Цецо от Респект: На музикантите, които сега започват ще кажа, че първо е даването, а после береш плодовете
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Цветан Николаев - Цецо от група " Респект ", за пътя към триумфа и новото му парче " Принц Игор " - славянска рап версия на " Княз Игор " от Бородин.
С Цветан Николаев от студио " Респект “ сме, на посетители сме му. Здравейте, Цецо! Искаш ли да стартираме от " Княз Игор “ и това, което следва?
Ами да, това е най-новото. Това е една ария, която пристигна като концепция от един мой другар и сътрудник, с който работим от доста дълго време. Той е огромен почитател на съветската класика. Преди време бяхме създали кавър на " Катюша “ и по този начин пристигна концепцията. Той предложи да създадем и българска версия на " Княз Игор “, защото знаем, има една американска версия, от 1994 година може би, на Warren G, само че славянска рап версия няма, а това въпреки всичко е съветска опера. Така че той сподели " Дай да създадем, ще е доста забавно на български език да има рап парче с тематика от операта " Княз Игор “. Ще бъде доста крепко “. И по този начин започнах да го работя при започване на 2023 година Направих първо музиката, по-късно пристигна концепцията да вкараме симфонични принадлежности вътре, с цел да звучи още по-мащабно. Събрах един дребен симфоничен оркестър, към 20 индивида, ударни, струнни принадлежности, духови. Записвахме. После образувах дребен хор, които пеят едни партии откъм гърба – звучат като църковен хор. Въобще, стана доста огромно и красиво парче, на което посланието е обич, тъй като в либретото на " Княз Игор “ стои любовта. Там всичко, което се случва, е поради голямата обич сред княз Игор и неговата принцеса, която го чака дълго време да се върне, само че той по този начин и не се връща.
И това ме накара да направя това обръщение, тъй като любовта постоянно е настояща. И в днешно време също хората не престават да изпитват обич и ще не престават да изпитват обич, тъй че това е една настояща тематика, която в случай че я пречупиш задоволително забавно през своята призма, постоянно има кой да го слуша това нещо и кой да го харесва.
Да, а има и класика, което значи, че ще остане постоянно.
Точно по този начин. Наистина класиката при мен си е постоянно доста заложена. Няма по какъв начин да избягам от класическото обучение, от класическата музика.
Другото забавно тук е, че песента я завършихме в именитото Hansa Studios в Берлин, което е студио от най-голям сан в света. Там работят реализатори като U2, Depeche Mode, изобщо едно от най-сериозните студия в света. Решихме, че там ще я приключим, с цел да може и звукът, и всичко да бъде в действителност на допустимо най-високото равнище.
Как стана по този начин, че отидохте там да записвате?
Трудно стана. Оказа се, че е много мъчно изобщо да се докопаш да работиш на такова място, защото първо, тези места са доста ангажирани, те са непрекъснато заети. Там се резервират дни примерно с половин година обратно. Още повече, че те желаят първо да видят твое портфолио, кой ще позволен, тъй като въпреки всичко аз ще работя там, на тяхната инсталация, а това е техника за милиони долари. Искат да видят портфолио на хората, които ще дойдат да работят, дали изобщо си заслужава. Хората си имат цедилка и не всеки може да влезе там. А и почтено казано, по този начин е и редно, защото това са неща, които не са ширпотреба. Те не са за всеки и в действителност на такива места работят хора, които заслужават да работят там. И по този начин се получи.
Сигурно е скъпичко?
Еми, несъмнено. Всяко хубаво нещо е скъпо. Ако желаеме да караме хубава кола, хубавата кола е скъпа.
В последна сметка парчето е към този момент изцяло готово, нали? Вие сте ходили напълно скоро там да записвате?
Да, да, напълно скоро, в края на май месец, началото на юни бяхме там за седмица и половина, от които няколко дни бяха работа в студиото. Другите дни си бяхме оставили да може да разгледаме Берлин. Много хубав град, в действителност има какво да се види. Много хубава атмосфера има, макар че е столица. Аз няколко пъти към този момент вървя в Берлин, другите пъти нямах време да го прегледам и бях останал с усещането, че е малко като всяка елементарна столица, като София – лудница, огромното придвижване. Обаче не е по този начин. Берлин има доста необикновен сексапил. Има малко този дух на Пловдив – има спокойните места, има места, където усещаш в действителност духа на града. Просто човек би трябвало да отдели време да го прегледа.
Така че – да, скоро бяхме там. Песента е към този момент налична. Има я към този момент като аудио релийз в YouTube, Spotify, във всички платформи. Който желае, може да я чуе.
И се споделя?
Казва се " Принц Игор “.
Не " княз “, а " принц “?
Да, " Принц Игор “.
Защо по този начин реши?
Първо " княз “ не е толкоз настоящо за днешно време. " Принц “ е малко по-актуално. Най-малкото, всеки желае да е принц или принцеса в днешно време, изключително в обществените мрежи. Всеки мечтае да е принц или принцеса, но не осъзнава каква е отговорността да си принц или принцеса.
Кои са хората до теб, които вземат участие в този клип, в изработката на този артикул, по този начин да кажем?
