Д-р Ива Гаврилова, онкохирург: Тенът не е на мода
Интервю за предаването " Здравето на фокус “ на доктор Ива Гаврилова, водещ онкохирург с дълготраен опит в диагностиката и оперативното лекуване на кожни тумори. Ученик и почитател на водещи експерти в областта на онкодерматологията в България и Европа. Трето потомство онкохирург в фамилията. Съучредител и секретар на Българската асоциация по дерматоонкология (БАДО).
Формалният мотив за вашето посещение е идният Ден на пациента “Меланомно общество в обществото ". Каква е задачата на този конгрес, доктор Гаврилова?
Това е може би е единственият конгрес по рода си, който се провежда от лекари за пациенти, което го прави доста специфичен, тъй като ние лекарите познаваме добре потребностите на нашите пациенти. За страдание, когато има прекалено много работа, прекалено много информация да се обработи, не остава време за доста въпроси, които пациентите имат. Именно това ни стимулира от Българската асоциация по дерматоонкология да създадем конгрес особено за пациенти, на който да им представяме редовно и обичайно всяка година, новостите в лекуването на кожните тумори, новости, които има за слънцезащита, за метод на живот, за рационално хранене. Разбира се, и за всичко, което би ги касаело в всекидневието им и да можем най-много да отговорим на техните въпроси.
Какви признаци би трябвало да бъдат сигнална лампа за пациента, че може би става дума за меланом?
Истинската ни цел е пациентът да се съветва със експерт, преди да има изявени признаци. За задачата би трябвало да има профилактика - кожата би трябвало да бъде прегледана от експерт. Заболяването меланом се диагностицира от кожни лекари, които са профилирани в тази посока, онкодерматологията е специфичен бранш на дерматологията, който е развъртян освен в диагностиката, само че и следенето и по-комплексната грижа на това заболяване. Всъщност меланомът е сложна грижа от доста експерти, които стоят зад него, освен онкодерматолози, аз самата съм онкохирург, медицинските онколози извършват извънредно значима и основна роля.
Ние не желаеме да стигаме до развито заболяване, което може да се разпознае по дадени признаци. Идеята е първото звено, а точно кожният лекар, въоръжен с дерматоскоп - преносим микроскоп, да забележи белезите на променящатка се бенка. Меланомът съставлява бенка, която се е изродила в злокачествено образувание. Явните белези, които подсказват, че в нея нещо се случва, е смяна във форма, в размер, в цвят, в повишаване над кожата и не дай си Боже към този момент прокървяване, само че това към този момент са белези на заболяване. Също по този начин моля никой да не се припознава в това, тъй като най-различни кожни наши формирания, даже и най-безобидните, които са да вземем за пример себореената кератоза, вид стареене на кожата, което е също пигментирано, още веднъж го виждаме като неравно с кожата, може да откриваме в него всички тези признаци, които изброих. Специалистът е този, който може да обърне внимание. Но, с цел да стигнем до вярната диагностика и най-много до предварителна защита на това заболяване, би трябвало да се прегледаме без мотив. Специалист кожен лекар би трябвало да ни каже дали имаме бенки, които би трябвало да се следят, въобще евентуално рискови, и чак тогава да ги прибавим към профилактичните прегледи.
Има ли медицината отговор на въпроса какви са аргументите за появяването на меланома?
Те са сложни, само че водещата причина за меланома на кожата е слънцето - корист със слънце и със солариуми. Колкото в по-ранна възраст се случва това, толкоз по-зле за кожата, която има памет и надлежно претърпява освен генетични, само че и други промени. Това довежда до отключване на онкологични болести. Най-вредно е излагането, несъразмерното слънцеизлагане в детска възраст, тогава сме най-уязвими.
Разбира се, културата извънредно се е повишила. Прави ми усещане, че родителите се грижат доста педантично за здравето на кожата на децата с фотопротекция, което е прелестно, само че не го вършат за себе си.
Колко публикуван е този тип заболяване в България, поради, че климатът у нас не допуска доста слънчеви дни през годината?
Така е, само че дано да не забравяме и зимните дни, в които сме фенове на зимни спортове и сме покрай слънцето и по планините. И тогава нормално тотално забравяме за слънцезащита. Нараства броят на болни с меланом освен в България, само че и в целия свят. Като цяло това се води по-рядко заболяване, с по-малък брой новозаболели в международен мащаб, само че пораства стремително. Намалява броят на хора, които са наранени в преклонна възраст, за сметка на това от ден на ден са младите пациенти. В България статистиката е публично към 500 пациенти новозаболели годишно. Нашето чувство и наблюдаване в тази сфера на експертите от БАДО е, че броя надвишава 700 годишно новозаболели. Има доста частни и други центрове, които мъчно реализират регистрация.
