Емил Миразчиев за Арт позитив: Модерна инсталация показва как човек може да бъде наранен, ако е по-прозрачен
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Емил Миразчиев, за 18-тото издание на Арт позитив на Сдружение " Изкуство през днешния ден “.
Многозначно е името на това издание - " Прозрачно ". Защо " Прозрачно “?
Ами всяка година по принцип Арт позитив е насочен за развиването на актуалното изкуство в град Пловдив и една провокация към художниците и най-много към младото потомство. Защото той има такава функционалност да развива средата и да обменя някакъв опит сред млади и остарели. И всяка година избираме малко по-лека, не толкоз тежка тематика, както предходната в която беше " Розово “, преди е било " Мини “. Различни такива тематики са. И тази година тематиката е " Прозрачно “, която леко ни подава и общественият подтекст сега, точно за тази бистрота, за която всеки приказва. Но това не е бистрота единствено като материали, а и като послания. Можем да кажем,че някои работи са свързани с прозрачността на изборите. По какъв метод имаме тази бистрота и видимост. Всички видяхме по какъв начин една камера, която излъчи един развой на операция с бюлетините, по какъв начин тя даде една бистрота. И хората видяха общо взето тази бистрота и изобщо в политиката, и в процесите, които се развиват в нашата страна. За всичката тази бистрота, за която на времето ходихме по площадите и искахме да се случи незабавно и в този момент. Но виждаме, че общо взето процесът е муден и сложен, и това продължава и до в този момент.
Така че, всички художници бяха предизвикани от тази тематика и според от техните рефлексии имаме и друг метод, разнообразни изразни средства. Затова изложбата се получи пъклен забавно за мен и съм доста удовлетворен като резултат. Защото виждаме безусловно всички изразни средства и медии, разнообразни контексти и разнообразни послания от артистите към обществото, и към публиката. Има разнообразни интеракции с предизвикателство на присъединяване на публиката. Така че планът се развива сносно по принцип в града, тъй като той е неповторим и за страната. Защото такива планове за модерно изкуство, които са като самобитна лаборатория за това, по какъв начин дадена концепция можеш да я реализираш по най-хубавия метод, това не се учи даже в учебни заведения, даже във висши образователни заведения. Така че нашата задача и в тази посока е леко просветителна, бих споделил.
Така е, в действителност. И понеже предизвикахте интереса ми с това, което казахте: истински хрумвания, може ли да подскажете за една-две истински работи, които ще забележим на тази галерия?
Да, да. Ами, те са пъклен доста, да не кажа, че безусловно всичките са такива. Но да кажем, влизайки в залата, можем непосредствено да се срещнем с едно видео на Любо Кръстев, което пресъздава хем галактически послания, хем земни – един разговор сред това по какъв метод Земята и всички ние можем да бъдем някак пречистени, малко по-духовно, да бъдем по-прозрачни, както се споделя. И директно до него виждаме един голям стъклен обект със стърчащи от него остри стъкла, което ще рече, че прозрачността по някакъв метод е рискова. Когато човек е леко по-прозрачен и разсъблечен, той може да бъде засегнат.
И всичката тази мимикрия и тази потайност на хората, всички тези маски, които поставят като една отбрана пред тяхната бистрота. Така че и тук има една задявка с обекта, по какъв метод е в действителния живот, по какъв метод човек може да съществува отворен или транспарантен, без да бъде по някакъв метод засегнат, или напряко бих споделил в някои случаи погубен.
След това може да забележим и една работа на Ива Вачева. К;акто ви споделих, тя третира точно една такава урна за гласоподаване по леко подигравателен и бих споделил шеговит жест към изборите и техните операции. Имаме и живописни неща, които отново третират тази история, за която говорихме първоначално - на Мартина Вачева, която е основана в Берлин. Тя точно изследва тези процеси от началото на демокрацията, с нейната сензитивност и нейното предпочитание да бъдем демократична, транспарантна и устроена правова страна, в която в следствие виждате какво се случва.
На витрината пък ни посреща едно голямо лице, с което се сблъскваме непосредствено, на Вили Иванова. Тя директно излиза с тази работа съвсем на улицата и е много провокативна с мащаба си и с посланието, а точно да внимаваме като прекосяваме през нещо транспарантно, дали няма да си счупим главата или носа, както е когато едно дете се удари във витрина, или в стъкло.
Колко създатели вземат участие в това издание на Арт позитив?
26 са създателите, като някои вземат участие по една, други с по три-четири работи. Част от тях са много огромни като съоръжения, други са видеопрожекции. Може да забележим на Ваня Вълкова най-сетне в залата една видеопрожекция върху пространствени обекти от стъкло и от плексиглас. Тази прожекция върху тях основава едно общо изцяло пространство на архитектурни структури, които ние виждаме в нашето общество. Как има много обекти в архитектурата, които са в развой на строителство, след това са изоставени, след това се унищожават, по какъв начин бетонът навлиза в природата, пък след това самата природата си го прибира назад. Това е естествено образец за човешкото безхаберие и така нататък
Все истински неща.
