Диригентът на хор Тримонциум: Хорът е получил заслужено признание
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Ваня Атанасова, диригент на дамски хор " Тримонциум ", който празнува 60-годишен празник.
Какво подготвяте за юбилея и какво ще съставлява празничният концерт?
Във връзка с 60-годишнината на хора цялата година за нас е празнична. Ние приготвяме четири концерта в Пловдив, които ще бъдат свързани или отдадени на 60-годишнината, като несъмнено, най-бляскавият концерт ще бъде празничният концерт, който ще се състои на 31 май в Епископската базилика от 18.30 часа.
В този концерт акцентът, несъмнено, ще падне върху осъществяванията на хор " Тримонциум “. В нашия репертоар ще имаме песни от български композитори, от непознати композитори, от пловдивски композитори. Ще се постараем да създадем една празнична стратегия, която да достави наслаждение на нашата аудитория, на първо място, и да способства за положителното й въодушевление. Освен това доста значим миг в концерта ще бъде поздравът, който ще насочат към нас световноизвестният цигулар Мичо Димитров и огромната пловдивска пианиста Ирен Капеловска, които ще поздравят хора с самостоятелни музикални осъществявания.
Освен това, несъмнено, в концерта ще бъде включен и един дребен документален филм за историята на хора и актуалното му развиване, който ще бъде квалифициран, направен и поднесен пред публиката от журналиста Владислав Севов.
Това е общо взето за празничния концерт. Освен него, ще имаме концерти също по този начин на 5 юли взаимно с американски хор от град Сиатъл в Зала " Съединение “. След това ще имаме концерт по случай 1 октомври – Световния ден на музиката, в кметството на жилищен регион " Тракия “. И несъмнено, годината ще приключи с нашия обичаен коледен концерт, който ще се организира в залата на Областната администрация.
Можете ли да кажете през тези години какъв брой диригента е сменил хорът? Изобщо за историята на хора да ни разкажете.
Хорът е основан през 1965 година от доцент Кръстю Михайлов – учител, възпитател и диригент в Музикалната академия в Пловдив, като Хор на пловдивските учителки. Много дълги години този хор по този начин се именуваше – Представителен хор на пловдивските учителки. С него са работили доста диригенти. След Кръстю Михайлов – Милчо Петров, Цветана Василкова, Боянка Бахнева и най-вече от всички, най-дълго време е Гено Желязков, след който поех аз. С Гено Желязков дружно ние бяхме креативен тандем – аз бях пианист и хор-майстор на хора, той беше диригент в продължение на 20 години Внезапно умря, ненадейно, и тогава се наложи към този момент аз да поема хора.
Така че доста пловдивски диригенти са дали своя принос за развиването на този състав.
А за какво хорът се преименува на " Тримонциум " и по кое време се случва това?
Хорът се преименува на " Тримонциум “ през 2000 година Това беше предизвикано от едно наше присъединяване в интернационален хоров конкурс в Испания, където ние трябваше да участваме и те ни споделиха " Дайте ни име на хора “. Ние споделяме: това е Представителен хор на пловдивските учителки. Те споделят: " Да, несъмнено, само че кажете ни името на хора. Всеки хор има име “.
И във връзка този фестивал ние тогава напълно непринудено взехме решение да му дадем име на хора. Това беше общо решение, 2000 година беше. Но пък след това доста ни харесва да си останем хор " Тримонциум “. И по този начин, до ден сегашен, ние сме хор " Тримонциум “.
А от кой момент сте внушителен хор?
Не мога да ви кажа точната година. Хорът е станал внушителен под диригентството на Боянка Бахнева. Това е било преди 1985 година Аз постъпих в 1985 година в хора, само че точната година – може би 2-3 години преди този момент, хорът е получил званието " Представителен хор “. В тези години това ставаше посредством изпит в Дирекция " Музика “. Никак не беше елементарно. И доста малко хорове получаваха това звание. Не всеки хор имаше тази опция. И това е огромна заслуга на Боянка Бахнева, аз доста държа да се знае, и това ще бъде упоменато и във кино лентата, тъй като когато човек е дал от себе си и е направил нещо, това би трябвало да се знае. Сега към този момент тези звания " национален актьор “, " заслужил актьор “, " внушителен хор “ от дълго време към този момент не се загатват. Други времена са към този момент, просто са други времена.
Може би имате доста оценки за цялото това време – 60 години, сигурно достиженията са ви били доста. Но въпреки всичко кажете някои от по-значимите, с цел да чуят нашите слушатели?
