Интимността в една връзка не може да се сведе до

Интимността в една връзка не може да се сведе до един-единствен аспект; тя не е просто пристрастеност, връзка или грижа, а композиция от трите.
Едва тогава сред сътрудниците се появява надълбоко възприятие за взаимно познаване.
Както психологът Марк Травърс изяснява в колонка за Psychology Today, известният откривател на връзките Джон Готман назовава вътрешното пространство, където се съхраняват знанията за желанията, страховете, фантазиите и прекарванията на колегата, „ карта на любовта “. Колкото по-точна е тази „ карта “, толкоз по-силна нормално е връзката.
Психолозите разпознават два значими въпроса, на които сътрудниците в здрави връзки би трябвало да могат елементарно да отговорят. Честните и точни отговори демонстрират прочувствена фамилиарност, без която същинската обич не работи.
Ето кои са тези 2 въпроса:

1. Какво е най-важно за моя сътрудник сега?
Не става въпрос за общи изказвания като „ тя желае сполучлива кариера “ или „ той цени фамилията “. Въпросът се отнася до сегашния живот на вашия сътрудник: какво е значимо за него сега?
Знаете ли какво сега занимава мислите му – сложен интервал на работа, ново занимание, здравословен табиет, страхове, паники, вътрешен прелом?
Важно е също по този начин отговорът да не е закрепен – той се трансформира с напредването на живота. 
Някога завършването на университет е било най-важното нещо, само че след няколко години това може да бъде развъждането на деца, стабилизирането на приходите им или възобновяване на свободата и характерността им.
Двойките, които остават близки през годините, са в положение да проследят тези промени. В последна сметка, съгласно изследване в списание „ Emotion “, хората са по-отворени към сложни страсти и почтени диалози, когато усещат, че сътрудникът им е в действителност деликатен и заинтригуван.

2. Коя е най-голямата накърнимост на моя сътрудник?
Всеки има свои лични мъчителни точки – страхове, неустановеност, травматични прекарвания, душевен проблеми или тригери. В околните взаимоотношения те неизбежно излизат нескрито и методът, по който сътрудникът реагира на тях, дефинира равнището на доверие.
Проучване в Psychiatric Quarterly демонстрира, че хората с висока психическа накърнимост са по-склонни да бъдат недоволни от връзките си, не поради самата си накърнимост, а поради метода, по който ръководят възприятията си и какъв брой подкрепящ е сътрудникът им. 
Пренебрегването на слабостите на някой различен не ви прави „ съвършени “; в противен случай, може да разреши на проблемите да се задълбочат и да стартират да унищожават връзката.
Партньор с история на занемаряване ще реагира мъчително на неналичието на внимание, до момента в който някой с история на финансова неустойчивост може да е нервозен от всевъзможни диалози за пари. Признаването на тези проблеми не ги взема решение автоматизирано, само че разрешава по-внимателни и проницателни дейности.
Травърс написа, че двойките, които могат почтено да отговорят на тези два въпроса, евентуално към този момент са водили сложни диалози и са излезли по-силни. Това значи, че е безвредно да бъдете открити във връзката – и че тази неприкритост е била подхранвана.