Елена Дигбоюшка, иконописец: Силата на една икона е много голяма, когато е създадена с чистота и вяра.
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Елена Дигбоюшка, ръководител на Българско иконографско съдружие за Иконографски събор и годишна иконна галерия в Бачковския манастир.
Разкажете повече за този събор и иконна галерия, г-жо Дигбоюшка!
На 26-и от 11.00 часа ще е откриването на изложбата в Бачковския манастир в изложбените зали. Участниците са членове на Българско иконографско съдружие от цяла България - иконографи, дърворезбари, имаме сътрудници, които се занимават с мозайка, с безусловно всичко, което е обвързвано с Православната черква, стенна живопис, безусловно всичко. Съборът се провежда всяка година. Нашето съдружие е публично записано през 2005 година, а от 1993-1994 година се събират сътрудници. А самодейността за основаването на това съдружие е на едно семейство - Димчо и Тони Димчовски, които имат извънредно огромна заслуга за това ние да сме дружно, да бъдем в една общественост събрани сътрудници от цяла България. Имаме сътрудници, които живеят и работят в Санкт Петербург, имаме сътрудници, които са от Сърбия, идват на съборите и става едно доста положително общение сред хора, които се занимават в една и съща сфера. По време на съборите имаме наложително демонстрации. Имаме лекции на богословска тематика. И мисля, че в действителност би било забавно да се види.
За коя поредна година вършиме този събор?
О, в този момент като години едва ли мога да ви сподели тъкмо. Горе-долу повече от 15 години.
А каква е изгодата от тези събори, които вършиме? Обменяте практики, опит ли? Какво тъкмо целят тези събори?
Ами, най-важната цел на този събор е, първо, да бъдем дружно, тъй като когато сме дружно, всеки един от нас, който е добил някакъв опит в избрана сфера, просто показва своите знания и своя насъбран опит на останалите сътрудници. И най-важно е, че демонстрации се вършат от сътрудници, които са с по-добър опит от останалите. Защото това може да се види единствено на иконографските ни събори.
Т.е. това е нещо като поминък, той се предава от по-опитните на по-неопитните?
Ами то беше поминък, който за жалост, преди няколко години беше изхвърлен от листата с българските занаяти. Разбирате ли?
Защо? Остава в изкуствата ли?
Ами, не знам дали въобще някъде е подложен.
На мен постоянно ми е било забавно и даже се чудя учи ли се към момента някъде по тези специфични учебни заведения?
Да, несъмнено и в Пловдив имаме, в Академията, църковна живопис, във Велико Търново също по този начин, в богословските факултети като спомагателна компетентност за сътрудници, които са приключили към този момент иконопис. А, несъмнено и в Пловдивската художествена гимназия има такава компетентност иконопис, и в Трявна също по този начин.
Но в действителност има доста тънкости, които би трябвало да се покажат онлайн от някой, нали по този начин?
Повечето от нас работим доста дълго време в иконописта, стенописа и дърворезбата, само че все пак във всеки един миг нещата се трансформират, техниките се трансформират, те се надграждат и постоянно е добре да се съберем, с цел да може тези, които са постигнали някакви резултати да ги покажат. Имаме да вземем за пример непрекъснато едни тресения в позлатата. Има доста сътрудници, които натъртват на полираната позлата, която е извънредно сложна за осъществяване, тъй като е доста дълъг и извънредно виновен развой. А вие доста добре знаете, че в действителност на всяка една икона наложително светците са със златни ореоли…
Това е един от знаците, който е наложителен.
В Гърция съм виждала работилници такива, където тази позлата се прави от някакво особено фолио.
Ние работим с същинско злато, което може да бъде разнообразни карати и разнообразни дебелини, само че по принцип мисля, че даже от нашите сътрудници съвсем няма някой, който да не работи с същинско злато.