Да, несъмнено. Хорът е взел участие в доста концерти в страната, в чужбина, национални музикални хорови фестивали в България, интернационалните хорови фестивали в чужбина, също по този начин и в състезания. Носител е на два златни медала от републиканските фестивали за художествена самоинициатива. Носител е на трета премия и бронзов орден от Международния хоров конкурс в град Варна на името на проф. Георги Димитров. Това е един от най-тежките състезания, апропо, в Европа. Носител е на първа премия в категория " Еднородни хорове “ от конкурс в град Катерини, Гърция. Имаме сребрен орден от доста известния хоров конкурс в град Превеза, Гърция. Носител е на Специална премия за най-хубаво показване на достоверен фолклор в Международния фестивал град Крагуевац, Сърбия. И още доста други награди. Хорът е получил заслуженото си самопризнание на национално и интернационално равнище.
Да, още един въпрос имам – задържат ли се за дълъг интервал хористите при вас или има текучество? Колко е най-младата хористка, най-възрастната, в случай че може такова нещо да кажете?
Във всеки хор има текучество, то е неизбежно. И това е от избрани чисто житейски условия. Младите дами раждат и излизат в майчинство. По-възрастните дами се пенсионират и се отдръпват. Така че постоянно има текучество, само че постоянно има едно огромно, крепко ядро, което задържа местата, и към него се причисляват нови хористи. Не мога да се оплача от липса на хористи. Хорът сега наброява към 36 дами – това е един доста огромен състав. Най-възрастната ни хористка, която аз заварих, когато пристигнах е над 70 години, остана от Представителния хор на пловдивските учителки. И към момента продължава да пее, и към момента й давам дори солистични моменти. Най-младата ни хористка към момента не е навършила 30. Така че диапазонът е огромен. Момичетата са прелестни и за мен е чест и наслада да работя с тях.
Всъщност, значимо е желанието и те го вършат с готовност – проличава си по метода, по който музицират от самото начало. И желанието за изява е значимо. Може би всичко това и във кино лентата ще се види, документалния филм?
Разбира се, всичко това ще бъде показано. Аз мисля, че прекомерно обширно описах за нашия хор в изявление.
Но на финала имам един апел: в случай че от това изявление го чуят някогашни наши хористки, които са пели, които са минали през редовете на Представителния хор на пловдивските учителки и хор " Тримонциум “, дано да заповядат, тъй като този празник ще бъде и среща на поколенията. И за нас е доста мъчно да ги издирим, да ги намерим, да ги поканим персонално.
Така че употребявам опцията да кажа на всички: заповядайте! Ще бъде огромна наслада да се съберем на сцената и да си изпеем " Родна ария нас навек ни свързва “.
Репертоарът ви – няма да запитвам, несъмнено е доста огромен, нали по този начин?
Ами, в годините то се натрупва, несъмнено. Както във всеки хор, по този начин и при нас. Различни жанрове. Така че има.
Какво подготвяте за юбилея и какво ще съставлява празничният концерт?
Във връзка с 60-годишнината на хора цялата година за нас е празнична. Ние приготвяме четири концерта в Пловдив, които ще бъдат свързани или отдадени на 60-годишнината, като несъмнено, най-бляскавият концерт ще бъде празничният концерт, който ще се състои на 31 май в Епископската базилика от 18.30 часа.
В този концерт акцентът, несъмнено, ще падне върху осъществяванията на хор " Тримонциум “. В нашия репертоар ще имаме песни от български композитори, от непознати композитори, от пловдивски композитори. Ще се постараем да създадем една празнична стратегия, която да достави наслаждение на нашата аудитория, на първо място, и да способства за положителното й въодушевление. Освен това доста значим миг в концерта ще бъде поздравът, който ще насочат към нас световноизвестният цигулар Мичо Димитров и огромната пловдивска пианиста Ирен Капеловска, които ще поздравят хора с самостоятелни музикални осъществявания.
Освен това, несъмнено, в концерта ще бъде включен и един дребен документален филм за историята на хора и актуалното му развиване, който ще бъде квалифициран, направен и поднесен пред публиката от журналиста Владислав Севов.
Това е общо взето за празничния концерт. Освен него, ще имаме концерти също по този начин на 5 юли взаимно с американски хор от град Сиатъл в Зала " Съединение “. След това ще имаме концерт по случай 1 октомври – Световния ден на музиката, в кметството на жилищен регион " Тракия “. И несъмнено, годината ще приключи с нашия обичаен коледен концерт, който ще се организира в залата на Областната администрация.
Можете ли да кажете през тези години какъв брой диригента е сменил хорът? Изобщо за историята на хора да ни разкажете.
Хорът е основан през 1965 година от доцент Кръстю Михайлов – учител, възпитател и диригент в Музикалната академия в Пловдив, като Хор на пловдивските учителки. Много дълги години този хор по този начин се именуваше – Представителен хор на пловдивските учителки. С него са работили доста диригенти. След Кръстю Михайлов – Милчо Петров, Цветана Василкова, Боянка Бахнева и най-вече от всички, най-дълго време е Гено Желязков, след който поех аз. С Гено Желязков дружно ние бяхме креативен тандем – аз бях пианист и хор-майстор на хора, той беше диригент в продължение на 20 години Внезапно умря, ненадейно, и тогава се наложи към този момент аз да поема хора.
