Дора Чаушева: Децата у нас питат как е бил заловен Левски и за лъвския му скок
Интервю с Дора Чаушева, шеф на Национален музей " Васил Левски " за другите събития в Карлово във връзка гибелта на Апостола. И още - какво желаят да знаят децата за Левски и достоверен ли е обликът за героя, който построяваме.
Г-жо Чаушева, по какъв начин тази година ще бъде почетена 151-тата годишнина от трагичната крах на Апостола на Свободата Васил Левски?
Цялата седмица от 12 февруари до 19 февруари в Карлово с разнообразни събития означаваме 151 години от гибелта на Васил Левски. На 12 февруари с художествена галерия учениците от приблизително учебно заведение “Васил Левски " започнаха своята седмица отдадена на Васил Левски. Традиционно те провеждат доста прояви, на 14 имаше спортно съревнование, междуучилищно, “Лъвски скок ". На 14 имаше книжовен салон, на който бяха показани творбите, които са взели участие в състезанието за есета. Спектакъл имаха и началният стадий на обучение в учебното заведение на 15 февруари в зала “Васил Караиванов " от 15,30 ч. “Словата на Апостола ". И по този начин на 18 февруари те ще приключат своята седмица с тържествения театър “Моят Васил Левски ", възпоменателен театър, с който те ще зарадват още веднъж карловската аудитория и гостите на Карлово.
Двата музея в Карлово - нашият Национален музей " Васил Левски " и Историческият музей в Карлово също участваме в тази седмица. В нашия музей на 17 февруари ще организираме една среща-разговор с Христина Богданова, потомка на сестрата на Васил Левски Яна. А на 19 февруари ще представим една галерия графики на карловския художник Дечко Тодоров, която сме озаглавили “В мраз и в студ ", по тематиката на една от неговите творби. В Историческия музей на 16 февруари бе показана галерия с документи на Васил Караиванов, един от най-близките помощници на Васил Левски в Карлово, първи братовчед на Васил Левски и деен деятел освен в революционното дело преди Освобождението, само че в историята и следосвобожденско Карлово, предоставени от неговия потомък Стефан Караиванов. За всички посетители, за всички карловци на 18 февруари вечерта ще бъде обичайна възпоменателна гала на площада с паметника на Васил Левски. И на 19 февруари от 11 часа още веднъж възпоменателен митинг-поклонение с поднасяне на цветя ще има пред паметника на Васил Левски.
Това са несъмнено, част от събитията, които мъчно ще обобщим. Надяваме се, че тези две събития, които и нашият музей предлага ще бъдат забавни. Винаги Христина Богданова е радвала публиката с един забавен роман, който съдържа всекидневно спомените, които са съхранени за Васил Левски в рода. А изложбата, която ще представим на Дечко Тодоров, също имам вяра ще заинтригува посетителите, която ще бъде съчетана и с представянето на мултимедия на един забавен план, който беше сбъднат главно от неговата щерка Невена Тодорова в едно от софийските учебни заведения, където тя работи. Те са употребявали забавни материали, които са от неговия списък, свързани с създаването на стенописа му “Епопея на забравените ".
Когато младежи идват при вас в музея и фамилии с децата си, какво е нещото, за което те най-често питат, което желаят да знаят за Левски?
Това зависи доста от възрастта на децата. Обикновено дребните питат за Левски, от кое място идва неговото име, неговият псевдоним Левски, питат за лъвския скок. Интересуват се от залавянето на Васил Левски, виждайки в залата едни от най-емблематичните картини за Васил Левски “Залавянето на Апостола ", “Левски пред съда ", “Обесването на Васил Левски ".
Достатъчно ли приказваме ние възрастните за Левски и задоволително ли достоверен облик построяваме у децата за този наш народен воин?
Според мен е мъчно да вършим систематизирания, тъй като доста друго стоят нещата в едно семейство, в едно учебно заведение. Ние особено в Карлово, мисля че като се стартира от фамилната среда, и изключително в детските градини, в учебните заведения се прави много-много за това децата още от дребни да знаят за Васил Левски. Но не бих споделила, че това важи на всички места, това зависи доста от родителите, от учителите. Ние можем да вършим при нас съответни заключения от това, което следим при ежедневните визити до каква степен едно дете, съгласно възрастта му има познания за Васил Левски. Но генерални изводи е доста мъчно да се вършат нито в едната посока, че всички знаят за Левски, нито пък можем да се укоряваме всички, че не даваме нужното на децата, по този начин, че те от най-малка възраст да стартират да натрупат познания за Васил Левски. Това, което музеят се пробва да прави е към този момент от съвсем 7-8 години да реализираме такива стратегии, освен за децата в Карлово, само че и от страната, където са поискали учители, които са декларирали предпочитание. Образователни стратегии реализираме, които с подобаващи материали, с подобаващи беседи, с подобаващи видеоматериали да вършим по този начин, че децата освен в Карлово, само че и на други места да научават рано за Васил Левски. Тъй като преценяме, че в наложителната стратегия, изключително в начален стадий, е прекомерно малко това, което се дава за Васил Левски, ние като Музей вършим вероятното и нужното, съгласно нас.
