Интервю за предаването Цветовете на Пловдив по Радио Фокус с

Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Арх. Румяна Пройкова - създател на плана за реституция и консервация на Небет тепе.

Как се чувствате в този момент, когато се видя финала на плана " Небет тепе "? Доволна ли сте?

Това е един голям, голям обект, голям. И доста сложен. Не знам дали ви е известно. От доста време се върти, по този начин да се каже, на диска.

И също така – най-древната история на Пловдив. Знаете, че това са най-ранните градежи. И заради тази причина е доста, доста виновен. Аз в никакъв случай не съм удовлетворена от своята работа. И персонално моята, и изобщо от осъществяване, и така нататък Никога не мога да кажа " прелестно е “, " вълшебно е “ и така нататък, само че като цяло би трябвало да призная, че се трансформира в един доста прелестен археологически парк.

Аз самата неколкократно, при моите непрекъснати вероятни визити на място, разходки – просто желаех да виждам нещата като жител, като клиент. И виждах големи групи от хора, които се любуваха, говореха, четяха, разказваха и им беше забавно. Друга група от хора бяха налягали по зелените поляни и се радваха на всичко. На мен ми стана доста прелестно, би трябвало да ви призная.

Колкото и да съм по принцип все недоволна, все желая доста, все " това можеше “ – доста работи можеха още повече, само че би трябвало да призная, че в този момент е едно доста прелестно за посещаване място.

Наистина е по този начин, прелестно е мястото и ето, че настъпи моментът да се отвори. Имаше ужасно доста рецензии, несъмнено, обаче това е обикновено за българина – когато нещо хубаво се прави, все търсим някакви недостатъци.

Ами вижте, то първоначално би трябвало да признаем, че работата стартира доста късно. Започна с едни темпове, с огромно бързане, с форсиране, в което обособените интервенции се объркваха, застъпваха. Не желая да ви срещам с детайлности.

Да, да, ние сме наясно. Като публицисти следяхме нещата от близко.

Вие сте следели, да. И по този начин, не беше доста елементарно да доведа нещата и дотук.

Но стана въпреки всичко.

Мисля, че ще се трансформира – то към този момент е станало, в обичано място за пловдивчани. Една събота или неделя, предходната ли, не мога да си спомня, нямате визия какъв поток от хората имаше. А то е естествено – от там се откриват страхотни панорами. Много прелестно, доста. И хората го употребяват хем за наблюдаване, хем опознавателно, хем пък и за отмора.

Наскоро имаше отново някакви проблеми с табелите. Факт е, че обектът ще си бъде отворен, нали по този начин? Тези табели, отново нещо не се беше схванало - ще е затворен ли, ще е отворен ли обекта? Имаше проблем за хората, а в действителност това работно време касаело беседите.

А на табелите при входа, една огромна табела – вместо там да се стартира първо с изцяло запознаване с обекта и да речем една скица на самия обект, а то с едни административни описания кое е разрешено, кое позволено, до каква степен е по този начин.

И вие сте срещу това. И хората бяха се възмутили от това. Но както и да е.

Много неуместно, да. 

А удовлетворена ли сте, че Археологическият музей ще стопанисва обекта?

Абсолютно съм удовлетворена. Кое не е добре? Обектът е на първо място археологически и освен това състояние аз съм сигурна, че денем може да е отворен, само че вечер ще се затваря. И вярно, би трябвало да се затваря. Защото знаете, че нашего братя прави зулумлуци, меко казано. А не трябва да се случва. 

Прекрасно е, мястото е луксозно в действителност и се получи един неповторим археологически парк. И в действителност би трябвало да се гордеем, пловдивчани, че имаме това място.

Вижте, хем е доста богато. Особено този сектор, в случай че отидете там, към кулата, там аз организирах една пътека и се отива на самата кула за площадка за наблюдаване. От тази пътека, от площадката, не в самата кула, а извън, се вижда доста добре цялата археология. Въпреки че в началото бях прокарала железни пътеки, като мостчета да се минава, само че взех решение, че това мощно ще затормози достоверната скулптурна хубост на каменната археология. И по тази причина отстраних това. Отвсякъде може да се следи отвисоко, а пък несъмнено, младежите се промъкват, влизат и така нататък Но да не го създадем с мостове, с железни структури. Реших, че е доста хубаво да остане по този начин, както е достоверно. И по този начин се получи все още и се надявам по този начин и да остане.

Има местенца за отдих, да поседне човек, въобще прелестно е.