То скоро и клип ще има. Ти вярно усещаш. В момента работим по клип, който клип би трябвало да излезе септември месец – доста хубава продукция, която ще надгради цялото обръщение. Иначе хората, с които работя, по принцип екипът, с който работим тук, в студиото, сме 7-8 индивида, които непрекъснато действаме – дали по снимане на видеоклипове, дали по други неща, свързани с аудио продукцията. Иначе, в съответната ария, с Васко Стаменов работим. От него идва цялата концепция това нещо да се направи. С Петьо Станков – Movemotion, който сега обработва и инсталира видеото - прелестен оператор и монтажист. В песента е Гергана Кузмова, която пее припева и на която съм доста признателен, тъй като тя в действителност пречупи доста забавно звученето на тази толкоз позната тематика. Всеки чака да я чуе под оперната й форма. Дори в американската рап версия си остава оперната форма на припева, до момента в който тук тя вика " Дай да пробваме да звучи по-балкански, да има хем класическото звучене, само че да има типичното балканско, леко носталгично звучене “. И то в действителност се получи доста забавно и доста красиво.
Да, чух го, в действителност е забавно. В анонса го чух. И там ми направи усещане, че казваш " Това е една история за живота и любовта “. История ли разказваш в действителност?
Да, то си е история. Аз постоянно за нещата, които пея, още от едно време и аз, и Крум, когато сме писали текстове за " Респект " и изобщо цялата продукция, която излиза, постоянно в текстовете е вграден наш житейски опит. Това са неща, които аз съм ги претърпял и ги споделям напълно искрено и почтено на хората и те може би по тази причина толкоз добре ги възприемат и ги харесват, тъй като това не са неща далечни. На мен не ми се случват извънземни работи, случват ми се неща като на всеки човек, само че просто очевидно аз ги споделям по забавен метод и съм в действителност прям изцяло, не ме е позор да ги споделя тези неща с хората. Така че и тук текстът си е история.
Наистина, твоите текстове са много съдържателни, ти напълно разказваш. В същото време и музиката е въздействаща. Не ти върша четки, несъмнено. Много ми се желае да ни разкажеш по какъв начин стартира твоят път в музиката.
Ами потегли може би като при множеството музиканти – от майка ми, вуйна ми и дядо ми. Те са музикантите в фамилията. Дядо ми е кларнетист, майка ми и вуйна ми са мултифункционални – акордеон, дудук, пиано и какво ли не. И на 5 години ме записаха на пиано. Разбира се, аз преди този момент си проявявах интерес, песнички се пееха – то беше ясно, че имам слух, не е да си въобразят, че детето би трябвало да свири. Записаха ме на 5 години, започнах да си свира. Беше ми забавно. И по този начин, от 1. клас – в музикалното учебно заведение. След това към този момент – в този момент няма какво да неистина, не ми беше толкоз забавно. Децата да играят на открито и да ги чуваш през прозореца по какъв начин играят, а пък ти да блъскаш по 3-4 часа заран на пианото – няма какво да ти изяснявам, ти знаеш. После от 4 часа се трансформира в през целия ден, следобяд след 16.00 часа се продължава.
Така че това се трансформира към този момент не в толкоз забавно занятие, само че пък очевидно ми е било забавно, с цел да не съм се отказал. Защото сестра ми, да вземем за пример, се отхвърли. Тя отново беше записана на пиано, отново потегли да свири – също в музикалното. Тя мисля, че в 5. или в 6. клас тотално заряза пианото, сподели " Това не е за мен. Край “ и си продължи. Така че аз, щом не съм се отказал, значи е имало за какво.
И по-късно пристигна " Респект ", групата, нали по този начин? Всъщност вие група, или дует бяхте?
То и дует, и група, тъй като около нас се въртяха непрекъснато доста хора, които са взели участие в частите и като инструменталисти, и като вокалисти. Така че ние постоянно сме вървели като някаква група от 4-5 индивида. Просто хората в разнообразни интервали се сменят. Но да, в основата бяхме аз и Крум Стефанов. Това стартира още в края на 9. клас. Първо се бяхме зарибили брейк да танцуваме и ни щукна концепцията да вземем да си вършим музиката за брейка. На Крум майка му купи един синтезатор – тогава беше огромна работа това. 1997-1998 година му купи един синтезатор и започнахме да си вършим музиката и да танцуваме. Те взеха да ни канят по някакви тържества на учебни заведения, в Културния дом – непрекъснато се правеха някакви учебни тържества за довеждане докрай на годината. Взеха да ни канят да танцуваме. После викаме " абе я да вкараме и текстове към това ". То пък им стана още по-интересно и не можахме да се отървем. Няма учебно заведение, на което да не сме пели на празненство. Тоя Културен дом – там все едно пъпът ни беше хвърлен на тази сцена. И по този начин потеглиха нещата.
То пък след това тези хора, които ни слушаха от учебните заведения, те пък пораснаха и се трансфораха в една доста огромна фенска маса и взеха по-късно да слушат и последващи части, които към този момент взеха да ни се получават, тъй като до този миг не настоявам, че това е била доста приятна за слушане музика. В следствие към този момент, 2000-2001 година взеха да ни се получават нещата. Взехме да записваме професионално в " Бели, зелени, червени ", отново в Културния дом при Светльо, който приветствам. Започнахме да записваме към този момент професионално, започнахме да обикаляме и други студия. Вече аз имах ясната цел, че би трябвало да обикалям и да видя по какъв начин стават нещата, да извършвам кражба поминък, тъй като на мен доста ми се занимаваше с това нещо. Мен постоянно това ме е дърпало доста повече, в сравнение с пеенето. Звукозаписът беше доста повече, в сравнение с да съм на първа линия, на сцената. Някак си постоянно звукозаписната активност и самото продуциране и основаване на продукта ми е било по-интересно. Не че и другото не ми е забавно – няма по какъв начин да не ти е, когато публиката ти чеше егото, то е ясно, елементарно се плъзгаш по тази пързалка.
По принцип обаче съумя в действителност. Аз доста добре знам какъв брой мъчно ти беше да направиш това студио, какво ти костваше това. И в този момент кажи - с кои музиканти работиш и по какъв начин се чувстваш към този момент? Чувстваш ли се в свои води, уталожен, като звукозаписно студио " Респект “ към този момент?