Има ли, доктор Гаврилова, новости в лекуването на меланома и налични ли са в България?
Щастливи сме за това, че в България достъпът до новите лекарства е извънредно улеснен. Тоест, като заслужен представител на Европейския съюз, всичко, което в Европа излиза в регистрация и реимбурсация в извънредно къс период го имаме и в България. Краткият отговор на въпроса ви е, че няма нещо, което да е утвърдено за лекуване на меланом в Европа и ние да не разполагаме с него в България, като се изключи едни местни ваксини, които се употребяват при подкожни метастази за меланом и плоскоклетъчен карцином “Тивекс " се споделят. Те са с лимитирано приложение в целия свят и в цяла Европа не са чак толкоз публикувани. Това е единственото, което понастоящем нямаме. Всички други новости в лекуването доста бързо навлизат.
Догодина евентуално ще стартира регистрацията и въвеждането в цяла Европа на нов тип имунотерапия, която е композиция сред две антитела с по-малка токсичност за пациентите от автоимунен вид. На процедура имунотерапията няма директна токсичност и неприятни чувства, както самата химиотерапия. Това е нещо, с което доста се вълнуваме, че ще имаме опция да работим.
А какво се задава зад хоризонта? Много се шуми към РНК имунизацията, която се създаде в Австралия. Тази РНК ваксина сега към момента върви в клинично изследване, държа да го подчертая, защото доста пациенти ме питат и считам, че ще е потребно като информация. Тоест, тя към момента не е утвърдена, тя е за ранните стадии на пациенти с меланом, с концепцията болестта, откакто един път е диагностицирано да не се развива, т.е. да понижим капацитета му за развиване в бъдеще.
А може ли тази ваксина да се употребява и от здрави хора, тъй че изобщо да не се стига до развиване?
Не, изрично. Тя се създава от субстрат на тумора на пациента и е на процедура индивидуализирана за всеки пациент. Така че, ще бъде персонализирана и единствено за пациент, който е с меланом.
Какъв тип терапия на този стадий най-често се ползва при меланома?
Много сложен е отговорът на този въпрос, защото меланомът е заболяване, което както към този момент споделих се лекува освен сложно, само че и персонализирано. Правим генетичен разбор на самия израстък и той ни подсказва кое е най-правилното му лекуване. Два са ни съдружниците против меланома - таргетна терапия, което е таблетна форма на лекуване и имунотерапия - антитела, които се вливат и карат имунната система да се разсъни и да разпознае тумора, да го унищожи.
Какви са вашите наблюдения, по какъв начин този тип терапия се отразява на пациентите?
Абсолютно самостоятелно. Таргетната терапия се слави със доста по-малък боеприпас от странични резултати. Повечето пациенти нямат странични резултати, доста я харесват, защото пият таблетки в домашна конюнктура, нещо като обичаното хапче. Максимумът на резултат, който може да се случи като неприятно събитие е температура и втрисания при започване на лечението, при някои по-драматично. Но като цяло, в случай че би трябвало да съпоставяме тези новаторски лекувания с химиотерапията, това няма нищо общо. Имунотерапията сама по себе си крие риск от директни странични реакции, само че защото си играем с имунната система, във времето тя може да прояви разнообразни отклонения от автоимунен вид. Там към този момент нещата стават съществени, тъй като всеки един орган от имунната система може да бъде обиден и да прояви забележими или не толкоз забележими странични резултати. Но автоимунните нежелани реакции се дирижират доста сполучливо. Имаме експерти в разнообразни области, които са подготвени през годините и доста добре се оправят в тази сфера.
Колко нескончаем е този тип лекуване?
Това е самостоятелно и зависи от стадия, несъмнено. Тъй като двата типа лекуване, за които приказвам, ги има в ранните стадии като поддържаща терапия, нагледно казано. Когато в ранните стадии туморът е публикуван в лимфните възли, откакто бъдат оперирани, т.е. нямаме на никое място другаде никакво засягане, се организират с дълготрайност 1 година, това мога да го кажа изрично. От предходната година към този момент имаме имунотерапия за още по-ранен етап на меланом втори Б и С, това е когато меланомът е единствено на равнище примитивен израстък, без засягане на лимфни възли с избрана дебелина, която го класифицира в тези две категории 2 Б или С и още веднъж е с дълготрайност 1 година.