И за тази надменност, която няма граници, когато става въпрос за пари. И градежи даже в предпазени територии, както е било в тази ситуация, и не престават противозаконните градежи, унищожавайки природата ни. И в този подтекст също има послания артистични, че въпреки всичко би трябвало да се грижим за природата, с цел да може в края на краищата да използваме нейните благини, а не да я унищожаваме.
Съвременното изкуство в действителност предизвика много размишления през днешния ден. Колко време лиши подбора на участници, или това са все хора, които се включват на драго сърце всяка година?
Да, това е доста дълъг развой, в действителност. Ние го вършим не на кураторския принцип, а на отворена покана. Демократично събитие, което още през декември месец го обявихме. В края на януари имахме кандидатури, февруари направихме жури, избрахме ги.
След като се избират създателите, стартира един разговор на журито с рекомендации по какъв начин дадена творба може да се осъществя по най-хубавия си метод. И стартира един развой на взаимна работа до крайната реализация, като на 1 април влязохме в изложба " Капана “. И до момента към момента работим, тъй като някои от инсталациите са характерни. Абсолютно всички произведения са нови, вършат се на място. И това е един развой, който е много забавен и за самите художници, тъй като се получава една такава среда на продан на идеи по какъв метод да се направи. И практично е доста значимо за тях. Бих споделил, че тази година имаме, както и различен път, намеси в обществена среда. На Римския стадион има една голяма апаратура на Севдалина Кочевска. Тя ще направи една акция преди откриването на самата Главна, като ще я затвори и човекопотокът просто ще бъде заставен да мине през галерията, с цел да види изложбата. И това е някакво напомняне към обществото ни, че би трябвало да посещава културни събития.
Чудесно сте го замислили. Откриването по кое време е, дано отново да кажем?
Откриването е довечера от 18.00 до 20.00 часа, да заповядат вашите слушатели, изобщо всички заинтригувани от актуалното изкуство. А както знаете, и не заинтригувани са, ще опитаме да ги вкараме в залата.
Тъкмо ще осведомяваме в точния момент хората, с цел да не се питат за какво е затворена Главната.
Да. Тя ще е затворена, само че ще могат от двете страни да минават.
Няма да бъде тотално затворена, само че алегорично, като виждате, да могат като се отклонят, да минат, най-малко да се отъркат към галерията, в случай че не влязат вътре.
Изложбата ще остане до 8 май, един месец, нали по този начин?
Точно по този начин. От 8 април до 9 май. Да заповядат!
Многозначно е името на това издание - " Прозрачно ". Защо " Прозрачно “?
Ами всяка година по принцип Арт позитив е насочен за развиването на актуалното изкуство в град Пловдив и една провокация към художниците и най-много към младото потомство. Защото той има такава функционалност да развива средата и да обменя някакъв опит сред млади и остарели. И всяка година избираме малко по-лека, не толкоз тежка тематика, както предходната в която беше " Розово “, преди е било " Мини “. Различни такива тематики са. И тази година тематиката е " Прозрачно “, която леко ни подава и общественият подтекст сега, точно за тази бистрота, за която всеки приказва. Но това не е бистрота единствено като материали, а и като послания. Можем да кажем,че някои работи са свързани с прозрачността на изборите. По какъв метод имаме тази бистрота и видимост. Всички видяхме по какъв начин една камера, която излъчи един развой на операция с бюлетините, по какъв начин тя даде една бистрота. И хората видяха общо взето тази бистрота и изобщо в политиката, и в процесите, които се развиват в нашата страна. За всичката тази бистрота, за която на времето ходихме по площадите и искахме да се случи незабавно и в този момент. Но виждаме, че общо взето процесът е муден и сложен, и това продължава и до в този момент.
Така че, всички художници бяха предизвикани от тази тематика и според от техните рефлексии имаме и друг метод, разнообразни изразни средства. Затова изложбата се получи пъклен забавно за мен и съм доста удовлетворен като резултат. Защото виждаме безусловно всички изразни средства и медии, разнообразни контексти и разнообразни послания от артистите към обществото, и към публиката. Има разнообразни интеракции с предизвикателство на присъединяване на публиката. Така че планът се развива сносно по принцип в града, тъй като той е неповторим и за страната. Защото такива планове за модерно изкуство, които са като самобитна лаборатория за това, по какъв начин дадена концепция можеш да я реализираш по най-хубавия метод, това не се учи даже в учебни заведения, даже във висши образователни заведения. Така че нашата задача и в тази посока е леко просветителна, бих споделил.
Така е, в действителност. И понеже предизвикахте интереса ми с това, което казахте: истински хрумвания, може ли да подскажете за една-две истински работи, които ще забележим на тази галерия?