Така че доста пловдивски диригенти са дали своя принос за развиването на този състав.
А за какво хорът се преименува на " Тримонциум " и по кое време се случва това?
Хорът се преименува на " Тримонциум “ през 2000 година Това беше предизвикано от едно наше присъединяване в интернационален хоров конкурс в Испания, където ние трябваше да участваме и те ни споделиха " Дайте ни име на хора “. Ние споделяме: това е Представителен хор на пловдивските учителки. Те споделят: " Да, несъмнено, само че кажете ни името на хора. Всеки хор има име “.
И във връзка този фестивал ние тогава напълно непринудено взехме решение да му дадем име на хора. Това беше общо решение, 2000 година беше. Но пък след това доста ни харесва да си останем хор " Тримонциум “. И по този начин, до ден сегашен, ние сме хор " Тримонциум “.
А от кой момент сте внушителен хор?
Не мога да ви кажа точната година. Хорът е станал внушителен под диригентството на Боянка Бахнева. Това е било преди 1985 година Аз постъпих в 1985 година в хора, само че точната година – може би 2-3 години преди този момент, хорът е получил званието " Представителен хор “. В тези години това ставаше посредством изпит в Дирекция " Музика “. Никак не беше елементарно. И доста малко хорове получаваха това звание. Не всеки хор имаше тази опция. И това е огромна заслуга на Боянка Бахнева, аз доста държа да се знае, и това ще бъде упоменато и във кино лентата, тъй като когато човек е дал от себе си и е направил нещо, това би трябвало да се знае. Сега към този момент тези звания " национален актьор “, " заслужил актьор “, " внушителен хор “ от дълго време към този момент не се загатват. Други времена са към този момент, просто са други времена.
Може би имате доста оценки за цялото това време – 60 години, сигурно достиженията са ви били доста. Но въпреки всичко кажете някои от по-значимите, с цел да чуят нашите слушатели?
Да, несъмнено. Хорът е взел участие в доста концерти в страната, в чужбина, национални музикални хорови фестивали в България, интернационалните хорови фестивали в чужбина, също по този начин и в състезания. Носител е на два златни медала от републиканските фестивали за художествена самоинициатива. Носител е на трета премия и бронзов орден от Международния хоров конкурс в град Варна на името на проф. Георги Димитров. Това е един от най-тежките състезания, апропо, в Европа. Носител е на първа премия в категория " Еднородни хорове “ от конкурс в град Катерини, Гърция. Имаме сребрен орден от доста известния хоров конкурс в град Превеза, Гърция. Носител е на Специална премия за най-хубаво показване на достоверен фолклор в Международния фестивал град Крагуевац, Сърбия. И още доста други награди. Хорът е получил заслуженото си самопризнание на национално и интернационално равнище.
Да, още един въпрос имам – задържат ли се за дълъг интервал хористите при вас или има текучество? Колко е най-младата хористка, най-възрастната, в случай че може такова нещо да кажете?
Във всеки хор има текучество, то е неизбежно. И това е от избрани чисто житейски условия. Младите дами раждат и излизат в майчинство. По-възрастните дами се пенсионират и се отдръпват. Така че постоянно има текучество, само че постоянно има едно огромно, крепко ядро, което задържа местата, и към него се причисляват нови хористи. Не мога да се оплача от липса на хористи. Хорът сега наброява към 36 дами – това е един доста огромен състав. Най-възрастната ни хористка, която аз заварих, когато пристигнах е над 70 години, остана от Представителния хор на пловдивските учителки. И към момента продължава да пее, и към момента й давам дори солистични моменти. Най-младата ни хористка към момента не е навършила 30. Така че диапазонът е огромен. Момичетата са прелестни и за мен е чест и наслада да работя с тях.
Всъщност, значимо е желанието и те го вършат с готовност – проличава си по метода, по който музицират от самото начало. И желанието за изява е значимо. Може би всичко това и във кино лентата ще се види, документалния филм?
Разбира се, всичко това ще бъде показано. Аз мисля, че прекомерно обширно описах за нашия хор в изявление.
Но на финала имам един апел: в случай че от това изявление го чуят някогашни наши хористки, които са пели, които са минали през редовете на Представителния хор на пловдивските учителки и хор " Тримонциум “, дано да заповядат, тъй като този празник ще бъде и среща на поколенията. И за нас е доста мъчно да ги издирим, да ги намерим, да ги поканим персонално.
Така че употребявам опцията да кажа на всички: заповядайте! Ще бъде огромна наслада да се съберем на сцената и да си изпеем " Родна ария нас навек ни свързва “.
Репертоарът ви – няма да запитвам, несъмнено е доста огромен, нали по този начин?
Ами, в годините то се натрупва, несъмнено. Както във всеки хор, по този начин и при нас. Различни жанрове. Така че има.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