Специални деца с концерт в Пловдив днес: Ще ви изненадаме!
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Илиян Тиганев, диригент на Пловдивско певческо сдружение " Ангел Букорещлиев и учител по пиано на деца със специфични просветителни потребности.
Първо да ни разкажеш за песенния фестивал, който домакинствахте. По чия самодейност беше той?
Това беше по моя концепция и благодарение на художествения съвет на Пловдивско певческо сдружение взехме решение да създадем един трогателен, въодушевяващ празник на музиката, с цел да съберем на сцена непрофесионалисти, хора, които в действителност усещат музиката надълбоко в сърцето си. Това са близки по дух хора. Обновената зала на Певческото сдружение към този момент подготвя за такива събития.
И ще има и други фестивали в нея, допускам?
Това беше едно доста хубаво начало, дори да не кажа огромно дума, само че може да навържем един синджир от такива събития, отдадени на хоровото пеене, и по този начин да се сплотяваме и да разпространяваме хоровото изкуство. Защото знаем, че то е притежател на мира и когато пеем на един език, когато приказваме на един език, тогава се разбираме доста по-лесно и сложните моменти минават по-благополучно. Така сътворяваме едни другарства, един културен разговор посредством музика.
Това са били от разнообразни генерации хора, допускам?
Това беше колекция на смесения хор " Туида “. Той е доста забавен, тъй като е образуван преди една година тъкмо. Млад диригент, като мен, е Симон Павлов, относително млад.
Откъде са те?
От Сливен са. А другият състав е всъщност вокално-инструментална група. Те са към този момент по-възрастни. " Вдъхновение “ се споделя групата, към Народно читалище " Младост 1971 “. Ръководителят е Георги Богданов, той е 85-годишен човек, доста въодушевяващ, доста деятелен за възрастта си и впечатлява с прочувствен заряд.
Щом е съумял да накара хората към себе си да пеят.
Да. Абсолютно всички, които участваха там, и ние в това число, знаете, всичките ние сме отдадени към музиката на 100%. Независимо кой с каква специалност е, това е нещо, което ни зарежда и пеем за наслаждение. Нямаме някакви упоритости да реализираме, да гоним върхове. Ние пеем за наслаждение и това е смисълът.
А логистично кой ви оказа помощ?Това, въпреки всичко, е организация, която изисква нещо като запас, средства.
Хористите бяха преди всичко и се веселя, че имам подобен превъзходен екип. Аз съм, знаете, и диригент, и ръководител на Певческото сдружение, само че всичко без екип, без верните хора, няма по какъв начин да се състои. Така че аз съм доста признателен на моя екип, където всеки имаше задача, към която беше захванат, и по този начин всеки, като си направи задачата, ги посрещнахме. Един отговаряше за кетъринг, различен за посрещането, гледаме дружно взаимни начинания да вършим, ние да организираме събития. Знаете, че да сме домакини на един подобен конгрес е доста огромна отговорност, самопризнание. В навечерието на 130-годишния празник сме и следващата година отново ще го проведем.
Може и малко да разпънете границите, да стане интернационален някакъв фестивал.
Ще държим интереса на хората, да знаят, че следващата година могат да чакат доста, доста хубави неща. Още занапред примерно от тези взаимни планове към този момент се зароди предпочитание за бъдещи взаимни участия с двата хора. Има покана и възторг да отидем в Сливен, в София. И по този начин. Това е нашата концепция. Пък посланието, което искахме да оставим, е, че песента не е просто един тон, който излиза от нас. Ние желаеме да създадем една трайна памет в нашите фенове, слушатели, тъй като ние по този начин доближаваме до сърцата на хората. И ето, във фестивала в Хърватска успяхме да създадем това, да забележим по какъв начин едни чужденци са захласнати от българското хорово пеене. Смисълът е в вярата, която желаеме да дарим.
Ти преподаваш и на деца със специфични потребности. Как вървят там нещата?
Преди да отговоря, в случай че може една покана да насочва. На 5 юни, в 16.00 часа в Драматичен спектакъл – Пловдив чакаме да дойдат хората, където имаме удоволствието да ги поканим на концерт на децата със специфични просветителни потребности с Регионалния център за поддръжка, където аз преподавам. Той е взаимно проведен от Областната администрация на град Пловдив и от нашия център. Д-р Катя Стоилова е директорката, която е доста амбициозна, доста всеотдайна към работата си. И мисля, че ще има с какво да изненадаме хората, пловдивчани, тъй че заповядайте. Ще свирят мои дечица.
Схващат ли дечицата? Какво е твоето задоволство да работиш с такива деца?