Да, да. Ами, те са пъклен доста, да не кажа, че безусловно всичките са такива. Но да кажем, влизайки в залата, можем непосредствено да се срещнем с едно видео на Любо Кръстев, което пресъздава хем галактически послания, хем земни – един разговор сред това по какъв метод Земята и всички ние можем да бъдем някак пречистени, малко по-духовно, да бъдем по-прозрачни, както се споделя. И директно до него виждаме един голям стъклен обект със стърчащи от него остри стъкла, което ще рече, че прозрачността по някакъв метод е рискова. Когато човек е леко по-прозрачен и разсъблечен, той може да бъде засегнат.
И всичката тази мимикрия и тази потайност на хората, всички тези маски, които поставят като една отбрана пред тяхната бистрота. Така че и тук има една задявка с обекта, по какъв метод е в действителния живот, по какъв метод човек може да съществува отворен или транспарантен, без да бъде по някакъв метод засегнат, или напряко бих споделил в някои случаи погубен.
След това може да забележим и една работа на Ива Вачева. К;акто ви споделих, тя третира точно една такава урна за гласоподаване по леко подигравателен и бих споделил шеговит жест към изборите и техните операции. Имаме и живописни неща, които отново третират тази история, за която говорихме първоначално - на Мартина Вачева, която е основана в Берлин. Тя точно изследва тези процеси от началото на демокрацията, с нейната сензитивност и нейното предпочитание да бъдем демократична, транспарантна и устроена правова страна, в която в следствие виждате какво се случва.
На витрината пък ни посреща едно голямо лице, с което се сблъскваме непосредствено, на Вили Иванова. Тя директно излиза с тази работа съвсем на улицата и е много провокативна с мащаба си и с посланието, а точно да внимаваме като прекосяваме през нещо транспарантно, дали няма да си счупим главата или носа, както е когато едно дете се удари във витрина, или в стъкло.
Колко създатели вземат участие в това издание на Арт позитив?
26 са създателите, като някои вземат участие по една, други с по три-четири работи. Част от тях са много огромни като съоръжения, други са видеопрожекции. Може да забележим на Ваня Вълкова най-сетне в залата една видеопрожекция върху пространствени обекти от стъкло и от плексиглас. Тази прожекция върху тях основава едно общо изцяло пространство на архитектурни структури, които ние виждаме в нашето общество. Как има много обекти в архитектурата, които са в развой на строителство, след това са изоставени, след това се унищожават, по какъв начин бетонът навлиза в природата, пък след това самата природата си го прибира назад. Това е естествено образец за човешкото безхаберие и така нататък
Все истински неща.
И за тази надменност, която няма граници, когато става въпрос за пари. И градежи даже в предпазени територии, както е било в тази ситуация, и не престават противозаконните градежи, унищожавайки природата ни. И в този подтекст също има послания артистични, че въпреки всичко би трябвало да се грижим за природата, с цел да може в края на краищата да използваме нейните благини, а не да я унищожаваме.
Съвременното изкуство в действителност предизвика много размишления през днешния ден. Колко време лиши подбора на участници, или това са все хора, които се включват на драго сърце всяка година?
Да, това е доста дълъг развой, в действителност. Ние го вършим не на кураторския принцип, а на отворена покана. Демократично събитие, което още през декември месец го обявихме. В края на януари имахме кандидатури, февруари направихме жури, избрахме ги.
След като се избират създателите, стартира един разговор на журито с рекомендации по какъв начин дадена творба може да се осъществя по най-хубавия си метод. И стартира един развой на взаимна работа до крайната реализация, като на 1 април влязохме в изложба " Капана “. И до момента към момента работим, тъй като някои от инсталациите са характерни. Абсолютно всички произведения са нови, вършат се на място. И това е един развой, който е много забавен и за самите художници, тъй като се получава една такава среда на продан на идеи по какъв метод да се направи. И практично е доста значимо за тях. Бих споделил, че тази година имаме, както и различен път, намеси в обществена среда. На Римския стадион има една голяма апаратура на Севдалина Кочевска. Тя ще направи една акция преди откриването на самата Главна, като ще я затвори и човекопотокът просто ще бъде заставен да мине през галерията, с цел да види изложбата. И това е някакво напомняне към обществото ни, че би трябвало да посещава културни събития.
Чудесно сте го замислили. Откриването по кое време е, дано отново да кажем?
Откриването е довечера от 18.00 до 20.00 часа, да заповядат вашите слушатели, изобщо всички заинтригувани от актуалното изкуство. А както знаете, и не заинтригувани са, ще опитаме да ги вкараме в залата.
Тъкмо ще осведомяваме в точния момент хората, с цел да не се питат за какво е затворена Главната.
Да. Тя ще е затворена, само че ще могат от двете страни да минават.
Няма да бъде тотално затворена, само че алегорично, като виждате, да могат като се отклонят, да минат, най-малко да се отъркат към галерията, в случай че не влязат вътре.
Изложбата ще остане до 8 май, един месец, нали по този начин?
Точно по този начин. От 8 април до 9 май. Да заповядат!
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