До края на октомври РАМ-Пловдив е частично затворен, а билетът е намален наполовина
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Екатерина Илиева, специалист " Изложби и събития " към РАМ Пловдив за изложбата с най-интересните археологическите находки през сезон 2024.
Кои са по-интересните археологически находки през 2024 година? Разбира се, чакаме с интерес и тези от 2025-ата година, само че това ще го забележим чак следващата година. И можем ли да кажем за какво вашата галерия е озаглавена " Археологията и законът "?
Изложбите-открития са наши постоянни изложения, които ние вършим всяка година. Откриваме ги наоколо до Международният ден на музеите, който е 18 май, и в тях представяме най-представителните находки от изследванията, извършени през миналата година. Всяка година тази галерия, с изключение на своето постоянно заглавие, носи и подзаглавие, което пък задава тематиката на тази галерия. Целта ни, когато дойдохме с тази идея, беше да можем да предложим освен най-интересните находки от предходния археологически сезон, само че също по този начин година след година да можем да срещаме необятната общност и с разнообразни аспекти на археологията, тъй като малко или доста нашата просвета си остава непозната за множеството хора, изключително когато става въпрос за нейните специфики.
Така да вземем за пример, първата галерия, която открихме, беше отдадена точно на терминологията в археологията. Разгледахме доста от термините, които затрудняват жителите, когато се сблъскват с експозиционните текстове. А тази година, която е четвъртото издание на тази галерия, тематиката е " Археологията и законът ". От какво беше подбудена тематиката? Ами, на нас това ни е болна тематика в общи линии, защото знаете, когато приказваме за археология, наложително някак си в диалога намесва се и тематиката за иманярството.
Това е една от аргументите, заради които избрахме това заглавие. Другата причина е това, че в контакта си с публиката много постоянно срещаме мнението, че ние като археолози изследваме където си преценим – решаваме си, че тук ни харесва да копаем, тук ще копаем, което не е правилно, несъмнено.
И другото заблуждение е, че всеки, който е археолог, може да прави археологически изследвания. Това също не е правилно, колкото и парадоксално да звучи.
Ами, дано да разбираем на хората. Всъщност, вие това го обяснявате по време на разходката из изложбената зала, нали по този начин?
Ами да, обясняваме го и когато организираме беседи, само че и на самите табла на изложбата се концентрираме върху тази законова част на археологията, като се стартира от това кой може да копае, след това какви са изискванията това да се случи и какви са наказванията.
Обикновено хората споделят: ето, отново стартират да копаят, какво копаят, какво толкова има в тая дупка, че ровят. Така е, когато бързат нещо да се завърши, да се отвори някакъв път, както беше случат с Брезовско шосе. Просто доста се нервират и приказват чисто лаишки, че надали не това е някаква ваша прищявка и се прави, тъй като по този начин ви е прелестно. Та, в такива случаи какво би трябвало да им се изясни?
Има го този миг. Ние се опитваме да влизаме в състояние на жителите. Специално обстановката за Брезовско шосе е много тежка не единствено за хората, само че и за нас. Действително, ние не можем просто по този начин да си изберем къде ще копаем. Съществува едно нещо, което се назовава Археологическа карта на България, в която са картирани всички регистрирани обекти досега.
Един подобен регистриран обект е и селищната могила с названието " Плоската могила ", като една част от нея съответствува с трасето на днешната улица " Брезовско шосе ". Този обект е регистриран още през 70-те години. В този случай приказваме за така наречен избавителни разкопки. Вие ще ме чуете, че в нашия диалог аз доста пъти ще кажа археологически изследвания. Археологическите изследвания са няколко типа.