За напредналите стадии продължителността към този момент се индивидуализира съгласно това, какъв отговор получаваме на лекуването, какъв брой бързо. Меланомът е едно доста сполучливо лечимо заболяване. Като дано да не се стремим към концепцията за цялостно изцеление, което нормално е фиксация. В днешно време онкологията е толкоз развита, че ние би трябвало да приемем, и ние онколозите го одобряваме, че в действителност към този момент ракът върви като едно хронично заболяване, което е за жалост е за цялостен живот. Идеята да се излекуваме и да забравим за него до някаква степен подвежда пациентите да не се наблюдават задоволително във времето. Аз най-вече бих се радвала моите пациенти да бъдат спокойни, да вървят с терапия или в хода на следене без паники и без мисъл за болестта. Но да знаем, че имаме едно хронично положение, дано го назовем и заболяване, което през времето би трябвало добре да направляваме.
Колко типа ракови кожни формирания има, могат ли да се объркат?
Ракът на кожата го определям като основно два типа, като това несъмнено е едно условно разбиране. Меланом, който произтича от пигментна бенка, която се трансформира и е съществено заболяване. И по-малко сериозните форми, по този начин наречените кожни карциноми. Кожните карциноми произлизат от други структури на кожата, които нормално нямат пигмент и наподобяват по радикално друг метод. Основните им представители, най-честите, това са базоцелуларен карцином и плоскоклетъчен или спиноцелуларен карцином, това е едно и също разбиране. Тези две разновидности на кожните карциноми се дефинират от хистологията. Патолог прави разлика сред тези два типа кожни карциноми. Те са по-безобидни, тъй като нарастват постепенно, нормално са при възрастни пациенти, директно и основно свързани със слънчевите изгаряния в ранна възраст и се дебютират като рана. Много постоянно се пропускат, тъй като е разраняване, което не боли, не сърби, това е доста емблематично, нараства извънредно постепенно. Паоциентите си спомнят, че го имат от 2-3 години, ту е заздравявало, ту прокървява, ту хваща някаква коричка. Това са нормално обясненията и по тази причина се неглижира.
Те рядко дават разсейки както по лимфата, по този начин и по кръвен път. Нарастват локално и се лекуват сполучливо, най-много оперативно, макар, че има и нови способи за лекуване. В доста по-малък % тези болести могат да преминат в нападателна форма, да нарастват по-бързо, да основават по-големи недостатъци или да се популяризират, това е много рядко. Обикновено зад нападателните форми стои неглижиране на процеса с години.
Рана, която не зараства повече от 3-4 месеца, би трябвало да бъде показана на специалист-дерматолог, а не неглижирана, не лекувана с национална медицина и не прикривана с лепенки и сходство.
Сред пациентите с кожни проблеми, доста публикувано е потреблението на гел от алое, твърди се, че той има чудодейни свойства. Може ли това да бъде допълваща терапия към обичайна или е илюзия на пациента, че се повлиява добре?
Извлекът от алое в действителност има доста удобни съставки, доста удобно деяние върху прекалено много не болести, само че положения на кожата да кажа. Но във връзка с лекуването на кожните тумори, за жалост то може да замаскира забележимите признаци.
При кожен израстък от по-баналните, изглеждащ като рана, в нея постоянно се наслагва и малко инфектиране, и малко дразнение на кожата, изключително, в случай че го задушаваме с лепенки, това инфектиране наподобява като по-червено, по-разязвено, т.е., по-разранена конструкция. Когато слагаме подобни препарати, дали ще е алое като извлек, дали ще е някакъв козметичен препарат, дали ще е медицински артикул с противовъзпалителни кортикостероидни, несъмнено, че има очевидно усъвършенстване, тъй като белезите на инфектиране и неспокойствие на кожата се успокояват.
За страдание, няма научни доказателства за използването на национална медицина или по-специално на извлек от алое в хода на лекуване като подпомагаща терапия. Аз постоянно поучавам пациентите, до момента в който вкарваме някакво лекуване да не се комбинира или в случай че имаме някакви такива пориви да се показа с лекуващия доктор, с цел да избегнем кръстосани реакции и понижаване на успеваемостта на самото лекуване.
Храненето по какъв начин въздейства върху туморните формирания, има ли връзка?
Всичко има връзка. Има доста спекулативна информация, която се върти в наличните интернет пространства, която води пациентите до огромно безчинство върху техния диетичен режим. Например захарта какъв брой подхранва туморите, месата, витамин В12 по какъв начин не би трябвало да се употребява. Това не са научно потвърдени обстоятелства. Пациент, който е с онкологично заболяване, да изключи захарта, която е извънредно значима за действието на мозъка като орган, който главно се храни със захар, води до доста неприятни субективни чувства на пациента и рискови положение на хипогликемия. Тоест, всички тези неща, които четем, които не са научно потвърдени да ги следваме на сляпо, би било неточност.
Но, особено за диетичните рекомендации, които са в хода на имунотерапията, има научни доказателства, че в случай че ядем диета по-богата на фибри, то това би помогнало на процеса на лекуване. Фибри има във всички зеленчуци, в избрани ядки, в избрани зърнени култури и това води до доста удобно повлияване на микробиома.
