Ерик Абидал: 6:2 срещу Реал Мадрид беше невероятен резултат
Интервю с Ерик Абидал бе следващият подарък на към феновете на предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Френският краен и централен бранител бе в като футболист между2007 и 2013 година Най-трудният интервал за него бе през 2011 година, когато бе диагностициран с израстък в черния дроб, а след първата интервенция се наложи да му бъде вкоренен нов черен дроб. Негов донор станабратовчед му Жерар, на който Ерик Абидал благодари по специфичен метод при раздялата си с клуба от “”. За всичко това той споделя в диалога си с кавалера на „ Златната топка “ за 1994 година
ЕРИК АБИДАЛ:
Бях дете, което постоянно е харесвало спорта. Моят татко ме водеше постоянно в прилежащия парк и постоянно носехме футболна топка. Още тогава взех решение кой е спортът, който най-вече ми харесва и който ще упражнявам за в бъдеще. Баща ми беше огромен последовател на Барселона, а също така в действителност доста обичаше футбола. По това време една от най- огромните звезди в тима беше Марадона. Разполагаше с видеа с играта на Марадона и по този начин лека-полека и напълно естествено, откакто станах професионален футболист, огромната ми цел беше да отида в Барселона.
След международното състезание през 2006 година в Германия желаех да напусна моя клуб Олимпик. Исках да дойда в Барселона, само че тогава имах познати футболисти в състава, като Силвиньо и Ван Бронкхорст, които ми споделиха, че тази година нямада стане, само че има огромен късмет това да се случи през идващия сезон. Така че не ми оставаше нищо друго, с изключение на да продължа да се трудя и да преследвам целтаси. И това се случи година по-късно. Трябваше да се науча да пребивавам по испански, да се приспособявам. Тук, примерно, се обядва и вечеря доста късно. Ако дойдеш в ресторанта към 12:30 на обяд, той още е затворен. Но нямаше метод, трябваше да привикна. Другото извънредно за мен беше началният час на мачовете. Тук срещите стартират в 22 часа, когато по същото време съвсем завършват във Франция. Така се срещнах с легендите Пуйол, Меси, Шави, Роналдиньо, Иниеста, Анри, Ето‘о, Валдес, Санти Ескеро, Деко, Мота. Невероятен тим!
Разговарях с Карлес Пуйол. Той ми изясни по какъв начин действа клубът, какви са условията на последователите тук. И най-важното - да се работи доста, тъй като тук условията са огромни и е мъчно,особено, когато няма резултати. Вярно е, че онази година не спечелихме титли, само че пък играхме на полуфиналите в Шампионската лига. Има такива сезони. Когато погледнеш състава на тима на книга, бе най-хубавият в света в оня миг. Научих доста неща от Гуардиола, само че също по този начин и от играчите. Най-вече да вардя успокоение на терена, а също да демонстрирам просветеност при пласирането.
Ако се преместиш с пет метра на точното място, сигурно печелиш 10 секунди. Всеки ден по времена тренировките правехме тези игрички за позициониране на дребни пространства, бързи докосвания, само че също по този начин и работа с мозъка. Имахме доста тежки тренировки. Можеше да се изправиш против тим, формиран от Меси, Шави и Иниеста. Те си подават толкоз бързо топката, а ти би трябвало да тичаш след нея. Но персонално аз научих доста от тях в това отношение. Винаги съм бил радостен и съм внасял положително въодушевление в тима. По-трудно е това да се случва при загуби, само че постоянно съм подхождал с този нрав към останалите.
.„ Ел Класико “ постоянно е бил един друг мач. Този, особено, беше доста сполучлив за нас. Не единствено във връзка с резултата, само че и поради играта ни. 6:2 на “Бернабеу” беше необикновен резултат в наша изгода, само че аз си припомням каква беше атмосферата в тима. Бяхме настроени за борба, като в никакъв случай до момента, а звездите ни направиха разликата на терена. Карлес Пуйол вкара, смъкна капитанската лента и я целуна. В това може би мнозина виждат любовта към Каталуния, само че не е единствено това. По този метод той внася духа в тима, учи ни да бъдем непримирими до дъно.