В процеса на образование, когато става въпрос към момента за учебно заведение, там се поставя шлак метал, който е една изкуствена позлата. В смисъл, че то не е злато, то е сурогат на същинското злато. Но употребявайки тази изкуствена позлата, доста постоянно, в случай че тя не е приключена както би трябвало, се получава едно окисляване върху златото, което е извънредно неприятно.
А другояче, самата стойност на една икона, от какво се дефинира? От употребяваното в нея същинско злато ли? Може ли да се каже по този начин?
Не мисля, че това е най-важният фактор в себестойността, в образуването на цената на една икона. Много са нещата, които се включват: размер, материал. Има сътрудници, които работят с яйчна темпера, с пигмента яйце по остаряла технология. Това е много по-дълъг развой, в сравнение с сътрудници, които работят с акрилни бои, примерно като времеви развой. Отделно материала злато, който може да бъде 18 карата, може да бъде и 23 карата. Може да бъде единична дебелина, може да бъде двойна дебелина. Може да има гравировка, може да има обков, може да има скъпоценни, полускъпоценни камъни, инкрустирани върху обкова. Всеки един подробност, който сътрудника е добавил в своята икона, към този момент покачва цената на самата икона.
А и самото изображение, може би? В какво се състои същинската компликация да направиш стойностна икона?
Всеки един от нас в множеството случаи сортира образеца, който желае да употребява. Но несъмнено, в никакъв случай не се стремим да създадем едно тъкмо копие, тъй като в действителност това не е копие на икона. Копие като копие, както в " Сценични фрагменти " има подобен предмет, в който се прави тъкмо копие на картина, която е на остарял създател или пък на икона. Но това е към този момент за музейни цели. Те са с тясна устременост.
Ние когато изберем пример, без значение дали ще бъде на св. Богородица или на различен светия, на Исус Христос, образецът, който ние избираме, вършим един дубликат на този пример в действителност. Защото този пример може да бъде византийска икона, той може да бъде възрожденска икона, може да бъде съветска икона. Всички тези икони са православни икони, източноправославни, и ние имаме независимост на деяние. Ние можем да изберем образеца, който нас най-вече ни е докоснал.
И по този начин да го предложим в действителност на останалите хора, които имат предпочитание да видят какво ние сме нарисували.
А към този момент самата технология и техниката, която употребявате, е също по ваш избор, или се придържате към образеца?
Да, тъй като самото осъществяване на образеца, който сме избрали, отново ви споделям, той може да бъде или яйчна темпера, пигменти с жълтък за свързвател, може да бъде акрилна багра. Те са два разнообразни материала.
Акрилната багра е модерна багра, която е доста по-бърза за работа, до момента в който яйчната темпера, тя си желае време. След като е нарисувана иконата си желае време, в което яйцето да узрее, самият жълтък да изсъхне доста добре, тъй като това е лой, с цел да може да бъде запечатана. И отново ви споделям, има разнообразни способи – можеш да направиш гладък шел лак и от горната страна да бъде запечатан с един дълготраен лак, може да бъде единствено лакирана с дамаров или какъвто към този момент сътрудника работи, с какъвто лак работи. Докато при акрилната багра, там има доста огромни тълкования, които можеш да направиш. Работиш с акрил и си запечатваш с акрилен лак.
При самите знаци, самото осъществяване на рисунъка, би трябвало да бъде безусловно спазена иконографията на иконата, когато рисуваш. Не може Богородица да я нарисуваш с облекла, които не са разказани в ерминиите за този светец. Това са ръкописни наставнически,и описания на техниката и иконографията на църковното изкуство.
И към този момент според от това каква техника използваш, какви материали използваш, зависи продължителността на изработката на една икона?
Разбира се. Зависи продължителността на изобразяване на иконата, само че зависи и какво рисуваш. Защото в случай че рисуваш един облик, времето ще бъде едно, в случай че е сцена, ще бъде напълно друго. Ако рисуваш една икона, която е 15 х 20 или 20 х 30 см, времето е едно, само че безусловно същият облик, рисувайки го примерно във формат 50 х 70 или 1 м х 70 или х 80 см, има разлика. Размерът, в действителност, има голямо значение.