Имаше изследвания за всички храни, които провокират ферментация, която като цяло е доста потребна за нашия микробиом. И то храни, които са за нашите географски ширини, да вземем за пример киселото мляко, бялото саламурено сирене, кефира е една опция, която имаме, бозата също. Това са артикули с ферментация, които водят до доста положително положение на организма. Но особено по време на имунотерапия за лекуване на меланом, това е моята компетентност и мога да кажа решително, се потвърди, че те нямат толкоз значима роля, колкото фибрите. Това бих посъветвала пациентите, с цел да са сигурни дали питателните им порции са подобаващи, в тях би трябвало да има от всички цветове във връзка с зеленчуците и то сезонни. Колкото повече, толкоз по-добре.
Много публикувано е пиенето на сода за самун, разтворена в чаша вода, за постигането на алкалност в организма. Това има ли в действителност лековит резултат?
Нямам научни доказателства по тематиката, надлежно не го предлагам никога. Човек би трябвало да е наясно и какво друго има в организма му. Всякакви такива приеми могат да доведат до увреждане на естествената отбрана на стомаха, накърнимост към най-различни допълнителни стомашно-чревни болести. И още веднъж акцентирам, нашият микробиом, това с което съквартиранстваме, което ни прави здрави, и с което сме привикнали да живеем в една добра симбиоза, когато ние се намесим принудително с такива средства, променяме тази среда и този баланс, можем да отключим най-различни други процеси.
Лятото е времето, в което обичаме да седим на плажа, да събираме слънчеви лъчи и не на последно място да синтезираме и витамин Д, който е толкоз значим за организма ни. Д-р Гаврилова, какъв брой време е целесъобразно да бъдем на слънце?
Ето в този момент към този момент вашите слушатели ще ме намразят. За страдание, би трябвало да го вършим с извънредно следена мряка, няма значение какъв е цветът на кожата, дали сме снежно бели, изгаряме и не почерняваме, или матови и се радваме на бързо потъмняване, без фаза на изгаряне. При всяко състояние, здравословният метод за грижа за нашата кожа е този, който изпълняваме за нашите деца. А точно на плажа до 11.00 часа и след 16.00-17.00 ч. Между 11.00 и 16.00 ч. не седим под сянка на плажа, тъй като това не ни прави предпазени, а седим на закрито, в ресторант, и почиваме. Това извънредно лимитира времето, което престояваме на плажа и множеството хора са доста недоволни. Но в случай че би трябвало да бъдем здрави, това е истината.
В часовете, които загатвам, никога не би трябвало да бъдем без фотопротекция - наложително слънцезащита. Аз персонално предлагам на всички пациенти, на всички здрави хора, 50 плюс фактор, закупен от аптечната мрежа. Спекулативна е информацията, че слънцезащитните артикули съдържат канцерогени, които могат да доведат до някакво в допълнение увреждане. Стига да купуваме продуктите от съществени марки, които са в аптечните мрежи, можем да имаме обезпечен медицински състав.
50 плюс фактор обезпечава дълготрайна, най-малко за 2 часа, отбрана, и то за всички лъчи, които биха проникнали. Това е изборът както за децата, по този начин и за възрастните.
Колко време преди да се изложим на слънце би трябвало да нанесем слънцезащитния крем?
20 минути преди излагане, най-добре е да го създадем в хотелската стая и по-късно да отидем на плажа. Да се пренамазваме, откакто сме били във водата, даже да сме с водоустойчив артикул, той въпреки всичко се отмива.
Фактор 50 плюс няма ли да ни попречи да хванем по този начин мечтаният загар?
Желаният загар значи, че сме унищожили еластичността на кожата. Забързали сме нашето бъдещо стареене и ще докара до повече бръчки и повече вреди. Така че, в случай че се мажем в действителност педантично ще запазим здравето на кожата си и ще получим напълно лек тен. Но хубавия мрачен загар, който би трябвало да бъде отживялост, значи повредена кожа, и то безвъзвратни нарушавания в нея.
Същият ли е нездравословният резултат и при солариумите?
Там е още по-лош резултатът върху кожата, тъй като се получава за малко време с тежко изсушаване, те са извънредно нездравословни за кожата ни. Бих посъветвала всеки, който въпреки всичко желае да има загар, който излиза от мода, да употребява автобронзанти. Това са кремове или пък загар, който се пръска, които са с очевидно покритие и вършат кожата по-тъмна. Абсолютно могат да бъдат безвредни, когато се купуват от аптеки. Тогава можем да си позволим да бъдем с един забележим тен на морето, който е неестествен, само че кожата ни остава здрава.
