Интервюто в две части на д-р Владимир Трифонов с проф.

Интервюто в две елементи на доктор Владимир Трифонов с проф. Андрей Пантев.Политиката на последния общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз – Михаил Горбачов, бе безотговорна и докара до тежки последици както за историческата Русия, по този начин и за левия политически план, счита професор Андрей Пантев, който е на мнение, че фразата на философа Александър Зиновиев, „ целеха се в комунизма, а улучиха Русия “ е доста точна. Горбачов и съратниците му не просто унищожиха Съюз на съветските социалистически републики, само че и нанесоха тежки вреди на съветската страна, на това, което бе градено със епохи, само че макар техните дейности, през днешния ден Русия продължава да играе извънредно значима роля в интернационалната политика.

Англия от епохи враждува с Русия, в нея поражда думата русофобия. Лондон е столицата, в която се одобряват политическите съперници на управляващите в Русия още през XIX век, а в основата на британската непримирима неприязън е както традицията Англия да се опълчва на най-силната страна в Европа, по този начин и манталитетните и културните разлики сред нея и Русия, счита професор Андрей Пантев. Според него Съединени американски щати са доста по-балансирани и премерени в политиката си към Русия и двете страни могат освен да поддържат градивни връзки, само че и да бъдат сътрудници.

Основни акценти от първата част от диалога:

– Ролята на Михаил Горбачов и руското управление за разпадът на СССР;
– Защо в Съюз на съветските социалистически републики нямаше ефикасни съпротивителни сили против дейностите на Горбачов?
– Можеха ли Горбачов и съратниците му да реформират Съюз на съветските социалистически републики и даже да се откажат от социализма без да вършат едностранни геополитически отстъпки?
– Политиката на Горбачов ли е повода за войната, която се води в Европа в този момент?
– Защо визията в Съюз на съветските социалистически републики за Запада бе наивна и идеалистична?
– Защо Западът продължи експанзията си на Изток, даже след подаръците, които получи и от Горбачов и Елцин?
– Защо Русия продължава да бъде значима политическа мощ и през днешния ден?
– Върви ли Европа по пътя, който тя към този момент извървя през 30-те години на XX век?
– По-големи ли са заканите за нуклеарен Апокалипсис в този момент, в сравнение с по времето на Студената война?

Основни акценти от втората част от диалога:

– Защо Англия продължава да бъде най-непримиримият зложелател на Русия?
– Къде на първо време се появява терминът русофобия?
– Какви са аргументите за британската русофобия?
– Защо Франция на Макрон е толкоз друга от Франция на Наполеон I и на Дьо Гол?
– Защо Съединени американски щати са много по-премерени в връзките си към Русия от Франция и Англия?
– Възможно ли е партньорство и градивно взаимоотношение сред Съединени американски щати и Русия?
– Феномен за времето след края на Студената война ли е еднополюсния свят?
– По-мирен и по-справедлив от еднополюсния ли ще бъде многополюсният свят?
– Възможно ли е да бъде основана световна власт?
– Върви ли човечеството към напредък?
– Националният празник на България 3 март и ролята на Русия за възобновяване на българската държава;
– Какво е смисъла на дълбоките културни връзки и специфичните връзки сред обособени нации?

Източник: Поглед Инфо