Колко време най-дълго може да бъде употребявано за изработката на една икона?
Това не мога да го кажа. Може би зависи от време на време и от сръчността на самия иконописец.
Но може и с години да продължи?
Абсолютно, и тъй като има доста малко мостри, в действителност иконата на св. патриарх Евтимий Търновски до неотдавна беше доста рядко поръчвана за изписване, за изобразяване. И тук, напоследък, и то с помощта на това, че имаше годишнина и сякаш някак си самата черква се отвори, придвижиха се мощите на св. патриарх Евтимий Търновски в Бачковския манастир, дядо Сионий способства значително за провъзгласата на този не пропуснат, само че въпреки всичко малко в страни останал наш български светец.
Трябва да ви кажа, че когато тръгнеш да търсиш облика на светеца, е доста комплицирано. Много е комплицирано, когато имаш доста малко мостри, на които можеш да се опреш, тъй като въпреки всичко всеки един от нас, четейки житието на даден светец, по някакъв собствен метод си показва облика. Не постоянно е наложително безусловно тъкмо да бъде самото лъчение. И това са неща, които персонално ние усещаме.
И аз персонално, моята битка с този облик към този момент е повече от една година. Започвам, добавям, лишавам. Разбирате ли? Слагам едни детайли, които са наложителни при патриаршеското облекло, не ми стоят добре, махам ги. Променям ги, да. И това е върху една икона, разбирате ли?
И всичко това съгласно православните догми, нали?
Абсолютно! Не може да излизаш от тях. Тръгнеш ли да излизаш от православните догми, към този момент не рисуваш икона.
Има ли български иконописец, който е направил най-вече икони, подобен актуален иконописец, който има към този момент много огромно иконно творчество?
Ами, има несъмнено. И това е Димчо Димчовски и Антония Димчовска. Те просто имат невероятни достижения в иконописта. Невероятни, невероятни! Защото са извънреден екип, те като семейство са доста положителни сътрудници. Но и като екип, като работен екип са изключителни. И поради това, може би, в тяхната работа всяко нещо просто си проличава, че е направено с доста огромно знание, тъй като ние непрекъснато се учим. Но при тях всеки един подробност е в действителност доста добре премислен. Защото са и двама, и търсенията тогава към този момент са доста по-сериозни.
Сега, когато станаха пожарите, имаше случай, в който иконите в едно параклис не бяха обхванати. На какво се дължи това? Беше изгоряло всичко, обаче иконите бяха останали непокътнати от огъня.
Ами, за мен персонално това си е Божия интервенция.
Всички по този начин споделиха. Но въпреки всичко, има ли нещо в материалите, което попречва горенето?
В актуалните материали, а и освен в актуалните, и в малко по-старите, едва ли има нещо, което попречва. За мен по-важно е светостта на тези облици и недосегаемостта на всички бедствия.
Особено пък, когато са основани с непорочност и с религия, то няма по какъв начин да не бъде по този начин. Силата е доста по-голяма.
Колко икони ще бъдат показани по време на тази галерия в Бачковския манастир?
Очакваме и двете зали да бъдат цялостни, само че просто не мога в този момент да кажа. Ние започнахве да подреждаме иконите.
А какъв брой са създателите, които са се присъединили със свои произведения?
Авторите, които ще вземат участие, ще бъдат най-малко 40. Около 37-38, нещо такова, от цялата страна. Някои са в ателиета. Едно ателие от няколко индивида.
Заповядайте! Ще бъде доста забавно, уповавам се, тъй като в действителност има изключителни иконографии, които, с помощта на тези иконографски събори, могат да бъдат видени. Всичко това, въпреки всичко да не забравим, се случва с благословията на свещеник Сионий, който беше по този начин добър, той беше първият, който ни предложения в Троянски манастир. Иконографският събор си организираше в началото в Троянски манастир. След това се прехвърлихме към този момент в Бачковски манастир. И сме извънредно признателни на него, тъй като това, което той ни дава, с цел да можем ние да покажем какво можем и с цел да можем да се срещнем с духовенството в храма, е нещо в действителност велико, в днешното бурно време.