Ами, да. Много години минаха, доста години. От 2005 година започнах със студиото, тъй че доста време мина. Ами, да, нещата доста се развиха. С доста хора от българската сцена работя. Не знам дори дали да изреждам всички в този момент, да не пропусна някой и да се обиди. Последно, примерно, с " Авеню “, с Боби от " Авеню “ правихме няко неща. С доста, доста хора работя, и от поп сцената, и от класическата музика, и от класическата сцена.
В свои води дали се усещам? Не, не се усещам, тъй като аз постоянно си го върша да не се усещам в свои води. Винаги виждам да се провокирам. Винаги виждам да оставям 1% зона на некомфорт, тъй като в случай че човек се почувства изцяло в свои води, считам, че стартира да се отпуска.
Да, има подобен риск да си повярваш прекомерно. Добре, видях напоследък една странна изява – концерт в Хисаря и Музикална академия за деца. Какво е това, изясни ни?
Това е една доста хубава самодейност на Община Хисаря, която се прави към този момент 11-та година. Тя съставлява една лятна академия, която занимава децата, които са в Хисаря, през лятото. Събират се, примерно днеска идва пожарната и им демонстрира по какъв начин се работи при пожар. Идват и им демонстрират примерно по какъв начин се дава първа помощ. На другия ден идва художник и рисуват, и учат примерно някакви повърхностни неща, да кажем от история на изкуството. Извършват се всеки ден забавни действия в границите на две или три седмици. В това нещо постоянно се включват и известни персони, които да дадат образец и да покажат на децата, че в случай че всеки има вяра в себе си и поставя доста труд и старания, може един ден да бъде на нашето място.
Тази година това бяхте вие.
Тази година бяхме ние, дружно с Устата, Торино и Пашата, които са дует сега – дребните и младите доста ги харесват. Включихме се и разговаряхме с децата, те ни задаваха въпроси – по какъв начин сме тръгнали, по какъв начин сме стигнали до това състояние, в което се намираме сега. И най-после финалът е с огромен, величествен концерт, който е там, на площада на Хисаря. Беше доста хубаво, събраха се доста, доста хора. Ние излязохме и изпълнихме няколко наши части. Аз излязох с " Големите гайди " – това е една гайдарска група от Родопите, с началник Стефан Янев, който е в действителност огромен гайдар. Той работи с Валя Балканска и с кой ли още не. Въобще, човек, който презентира българския фолклор доста интензивно по целия свят, и с него имам щастието да работя към този момент по няколко плана, които сплотяват рап и фолклор. Така че беше в действителност доста, доста, доста забавно, вълнуващо и за децата, и за нас, и за жителите на Хисаря. И освен на Хисаря, тъй като пристигнаха и хора от близките градове, и от Пловдив, и в действителност се получи доста хубав концерт.
А имаш ли оферти за концерти от Община Пловдив, тук, в Пловдив, на пловдивска сцена?
Не, нямам.
Защо се получава по този начин, съгласно теб?
Ами вижте в този момент, аз не съм изобщо по някакъв метод изумен, че нямам. Получава се, просто тъй като хората са ангажирани с доста неща. В днешно време толкоз е огромен потокът от информация, че е доста елементарно да изпуснеш нещо. Да, ние може да вършим доста неща, забавни, само че примерно индивидът, който работи да кажем в отдел " Култура “, не го е видял това, просто не го е видял. Примерно, аз не съм човек, който потегля да се предлага и да изпраща имейли – желаете ли тук в този момент ние да се включим на 3 март, тъй като имаме такива фолклорни модерни части и ще е забавно? По принцип несъмнено е моя неточност, че не го върша, само че всеки човек прави нещата съгласно това по какъв начин ги вижда. Аз постоянно съм бил на правилото, че върша изкуство и то стига до тези, които би трябвало да го видят. И в действителност хората, до които е стигнало и са го видели досега, постоянно са били верни хора, с които сме работили доста елементарно, доста леко и в последна сметка са се получавали доста красиви неща. Така че в случай че общината в Пловдив ме предложения да направя нещо, ще се веселя.
Но не се чувстваш дискриминиран, афектиран, че не те търсят и така нататък, че повече софиянци сякаш се изявяват на пловдивска сцена?
Не, никога не мога да се усещам дискриминиран, тъй като в последна сметка, до момента в който аз не върша това, примерно да работя за някакво съответно събитие за Пловдив, аз върша нещо друго, което също ми е забавно. Така че няма защо да се усещам афектиран, или дискриминиран пък още повече.
Но пък работиш доста добре със обществените мрежи, което е доста значимо в днешно време, и се надявам хората, които вършат концерти и представяния тук и там, да наблюдават това, тъй като в днешно време точно това е методът да се покажеш, нали по този начин?
Така е, да. Социалните мрежи са доста, доста значими, колкото и да са ми неприятни, почтено казано, на моменти, тъй като някак си те дават опция на хората да си мислят, че ти си постоянно разполагаем. Но да, това е неизбежна част. Светът се промени в тази посока и в случай че те няма в обществените мрежи, хората няма къде да те видят. Това е все едно преди 20 години да те няма по малкия екран. Ако нас ни е нямало по малкия екран в 2000 година, 2007, 2010 година примерно, никой нямаше да знае за " Респект ". И можем ли да се сърдим за това? И в днешно време, в случай че те няма в обществените мрежи, хората няма къде да те видят. Това сега е най-голямата медия.
До която има достъп всеки, нали по този начин?
Точно по този начин, тъкмо по този начин.