Първо, имаме археологически обходи, с които записваме обектите, с цел да се впишат в тази карта. Имаме археологически наблюдения. Това се прави в места, където има подозрение, че може да има археологически обекти, само че по-вероятно да няма. В подобен случай археологът следи изкопните действия и в случай че забележи съществуване на архитектурни или археологически монументи, стопира работата. Следващото нещо, което се прави, са към този момент археологическите разкопки, за които хората най-вече знаят. Тези разкопки могат да бъдат два типа: постоянни разкопки, които се правят, да вземем за пример в Плиска, където е известно, че има този обект. Там се правят постоянни разкопки. Те не пречат на никого, не са избавителни. А когато е заплашен археологическият обект от опустошение, от иманярски действия, тогава се подхващат избавителни разкопки. И ние в Пловдив вършим най-вече избавителни разкопки, най-много свързани със строителните действия в града.
А когато вложители стартират да строят върху частен парцел, под който има археология, по какъв начин стига сигналът до вас? Кой ви осведоми?
Сигналът до нас доближава по няколко метода. Първо, регламентирано е и строителите би трябвало да знаят, че се намират в предпазена зона. А ние имаме такава предпазена зона в Пловдив. Това апропо е нещо, което много хора не знаят. Но историческата зона Филипопол - Тримонциум - Пловдив, която също по този начин съответствува със Стария град и с неговите покрайнини, е мястото, където наложително се подхващат разкопки, защото ние знаем, че там е бил античният град. Неговите структури са там долу, ние знаем това сигурно и там наложително се подхващат разкопки. Строителите са длъжни да подхващат археологическите разкопки по наредба, по закон. Ако това не се е случило заради една или друга причина, ние, от музея, съблюдаваме активността, сътрудниците от Националния институт за недвижимо културно завещание, които са районните представители, също следят тази активност. И нерядко се опитваме да насърчаваме и жителите да подават сигнали към нашата институция.
И всичко това може да се види обяснено на самите постери на изложбата, тъй че хората да са осведомени. И друго нещо ме интересува. Понеже говорихме за значимите археологически открития, направени през 2024-та, кое е най-важното, кое е най-значимото като артефакт? Това мраморната глава на градската богиня на Филипопол ли е?
Ние никак не обичаме този въпрос, вие знаете, нееднократно сме го казвали това.
Ами да, имаше много комплицирана и заплетена обстановка около тази глава.
Да. Най-важни са тези находки, които ни дават повече информация за предишното, аз по този начин обичам да споделям. Но тази година, особено за 2024, в действителност не можем да пренебрегнем тази извънредно сериозна находка, точно главата на градската богиня, която е доста значима за нашия град. Ние, като пловдивчани, даже тези от нас, които се усещат пловдивчани несъмнено, също могат да припознаят в това изобретение, значимостта му за нашия град. Но самата глава към този момент не е част от изложбата " Открития 2024 година ".
Така ли? А за какво не е?
В момента е в реституция, защото нещо, което вършим в тази галерия е, че представяме находките директно след тяхното разкриване. Понякога те даже не са почистени от пръста, с която са открити. Т.е. желаеме с изложбата да скъсим дистанцията сред посетителите и археологията. Затова в тази галерия ще видите доста фрагменти от керамика, които не са реставрирани, не са направени на съдове да вземем за пример. Същата беше обстановката и с главата на градската богиня, която в този момент се намира в реституция. И несъмнено, планираме нейното показване по-късно още веднъж, в цялостния и искра.
В рамките на тази галерия ли, или за идната година? Или не може да се каже към момента?
Не може да се каже към този момент.
Наистина това беше доста забавна находка и любопитна също по този начин. Какви бяха другите по-големи открития? Какво друго може да се види в изложбата?
Макар и много мънички, само че много забавни открития имаше предходната година на няколко от обектите. При избавителните разкопки, осъществявани при строителни действия, бяха открити две заготовки за злато, квалифицирано за произвеждане на някакви дребни златни предмети. Те са в експозицията. Те са доста забавни, тъй като показват един миг от работния развой на дребните занаятчии.
Това е от подножието на Стария град, нали?