Разкажете повече за този събор и иконна галерия, г-жо Дигбоюшка!
На 26-и от 11.00 часа ще е откриването на изложбата в Бачковския манастир в изложбените зали. Участниците са членове на Българско иконографско съдружие от цяла България - иконографи, дърворезбари, имаме сътрудници, които се занимават с мозайка, с безусловно всичко, което е обвързвано с Православната черква, стенна живопис, безусловно всичко. Съборът се провежда всяка година. Нашето съдружие е публично записано през 2005 година, а от 1993-1994 година се събират сътрудници. А самодейността за основаването на това съдружие е на едно семейство - Димчо и Тони Димчовски, които имат извънредно огромна заслуга за това ние да сме дружно, да бъдем в една общественост събрани сътрудници от цяла България. Имаме сътрудници, които живеят и работят в Санкт Петербург, имаме сътрудници, които са от Сърбия, идват на съборите и става едно доста положително общение сред хора, които се занимават в една и съща сфера. По време на съборите имаме наложително демонстрации. Имаме лекции на богословска тематика. И мисля, че в действителност би било забавно да се види.
За коя поредна година вършиме този събор?
О, в този момент като години едва ли мога да ви сподели тъкмо. Горе-долу повече от 15 години.
А каква е изгодата от тези събори, които вършиме? Обменяте практики, опит ли? Какво тъкмо целят тези събори?
Ами, най-важната цел на този събор е, първо, да бъдем дружно, тъй като когато сме дружно, всеки един от нас, който е добил някакъв опит в избрана сфера, просто показва своите знания и своя насъбран опит на останалите сътрудници. И най-важно е, че демонстрации се вършат от сътрудници, които са с по-добър опит от останалите. Защото това може да се види единствено на иконографските ни събори.
Т.е. това е нещо като поминък, той се предава от по-опитните на по-неопитните?
Ами то беше поминък, който за жалост, преди няколко години беше изхвърлен от листата с българските занаяти. Разбирате ли?
Защо? Остава в изкуствата ли?
Ами, не знам дали въобще някъде е подложен.
На мен постоянно ми е било забавно и даже се чудя учи ли се към момента някъде по тези специфични учебни заведения?
Да, несъмнено и в Пловдив имаме, в Академията, църковна живопис, във Велико Търново също по този начин, в богословските факултети като спомагателна компетентност за сътрудници, които са приключили към този момент иконопис. А, несъмнено и в Пловдивската художествена гимназия има такава компетентност иконопис, и в Трявна също по този начин.
Но в действителност има доста тънкости, които би трябвало да се покажат онлайн от някой, нали по този начин?
Повечето от нас работим доста дълго време в иконописта, стенописа и дърворезбата, само че все пак във всеки един миг нещата се трансформират, техниките се трансформират, те се надграждат и постоянно е добре да се съберем, с цел да може тези, които са постигнали някакви резултати да ги покажат. Имаме да вземем за пример непрекъснато едни тресения в позлатата. Има доста сътрудници, които натъртват на полираната позлата, която е извънредно сложна за осъществяване, тъй като е доста дълъг и извънредно виновен развой. А вие доста добре знаете, че в действителност на всяка една икона наложително светците са със златни ореоли…
Това е един от знаците, който е наложителен.
В Гърция съм виждала работилници такива, където тази позлата се прави от някакво особено фолио.
Ние работим с същинско злато, което може да бъде разнообразни карати и разнообразни дебелини, само че по принцип мисля, че даже от нашите сътрудници съвсем няма някой, който да не работи с същинско злато.
В процеса на образование, когато става въпрос към момента за учебно заведение, там се поставя шлак метал, който е една изкуствена позлата. В смисъл, че то не е злато, то е сурогат на същинското злато. Но употребявайки тази изкуствена позлата, доста постоянно, в случай че тя не е приключена както би трябвало, се получава едно окисляване върху златото, което е извънредно неприятно.