Кажи ми, Цецо, има ли части, които си правил, от които си чувствал огромно задоволство, откакто си го направил и си си споделил " Ето това стана съвършено, няма да го не помни в никакъв случай и ще се стремя да го върша по този метод "? Нещо, което ти остава на сърце и на душа? Или всичко си харесваш, тъй като си е твое?
Има, в действителност има такива диаманти, които аз ги назовавам " диаманти “. Те не излизат постоянно. Може би на две, три, на пет години излиза по един подобен елмаз. Това го споделям за хората, които творят. Това не значи да седнеш и да го чакаш. То би трябвало да копаеш и да правиш други неща, с цел да излезе всред пясъка и диамантът. Има доста части, които правиш – те са хубави, не са неприятни, само че рядко излиза диамантът. И аз имам щастието на две-три години може би да ми излиза по един подобен елмаз.
Примерно в този момент се сещам за песента " България ", за песента " Thank God ", която беше с една нигерийска звезда – Ханс Мили. От по-старите неща – " Друга настройка ", която преди време влезе и в MTV и стана огромен възторг, че е първата българска хип-хоп ария, която попадна в международната ранглиста на MTV. Има, има някакви такива. Има и други, в този момент за тези се сещам, само че има тъкмо такива диаманти, които откакто се обърна обратно и ги чуя или ги видя, в случай че имат и видеопродукция, си споделям: абе това е направено в действителност както би трябвало, тук са се получили нещата, сглобили са се тъкмо както би трябвало и тъкмо както желая. Не че другите неща, които върша, не се пробвам да ги сглобя и да ги направя както желая, само че то не се получава всякога. Има доста неща, които би трябвало да се напаснат. Това в последна сметка е изкуство и няма точна формула. И по тази причина не всякога се получава, само че то това е забавното. Ако всяка ария беше пък съвършена и всички доста я харесваха, нямаше да е забавно.
Така е. Сега се сещам, че имаше около теб една история с един роял, скъп роял, който не можаха да го върнат, тъй като е доста безценен превозът. Разкажи ни малко за него. Какво беше това? Имаше ли щастието да свириш на този роял, да записваш на него?
Да, да, да. Това е един роял Щейнграбер (Steingraeber), който пристигна за концерт на Ричард Клайдерман в Пловдив по негово предпочитание, тъй като той желае да свири на този роял.
За него ли е юридически?
Не, не е юридически за него, само че пристигна особено за него, чисто нов от завода, както се споделя. И след концерта този роял по този начин и не се върна и остана при нас. Той към момента е тук. И да, имам огромният шанс да протоколирам доста неща на него и аз самият, и други реализатори. Наистина прелестен инструмент, който не всеки ден може да се види, не всеки ден. Особено пианистите, които доста добре знаят, това е все едно да се качиш на хубава спортна кола или да се качиш на малко по-раздрънкана – пианистите доста добре ги усещат тези неща. И по това стичане на събитията доста български пианисти съумяха да се допрян до това нещо и даже да запишат и творби на него тук, в студиото, което е доста скъпо, тъй като човек в действителност може и цялостен живот да не види и да не се допре до подобен инструмент.
А каква беше в действителност историята тъкмо?
Историята беше, че след концерта роялът трябваше да се върне на производителя, само че защото имаше някакви премеждия с превоза – не можеше да се обезпечи застраховката и не знам какво още и производителите споделиха " Нека по-добре да остане този роял при вас ", при моя сътрудник Веселин Тончев, с който работим тук, в Пиано центъра – хем да го виждат хора с рекламна цел, тъй като този роял участваше в доста видеоклипове, видеопродукции, тъй че това един тип е потребно и за самата компания Щейнграбер (Steingraeber & Sohne) Тези компании не са огромни фабрики, това са нормално фамилни компании, завещание от татко на наследник, от наследник на внук се предават този поминък и се създават да кажем по едни 10, 15, 20 бройки на година. Това е нещо доста скъпо, което не се прави на конвейер, не се прави на поточна линия. Така че в действителност огромен шанс имахме, че този роял остана при нас, и аз имах удоволствието да запиша и досега доста мои неща на него.
Към края сме, желая да кажеш нещо на младежите, които в този момент желаят да пробият с музика. Лесно ли е, мъчно ли е, какво да следват? Изобщо, нещо да им кажем на тези мечтатели.
Това, което ще им кажа, няма да е доста обнадеждаващо, само че то е самата истина. Винаги когато човек желае нещо доста мощно и желае то да стане както би трябвало, на 100%, е доста мъчно. Много е мъчно, тъй като това изисква доста нерви, доста неизменност, доста труд, доста вложения на пари. Те, парите, са наред с вложенията на труда, времето и нервите – всичко е инвестиция.
И ще им кажа нещо доста скъпо, което няма да го чуят всеки ден – че първо е даването, след това е взимането. Даваш, даваш, даваш, в случай че се постанова години наред, десетилетия, в случай че би трябвало, даваш и се усъвършенстваш, и трупаш опит и в един миг, внезапно, съвсем когато си не запомнил, че изобщо ще има възвръщаемост и изобщо ще береш плодове, внезапно идват плодовете, сега, когато ти си задоволително добър и си задоволително скъп, с цел да може някой различен да има потребност от теб. Така че това е, което мога да кажа, и то е безспорната истина.
Преди време един остарял занаятчия, дърводелец, това няма нищо общо с музиката – дърворезбата, само че тя отново е тип изкуство, само че от него чух следното изречение: че един поминък се учи за четири-пет години и ставаш добър за още четири-пет години. И е безспорна истина.
А може би и по-дълъг е интервалът от време на време.
Може, зависи към този момент какъв брой си схватлив.