Разбира се, голям брой монети се откриват на обектите, забавни керамични съдове, измежду които имахме един откъс от тухла, върху който античните майстори, които са правили тези строителни материали, са нарисували като храмова постройка.
Лично мен ме впечатли добре непокътната част от череп на един тип праисторическо говедо, така наречен тур, който към този момент е липсващ тип, който се откри на " Брезовско шосе ". От самия обект на " Брезовско шосе " има и доста забавни, ние им викаме антропоморфни фигурки. Тази комплицирана дума значи фигурки с форма на хора, измежду които най-голямо усещане прави една дрънкулка на жена, която кърми дете, което е нещо, което не сме виждали преди този момент.
От кое време е това, от какъв интервал?
Периода на халколита.
Колко общо са находките в тази галерия и от какъв брой обекта са те?
Ох, този въпрос доста постоянно ми го задават, само че аз в никакъв случай не съм готова. Голямо количество са находките. Между другото, хубаво е да кажа, че макар че в залите ще видите стотина, може би и 150 находки, имайте поради и вие, и вашите слушатели, че предметите, които ние откриваме всяка година са хиляди, безусловно хиляди. Някои от тях са напълно дребни, като монети, други са огромни, като мраморни надписи. Но нашата галерия " Открития " демонстрира единствено селекциониран набор от находките на нашите археолози, работни през миналата година.
Но въпреки всичко би трябвало да се знаят какъв брой бяха най-малко обектите за годината, които бяха проучвани?
Обектите за годината се знаят, несъмнено. Те са си по лист. Тези, които са включени с археологически разкопки са 13 обекта.
И въпреки всичко, с цел да обобщим, макар, че може би това е доста субективно, кой е най-значимият от всичките обекти?
Аз ще завъртя този въпрос, защото няма да избера обект, който е най-значим, с цел да нямам проблеми с сътрудниците си.
Но тематиката, която е най-значима в тази галерия, е тематиката за иманярството. До огромна степен концепцията за тази галерия, аз с това започнах, беше точно тематиката за иманярството и вредата, която то нанася на нашето всеобщо културно-историческо завещание и на нашето минало. Ние се водим от три съществени закона. Първият е Закона за културното завещание. Следващият закон, който ни интересува, то в действителност е разпоредба, е Наредбата за осъществяване на теренни и археологически изследвания. И за наше голямо страдание, Наказателният кодекс е третият огромен закон, който регламентира работата на археолозите. И точно тази активност, която продължава да бъде необикновен проблем в цялата страна, а не е проблем единствено на Пловдивски район - предметите, които изчезват най-вероятно всекидневно, които биват изтръгнати от нашето минало и захвърлени на някой търг, с цел да бъдат владеене на колекционерите, са десетки.
Много хора ще кажат: предметите въпреки всичко са непокътнати, това е значимо. Но не е тъкмо по този начин. Изтръгвайки предмета от неговата среда, иманярят нарушава пластовете, които го заобикалят. Т.е. това е все едно да имате една книга, да откъснете една страница от нея и да смятате, че се резервира нещо. Точно по този начин, връзката не може да се направи. И действително видяно, след иманярска интервенция никой към този момент не може да разбере цялата история на това място.
Няма втори късмет, няма по какъв начин да възстановим тази информация, даже когато в следствие се провеждат избавителни разкопки и се изследва този обект по този начин, както би трябвало да бъде изследван. Но информацията просто изчезва вечно. Не го споделям, с цел да основа трагичен миг, това е безспорната действителност. И нещо, което хората би трябвало да знаят, е, че иманярската активност е закононарушение. Това е закононарушение. Независимо дали те я правят умишлено или не. Между другото знаете, законът не прави разлика в този случай.
Нека да каже още, че тя се санкционира. Какви са наказванията за иманярството?