А дали, ние възрастните, не сме внушили някакви легенди, които са пресилени, за този воин? Как мислите?
Тук също стоят друго нещата. Не можем да създадем един общоприет извод, че сме внушили един митичен облик на Васил Левски. Там, където учителите имат подобаващия метод, тъй че да опишат в тази посока за един естествен облик, който несъмнено е надскочил своето време, своите връстници със своите качества. И от една страна храброст, и въпреки това извънредно качества морални, които всеки човек би трябвало да има като почтеност, като това да казваш на другия грешките, да не прикриваш нещата. Тогава се построява един облик, само че несъмнено има и хора, и родители, и учители, които избират да показват този идеализиран съвсем митологизиран облик на Васил Левски.
Има ли нещо, което е излязло като исторически обстоятелства от последната година? Нещо, което още не е казвано, не е говорено за него?
Чак такива сензации няма в тази ситуация. Ние си продължаваме нашата издателска активност. Излезе алманах от поредицата ни “Нови документи и проучвания " том 3, в който застъпихме освен Васил Левски, само че и другите възрожденци към този момент. Но някакви супер открития в тази ситуация не виждам. Всъщност, не знам тъкмо по кое време, в един алманах имаше нещо забавно за една чета, която тук по османски документи доста добре беше показана с целия развой. Път на прекосяване на четата, тя минава през 1867 година дружно с тази на Панайот Хитов, само че за нея прекомерно малко се знаеше. Но последователно се преведоха и се проучиха документите, свързани със ориста на тази чета.
Това е от материралите от турския списък, които пристигнаха?
Да, да, само че те поетапно се превеждат и се разгласяват, не всичко на куп и едновременно. Така че това е към този момент.
Г-жо Чаушева, по какъв начин тази година ще бъде почетена 151-тата годишнина от трагичната крах на Апостола на Свободата Васил Левски?
Цялата седмица от 12 февруари до 19 февруари в Карлово с разнообразни събития означаваме 151 години от гибелта на Васил Левски. На 12 февруари с художествена галерия учениците от приблизително учебно заведение “Васил Левски " започнаха своята седмица отдадена на Васил Левски. Традиционно те провеждат доста прояви, на 14 имаше спортно съревнование, междуучилищно, “Лъвски скок ". На 14 имаше книжовен салон, на който бяха показани творбите, които са взели участие в състезанието за есета. Спектакъл имаха и началният стадий на обучение в учебното заведение на 15 февруари в зала “Васил Караиванов " от 15,30 ч. “Словата на Апостола ". И по този начин на 18 февруари те ще приключат своята седмица с тържествения театър “Моят Васил Левски ", възпоменателен театър, с който те ще зарадват още веднъж карловската аудитория и гостите на Карлово.
Двата музея в Карлово - нашият Национален музей " Васил Левски " и Историческият музей в Карлово също участваме в тази седмица. В нашия музей на 17 февруари ще организираме една среща-разговор с Христина Богданова, потомка на сестрата на Васил Левски Яна. А на 19 февруари ще представим една галерия графики на карловския художник Дечко Тодоров, която сме озаглавили “В мраз и в студ ", по тематиката на една от неговите творби. В Историческия музей на 16 февруари бе показана галерия с документи на Васил Караиванов, един от най-близките помощници на Васил Левски в Карлово, първи братовчед на Васил Левски и деен деятел освен в революционното дело преди Освобождението, само че в историята и следосвобожденско Карлово, предоставени от неговия потомък Стефан Караиванов. За всички посетители, за всички карловци на 18 февруари вечерта ще бъде обичайна възпоменателна гала на площада с паметника на Васил Левски. И на 19 февруари от 11 часа още веднъж възпоменателен митинг-поклонение с поднасяне на цветя ще има пред паметника на Васил Левски.