Полуфиналът против? Бях изпъден - да. Но в случай че видите записа, ще разберете, че противникът по-скоро симулира, че е фаулиран. Но случват се такива неща във футбола. И тогава се появи Иниеста, който прати топката във вратата и ние спечелихме. После ме изгониха и против за купата на краля. Пак виждам записа и се чудя защо получавам червен картон, само че го одобрявам като нещо от футбола. Пропуснах да играя в още един край. Но нали по тази причина футболът е групова игра. Съдбата на професионалния футболист е постоянно да е надалеч от вкъщи. Затова постоянно бях в връзка с жена ми по телефона. Не желаех да бъда татко, който лишава фамилията си от някои неща, около отсъствието си. Опитвах се да сътворявам баланс сред всичко това.
Една от огромните ни наслади като футболисти беше, че всяка година посещавахме детски градини. Там забавлявахме хлапетата. А аз желаех да им предам малко от моята мощ, тъй като, когато човек се разболее като мен, не му остава нищо друго, с изключение на да се бори. Когато това се случи с мен, споделих на Шави Ернандес да бъдат спокойни и че ще се опитам да се върна при тях в тима в края на сезона. В главата ми обаче не протичаха тъкмо същите мисли. Целта ми беше да се изцелявам, да мине добре интервенцията и чак по-късно да опитам да се върна на терена. Минаха два месеца и половина, които за мен изглеждаха доста дълги. Трябваше да имам довериев лекарите, само че също по този начин и в треньорите по физическа подготовка. За да пристигна и чаканият ден. Преди финала в Шампионската лига при мен пристигна Пуйол и ми сподели, че желае аз да нося капитанската лента в този мач. Отвърнах му, че не е редно, само че той настоя, като добави, че е разговарял с останалите играчи, с треньора и всички те са на това мнение. А когато след това подвигнах трофея в Шампионската лига над главата си, а капитанската лента бе на ръката ми, не мога да си спомня нищо друго от ситуацията. Бях толкоз съсредоточен в купата и мислех единствено за фамилията си и най-много за моите родители.
Но да се върна към най-тежкия миг на болестта. Аз съм човек, който обича да знае всичко авансово. Бях разпитал докторите и ги помолих да не скрият нищо от мен. Така че, когато пристигна моментът за интервенцията, се усещах квалифициран. Благодаря на Господ, който беше до мен от самото начало. Но също по този начин и на всички хора към мен - жена ми, родителите ми, хората от клуба, последователите на Барса. Сам нямаше да мога да се оправя.Завръщането ми на терена на “Камп Ноу” бе един от най-емоционалните моменти в моята кариера. Бях заобиколен от толкоз доста хора, които ми помогнаха ужасно доста през последните две години. Това завръщане беше за тях. Завърнах се в края на сезона, с цел да вдигнем трофея дружно с Тито. Този трофей беше основно за него, който също се бореше с подлата болест. Аз моя трофей госпечелих на финала в Шампионската лига, само че този беше за него. Благодаря на всички, които ми даваха поддръжка през това тежко време. Когато някой ме срещнеше на улицата, първият му въпрос към мен бе по какъв начин се усещам.
Не желаех да се отдръпва от футбола поради някоя травма или заболяване. Исках да приключа просто поради насъбраната отмалялост, когато към този момент настава този раздор сред желанията на мозъка и командите, които е в положение да извършва тялото. Така и се случи. Да, по-рано ме предупреждаваха, че може още веднъж положението ми да се утежни, само че аз не желаех да окача бутонките на пирона заради това заболяване. Жена ми искаше, откакто напусна Барса, да оставя всичко и да се любувам на живота. Но тогава тя ме разбра, че желая да се опитам да поиграя още някоя и друга година, преди да се откажа. Опитахме се със основаването на фондацията на мое име да продължим да се борим със болестта. Да оказваме помощ на децата и техните фамилии и в този момент, когато съм малко по-далеч от Барса, да им опиша за това, което претърпях в клуба.
Най-хубавият ми спомен от Барса бе, когато вдигнахме трофея дружно с Тито Виланова. А също по този начин, бях споделил на моя братовчед, че ще го смъква на терена на “Камп Ноу”, тъй като той го заслужаваше най-вече. Той беше главната персона в цялата моя борба с заболяването, по тази причина направих всичко допустимо да му благодаря с моята фланелка, връчена му в центъра на терена на “Камп Ноу”. Това беше всичко. Надявам се, че съумях да ви пресъздам всичко от моя интервал в Барселона. Благодаря ви и да живее Барса! “.