Тенът не е на мода, тъй като Световната здравна организация анонсира покачващи се данни за заболелите с кожни тумори, вследствие на прекалено излагане на слънце.
Росица АНГЕЛОВА
Формалният мотив за вашето посещение е идният Ден на пациента “Меланомно общество в обществото ". Каква е задачата на този конгрес, доктор Гаврилова?
Това е може би е единственият конгрес по рода си, който се провежда от лекари за пациенти, което го прави доста специфичен, тъй като ние лекарите познаваме добре потребностите на нашите пациенти. За страдание, когато има прекалено много работа, прекалено много информация да се обработи, не остава време за доста въпроси, които пациентите имат. Именно това ни стимулира от Българската асоциация по дерматоонкология да създадем конгрес особено за пациенти, на който да им представяме редовно и обичайно всяка година, новостите в лекуването на кожните тумори, новости, които има за слънцезащита, за метод на живот, за рационално хранене. Разбира се, и за всичко, което би ги касаело в всекидневието им и да можем най-много да отговорим на техните въпроси.
Какви признаци би трябвало да бъдат сигнална лампа за пациента, че може би става дума за меланом?
Истинската ни цел е пациентът да се съветва със експерт, преди да има изявени признаци. За задачата би трябвало да има профилактика - кожата би трябвало да бъде прегледана от експерт. Заболяването меланом се диагностицира от кожни лекари, които са профилирани в тази посока, онкодерматологията е специфичен бранш на дерматологията, който е развъртян освен в диагностиката, само че и следенето и по-комплексната грижа на това заболяване. Всъщност меланомът е сложна грижа от доста експерти, които стоят зад него, освен онкодерматолози, аз самата съм онкохирург, медицинските онколози извършват извънредно значима и основна роля.
Ние не желаеме да стигаме до развито заболяване, което може да се разпознае по дадени признаци. Идеята е първото звено, а точно кожният лекар, въоръжен с дерматоскоп - преносим микроскоп, да забележи белезите на променящатка се бенка. Меланомът съставлява бенка, която се е изродила в злокачествено образувание. Явните белези, които подсказват, че в нея нещо се случва, е смяна във форма, в размер, в цвят, в повишаване над кожата и не дай си Боже към този момент прокървяване, само че това към този момент са белези на заболяване. Също по този начин моля никой да не се припознава в това, тъй като най-различни кожни наши формирания, даже и най-безобидните, които са да вземем за пример себореената кератоза, вид стареене на кожата, което е също пигментирано, още веднъж го виждаме като неравно с кожата, може да откриваме в него всички тези признаци, които изброих. Специалистът е този, който може да обърне внимание. Но, с цел да стигнем до вярната диагностика и най-много до предварителна защита на това заболяване, би трябвало да се прегледаме без мотив. Специалист кожен лекар би трябвало да ни каже дали имаме бенки, които би трябвало да се следят, въобще евентуално рискови, и чак тогава да ги прибавим към профилактичните прегледи.
Има ли медицината отговор на въпроса какви са аргументите за появяването на меланома?
Те са сложни, само че водещата причина за меланома на кожата е слънцето - корист със слънце и със солариуми. Колкото в по-ранна възраст се случва това, толкоз по-зле за кожата, която има памет и надлежно претърпява освен генетични, само че и други промени. Това довежда до отключване на онкологични болести. Най-вредно е излагането, несъразмерното слънцеизлагане в детска възраст, тогава сме най-уязвими.
Разбира се, културата извънредно се е повишила. Прави ми усещане, че родителите се грижат доста педантично за здравето на кожата на децата с фотопротекция, което е прелестно, само че не го вършат за себе си.
Колко публикуван е този тип заболяване в България, поради, че климатът у нас не допуска доста слънчеви дни през годината?
Така е, само че дано да не забравяме и зимните дни, в които сме фенове на зимни спортове и сме покрай слънцето и по планините. И тогава нормално тотално забравяме за слънцезащита. Нараства броят на болни с меланом освен в България, само че и в целия свят. Като цяло това се води по-рядко заболяване, с по-малък брой новозаболели в международен мащаб, само че пораства стремително. Намалява броят на хора, които са наранени в преклонна възраст, за сметка на това от ден на ден са младите пациенти. В България статистиката е публично към 500 пациенти новозаболели годишно. Нашето чувство и наблюдаване в тази сфера на експертите от БАДО е, че броя надвишава 700 годишно новозаболели. Има доста частни и други центрове, които мъчно реализират регистрация.
Има ли, доктор Гаврилова, новости в лекуването на меланома и налични ли са в България?
