от напън от сняг и камък. Загиват бързо. Люда е с откъснат език – евентуално от животни, по-късно.

Последните

23:30–00:00

Тибодо-Бриньол, Дятлов и Колмогорова се пробват да се върнат към палатката. Преобличат се отчасти с облекла на мъртвите. Не съумяват. Студът е апаш без благосклонност. Замръзват на пътя нагоре, един по един.

И после…

Тишина. Телата лежат там два месеца под снега. Разследването е небрежно завършено. Властите се плашат от нервността. Започват клюки. Армията мълчи. Хората си измислят чудовища, тъй като същинското страшилище е без лице: мраз, тон и боязън.

Последна мисъл:

Истинският смут в прохода Дятлов не е в труповете, нито в контузиите. А в това, че в границите на 20 минути, 9 индивида – образовани, мощни, млади – са се трансформирали в примитивни същества, бягащи боси в мрака. Нищо не ги е нападнало. Те просто не са могли да обяснят какво ги задушава от вътрешната страна.

И от време на време това е по-страшно от всяка чудовищна версия.