Лишаване от свобода за интервал до 6 години с санкции, това са финансови санкции, което може би не е задоволително строго. Но имайте поради, че под този закон попадат и хора, които не са наясно с това. Все още съществуват хора, които изобщо не са наясно, че да търсиш артефакти в земята е нелегално. И просто по този начин, от някаква рискована настройка, се заемат с нещо сходно, доста постоянно по образеца на свои близки. И след това млади момчета влизат в пандиза и унищожават живота си вечно.
За 2024-та година, доколкото си припомням, в Голямата могила имаше разкрити иманярски нападения. За други обекти тук някак си не се сещам. Дали са толкоз чести набезите тук в Пловдив и покрайнината? За други региони в страната сякаш повече съм чувала. Или, може би, тук не се тръби толкоз доста за това?
Да, има го и този миг. Не се тръби толкоз доста. Ние от години, да не кажа десетилетия, работим извънредно добре с органите. Отговаряме на сигнали непрестанно, защото при вписване на такава активност би трябвало да присъства и археолог, с цел да консултираме при процесите и така нататък Така че убеждавам ви, иманярската активност си върви с цялостна мощ.
Това, което вие споменахте за Голямата могила, ще направя уточнението, че за обектите в Пловдив става по-трудно. Специално в града е по-трудно да се прави иманярска активност, защото те се намират под постройките.
Затова при строителство би трябвало да се намесим. А за Голямата могила - да, там имаше един прелестен образец за иманярска активност отреди няколкостотин години. Имало е иманяри и в предишното, има и в този момент.
Това, което казахме, нека да го чуят повече хора! И в случай че това им е някакво занимание, да внимават, тъй като да се занимаваш с иманярство е нелегално. Имате ли да добавите още нещо?
Да, дано вашите слушатели да имат поради, че през целия месец октомври Регионален археологически музей в Пловдив ще бъде отчасти затворен. Т.е. имаме няколко зали, които ще бъдат реновирани. И очаквайте нови допълнения към нашата експозиция в идващия месец. Във връзка с това отчасти затваряне, хубаво е да се знае, че и входният билет е понижен на половина за този интервал, тъй че сега билетът е единствено 4 лв. до края на октомври. В тази сума влиза и визитата на изложбата " Открития 2024 година. Археологията и законът ".
Кои са по-интересните археологически находки през 2024 година? Разбира се, чакаме с интерес и тези от 2025-ата година, само че това ще го забележим чак следващата година. И можем ли да кажем за какво вашата галерия е озаглавена " Археологията и законът "?
Изложбите-открития са наши постоянни изложения, които ние вършим всяка година. Откриваме ги наоколо до Международният ден на музеите, който е 18 май, и в тях представяме най-представителните находки от изследванията, извършени през миналата година. Всяка година тази галерия, с изключение на своето постоянно заглавие, носи и подзаглавие, което пък задава тематиката на тази галерия. Целта ни, когато дойдохме с тази идея, беше да можем да предложим освен най-интересните находки от предходния археологически сезон, само че също по този начин година след година да можем да срещаме необятната общност и с разнообразни аспекти на археологията, тъй като малко или доста нашата просвета си остава непозната за множеството хора, изключително когато става въпрос за нейните специфики.
Така да вземем за пример, първата галерия, която открихме, беше отдадена точно на терминологията в археологията. Разгледахме доста от термините, които затрудняват жителите, когато се сблъскват с експозиционните текстове. А тази година, която е четвъртото издание на тази галерия, тематиката е " Археологията и законът ". От какво беше подбудена тематиката? Ами, на нас това ни е болна тематика в общи линии, защото знаете, когато приказваме за археология, наложително някак си в диалога намесва се и тематиката за иманярството.
Това е една от аргументите, заради които избрахме това заглавие. Другата причина е това, че в контакта си с публиката много постоянно срещаме мнението, че ние като археолози изследваме където си преценим – решаваме си, че тук ни харесва да копаем, тук ще копаем, което не е правилно, несъмнено.
И другото заблуждение е, че всеки, който е археолог, може да прави археологически изследвания. Това също не е правилно, колкото и парадоксално да звучи.