Щастливи сме за това, че в България достъпът до новите лекарства е извънредно улеснен. Тоест, като заслужен представител на Европейския съюз, всичко, което в Европа излиза в регистрация и реимбурсация в извънредно къс период го имаме и в България. Краткият отговор на въпроса ви е, че няма нещо, което да е утвърдено за лекуване на меланом в Европа и ние да не разполагаме с него в България, като се изключи едни местни ваксини, които се употребяват при подкожни метастази за меланом и плоскоклетъчен карцином “Тивекс " се споделят. Те са с лимитирано приложение в целия свят и в цяла Европа не са чак толкоз публикувани. Това е единственото, което понастоящем нямаме. Всички други новости в лекуването доста бързо навлизат.
Догодина евентуално ще стартира регистрацията и въвеждането в цяла Европа на нов тип имунотерапия, която е композиция сред две антитела с по-малка токсичност за пациентите от автоимунен вид. На процедура имунотерапията няма директна токсичност и неприятни чувства, както самата химиотерапия. Това е нещо, с което доста се вълнуваме, че ще имаме опция да работим.
А какво се задава зад хоризонта? Много се шуми към РНК имунизацията, която се създаде в Австралия. Тази РНК ваксина сега към момента върви в клинично изследване, държа да го подчертая, защото доста пациенти ме питат и считам, че ще е потребно като информация. Тоест, тя към момента не е утвърдена, тя е за ранните стадии на пациенти с меланом, с концепцията болестта, откакто един път е диагностицирано да не се развива, т.е. да понижим капацитета му за развиване в бъдеще.
А може ли тази ваксина да се употребява и от здрави хора, тъй че изобщо да не се стига до развиване?
Не, изрично. Тя се създава от субстрат на тумора на пациента и е на процедура индивидуализирана за всеки пациент. Така че, ще бъде персонализирана и единствено за пациент, който е с меланом.
Какъв тип терапия на този стадий най-често се ползва при меланома?
Много сложен е отговорът на този въпрос, защото меланомът е заболяване, което както към този момент споделих се лекува освен сложно, само че и персонализирано. Правим генетичен разбор на самия израстък и той ни подсказва кое е най-правилното му лекуване. Два са ни съдружниците против меланома - таргетна терапия, което е таблетна форма на лекуване и имунотерапия - антитела, които се вливат и карат имунната система да се разсъни и да разпознае тумора, да го унищожи.
Какви са вашите наблюдения, по какъв начин този тип терапия се отразява на пациентите?
Абсолютно самостоятелно. Таргетната терапия се слави със доста по-малък боеприпас от странични резултати. Повечето пациенти нямат странични резултати, доста я харесват, защото пият таблетки в домашна конюнктура, нещо като обичаното хапче. Максимумът на резултат, който може да се случи като неприятно събитие е температура и втрисания при започване на лечението, при някои по-драматично. Но като цяло, в случай че би трябвало да съпоставяме тези новаторски лекувания с химиотерапията, това няма нищо общо. Имунотерапията сама по себе си крие риск от директни странични реакции, само че защото си играем с имунната система, във времето тя може да прояви разнообразни отклонения от автоимунен вид. Там към този момент нещата стават съществени, тъй като всеки един орган от имунната система може да бъде обиден и да прояви забележими или не толкоз забележими странични резултати. Но автоимунните нежелани реакции се дирижират доста сполучливо. Имаме експерти в разнообразни области, които са подготвени през годините и доста добре се оправят в тази сфера.
Колко нескончаем е този тип лекуване?
Това е самостоятелно и зависи от стадия, несъмнено. Тъй като двата типа лекуване, за които приказвам, ги има в ранните стадии като поддържаща терапия, нагледно казано. Когато в ранните стадии туморът е публикуван в лимфните възли, откакто бъдат оперирани, т.е. нямаме на никое място другаде никакво засягане, се организират с дълготрайност 1 година, това мога да го кажа изрично. От предходната година към този момент имаме имунотерапия за още по-ранен етап на меланом втори Б и С, това е когато меланомът е единствено на равнище примитивен израстък, без засягане на лимфни възли с избрана дебелина, която го класифицира в тези две категории 2 Б или С и още веднъж е с дълготрайност 1 година.
За напредналите стадии продължителността към този момент се индивидуализира съгласно това, какъв отговор получаваме на лекуването, какъв брой бързо. Меланомът е едно доста сполучливо лечимо заболяване. Като дано да не се стремим към концепцията за цялостно изцеление, което нормално е фиксация. В днешно време онкологията е толкоз развита, че ние би трябвало да приемем, и ние онколозите го одобряваме, че в действителност към този момент ракът върви като едно хронично заболяване, което е за жалост е за цялостен живот. Идеята да се излекуваме и да забравим за него до някаква степен подвежда пациентите да не се наблюдават задоволително във времето. Аз най-вече бих се радвала моите пациенти да бъдат спокойни, да вървят с терапия или в хода на следене без паники и без мисъл за болестта. Но да знаем, че имаме едно хронично положение, дано го назовем и заболяване, което през времето би трябвало добре да направляваме.