О, то е един развой на опознаване. То е развой, с цел да стигна до тях и те по някакъв метод да стигнат до мен. Ето това е един съвместен развой, в който ти ставаш не преподавател, а ставаш техен другар. И тъй като ние сме в музикалната сцена, аз ги изучавам на пиано, те вървят по пътя на музиката и дружно ние ставаме спътници, които вървим по пътя на музиката. И виждам всеки един ден по какъв начин се развиват, по какъв начин ги въодушевявам. И те отнасят това нещо у дома с усмивка. Техните родители, и те се приобщават по-лесно в нашите общества. И съм доста щастлив, че имам опцията да го върша това нещо. И това просто не може да се опише с думи ми, би трябвало да се види. Имам хрумвания отсега нататък какво да вършим взаимно с доктор Стилова, с директорката. Евентуално желаеме да образуваме една вокална група, която да е за тези дечица, където да пеем дружно, да се веселим.
Изявена ли е музикалността при тях и в какво се демонстрира това? То е самостоятелно за всяко дете, допускам, само че въпреки всичко.
Ами, то е като в едно море да намериш подобаваща мидичка. Когато нямаш искания за мидите, всяка една мидичка ти харесва. Т.е. те имат някъде заложени такива способности за пеене и за свирене, само че ти би трябвало да отидеш и да намериш. Ние не целим от тези дечица да създадем експерти и да качваме върхове с тях. Просто имаме за цел да се научат да музицират и това да ги възпитава по един или различен метод. Защото знаете, че музиката възпитава, музиката лекува и това е нашата цел, основната цел.
Има дечица, които по-трудно виждат, само че когато им наместя ръчичката, започвам да им оказвам помощ, да изсвирвам с тях. Има дечица, които са по-активни, на тях би трябвало да и показваш, да редуваш пиано с малко придвижване и би трябвало да им се демонстрират разнообразни придвижвания, да свързвам музиката с придвижвания. Има дечица, с които си описваме историйки, свързани с музиката, и ги съчетаваме. По този метод уроците минават по-лесно, те се приспособяват, не мислят за други неща.
Но като цяло те харесват като техен преподавател, нали, тъй като си млад и изобретателен?
Да, дори тъй като съм млад, едно момче, едно детенце ми споделя " господин батко “. Родителите му споделят да не се обръща по този начин към мен. И то след това си измислило детето – вика " господин батко “. Така ме е усетил. Не държим да ни споделят преподавател. Но доста сладко ми стана като ми сподели " господин батко “.
Те несъмнено идват с готовност за тези занимания?
Да, да. Отскубват се от мама, от тати и идват. Като ме видят, тичат към мен. Много ме зарежда това също. Неописуема е тази наслада. Да тръгне към теб с усмивка, с наслада, да тръгне да ти споделя " господин батко “. И това към този момент зарежда. Да ти каже " господин батко “ или " господинеее “ – по този начин, като тръгне към мен, и просто ти се стопля душата.
Първо да ни разкажеш за песенния фестивал, който домакинствахте. По чия самодейност беше той?
Това беше по моя концепция и благодарение на художествения съвет на Пловдивско певческо сдружение взехме решение да създадем един трогателен, въодушевяващ празник на музиката, с цел да съберем на сцена непрофесионалисти, хора, които в действителност усещат музиката надълбоко в сърцето си. Това са близки по дух хора. Обновената зала на Певческото сдружение към този момент подготвя за такива събития.
И ще има и други фестивали в нея, допускам?
Това беше едно доста хубаво начало, дори да не кажа огромно дума, само че може да навържем един синджир от такива събития, отдадени на хоровото пеене, и по този начин да се сплотяваме и да разпространяваме хоровото изкуство. Защото знаем, че то е притежател на мира и когато пеем на един език, когато приказваме на един език, тогава се разбираме доста по-лесно и сложните моменти минават по-благополучно. Така сътворяваме едни другарства, един културен разговор посредством музика.
Това са били от разнообразни генерации хора, допускам?
Това беше колекция на смесения хор " Туида “. Той е доста забавен, тъй като е образуван преди една година тъкмо. Млад диригент, като мен, е Симон Павлов, относително млад.
Откъде са те?
От Сливен са. А другият състав е всъщност вокално-инструментална група. Те са към този момент по-възрастни. " Вдъхновение “ се споделя групата, към Народно читалище " Младост 1971 “. Ръководителят е Георги Богданов, той е 85-годишен човек, доста въодушевяващ, доста деятелен за възрастта си и впечатлява с прочувствен заряд.
Щом е съумял да накара хората към себе си да пеят.
Да. Абсолютно всички, които участваха там, и ние в това число, знаете, всичките ние сме отдадени към музиката на 100%. Независимо кой с каква специалност е, това е нещо, което ни зарежда и пеем за наслаждение. Нямаме някакви упоритости да реализираме, да гоним върхове. Ние пеем за наслаждение и това е смисълът.
А логистично кой ви оказа помощ?Това, въпреки всичко, е организация, която изисква нещо като запас, средства.