ДРУГИТЕ ЗА АБИДАЛ:
ШАВИ: Абидал е доста мощна персона. В тази тежка болест, която го споходи, той изглеждаше на нужната висота. А ние се опитвахме да помогнем на него и на фамилията му да преминат дружно през този тежък миг.
ЕРИК АБИДАЛ:
Бях дете, което постоянно е харесвало спорта. Моят татко ме водеше постоянно в прилежащия парк и постоянно носехме футболна топка. Още тогава взех решение кой е спортът, който най-вече ми харесва и който ще упражнявам за в бъдеще. Баща ми беше огромен последовател на Барселона, а също така в действителност доста обичаше футбола. По това време една от най- огромните звезди в тима беше Марадона. Разполагаше с видеа с играта на Марадона и по този начин лека-полека и напълно естествено, откакто станах професионален футболист, огромната ми цел беше да отида в Барселона.
След международното състезание през 2006 година в Германия желаех да напусна моя клуб Олимпик. Исках да дойда в Барселона, само че тогава имах познати футболисти в състава, като Силвиньо и Ван Бронкхорст, които ми споделиха, че тази година нямада стане, само че има огромен късмет това да се случи през идващия сезон. Така че не ми оставаше нищо друго, с изключение на да продължа да се трудя и да преследвам целтаси. И това се случи година по-късно. Трябваше да се науча да пребивавам по испански, да се приспособявам. Тук, примерно, се обядва и вечеря доста късно. Ако дойдеш в ресторанта към 12:30 на обяд, той още е затворен. Но нямаше метод, трябваше да привикна. Другото извънредно за мен беше началният час на мачовете. Тук срещите стартират в 22 часа, когато по същото време съвсем завършват във Франция. Така се срещнах с легендите Пуйол, Меси, Шави, Роналдиньо, Иниеста, Анри, Ето‘о, Валдес, Санти Ескеро, Деко, Мота. Невероятен тим!
Разговарях с Карлес Пуйол. Той ми изясни по какъв начин действа клубът, какви са условията на последователите тук. И най-важното - да се работи доста, тъй като тук условията са огромни и е мъчно,особено, когато няма резултати. Вярно е, че онази година не спечелихме титли, само че пък играхме на полуфиналите в Шампионската лига. Има такива сезони. Когато погледнеш състава на тима на книга, бе най-хубавият в света в оня миг. Научих доста неща от Гуардиола, само че също по този начин и от играчите. Най-вече да вардя успокоение на терена, а също да демонстрирам просветеност при пласирането.
Ако се преместиш с пет метра на точното място, сигурно печелиш 10 секунди. Всеки ден по времена тренировките правехме тези игрички за позициониране на дребни пространства, бързи докосвания, само че също по този начин и работа с мозъка. Имахме доста тежки тренировки. Можеше да се изправиш против тим, формиран от Меси, Шави и Иниеста. Те си подават толкоз бързо топката, а ти би трябвало да тичаш след нея. Но персонално аз научих доста от тях в това отношение. Винаги съм бил радостен и съм внасял положително въодушевление в тима. По-трудно е това да се случва при загуби, само че постоянно съм подхождал с този нрав към останалите.
.„ Ел Класико “ постоянно е бил един друг мач. Този, особено, беше доста сполучлив за нас. Не единствено във връзка с резултата, само че и поради играта ни. 6:2 на “Бернабеу” беше необикновен резултат в наша изгода, само че аз си припомням каква беше атмосферата в тима. Бяхме настроени за борба, като в никакъв случай до момента, а звездите ни направиха разликата на терена. Карлес Пуйол вкара, смъкна капитанската лента и я целуна. В това може би мнозина виждат любовта към Каталуния, само че не е единствено това. По този метод той внася духа в тима, учи ни да бъдем непримирими до дъно.
Полуфиналът против? Бях изпъден - да. Но в случай че видите записа, ще разберете, че противникът по-скоро симулира, че е фаулиран. Но случват се такива неща във футбола. И тогава се появи Иниеста, който прати топката във вратата и ние спечелихме. После ме изгониха и против за купата на краля. Пак виждам записа и се чудя защо получавам червен картон, само че го одобрявам като нещо от футбола. Пропуснах да играя в още един край. Но нали по тази причина футболът е групова игра. Съдбата на професионалния футболист е постоянно да е надалеч от вкъщи. Затова постоянно бях в връзка с жена ми по телефона. Не желаех да бъда татко, който лишава фамилията си от някои неща, около отсъствието си. Опитвах се да сътворявам баланс сред всичко това.