Колко типа ракови кожни формирания има, могат ли да се объркат?
Ракът на кожата го определям като основно два типа, като това несъмнено е едно условно разбиране. Меланом, който произтича от пигментна бенка, която се трансформира и е съществено заболяване. И по-малко сериозните форми, по този начин наречените кожни карциноми. Кожните карциноми произлизат от други структури на кожата, които нормално нямат пигмент и наподобяват по радикално друг метод. Основните им представители, най-честите, това са базоцелуларен карцином и плоскоклетъчен или спиноцелуларен карцином, това е едно и също разбиране. Тези две разновидности на кожните карциноми се дефинират от хистологията. Патолог прави разлика сред тези два типа кожни карциноми. Те са по-безобидни, тъй като нарастват постепенно, нормално са при възрастни пациенти, директно и основно свързани със слънчевите изгаряния в ранна възраст и се дебютират като рана. Много постоянно се пропускат, тъй като е разраняване, което не боли, не сърби, това е доста емблематично, нараства извънредно постепенно. Паоциентите си спомнят, че го имат от 2-3 години, ту е заздравявало, ту прокървява, ту хваща някаква коричка. Това са нормално обясненията и по тази причина се неглижира.
Те рядко дават разсейки както по лимфата, по този начин и по кръвен път. Нарастват локално и се лекуват сполучливо, най-много оперативно, макар, че има и нови способи за лекуване. В доста по-малък % тези болести могат да преминат в нападателна форма, да нарастват по-бързо, да основават по-големи недостатъци или да се популяризират, това е много рядко. Обикновено зад нападателните форми стои неглижиране на процеса с години.
Рана, която не зараства повече от 3-4 месеца, би трябвало да бъде показана на специалист-дерматолог, а не неглижирана, не лекувана с национална медицина и не прикривана с лепенки и сходство.
Сред пациентите с кожни проблеми, доста публикувано е потреблението на гел от алое, твърди се, че той има чудодейни свойства. Може ли това да бъде допълваща терапия към обичайна или е илюзия на пациента, че се повлиява добре?
Извлекът от алое в действителност има доста удобни съставки, доста удобно деяние върху прекалено много не болести, само че положения на кожата да кажа. Но във връзка с лекуването на кожните тумори, за жалост то може да замаскира забележимите признаци.
При кожен израстък от по-баналните, изглеждащ като рана, в нея постоянно се наслагва и малко инфектиране, и малко дразнение на кожата, изключително, в случай че го задушаваме с лепенки, това инфектиране наподобява като по-червено, по-разязвено, т.е., по-разранена конструкция. Когато слагаме подобни препарати, дали ще е алое като извлек, дали ще е някакъв козметичен препарат, дали ще е медицински артикул с противовъзпалителни кортикостероидни, несъмнено, че има очевидно усъвършенстване, тъй като белезите на инфектиране и неспокойствие на кожата се успокояват.
За страдание, няма научни доказателства за използването на национална медицина или по-специално на извлек от алое в хода на лекуване като подпомагаща терапия. Аз постоянно поучавам пациентите, до момента в който вкарваме някакво лекуване да не се комбинира или в случай че имаме някакви такива пориви да се показа с лекуващия доктор, с цел да избегнем кръстосани реакции и понижаване на успеваемостта на самото лекуване.
Храненето по какъв начин въздейства върху туморните формирания, има ли връзка?
Всичко има връзка. Има доста спекулативна информация, която се върти в наличните интернет пространства, която води пациентите до огромно безчинство върху техния диетичен режим. Например захарта какъв брой подхранва туморите, месата, витамин В12 по какъв начин не би трябвало да се употребява. Това не са научно потвърдени обстоятелства. Пациент, който е с онкологично заболяване, да изключи захарта, която е извънредно значима за действието на мозъка като орган, който главно се храни със захар, води до доста неприятни субективни чувства на пациента и рискови положение на хипогликемия. Тоест, всички тези неща, които четем, които не са научно потвърдени да ги следваме на сляпо, би било неточност.
Но, особено за диетичните рекомендации, които са в хода на имунотерапията, има научни доказателства, че в случай че ядем диета по-богата на фибри, то това би помогнало на процеса на лекуване. Фибри има във всички зеленчуци, в избрани ядки, в избрани зърнени култури и това води до доста удобно повлияване на микробиома.
