Победителят от „Хелс китчън“ Мартин Методиев: Жена ми ме вкара в правия път!
Интервю за в. " Телеграф "
- Мартин, честита победа. Когато отидохте на кастинга за „ Хелс китчън “, а по-късно и бяхте утвърден, вярвахте ли, че ще сте финалист и че ще спечелите?
- Честно казано, не! Бях се амбицирал да стигна до черните куртки, а оттова нататък какво ще се случи, нямах визия.
- Когато чухте името си от началник Ангелов, че сте огромният победител, какво почувствахте?
- Това е нещо неповторимо и няма по какъв начин да бъде разказано с думи. Чувствам се задоволен от това, което направих, и мога да кажа, че се гордея със себе си и качествата си. Щастлив съм, че съумях да превъзмогна доста неприятни черти в характера си, тъй като, в случай че не се беше случило, щяха от дълго време да са ме изгонили (смее се).
- Кои са тези черти на характера ви?
- Аз съм доста експлозивен. Паля безусловно от половин дума. Някой като ми каже нещо – и доста не го бавя (смее се). Влизам с рогата напред и каквото се случи. Не мисля за следствията. Правя го, а след това скърбя. Просто съм доста примитивен. Правя нелепостта, не мисля тогава, а като е свършило, се възнамерявам, което е доста неприятно. Щастлив съм, че съумях да овладея тези черти в предаването.
- „ Хелс китчън “ ли беше началото и предпоставката да се измененията?
- Да. Това беше мястото, в което съумях и разбрах, че мога да притежавам страстите и нрава си. Приятелите ми и най-близките ми хора ми споделиха, че доста съм се трансформирал след „ Хелс китчън “. 3 месеца, които прекатурнаха мисленето ми. Аз излязох и хората ми споделиха, че не могат да ме познаят. Повечето ми споделиха, че не са очаквали да стигна до край, и то тъкмо тъй като знаят характера ми и че най-вероятно някой ще ме предизвика и ще се сбия или скарам. Но аз съумях да сдържа страстите си и считам, че това ще е добре за мен оттук насетне.
- Кого виждахте като максимален съперник в предаването?
- От началото още за мен най-големият съперник беше Тоби. Тя се съобщи още с първата паница, сподели много професионални техники и сподели на всички ни, че ще е един от най-големите съперници на всеки един от нас. Това е моето мнение. За мен най-силната конкуренция беше тя.
- Сега, когато шоуто завърши, в какви връзки сте с останалите участници?
- С множеството от тях съм в много положителни връзки. По-скоро с Едуарт нямам обща тематика на диалог. За мен той си е малко чудноват, по-затворен. Лично аз не съумях да намеря допирна точка с него. Не е неприятен човек, само че не е моят вид човек.
- Кой занимателен миг ще помните постоянно?
- Ние имахме доста такива моменти в общежитието. Грозев, като си остави някъде нещо и като не го откри на същото място, край, като че ли е приключил светът. И ние му правехме тъкмо подобен вид смешки – криехме му нещата, сменяхме им местата и той възпламенява на живот и гибел, а ние още повече започваме да се смеем от реакциите му. Много са занимателните моменти. Не знам по какъв начин ни бяха събрали тази година, само че всички доста ми харесваха като хора.
- Имахте ли си любимец от Златния тим?
- В началото ми беше Мегз. Ние нямахме време да се опознаем, тъй като дамите много повече играеха с тях, само че в пътите, в които ние бяхме със Златните, Мегз постоянно ми правеше усещане. Пък и шефът сподели, че тя непрестанно ходела на курсове, надграждала познания и техники, и ми хареса това, че желае да се учи и развива. До момента, в който видях Златка по какъв начин се показва на последните игри. Тогава към този момент бях уверен, че Златка ще завоюва. Тя сподели много борбен дух, не се предаваше – каквото и да става. Искаше да завоюва непременно и като че ли в нея видях себе си.
- При вас всичко непременно ли е в живота?
- Предполагам, вие и множеството ви читатели, които са гледали предаването, знаете, че съм имал сложен живот и фантазията ми беше да изляза от рамката, в която бях подложен. Във Варна се познаваме всеки с всеки и знаят какво съм правил в предишното. Исках да покажа, че Мартин има и друга страна, че не всичко е, както е било преди, и да се потвърдя, че мога да се трансформира и да стана различен човек.
- За какво най-вече съжалявате от предишното си?