Хористите бяха преди всичко и се веселя, че имам подобен превъзходен екип. Аз съм, знаете, и диригент, и ръководител на Певческото сдружение, само че всичко без екип, без верните хора, няма по какъв начин да се състои. Така че аз съм доста признателен на моя екип, където всеки имаше задача, към която беше захванат, и по този начин всеки, като си направи задачата, ги посрещнахме. Един отговаряше за кетъринг, различен за посрещането, гледаме дружно взаимни начинания да вършим, ние да организираме събития. Знаете, че да сме домакини на един подобен конгрес е доста огромна отговорност, самопризнание. В навечерието на 130-годишния празник сме и следващата година отново ще го проведем.
Може и малко да разпънете границите, да стане интернационален някакъв фестивал.
Ще държим интереса на хората, да знаят, че следващата година могат да чакат доста, доста хубави неща. Още занапред примерно от тези взаимни планове към този момент се зароди предпочитание за бъдещи взаимни участия с двата хора. Има покана и възторг да отидем в Сливен, в София. И по този начин. Това е нашата концепция. Пък посланието, което искахме да оставим, е, че песента не е просто един тон, който излиза от нас. Ние желаеме да създадем една трайна памет в нашите фенове, слушатели, тъй като ние по този начин доближаваме до сърцата на хората. И ето, във фестивала в Хърватска успяхме да създадем това, да забележим по какъв начин едни чужденци са захласнати от българското хорово пеене. Смисълът е в вярата, която желаеме да дарим.
Ти преподаваш и на деца със специфични потребности. Как вървят там нещата?
Преди да отговоря, в случай че може една покана да насочва. На 5 юни, в 16.00 часа в Драматичен спектакъл – Пловдив чакаме да дойдат хората, където имаме удоволствието да ги поканим на концерт на децата със специфични просветителни потребности с Регионалния център за поддръжка, където аз преподавам. Той е взаимно проведен от Областната администрация на град Пловдив и от нашия център. Д-р Катя Стоилова е директорката, която е доста амбициозна, доста всеотдайна към работата си. И мисля, че ще има с какво да изненадаме хората, пловдивчани, тъй че заповядайте. Ще свирят мои дечица.
Схващат ли дечицата? Какво е твоето задоволство да работиш с такива деца?
О, то е един развой на опознаване. То е развой, с цел да стигна до тях и те по някакъв метод да стигнат до мен. Ето това е един съвместен развой, в който ти ставаш не преподавател, а ставаш техен другар. И тъй като ние сме в музикалната сцена, аз ги изучавам на пиано, те вървят по пътя на музиката и дружно ние ставаме спътници, които вървим по пътя на музиката. И виждам всеки един ден по какъв начин се развиват, по какъв начин ги въодушевявам. И те отнасят това нещо у дома с усмивка. Техните родители, и те се приобщават по-лесно в нашите общества. И съм доста щастлив, че имам опцията да го върша това нещо. И това просто не може да се опише с думи ми, би трябвало да се види. Имам хрумвания отсега нататък какво да вършим взаимно с доктор Стилова, с директорката. Евентуално желаеме да образуваме една вокална група, която да е за тези дечица, където да пеем дружно, да се веселим.
Изявена ли е музикалността при тях и в какво се демонстрира това? То е самостоятелно за всяко дете, допускам, само че въпреки всичко.
Ами, то е като в едно море да намериш подобаваща мидичка. Когато нямаш искания за мидите, всяка една мидичка ти харесва. Т.е. те имат някъде заложени такива способности за пеене и за свирене, само че ти би трябвало да отидеш и да намериш. Ние не целим от тези дечица да създадем експерти и да качваме върхове с тях. Просто имаме за цел да се научат да музицират и това да ги възпитава по един или различен метод. Защото знаете, че музиката възпитава, музиката лекува и това е нашата цел, основната цел.
Има дечица, които по-трудно виждат, само че когато им наместя ръчичката, започвам да им оказвам помощ, да изсвирвам с тях. Има дечица, които са по-активни, на тях би трябвало да и показваш, да редуваш пиано с малко придвижване и би трябвало да им се демонстрират разнообразни придвижвания, да свързвам музиката с придвижвания. Има дечица, с които си описваме историйки, свързани с музиката, и ги съчетаваме. По този метод уроците минават по-лесно, те се приспособяват, не мислят за други неща.
Но като цяло те харесват като техен преподавател, нали, тъй като си млад и изобретателен?
Да, дори тъй като съм млад, едно момче, едно детенце ми споделя " господин батко “. Родителите му споделят да не се обръща по този начин към мен. И то след това си измислило детето – вика " господин батко “. Така ме е усетил. Не държим да ни споделят преподавател. Но доста сладко ми стана като ми сподели " господин батко “.
Те несъмнено идват с готовност за тези занимания?
Да, да. Отскубват се от мама, от тати и идват. Като ме видят, тичат към мен. Много ме зарежда това също. Неописуема е тази наслада. Да тръгне към теб с усмивка, с наслада, да тръгне да ти споделя " господин батко “. И това към този момент зарежда. Да ти каже " господин батко “ или " господинеее “ – по този начин, като тръгне към мен, и просто ти се стопля душата.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