Една от огромните ни наслади като футболисти беше, че всяка година посещавахме детски градини. Там забавлявахме хлапетата. А аз желаех да им предам малко от моята мощ, тъй като, когато човек се разболее като мен, не му остава нищо друго, с изключение на да се бори. Когато това се случи с мен, споделих на Шави Ернандес да бъдат спокойни и че ще се опитам да се върна при тях в тима в края на сезона. В главата ми обаче не протичаха тъкмо същите мисли. Целта ми беше да се изцелявам, да мине добре интервенцията и чак по-късно да опитам да се върна на терена. Минаха два месеца и половина, които за мен изглеждаха доста дълги. Трябваше да имам довериев лекарите, само че също по този начин и в треньорите по физическа подготовка. За да пристигна и чаканият ден. Преди финала в Шампионската лига при мен пристигна Пуйол и ми сподели, че желае аз да нося капитанската лента в този мач. Отвърнах му, че не е редно, само че той настоя, като добави, че е разговарял с останалите играчи, с треньора и всички те са на това мнение. А когато след това подвигнах трофея в Шампионската лига над главата си, а капитанската лента бе на ръката ми, не мога да си спомня нищо друго от ситуацията. Бях толкоз съсредоточен в купата и мислех единствено за фамилията си и най-много за моите родители.
Но да се върна към най-тежкия миг на болестта. Аз съм човек, който обича да знае всичко авансово. Бях разпитал докторите и ги помолих да не скрият нищо от мен. Така че, когато пристигна моментът за интервенцията, се усещах квалифициран. Благодаря на Господ, който беше до мен от самото начало. Но също по този начин и на всички хора към мен - жена ми, родителите ми, хората от клуба, последователите на Барса. Сам нямаше да мога да се оправя.Завръщането ми на терена на “Камп Ноу” бе един от най-емоционалните моменти в моята кариера. Бях заобиколен от толкоз доста хора, които ми помогнаха ужасно доста през последните две години. Това завръщане беше за тях. Завърнах се в края на сезона, с цел да вдигнем трофея дружно с Тито. Този трофей беше основно за него, който също се бореше с подлата болест. Аз моя трофей госпечелих на финала в Шампионската лига, само че този беше за него. Благодаря на всички, които ми даваха поддръжка през това тежко време. Когато някой ме срещнеше на улицата, първият му въпрос към мен бе по какъв начин се усещам.
Не желаех да се отдръпва от футбола поради някоя травма или заболяване. Исках да приключа просто поради насъбраната отмалялост, когато към този момент настава този раздор сред желанията на мозъка и командите, които е в положение да извършва тялото. Така и се случи. Да, по-рано ме предупреждаваха, че може още веднъж положението ми да се утежни, само че аз не желаех да окача бутонките на пирона заради това заболяване. Жена ми искаше, откакто напусна Барса, да оставя всичко и да се любувам на живота. Но тогава тя ме разбра, че желая да се опитам да поиграя още някоя и друга година, преди да се откажа. Опитахме се със основаването на фондацията на мое име да продължим да се борим със болестта. Да оказваме помощ на децата и техните фамилии и в този момент, когато съм малко по-далеч от Барса, да им опиша за това, което претърпях в клуба.
Най-хубавият ми спомен от Барса бе, когато вдигнахме трофея дружно с Тито Виланова. А също по този начин, бях споделил на моя братовчед, че ще го смъква на терена на “Камп Ноу”, тъй като той го заслужаваше най-вече. Той беше главната персона в цялата моя борба с заболяването, по тази причина направих всичко допустимо да му благодаря с моята фланелка, връчена му в центъра на терена на “Камп Ноу”. Това беше всичко. Надявам се, че съумях да ви пресъздам всичко от моя интервал в Барселона. Благодаря ви и да живее Барса! “.
ДРУГИТЕ ЗА АБИДАЛ:
ШАВИ: Абидал е доста мощна персона. В тази тежка болест, която го споходи, той изглеждаше на нужната висота. А ние се опитвахме да помогнем на него и на фамилията му да преминат дружно през този тежък миг.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