А другояче, самата стойност на една икона, от какво се дефинира? От употребяваното в нея същинско злато ли? Може ли да се каже по този начин?
Не мисля, че това е най-важният фактор в себестойността, в образуването на цената на една икона. Много са нещата, които се включват: размер, материал. Има сътрудници, които работят с яйчна темпера, с пигмента яйце по остаряла технология. Това е много по-дълъг развой, в сравнение с сътрудници, които работят с акрилни бои, примерно като времеви развой. Отделно материала злато, който може да бъде 18 карата, може да бъде и 23 карата. Може да бъде единична дебелина, може да бъде двойна дебелина. Може да има гравировка, може да има обков, може да има скъпоценни, полускъпоценни камъни, инкрустирани върху обкова. Всеки един подробност, който сътрудника е добавил в своята икона, към този момент покачва цената на самата икона.
А и самото изображение, може би? В какво се състои същинската компликация да направиш стойностна икона?
Всеки един от нас в множеството случаи сортира образеца, който желае да употребява. Но несъмнено, в никакъв случай не се стремим да създадем едно тъкмо копие, тъй като в действителност това не е копие на икона. Копие като копие, както в " Сценични фрагменти " има подобен предмет, в който се прави тъкмо копие на картина, която е на остарял създател или пък на икона. Но това е към този момент за музейни цели. Те са с тясна устременост.
Ние когато изберем пример, без значение дали ще бъде на св. Богородица или на различен светия, на Исус Христос, образецът, който ние избираме, вършим един дубликат на този пример в действителност. Защото този пример може да бъде византийска икона, той може да бъде възрожденска икона, може да бъде съветска икона. Всички тези икони са православни икони, източноправославни, и ние имаме независимост на деяние. Ние можем да изберем образеца, който нас най-вече ни е докоснал.
И по този начин да го предложим в действителност на останалите хора, които имат предпочитание да видят какво ние сме нарисували.
А към този момент самата технология и техниката, която употребявате, е също по ваш избор, или се придържате към образеца?
Да, тъй като самото осъществяване на образеца, който сме избрали, отново ви споделям, той може да бъде или яйчна темпера, пигменти с жълтък за свързвател, може да бъде акрилна багра. Те са два разнообразни материала.
Акрилната багра е модерна багра, която е доста по-бърза за работа, до момента в който яйчната темпера, тя си желае време. След като е нарисувана иконата си желае време, в което яйцето да узрее, самият жълтък да изсъхне доста добре, тъй като това е лой, с цел да може да бъде запечатана. И отново ви споделям, има разнообразни способи – можеш да направиш гладък шел лак и от горната страна да бъде запечатан с един дълготраен лак, може да бъде единствено лакирана с дамаров или какъвто към този момент сътрудника работи, с какъвто лак работи. Докато при акрилната багра, там има доста огромни тълкования, които можеш да направиш. Работиш с акрил и си запечатваш с акрилен лак.
При самите знаци, самото осъществяване на рисунъка, би трябвало да бъде безусловно спазена иконографията на иконата, когато рисуваш. Не може Богородица да я нарисуваш с облекла, които не са разказани в ерминиите за този светец. Това са ръкописни наставнически,и описания на техниката и иконографията на църковното изкуство.
И към този момент според от това каква техника използваш, какви материали използваш, зависи продължителността на изработката на една икона?
Разбира се. Зависи продължителността на изобразяване на иконата, само че зависи и какво рисуваш. Защото в случай че рисуваш един облик, времето ще бъде едно, в случай че е сцена, ще бъде напълно друго. Ако рисуваш една икона, която е 15 х 20 или 20 х 30 см, времето е едно, само че безусловно същият облик, рисувайки го примерно във формат 50 х 70 или 1 м х 70 или х 80 см, има разлика. Размерът, в действителност, има голямо значение.
Колко време най-дълго може да бъде употребявано за изработката на една икона?
Това не мога да го кажа. Може би зависи от време на време и от сръчността на самия иконописец.