Но е значимо да не се отхвърлят, да са упорити, в случай че това е тяхното.
Ако доста искаш нещо, няма да се отказваш, да!
С Цветан Николаев от студио " Респект “ сме, на посетители сме му. Здравейте, Цецо! Искаш ли да стартираме от " Княз Игор “ и това, което следва?
Ами да, това е най-новото. Това е една ария, която пристигна като концепция от един мой другар и сътрудник, с който работим от доста дълго време. Той е огромен почитател на съветската класика. Преди време бяхме създали кавър на " Катюша “ и по този начин пристигна концепцията. Той предложи да създадем и българска версия на " Княз Игор “, защото знаем, има една американска версия, от 1994 година може би, на Warren G, само че славянска рап версия няма, а това въпреки всичко е съветска опера. Така че той сподели " Дай да създадем, ще е доста забавно на български език да има рап парче с тематика от операта " Княз Игор “. Ще бъде доста крепко “. И по този начин започнах да го работя при започване на 2023 година Направих първо музиката, по-късно пристигна концепцията да вкараме симфонични принадлежности вътре, с цел да звучи още по-мащабно. Събрах един дребен симфоничен оркестър, към 20 индивида, ударни, струнни принадлежности, духови. Записвахме. После образувах дребен хор, които пеят едни партии откъм гърба – звучат като църковен хор. Въобще, стана доста огромно и красиво парче, на което посланието е обич, тъй като в либретото на " Княз Игор “ стои любовта. Там всичко, което се случва, е поради голямата обич сред княз Игор и неговата принцеса, която го чака дълго време да се върне, само че той по този начин и не се връща.
И това ме накара да направя това обръщение, тъй като любовта постоянно е настояща. И в днешно време също хората не престават да изпитват обич и ще не престават да изпитват обич, тъй че това е една настояща тематика, която в случай че я пречупиш задоволително забавно през своята призма, постоянно има кой да го слуша това нещо и кой да го харесва.
Да, а има и класика, което значи, че ще остане постоянно.
Точно по този начин. Наистина класиката при мен си е постоянно доста заложена. Няма по какъв начин да избягам от класическото обучение, от класическата музика.
Другото забавно тук е, че песента я завършихме в именитото Hansa Studios в Берлин, което е студио от най-голям сан в света. Там работят реализатори като U2, Depeche Mode, изобщо едно от най-сериозните студия в света. Решихме, че там ще я приключим, с цел да може и звукът, и всичко да бъде в действителност на допустимо най-високото равнище.
Как стана по този начин, че отидохте там да записвате?
Трудно стана. Оказа се, че е много мъчно изобщо да се докопаш да работиш на такова място, защото първо, тези места са доста ангажирани, те са непрекъснато заети. Там се резервират дни примерно с половин година обратно. Още повече, че те желаят първо да видят твое портфолио, кой ще позволен, тъй като въпреки всичко аз ще работя там, на тяхната инсталация, а това е техника за милиони долари. Искат да видят портфолио на хората, които ще дойдат да работят, дали изобщо си заслужава. Хората си имат цедилка и не всеки може да влезе там. А и почтено казано, по този начин е и редно, защото това са неща, които не са ширпотреба. Те не са за всеки и в действителност на такива места работят хора, които заслужават да работят там. И по този начин се получи.
Сигурно е скъпичко?
Еми, несъмнено. Всяко хубаво нещо е скъпо. Ако желаеме да караме хубава кола, хубавата кола е скъпа.
В последна сметка парчето е към този момент изцяло готово, нали? Вие сте ходили напълно скоро там да записвате?
Да, да, напълно скоро, в края на май месец, началото на юни бяхме там за седмица и половина, от които няколко дни бяха работа в студиото. Другите дни си бяхме оставили да може да разгледаме Берлин. Много хубав град, в действителност има какво да се види. Много хубава атмосфера има, макар че е столица. Аз няколко пъти към този момент вървя в Берлин, другите пъти нямах време да го прегледам и бях останал с усещането, че е малко като всяка елементарна столица, като София – лудница, огромното придвижване. Обаче не е по този начин. Берлин има доста необикновен сексапил. Има малко този дух на Пловдив – има спокойните места, има места, където усещаш в действителност духа на града. Просто човек би трябвало да отдели време да го прегледа.
Така че – да, скоро бяхме там. Песента е към този момент налична. Има я към този момент като аудио релийз в YouTube, Spotify, във всички платформи. Който желае, може да я чуе.
И се споделя?
Казва се " Принц Игор “.
Не " княз “, а " принц “?
Да, " Принц Игор “.
Защо по този начин реши?
Първо " княз “ не е толкоз настоящо за днешно време. " Принц “ е малко по-актуално. Най-малкото, всеки желае да е принц или принцеса в днешно време, изключително в обществените мрежи. Всеки мечтае да е принц или принцеса, но не осъзнава каква е отговорността да си принц или принцеса.
Кои са хората до теб, които вземат участие в този клип, в изработката на този артикул, по този начин да кажем?
То скоро и клип ще има. Ти вярно усещаш. В момента работим по клип, който клип би трябвало да излезе септември месец – доста хубава продукция, която ще надгради цялото обръщение. Иначе хората, с които работя, по принцип екипът, с който работим тук, в студиото, сме 7-8 индивида, които непрекъснато действаме – дали по снимане на видеоклипове, дали по други неща, свързани с аудио продукцията. Иначе, в съответната ария, с Васко Стаменов работим. От него идва цялата концепция това нещо да се направи. С Петьо Станков – Movemotion, който сега обработва и инсталира видеото - прелестен оператор и монтажист. В песента е Гергана Кузмова, която пее припева и на която съм доста признателен, тъй като тя в действителност пречупи доста забавно звученето на тази толкоз позната тематика. Всеки чака да я чуе под оперната й форма. Дори в американската рап версия си остава оперната форма на припева, до момента в който тук тя вика " Дай да пробваме да звучи по-балкански, да има хем класическото звучене, само че да има типичното балканско, леко носталгично звучене “. И то в действителност се получи доста забавно и доста красиво.