- Не скърбя за нищо, тъй като, в случай че тези неща, през които прекосих, не ми се бяха случили, нямаше да съм в този момент тук. Всяко зло е за положително и аз се убедих, че е по този начин на 100%, а не е просто някакъв изказ. Аз съм имал много зло в живота си и в един ден пристигна положителното. Трябвало е да преживея всичко.
- Кое определяте като най-трудния си миг в живота?
- Когато си изгубих околните. Първо татко ми умря. Сестра ми тогава беше доста дребна. Ние сме израснали в оскъдно семейство и трябваше всичко, което майка ми изкара, да е за сестра ми. Не че мен са ме оставили, само че тя, първо, е момиченце, второ, е дребна. На мен ми беше доста мъчно, тъй като на 13 години излязох на улицата и започнах да върша безусловно всичко, от което могат да се вадят пари. Изобщо не съм мислил за последици. Винаги гледах самичък да се оправям. Знаех, че потеглям по неприятен път. Постоянно викаха майка ми по детски педагогичен стаи, по районни и така нататък Тя доста ми се караше, доста ме биеше, само че аз нямах избор. Никой не искаше да ме вземе на работа на тази възраст. В учебно заведение съучениците ми бяха заможни и не спираха да ми се подиграват, че сме небогати. Това мен доста ме дразнеше и желаех да направя нещо, с цел да имам най-малко приблизително равнище и да мога да си разреша някакви неща, които ги нямам. Бях се принудил да върша неща, които не са ок. Буквално всичко. Не се гордея с това. Когато се срещнах с Валерия, животът ми стартира да се трансформира. Тя ми сподели – или предпочитам този живот, или нея, и аз избрах правия път и фамилията. Щастлив съм от избора си, тъй като, в случай че не го бях направил, несъмнено в този момент щях да съм на много неприятно място, а не да водим този диалог.
- Поздравления за половинката ви, че е съумяла да ви вкара в правия път. Поздравления още един път и за успеха. За край – какво ще вършиме с паричната премия от 100 хиляди лв.?
- Все още не съм го мислил, в действителност. Мисля за ресторант или някакво заведение във Варна, само че към момента не съм седнал да мисля. Не ми е пристигнала още музата за личен бизнес. Ще си ги отделя встрани и когато го усещам, ще ги вложа
- Мартин, честита победа. Когато отидохте на кастинга за „ Хелс китчън “, а по-късно и бяхте утвърден, вярвахте ли, че ще сте финалист и че ще спечелите?
- Честно казано, не! Бях се амбицирал да стигна до черните куртки, а оттова нататък какво ще се случи, нямах визия.
- Когато чухте името си от началник Ангелов, че сте огромният победител, какво почувствахте?
- Това е нещо неповторимо и няма по какъв начин да бъде разказано с думи. Чувствам се задоволен от това, което направих, и мога да кажа, че се гордея със себе си и качествата си. Щастлив съм, че съумях да превъзмогна доста неприятни черти в характера си, тъй като, в случай че не се беше случило, щяха от дълго време да са ме изгонили (смее се).
- Кои са тези черти на характера ви?
- Аз съм доста експлозивен. Паля безусловно от половин дума. Някой като ми каже нещо – и доста не го бавя (смее се). Влизам с рогата напред и каквото се случи. Не мисля за следствията. Правя го, а след това скърбя. Просто съм доста примитивен. Правя нелепостта, не мисля тогава, а като е свършило, се възнамерявам, което е доста неприятно. Щастлив съм, че съумях да овладея тези черти в предаването.
- „ Хелс китчън “ ли беше началото и предпоставката да се измененията?
- Да. Това беше мястото, в което съумях и разбрах, че мога да притежавам страстите и нрава си. Приятелите ми и най-близките ми хора ми споделиха, че доста съм се трансформирал след „ Хелс китчън “. 3 месеца, които прекатурнаха мисленето ми. Аз излязох и хората ми споделиха, че не могат да ме познаят. Повечето ми споделиха, че не са очаквали да стигна до край, и то тъкмо тъй като знаят характера ми и че най-вероятно някой ще ме предизвика и ще се сбия или скарам. Но аз съумях да сдържа страстите си и считам, че това ще е добре за мен оттук насетне.
- Кого виждахте като максимален съперник в предаването?
- От началото още за мен най-големият съперник беше Тоби. Тя се съобщи още с първата паница, сподели много професионални техники и сподели на всички ни, че ще е един от най-големите съперници на всеки един от нас. Това е моето мнение. За мен най-силната конкуренция беше тя.