Това са несъмнено, част от събитията, които мъчно ще обобщим. Надяваме се, че тези две събития, които и нашият музей предлага ще бъдат забавни. Винаги Христина Богданова е радвала публиката с един забавен роман, който съдържа всекидневно спомените, които са съхранени за Васил Левски в рода. А изложбата, която ще представим на Дечко Тодоров, също имам вяра ще заинтригува посетителите, която ще бъде съчетана и с представянето на мултимедия на един забавен план, който беше сбъднат главно от неговата щерка Невена Тодорова в едно от софийските учебни заведения, където тя работи. Те са употребявали забавни материали, които са от неговия списък, свързани с създаването на стенописа му “Епопея на забравените ".
Когато младежи идват при вас в музея и фамилии с децата си, какво е нещото, за което те най-често питат, което желаят да знаят за Левски?
Това зависи доста от възрастта на децата. Обикновено дребните питат за Левски, от кое място идва неговото име, неговият псевдоним Левски, питат за лъвския скок. Интересуват се от залавянето на Васил Левски, виждайки в залата едни от най-емблематичните картини за Васил Левски “Залавянето на Апостола ", “Левски пред съда ", “Обесването на Васил Левски ".
Достатъчно ли приказваме ние възрастните за Левски и задоволително ли достоверен облик построяваме у децата за този наш народен воин?
Според мен е мъчно да вършим систематизирания, тъй като доста друго стоят нещата в едно семейство, в едно учебно заведение. Ние особено в Карлово, мисля че като се стартира от фамилната среда, и изключително в детските градини, в учебните заведения се прави много-много за това децата още от дребни да знаят за Васил Левски. Но не бих споделила, че това важи на всички места, това зависи доста от родителите, от учителите. Ние можем да вършим при нас съответни заключения от това, което следим при ежедневните визити до каква степен едно дете, съгласно възрастта му има познания за Васил Левски. Но генерални изводи е доста мъчно да се вършат нито в едната посока, че всички знаят за Левски, нито пък можем да се укоряваме всички, че не даваме нужното на децата, по този начин, че те от най-малка възраст да стартират да натрупат познания за Васил Левски. Това, което музеят се пробва да прави е към този момент от съвсем 7-8 години да реализираме такива стратегии, освен за децата в Карлово, само че и от страната, където са поискали учители, които са декларирали предпочитание. Образователни стратегии реализираме, които с подобаващи материали, с подобаващи беседи, с подобаващи видеоматериали да вършим по този начин, че децата освен в Карлово, само че и на други места да научават рано за Васил Левски. Тъй като преценяме, че в наложителната стратегия, изключително в начален стадий, е прекомерно малко това, което се дава за Васил Левски, ние като Музей вършим вероятното и нужното, съгласно нас.
А дали, ние възрастните, не сме внушили някакви легенди, които са пресилени, за този воин? Как мислите?
Тук също стоят друго нещата. Не можем да създадем един общоприет извод, че сме внушили един митичен облик на Васил Левски. Там, където учителите имат подобаващия метод, тъй че да опишат в тази посока за един естествен облик, който несъмнено е надскочил своето време, своите връстници със своите качества. И от една страна храброст, и въпреки това извънредно качества морални, които всеки човек би трябвало да има като почтеност, като това да казваш на другия грешките, да не прикриваш нещата. Тогава се построява един облик, само че несъмнено има и хора, и родители, и учители, които избират да показват този идеализиран съвсем митологизиран облик на Васил Левски.
Има ли нещо, което е излязло като исторически обстоятелства от последната година? Нещо, което още не е казвано, не е говорено за него?
Чак такива сензации няма в тази ситуация. Ние си продължаваме нашата издателска активност. Излезе алманах от поредицата ни “Нови документи и проучвания " том 3, в който застъпихме освен Васил Левски, само че и другите възрожденци към този момент. Но някакви супер открития в тази ситуация не виждам. Всъщност, не знам тъкмо по кое време, в един алманах имаше нещо забавно за една чета, която тук по османски документи доста добре беше показана с целия развой. Път на прекосяване на четата, тя минава през 1867 година дружно с тази на Панайот Хитов, само че за нея прекомерно малко се знаеше. Но последователно се преведоха и се проучиха документите, свързани със ориста на тази чета.
Това е от материралите от турския списък, които пристигнаха?
Да, да, само че те поетапно се превеждат и се разгласяват, не всичко на куп и едновременно. Така че това е към този момент.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