Ами, дано да разбираем на хората. Всъщност, вие това го обяснявате по време на разходката из изложбената зала, нали по този начин?
Ами да, обясняваме го и когато организираме беседи, само че и на самите табла на изложбата се концентрираме върху тази законова част на археологията, като се стартира от това кой може да копае, след това какви са изискванията това да се случи и какви са наказванията.
Обикновено хората споделят: ето, отново стартират да копаят, какво копаят, какво толкова има в тая дупка, че ровят. Така е, когато бързат нещо да се завърши, да се отвори някакъв път, както беше случат с Брезовско шосе. Просто доста се нервират и приказват чисто лаишки, че надали не това е някаква ваша прищявка и се прави, тъй като по този начин ви е прелестно. Та, в такива случаи какво би трябвало да им се изясни?
Има го този миг. Ние се опитваме да влизаме в състояние на жителите. Специално обстановката за Брезовско шосе е много тежка не единствено за хората, само че и за нас. Действително, ние не можем просто по този начин да си изберем къде ще копаем. Съществува едно нещо, което се назовава Археологическа карта на България, в която са картирани всички регистрирани обекти досега.
Един подобен регистриран обект е и селищната могила с названието " Плоската могила ", като една част от нея съответствува с трасето на днешната улица " Брезовско шосе ". Този обект е регистриран още през 70-те години. В този случай приказваме за така наречен избавителни разкопки. Вие ще ме чуете, че в нашия диалог аз доста пъти ще кажа археологически изследвания. Археологическите изследвания са няколко типа.
Първо, имаме археологически обходи, с които записваме обектите, с цел да се впишат в тази карта. Имаме археологически наблюдения. Това се прави в места, където има подозрение, че може да има археологически обекти, само че по-вероятно да няма. В подобен случай археологът следи изкопните действия и в случай че забележи съществуване на архитектурни или археологически монументи, стопира работата. Следващото нещо, което се прави, са към този момент археологическите разкопки, за които хората най-вече знаят. Тези разкопки могат да бъдат два типа: постоянни разкопки, които се правят, да вземем за пример в Плиска, където е известно, че има този обект. Там се правят постоянни разкопки. Те не пречат на никого, не са избавителни. А когато е заплашен археологическият обект от опустошение, от иманярски действия, тогава се подхващат избавителни разкопки. И ние в Пловдив вършим най-вече избавителни разкопки, най-много свързани със строителните действия в града.
А когато вложители стартират да строят върху частен парцел, под който има археология, по какъв начин стига сигналът до вас? Кой ви осведоми?
Сигналът до нас доближава по няколко метода. Първо, регламентирано е и строителите би трябвало да знаят, че се намират в предпазена зона. А ние имаме такава предпазена зона в Пловдив. Това апропо е нещо, което много хора не знаят. Но историческата зона Филипопол - Тримонциум - Пловдив, която също по този начин съответствува със Стария град и с неговите покрайнини, е мястото, където наложително се подхващат разкопки, защото ние знаем, че там е бил античният град. Неговите структури са там долу, ние знаем това сигурно и там наложително се подхващат разкопки. Строителите са длъжни да подхващат археологическите разкопки по наредба, по закон. Ако това не се е случило заради една или друга причина, ние, от музея, съблюдаваме активността, сътрудниците от Националния институт за недвижимо културно завещание, които са районните представители, също следят тази активност. И нерядко се опитваме да насърчаваме и жителите да подават сигнали към нашата институция.
И всичко това може да се види обяснено на самите постери на изложбата, тъй че хората да са осведомени. И друго нещо ме интересува. Понеже говорихме за значимите археологически открития, направени през 2024-та, кое е най-важното, кое е най-значимото като артефакт? Това мраморната глава на градската богиня на Филипопол ли е?
Ние никак не обичаме този въпрос, вие знаете, нееднократно сме го казвали това.
Ами да, имаше много комплицирана и заплетена обстановка около тази глава.