- Сега, когато шоуто завърши, в какви връзки сте с останалите участници?
- С множеството от тях съм в много положителни връзки. По-скоро с Едуарт нямам обща тематика на диалог. За мен той си е малко чудноват, по-затворен. Лично аз не съумях да намеря допирна точка с него. Не е неприятен човек, само че не е моят вид човек.
- Кой занимателен миг ще помните постоянно?
- Ние имахме доста такива моменти в общежитието. Грозев, като си остави някъде нещо и като не го откри на същото място, край, като че ли е приключил светът. И ние му правехме тъкмо подобен вид смешки – криехме му нещата, сменяхме им местата и той възпламенява на живот и гибел, а ние още повече започваме да се смеем от реакциите му. Много са занимателните моменти. Не знам по какъв начин ни бяха събрали тази година, само че всички доста ми харесваха като хора.
- Имахте ли си любимец от Златния тим?
- В началото ми беше Мегз. Ние нямахме време да се опознаем, тъй като дамите много повече играеха с тях, само че в пътите, в които ние бяхме със Златните, Мегз постоянно ми правеше усещане. Пък и шефът сподели, че тя непрестанно ходела на курсове, надграждала познания и техники, и ми хареса това, че желае да се учи и развива. До момента, в който видях Златка по какъв начин се показва на последните игри. Тогава към този момент бях уверен, че Златка ще завоюва. Тя сподели много борбен дух, не се предаваше – каквото и да става. Искаше да завоюва непременно и като че ли в нея видях себе си.
- При вас всичко непременно ли е в живота?
- Предполагам, вие и множеството ви читатели, които са гледали предаването, знаете, че съм имал сложен живот и фантазията ми беше да изляза от рамката, в която бях подложен. Във Варна се познаваме всеки с всеки и знаят какво съм правил в предишното. Исках да покажа, че Мартин има и друга страна, че не всичко е, както е било преди, и да се потвърдя, че мога да се трансформира и да стана различен човек.
- За какво най-вече съжалявате от предишното си?
- Не скърбя за нищо, тъй като, в случай че тези неща, през които прекосих, не ми се бяха случили, нямаше да съм в този момент тук. Всяко зло е за положително и аз се убедих, че е по този начин на 100%, а не е просто някакъв изказ. Аз съм имал много зло в живота си и в един ден пристигна положителното. Трябвало е да преживея всичко.
- Кое определяте като най-трудния си миг в живота?
- Когато си изгубих околните. Първо татко ми умря. Сестра ми тогава беше доста дребна. Ние сме израснали в оскъдно семейство и трябваше всичко, което майка ми изкара, да е за сестра ми. Не че мен са ме оставили, само че тя, първо, е момиченце, второ, е дребна. На мен ми беше доста мъчно, тъй като на 13 години излязох на улицата и започнах да върша безусловно всичко, от което могат да се вадят пари. Изобщо не съм мислил за последици. Винаги гледах самичък да се оправям. Знаех, че потеглям по неприятен път. Постоянно викаха майка ми по детски педагогичен стаи, по районни и така нататък Тя доста ми се караше, доста ме биеше, само че аз нямах избор. Никой не искаше да ме вземе на работа на тази възраст. В учебно заведение съучениците ми бяха заможни и не спираха да ми се подиграват, че сме небогати. Това мен доста ме дразнеше и желаех да направя нещо, с цел да имам най-малко приблизително равнище и да мога да си разреша някакви неща, които ги нямам. Бях се принудил да върша неща, които не са ок. Буквално всичко. Не се гордея с това. Когато се срещнах с Валерия, животът ми стартира да се трансформира. Тя ми сподели – или предпочитам този живот, или нея, и аз избрах правия път и фамилията. Щастлив съм от избора си, тъй като, в случай че не го бях направил, несъмнено в този момент щях да съм на много неприятно място, а не да водим този диалог.
- Поздравления за половинката ви, че е съумяла да ви вкара в правия път. Поздравления още един път и за успеха. За край – какво ще вършиме с паричната премия от 100 хиляди лв.?
- Все още не съм го мислил, в действителност. Мисля за ресторант или някакво заведение във Варна, само че към момента не съм седнал да мисля. Не ми е пристигнала още музата за личен бизнес. Ще си ги отделя встрани и когато го усещам, ще ги вложа
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