Но може и с години да продължи?
Абсолютно, и тъй като има доста малко мостри, в действителност иконата на св. патриарх Евтимий Търновски до неотдавна беше доста рядко поръчвана за изписване, за изобразяване. И тук, напоследък, и то с помощта на това, че имаше годишнина и сякаш някак си самата черква се отвори, придвижиха се мощите на св. патриарх Евтимий Търновски в Бачковския манастир, дядо Сионий способства значително за провъзгласата на този не пропуснат, само че въпреки всичко малко в страни останал наш български светец.
Трябва да ви кажа, че когато тръгнеш да търсиш облика на светеца, е доста комплицирано. Много е комплицирано, когато имаш доста малко мостри, на които можеш да се опреш, тъй като въпреки всичко всеки един от нас, четейки житието на даден светец, по някакъв собствен метод си показва облика. Не постоянно е наложително безусловно тъкмо да бъде самото лъчение. И това са неща, които персонално ние усещаме.
И аз персонално, моята битка с този облик към този момент е повече от една година. Започвам, добавям, лишавам. Разбирате ли? Слагам едни детайли, които са наложителни при патриаршеското облекло, не ми стоят добре, махам ги. Променям ги, да. И това е върху една икона, разбирате ли?
И всичко това съгласно православните догми, нали?
Абсолютно! Не може да излизаш от тях. Тръгнеш ли да излизаш от православните догми, към този момент не рисуваш икона.
Има ли български иконописец, който е направил най-вече икони, подобен актуален иконописец, който има към този момент много огромно иконно творчество?
Ами, има несъмнено. И това е Димчо Димчовски и Антония Димчовска. Те просто имат невероятни достижения в иконописта. Невероятни, невероятни! Защото са извънреден екип, те като семейство са доста положителни сътрудници. Но и като екип, като работен екип са изключителни. И поради това, може би, в тяхната работа всяко нещо просто си проличава, че е направено с доста огромно знание, тъй като ние непрекъснато се учим. Но при тях всеки един подробност е в действителност доста добре премислен. Защото са и двама, и търсенията тогава към този момент са доста по-сериозни.
Сега, когато станаха пожарите, имаше случай, в който иконите в едно параклис не бяха обхванати. На какво се дължи това? Беше изгоряло всичко, обаче иконите бяха останали непокътнати от огъня.
Ами, за мен персонално това си е Божия интервенция.
Всички по този начин споделиха. Но въпреки всичко, има ли нещо в материалите, което попречва горенето?
В актуалните материали, а и освен в актуалните, и в малко по-старите, едва ли има нещо, което попречва. За мен по-важно е светостта на тези облици и недосегаемостта на всички бедствия.
Особено пък, когато са основани с непорочност и с религия, то няма по какъв начин да не бъде по този начин. Силата е доста по-голяма.
Колко икони ще бъдат показани по време на тази галерия в Бачковския манастир?
Очакваме и двете зали да бъдат цялостни, само че просто не мога в този момент да кажа. Ние започнахве да подреждаме иконите.
А какъв брой са създателите, които са се присъединили със свои произведения?
Авторите, които ще вземат участие, ще бъдат най-малко 40. Около 37-38, нещо такова, от цялата страна. Някои са в ателиета. Едно ателие от няколко индивида.
Заповядайте! Ще бъде доста забавно, уповавам се, тъй като в действителност има изключителни иконографии, които, с помощта на тези иконографски събори, могат да бъдат видени. Всичко това, въпреки всичко да не забравим, се случва с благословията на свещеник Сионий, който беше по този начин добър, той беше първият, който ни предложения в Троянски манастир. Иконографският събор си организираше в началото в Троянски манастир. След това се прехвърлихме към този момент в Бачковски манастир. И сме извънредно признателни на него, тъй като това, което той ни дава, с цел да можем ние да покажем какво можем и с цел да можем да се срещнем с духовенството в храма, е нещо в действителност велико, в днешното бурно време.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