Какво да ви кажа, младежите по зелените скатове лежат, при слънчево време се любуват, гледат отсреща и тепетата. Стана добре. А също и по скалите. 

Моята концепция беше колкото се може по-малко скали да оставя, и то в онази към този момент по-ниска част на запад, която не се възприема. Да не остане първото усещане - да влезете и да е една скална история. А в противен случай – влизате и пред вас е една зелена, спокойна гледка, по която се катерите, и към този момент стартира разглеждането.

Аз желая още нещо да ви запитвам – имаше една концепция още по времето на Иван Тотев, ние писахме на няколко пъти, да се направи въжен превоз сред тепетата, от Небет тепе и сред всички останали. Вие по какъв начин гледате на тази концепция? Това по какъв начин ви се вижда?

А, това беше преди много години. Имаше интернационален конкурс, в който един от архитектите – сега не си припомням, италиански проектант, прочут, не знам дали е жив – неговият план беше тъкмо от Трихълмието мостове, висяща въжена структура да минава над Главната улица към Сахат тепе.

Да. А по какъв начин ви се вижда това? Това би било добре, нали? Би било забавно.

Ще притегли туристи, само че би трябвало воля на ръководещите.

Но представяте ли си каква намеса е това? Направи ли се такова нещо, обезателно би трябвало да има и някакво качване, въжена или желязна линия. Или асансьор. Това още веднъж са интервенции. За Стария град, за Трихълмието мисля, че е доста, прекомерно мощна, тази концепция, с цел да се вмести в в този момент умерено съществуващия контур. За други места, за други от хълмовете, които нямат това мощно археологическо наличие, може, тъй като тук, както знаем, тук е почнал животът.

Така е, да. Казват, че това е паспортът на Пловдив. 

Тук е най-древното археологическо завещание, да.

А смятате ли, че е задоволително добре обезопасен обектът?

Ами, вижте, в случай че си представим на всички места с парапети – много ужасяващо е. Има няколко пункта, в които би трябвало родителите да внимават с доста дребните деца. Но като цяло, изцяло да ги затворим – аз най-малко не се взех решение, тъй като са панорамни.

То без това имаше разногласия за оградата.

Ако имате поради мястото, където е дървото. На което аз предложих и го изпълнихме с пейки в близост, с цел да седнеш, да се наслаждаваш. Но там парапет не се осмелих да сложа. Единственото, за което съм мислела, само че не можах да го прокарам, е да речем някакви кашпи на метър и половина от краката, да предпазят. Но там по-хубаво е да остане по този начин. А пък родителите малко да внимават.

Вижте, северната крепостна стена, тя е 2 метра необятна, доста ниска е по отношение на равнището на изгледната площадка – там всеки може да се качва, и деца, и родители, и да върви. Може да падне на север, в случай че не внимава. Но не може да се постави парапет върху тази крепостна стена. Не бива, най-малкото не трябва.

Има доста места за отмора, за сядане. Даже на две места на запад съм направила в по-ниските елементи и модерни бетонови пейки, където да седне човек, да се любува на тази статуя от каменна зидария. Това е безусловно скулптурна комбинация и е почтена за наблюдаване и за приятност.

На няколко места има такава опция и на всички места може да се откри място за сядане. Горе, на най-високото има една площадка, на която има пейки, парапет, оттова пък наблюдаване. Според мен, в случай че бяхме претрупали Небет тепе с доста пътеки, с доста парапети, с доста пейки, незабавно се изгубва очарованието на достоверно наличие. Това взех решение за себе си – нека не бъркам. И виждам, че хората сядат по скалите, сядат по тревата, а има и пейки, на който му се желае, може да седне, ще се откри място да седне.

Страхотно и поздравления! Заслужава си към този момент да се успокоите и да се поздравите всички за положения труд.

Не знам, постоянно ще има доста недоволни. Аз, в случай че реша да стартира да приказвам, какъв брой дефекти ще намеря. Дето се вика - и на себе си, и на всичко, само че истината е, че аз постоянно съм недоволна и си знам това качество. Дано хората да го харесат. 

Важното е, че си имаме към този момент прекрасен археологически парк, и то на значимо място.

Да, по този начин е. И нека вечер да се затваря въпреки всичко, тъй като нощем има хора безобразни, които в особено положение, несъответстващи – вършат такива увреждания, че. Засега се опазва.

За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
videojs.options.flash.swf = " //i.id24.bg/js/vj/video-js.swf " ;