Да, чух го, в действителност е забавно. В анонса го чух. И там ми направи усещане, че казваш " Това е една история за живота и любовта “. История ли разказваш в действителност?
Да, то си е история. Аз постоянно за нещата, които пея, още от едно време и аз, и Крум, когато сме писали текстове за " Респект " и изобщо цялата продукция, която излиза, постоянно в текстовете е вграден наш житейски опит. Това са неща, които аз съм ги претърпял и ги споделям напълно искрено и почтено на хората и те може би по тази причина толкоз добре ги възприемат и ги харесват, тъй като това не са неща далечни. На мен не ми се случват извънземни работи, случват ми се неща като на всеки човек, само че просто очевидно аз ги споделям по забавен метод и съм в действителност прям изцяло, не ме е позор да ги споделя тези неща с хората. Така че и тук текстът си е история.
Наистина, твоите текстове са много съдържателни, ти напълно разказваш. В същото време и музиката е въздействаща. Не ти върша четки, несъмнено. Много ми се желае да ни разкажеш по какъв начин стартира твоят път в музиката.
Ами потегли може би като при множеството музиканти – от майка ми, вуйна ми и дядо ми. Те са музикантите в фамилията. Дядо ми е кларнетист, майка ми и вуйна ми са мултифункционални – акордеон, дудук, пиано и какво ли не. И на 5 години ме записаха на пиано. Разбира се, аз преди този момент си проявявах интерес, песнички се пееха – то беше ясно, че имам слух, не е да си въобразят, че детето би трябвало да свири. Записаха ме на 5 години, започнах да си свира. Беше ми забавно. И по този начин, от 1. клас – в музикалното учебно заведение. След това към този момент – в този момент няма какво да неистина, не ми беше толкоз забавно. Децата да играят на открито и да ги чуваш през прозореца по какъв начин играят, а пък ти да блъскаш по 3-4 часа заран на пианото – няма какво да ти изяснявам, ти знаеш. После от 4 часа се трансформира в през целия ден, следобяд след 16.00 часа се продължава.
Така че това се трансформира към този момент не в толкоз забавно занятие, само че пък очевидно ми е било забавно, с цел да не съм се отказал. Защото сестра ми, да вземем за пример, се отхвърли. Тя отново беше записана на пиано, отново потегли да свири – също в музикалното. Тя мисля, че в 5. или в 6. клас тотално заряза пианото, сподели " Това не е за мен. Край “ и си продължи. Така че аз, щом не съм се отказал, значи е имало за какво.
И по-късно пристигна " Респект ", групата, нали по този начин? Всъщност вие група, или дует бяхте?
То и дует, и група, тъй като около нас се въртяха непрекъснато доста хора, които са взели участие в частите и като инструменталисти, и като вокалисти. Така че ние постоянно сме вървели като някаква група от 4-5 индивида. Просто хората в разнообразни интервали се сменят. Но да, в основата бяхме аз и Крум Стефанов. Това стартира още в края на 9. клас. Първо се бяхме зарибили брейк да танцуваме и ни щукна концепцията да вземем да си вършим музиката за брейка. На Крум майка му купи един синтезатор – тогава беше огромна работа това. 1997-1998 година му купи един синтезатор и започнахме да си вършим музиката и да танцуваме. Те взеха да ни канят по някакви тържества на учебни заведения, в Културния дом – непрекъснато се правеха някакви учебни тържества за довеждане докрай на годината. Взеха да ни канят да танцуваме. После викаме " абе я да вкараме и текстове към това ". То пък им стана още по-интересно и не можахме да се отървем. Няма учебно заведение, на което да не сме пели на празненство. Тоя Културен дом – там все едно пъпът ни беше хвърлен на тази сцена. И по този начин потеглиха нещата.
То пък след това тези хора, които ни слушаха от учебните заведения, те пък пораснаха и се трансфораха в една доста огромна фенска маса и взеха по-късно да слушат и последващи части, които към този момент взеха да ни се получават, тъй като до този миг не настоявам, че това е била доста приятна за слушане музика. В следствие към този момент, 2000-2001 година взеха да ни се получават нещата. Взехме да записваме професионално в " Бели, зелени, червени ", отново в Културния дом при Светльо, който приветствам. Започнахме да записваме към този момент професионално, започнахме да обикаляме и други студия. Вече аз имах ясната цел, че би трябвало да обикалям и да видя по какъв начин стават нещата, да извършвам кражба поминък, тъй като на мен доста ми се занимаваше с това нещо. Мен постоянно това ме е дърпало доста повече, в сравнение с пеенето. Звукозаписът беше доста повече, в сравнение с да съм на първа линия, на сцената. Някак си постоянно звукозаписната активност и самото продуциране и основаване на продукта ми е било по-интересно. Не че и другото не ми е забавно – няма по какъв начин да не ти е, когато публиката ти чеше егото, то е ясно, елементарно се плъзгаш по тази пързалка.
По принцип обаче съумя в действителност. Аз доста добре знам какъв брой мъчно ти беше да направиш това студио, какво ти костваше това. И в този момент кажи - с кои музиканти работиш и по какъв начин се чувстваш към този момент? Чувстваш ли се в свои води, уталожен, като звукозаписно студио " Респект “ към този момент?