Имаше изследвания за всички храни, които провокират ферментация, която като цяло е доста потребна за нашия микробиом. И то храни, които са за нашите географски ширини, да вземем за пример киселото мляко, бялото саламурено сирене, кефира е една опция, която имаме, бозата също. Това са артикули с ферментация, които водят до доста положително положение на организма. Но особено по време на имунотерапия за лекуване на меланом, това е моята компетентност и мога да кажа решително, се потвърди, че те нямат толкоз значима роля, колкото фибрите. Това бих посъветвала пациентите, с цел да са сигурни дали питателните им порции са подобаващи, в тях би трябвало да има от всички цветове във връзка с зеленчуците и то сезонни. Колкото повече, толкоз по-добре.
Много публикувано е пиенето на сода за самун, разтворена в чаша вода, за постигането на алкалност в организма. Това има ли в действителност лековит резултат?
Нямам научни доказателства по тематиката, надлежно не го предлагам никога. Човек би трябвало да е наясно и какво друго има в организма му. Всякакви такива приеми могат да доведат до увреждане на естествената отбрана на стомаха, накърнимост към най-различни допълнителни стомашно-чревни болести. И още веднъж акцентирам, нашият микробиом, това с което съквартиранстваме, което ни прави здрави, и с което сме привикнали да живеем в една добра симбиоза, когато ние се намесим принудително с такива средства, променяме тази среда и този баланс, можем да отключим най-различни други процеси.
Лятото е времето, в което обичаме да седим на плажа, да събираме слънчеви лъчи и не на последно място да синтезираме и витамин Д, който е толкоз значим за организма ни. Д-р Гаврилова, какъв брой време е целесъобразно да бъдем на слънце?
Ето в този момент към този момент вашите слушатели ще ме намразят. За страдание, би трябвало да го вършим с извънредно следена мряка, няма значение какъв е цветът на кожата, дали сме снежно бели, изгаряме и не почерняваме, или матови и се радваме на бързо потъмняване, без фаза на изгаряне. При всяко състояние, здравословният метод за грижа за нашата кожа е този, който изпълняваме за нашите деца. А точно на плажа до 11.00 часа и след 16.00-17.00 ч. Между 11.00 и 16.00 ч. не седим под сянка на плажа, тъй като това не ни прави предпазени, а седим на закрито, в ресторант, и почиваме. Това извънредно лимитира времето, което престояваме на плажа и множеството хора са доста недоволни. Но в случай че би трябвало да бъдем здрави, това е истината.
В часовете, които загатвам, никога не би трябвало да бъдем без фотопротекция - наложително слънцезащита. Аз персонално предлагам на всички пациенти, на всички здрави хора, 50 плюс фактор, закупен от аптечната мрежа. Спекулативна е информацията, че слънцезащитните артикули съдържат канцерогени, които могат да доведат до някакво в допълнение увреждане. Стига да купуваме продуктите от съществени марки, които са в аптечните мрежи, можем да имаме обезпечен медицински състав.
50 плюс фактор обезпечава дълготрайна, най-малко за 2 часа, отбрана, и то за всички лъчи, които биха проникнали. Това е изборът както за децата, по този начин и за възрастните.
Колко време преди да се изложим на слънце би трябвало да нанесем слънцезащитния крем?
20 минути преди излагане, най-добре е да го създадем в хотелската стая и по-късно да отидем на плажа. Да се пренамазваме, откакто сме били във водата, даже да сме с водоустойчив артикул, той въпреки всичко се отмива.
Фактор 50 плюс няма ли да ни попречи да хванем по този начин мечтаният загар?
Желаният загар значи, че сме унищожили еластичността на кожата. Забързали сме нашето бъдещо стареене и ще докара до повече бръчки и повече вреди. Така че, в случай че се мажем в действителност педантично ще запазим здравето на кожата си и ще получим напълно лек тен. Но хубавия мрачен загар, който би трябвало да бъде отживялост, значи повредена кожа, и то безвъзвратни нарушавания в нея.
Същият ли е нездравословният резултат и при солариумите?
Там е още по-лош резултатът върху кожата, тъй като се получава за малко време с тежко изсушаване, те са извънредно нездравословни за кожата ни. Бих посъветвала всеки, който въпреки всичко желае да има загар, който излиза от мода, да употребява автобронзанти. Това са кремове или пък загар, който се пръска, които са с очевидно покритие и вършат кожата по-тъмна. Абсолютно могат да бъдат безвредни, когато се купуват от аптеки. Тогава можем да си позволим да бъдем с един забележим тен на морето, който е неестествен, само че кожата ни остава здрава.
Тенът не е на мода, тъй като Световната здравна организация анонсира покачващи се данни за заболелите с кожни тумори, вследствие на прекалено излагане на слънце.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