Да. Най-важни са тези находки, които ни дават повече информация за предишното, аз по този начин обичам да споделям. Но тази година, особено за 2024, в действителност не можем да пренебрегнем тази извънредно сериозна находка, точно главата на градската богиня, която е доста значима за нашия град. Ние, като пловдивчани, даже тези от нас, които се усещат пловдивчани несъмнено, също могат да припознаят в това изобретение, значимостта му за нашия град. Но самата глава към този момент не е част от изложбата " Открития 2024 година ".
Така ли? А за какво не е?
В момента е в реституция, защото нещо, което вършим в тази галерия е, че представяме находките директно след тяхното разкриване. Понякога те даже не са почистени от пръста, с която са открити. Т.е. желаеме с изложбата да скъсим дистанцията сред посетителите и археологията. Затова в тази галерия ще видите доста фрагменти от керамика, които не са реставрирани, не са направени на съдове да вземем за пример. Същата беше обстановката и с главата на градската богиня, която в този момент се намира в реституция. И несъмнено, планираме нейното показване по-късно още веднъж, в цялостния и искра.
В рамките на тази галерия ли, или за идната година? Или не може да се каже към момента?
Не може да се каже към този момент.
Наистина това беше доста забавна находка и любопитна също по този начин. Какви бяха другите по-големи открития? Какво друго може да се види в изложбата?
Макар и много мънички, само че много забавни открития имаше предходната година на няколко от обектите. При избавителните разкопки, осъществявани при строителни действия, бяха открити две заготовки за злато, квалифицирано за произвеждане на някакви дребни златни предмети. Те са в експозицията. Те са доста забавни, тъй като показват един миг от работния развой на дребните занаятчии.
Това е от подножието на Стария град, нали?
Разбира се, голям брой монети се откриват на обектите, забавни керамични съдове, измежду които имахме един откъс от тухла, върху който античните майстори, които са правили тези строителни материали, са нарисували като храмова постройка.
Лично мен ме впечатли добре непокътната част от череп на един тип праисторическо говедо, така наречен тур, който към този момент е липсващ тип, който се откри на " Брезовско шосе ". От самия обект на " Брезовско шосе " има и доста забавни, ние им викаме антропоморфни фигурки. Тази комплицирана дума значи фигурки с форма на хора, измежду които най-голямо усещане прави една дрънкулка на жена, която кърми дете, което е нещо, което не сме виждали преди този момент.
От кое време е това, от какъв интервал?
Периода на халколита.
Колко общо са находките в тази галерия и от какъв брой обекта са те?
Ох, този въпрос доста постоянно ми го задават, само че аз в никакъв случай не съм готова. Голямо количество са находките. Между другото, хубаво е да кажа, че макар че в залите ще видите стотина, може би и 150 находки, имайте поради и вие, и вашите слушатели, че предметите, които ние откриваме всяка година са хиляди, безусловно хиляди. Някои от тях са напълно дребни, като монети, други са огромни, като мраморни надписи. Но нашата галерия " Открития " демонстрира единствено селекциониран набор от находките на нашите археолози, работни през миналата година.
Но въпреки всичко би трябвало да се знаят какъв брой бяха най-малко обектите за годината, които бяха проучвани?
Обектите за годината се знаят, несъмнено. Те са си по лист. Тези, които са включени с археологически разкопки са 13 обекта.
И въпреки всичко, с цел да обобщим, макар, че може би това е доста субективно, кой е най-значимият от всичките обекти?
Аз ще завъртя този въпрос, защото няма да избера обект, който е най-значим, с цел да нямам проблеми с сътрудниците си.