Ами, да. Много години минаха, доста години. От 2005 година започнах със студиото, тъй че доста време мина. Ами, да, нещата доста се развиха. С доста хора от българската сцена работя. Не знам дори дали да изреждам всички в този момент, да не пропусна някой и да се обиди. Последно, примерно, с " Авеню “, с Боби от " Авеню “ правихме няко неща. С доста, доста хора работя, и от поп сцената, и от класическата музика, и от класическата сцена.
В свои води дали се усещам? Не, не се усещам, тъй като аз постоянно си го върша да не се усещам в свои води. Винаги виждам да се провокирам. Винаги виждам да оставям 1% зона на некомфорт, тъй като в случай че човек се почувства изцяло в свои води, считам, че стартира да се отпуска.
Да, има подобен риск да си повярваш прекомерно. Добре, видях напоследък една странна изява – концерт в Хисаря и Музикална академия за деца. Какво е това, изясни ни?
Това е една доста хубава самодейност на Община Хисаря, която се прави към този момент 11-та година. Тя съставлява една лятна академия, която занимава децата, които са в Хисаря, през лятото. Събират се, примерно днеска идва пожарната и им демонстрира по какъв начин се работи при пожар. Идват и им демонстрират примерно по какъв начин се дава първа помощ. На другия ден идва художник и рисуват, и учат примерно някакви повърхностни неща, да кажем от история на изкуството. Извършват се всеки ден забавни действия в границите на две или три седмици. В това нещо постоянно се включват и известни персони, които да дадат образец и да покажат на децата, че в случай че всеки има вяра в себе си и поставя доста труд и старания, може един ден да бъде на нашето място.
Тази година това бяхте вие.
Тази година бяхме ние, дружно с Устата, Торино и Пашата, които са дует сега – дребните и младите доста ги харесват. Включихме се и разговаряхме с децата, те ни задаваха въпроси – по какъв начин сме тръгнали, по какъв начин сме стигнали до това състояние, в което се намираме сега. И най-после финалът е с огромен, величествен концерт, който е там, на площада на Хисаря. Беше доста хубаво, събраха се доста, доста хора. Ние излязохме и изпълнихме няколко наши части. Аз излязох с " Големите гайди " – това е една гайдарска група от Родопите, с началник Стефан Янев, който е в действителност огромен гайдар. Той работи с Валя Балканска и с кой ли още не. Въобще, човек, който презентира българския фолклор доста интензивно по целия свят, и с него имам щастието да работя към този момент по няколко плана, които сплотяват рап и фолклор. Така че беше в действителност доста, доста, доста забавно, вълнуващо и за децата, и за нас, и за жителите на Хисаря. И освен на Хисаря, тъй като пристигнаха и хора от близките градове, и от Пловдив, и в действителност се получи доста хубав концерт.
А имаш ли оферти за концерти от Община Пловдив, тук, в Пловдив, на пловдивска сцена?
Не, нямам.
Защо се получава по този начин, съгласно теб?
Ами вижте в този момент, аз не съм изобщо по някакъв метод изумен, че нямам. Получава се, просто тъй като хората са ангажирани с доста неща. В днешно време толкоз е огромен потокът от информация, че е доста елементарно да изпуснеш нещо. Да, ние може да вършим доста неща, забавни, само че примерно индивидът, който работи да кажем в отдел " Култура “, не го е видял това, просто не го е видял. Примерно, аз не съм човек, който потегля да се предлага и да изпраща имейли – желаете ли тук в този момент ние да се включим на 3 март, тъй като имаме такива фолклорни модерни части и ще е забавно? По принцип несъмнено е моя неточност, че не го върша, само че всеки човек прави нещата съгласно това по какъв начин ги вижда. Аз постоянно съм бил на правилото, че върша изкуство и то стига до тези, които би трябвало да го видят. И в действителност хората, до които е стигнало и са го видели досега, постоянно са били верни хора, с които сме работили доста елементарно, доста леко и в последна сметка са се получавали доста красиви неща. Така че в случай че общината в Пловдив ме предложения да направя нещо, ще се веселя.
Но не се чувстваш дискриминиран, афектиран, че не те търсят и така нататък, че повече софиянци сякаш се изявяват на пловдивска сцена?
Не, никога не мога да се усещам дискриминиран, тъй като в последна сметка, до момента в който аз не върша това, примерно да работя за някакво съответно събитие за Пловдив, аз върша нещо друго, което също ми е забавно. Така че няма защо да се усещам афектиран, или дискриминиран пък още повече.
Но пък работиш доста добре със обществените мрежи, което е доста значимо в днешно време, и се надявам хората, които вършат концерти и представяния тук и там, да наблюдават това, тъй като в днешно време точно това е методът да се покажеш, нали по този начин?
Така е, да. Социалните мрежи са доста, доста значими, колкото и да са ми неприятни, почтено казано, на моменти, тъй като някак си те дават опция на хората да си мислят, че ти си постоянно разполагаем. Но да, това е неизбежна част. Светът се промени в тази посока и в случай че те няма в обществените мрежи, хората няма къде да те видят. Това е все едно преди 20 години да те няма по малкия екран. Ако нас ни е нямало по малкия екран в 2000 година, 2007, 2010 година примерно, никой нямаше да знае за " Респект ". И можем ли да се сърдим за това? И в днешно време, в случай че те няма в обществените мрежи, хората няма къде да те видят. Това сега е най-голямата медия.
До която има достъп всеки, нали по този начин?
Точно по този начин, тъкмо по този начин.
Кажи ми, Цецо, има ли части, които си правил, от които си чувствал огромно задоволство, откакто си го направил и си си споделил " Ето това стана съвършено, няма да го не помни в никакъв случай и ще се стремя да го върша по този метод "? Нещо, което ти остава на сърце и на душа? Или всичко си харесваш, тъй като си е твое?