Но тематиката, която е най-значима в тази галерия, е тематиката за иманярството. До огромна степен концепцията за тази галерия, аз с това започнах, беше точно тематиката за иманярството и вредата, която то нанася на нашето всеобщо културно-историческо завещание и на нашето минало. Ние се водим от три съществени закона. Първият е Закона за културното завещание. Следващият закон, който ни интересува, то в действителност е разпоредба, е Наредбата за осъществяване на теренни и археологически изследвания. И за наше голямо страдание, Наказателният кодекс е третият огромен закон, който регламентира работата на археолозите. И точно тази активност, която продължава да бъде необикновен проблем в цялата страна, а не е проблем единствено на Пловдивски район - предметите, които изчезват най-вероятно всекидневно, които биват изтръгнати от нашето минало и захвърлени на някой търг, с цел да бъдат владеене на колекционерите, са десетки.
Много хора ще кажат: предметите въпреки всичко са непокътнати, това е значимо. Но не е тъкмо по този начин. Изтръгвайки предмета от неговата среда, иманярят нарушава пластовете, които го заобикалят. Т.е. това е все едно да имате една книга, да откъснете една страница от нея и да смятате, че се резервира нещо. Точно по този начин, връзката не може да се направи. И действително видяно, след иманярска интервенция никой към този момент не може да разбере цялата история на това място.
Няма втори късмет, няма по какъв начин да възстановим тази информация, даже когато в следствие се провеждат избавителни разкопки и се изследва този обект по този начин, както би трябвало да бъде изследван. Но информацията просто изчезва вечно. Не го споделям, с цел да основа трагичен миг, това е безспорната действителност. И нещо, което хората би трябвало да знаят, е, че иманярската активност е закононарушение. Това е закононарушение. Независимо дали те я правят умишлено или не. Между другото знаете, законът не прави разлика в този случай.
Нека да каже още, че тя се санкционира. Какви са наказванията за иманярството?
Лишаване от свобода за интервал до 6 години с санкции, това са финансови санкции, което може би не е задоволително строго. Но имайте поради, че под този закон попадат и хора, които не са наясно с това. Все още съществуват хора, които изобщо не са наясно, че да търсиш артефакти в земята е нелегално. И просто по този начин, от някаква рискована настройка, се заемат с нещо сходно, доста постоянно по образеца на свои близки. И след това млади момчета влизат в пандиза и унищожават живота си вечно.
За 2024-та година, доколкото си припомням, в Голямата могила имаше разкрити иманярски нападения. За други обекти тук някак си не се сещам. Дали са толкоз чести набезите тук в Пловдив и покрайнината? За други региони в страната сякаш повече съм чувала. Или, може би, тук не се тръби толкоз доста за това?
Да, има го и този миг. Не се тръби толкоз доста. Ние от години, да не кажа десетилетия, работим извънредно добре с органите. Отговаряме на сигнали непрестанно, защото при вписване на такава активност би трябвало да присъства и археолог, с цел да консултираме при процесите и така нататък Така че убеждавам ви, иманярската активност си върви с цялостна мощ.
Това, което вие споменахте за Голямата могила, ще направя уточнението, че за обектите в Пловдив става по-трудно. Специално в града е по-трудно да се прави иманярска активност, защото те се намират под постройките.
Затова при строителство би трябвало да се намесим. А за Голямата могила - да, там имаше един прелестен образец за иманярска активност отреди няколкостотин години. Имало е иманяри и в предишното, има и в този момент.
Това, което казахме, нека да го чуят повече хора! И в случай че това им е някакво занимание, да внимават, тъй като да се занимаваш с иманярство е нелегално. Имате ли да добавите още нещо?
Да, дано вашите слушатели да имат поради, че през целия месец октомври Регионален археологически музей в Пловдив ще бъде отчасти затворен. Т.е. имаме няколко зали, които ще бъдат реновирани. И очаквайте нови допълнения към нашата експозиция в идващия месец. Във връзка с това отчасти затваряне, хубаво е да се знае, че и входният билет е понижен на половина за този интервал, тъй че сега билетът е единствено 4 лв. до края на октомври. В тази сума влиза и визитата на изложбата " Открития 2024 година. Археологията и законът ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