Има, в действителност има такива диаманти, които аз ги назовавам " диаманти “. Те не излизат постоянно. Може би на две, три, на пет години излиза по един подобен елмаз. Това го споделям за хората, които творят. Това не значи да седнеш и да го чакаш. То би трябвало да копаеш и да правиш други неща, с цел да излезе всред пясъка и диамантът. Има доста части, които правиш – те са хубави, не са неприятни, само че рядко излиза диамантът. И аз имам щастието на две-три години може би да ми излиза по един подобен елмаз.
Примерно в този момент се сещам за песента " България ", за песента " Thank God ", която беше с една нигерийска звезда – Ханс Мили. От по-старите неща – " Друга настройка ", която преди време влезе и в MTV и стана огромен възторг, че е първата българска хип-хоп ария, която попадна в международната ранглиста на MTV. Има, има някакви такива. Има и други, в този момент за тези се сещам, само че има тъкмо такива диаманти, които откакто се обърна обратно и ги чуя или ги видя, в случай че имат и видеопродукция, си споделям: абе това е направено в действителност както би трябвало, тук са се получили нещата, сглобили са се тъкмо както би трябвало и тъкмо както желая. Не че другите неща, които върша, не се пробвам да ги сглобя и да ги направя както желая, само че то не се получава всякога. Има доста неща, които би трябвало да се напаснат. Това в последна сметка е изкуство и няма точна формула. И по тази причина не всякога се получава, само че то това е забавното. Ако всяка ария беше пък съвършена и всички доста я харесваха, нямаше да е забавно.
Така е. Сега се сещам, че имаше около теб една история с един роял, скъп роял, който не можаха да го върнат, тъй като е доста безценен превозът. Разкажи ни малко за него. Какво беше това? Имаше ли щастието да свириш на този роял, да записваш на него?
Да, да, да. Това е един роял Щейнграбер (Steingraeber), който пристигна за концерт на Ричард Клайдерман в Пловдив по негово предпочитание, тъй като той желае да свири на този роял.
За него ли е юридически?
Не, не е юридически за него, само че пристигна особено за него, чисто нов от завода, както се споделя. И след концерта този роял по този начин и не се върна и остана при нас. Той към момента е тук. И да, имам огромният шанс да протоколирам доста неща на него и аз самият, и други реализатори. Наистина прелестен инструмент, който не всеки ден може да се види, не всеки ден. Особено пианистите, които доста добре знаят, това е все едно да се качиш на хубава спортна кола или да се качиш на малко по-раздрънкана – пианистите доста добре ги усещат тези неща. И по това стичане на събитията доста български пианисти съумяха да се допрян до това нещо и даже да запишат и творби на него тук, в студиото, което е доста скъпо, тъй като човек в действителност може и цялостен живот да не види и да не се допре до подобен инструмент.
А каква беше в действителност историята тъкмо?
Историята беше, че след концерта роялът трябваше да се върне на производителя, само че защото имаше някакви премеждия с превоза – не можеше да се обезпечи застраховката и не знам какво още и производителите споделиха " Нека по-добре да остане този роял при вас ", при моя сътрудник Веселин Тончев, с който работим тук, в Пиано центъра – хем да го виждат хора с рекламна цел, тъй като този роял участваше в доста видеоклипове, видеопродукции, тъй че това един тип е потребно и за самата компания Щейнграбер (Steingraeber & Sohne) Тези компании не са огромни фабрики, това са нормално фамилни компании, завещание от татко на наследник, от наследник на внук се предават този поминък и се създават да кажем по едни 10, 15, 20 бройки на година. Това е нещо доста скъпо, което не се прави на конвейер, не се прави на поточна линия. Така че в действителност огромен шанс имахме, че този роял остана при нас, и аз имах удоволствието да запиша и досега доста мои неща на него.
Към края сме, желая да кажеш нещо на младежите, които в този момент желаят да пробият с музика. Лесно ли е, мъчно ли е, какво да следват? Изобщо, нещо да им кажем на тези мечтатели.
Това, което ще им кажа, няма да е доста обнадеждаващо, само че то е самата истина. Винаги когато човек желае нещо доста мощно и желае то да стане както би трябвало, на 100%, е доста мъчно. Много е мъчно, тъй като това изисква доста нерви, доста неизменност, доста труд, доста вложения на пари. Те, парите, са наред с вложенията на труда, времето и нервите – всичко е инвестиция.
И ще им кажа нещо доста скъпо, което няма да го чуят всеки ден – че първо е даването, след това е взимането. Даваш, даваш, даваш, в случай че се постанова години наред, десетилетия, в случай че би трябвало, даваш и се усъвършенстваш, и трупаш опит и в един миг, внезапно, съвсем когато си не запомнил, че изобщо ще има възвръщаемост и изобщо ще береш плодове, внезапно идват плодовете, сега, когато ти си задоволително добър и си задоволително скъп, с цел да може някой различен да има потребност от теб. Така че това е, което мога да кажа, и то е безспорната истина.
Преди време един остарял занаятчия, дърводелец, това няма нищо общо с музиката – дърворезбата, само че тя отново е тип изкуство, само че от него чух следното изречение: че един поминък се учи за четири-пет години и ставаш добър за още четири-пет години. И е безспорна истина.
А може би и по-дълъг е интервалът от време на време.
Може, зависи към този момент какъв брой си схватлив.
Но е значимо да не се отхвърлят, да са упорити, в случай че това е тяхното.
Ако доста искаш нещо, няма да се отказваш, да!
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