Държавна психиатрична болница в Кърджали - 70 години страж на психичното здраве
Интервю с шефа на Държавната психиатрична болница в Кърджали доктор Белин Илчев по случай 70-годишнината на здравното заведение.
Доктор Илчев, Вие сте дълготраен шеф на болничното заведение, само че по какъв начин стартира всичко, разкажете малко за началото...
Държавна психиатрична болница – Кърджали е разкрита на 15 декември със заповед на Министерството на здравеопазването номер 1706 от 23 декември 1954 година, в началото като психо-неврологична колония. Така просъществува единствено 15 дни. Нейната задача е била да приема душевно болните на някогашния Хасковски окръг.
Разполагала е със 100 кревати и 28 души личен състав.
От първия ден на януари на идната година болничното заведение е записана като Окръжна психо-неврологична болница–Кърджали за лекуване на остро и хронично душевно заболели от Хасковски окръг. Болницата е разкрита в постройката на някогашния Кърджалийски затвор след неговото преустрояване и подготовка на първите медицински фрагменти. За основен доктор е назначен д–р Чудомир Иванов Мерджанов, който продължава като завеждащ мъжко поделение, а по-късно в кариерата си става професор и доближава до зам.- министър на опазването на здравето през интервала на 80-те години.
На 23 март от психиатричния диспансер в Хасково е изпратен да оглави болничното заведение д–р Кирил Стефанов Колчев, който я управлява като основен доктор и завеждащ рехабилитационно поделение.
Това е интервалът, в който болничното заведение израства и придобива актуалния си образ, както и устрема да интегрира био-психо-социалния модел в лекуването на психологичните разстройства. Помним думите на доктор Колчев за значимостта на психиатричното познание: „ …Психиатрията обгръща цялата медицина и още нещо… “.
Същата година е разкрито диспансерно поделение към Окръжната болница - първото в страната за амбулаторно лекуване на душевно заболели към такава амбулатория. В рамките на 5 години поетапно поема обслужването на целия Кърджалийски окръг.
Последователно в идващите години се основават браншове по Физиотерапия, Клинична лаборатория, Аптека, Стоматологичен кабинет, Логопедия, за малко време съществува и Неврологично поделение с 20 кревати.
В болничното заведение се организират биологични лечения, употребяващи естествените оздравителни механизми на индивида с електроконвулсна терапия, внушаемост и психотерапия, както и лекуване със сулфозин и инсулин.
Създава се Трудово-лечебно и Помощно стопанство, в които се организира трудова терапия на пациентите. А в стопанството са се отглеждали животни – овце, телета, прасета, пилета, има оранжерии със зеленчуци, плодни дървета, лозя. Част от продуктите се употребяват в храненето на пациентите, за поевтиняване на храната, за почивно дело.
В избрани години производството на месо е било толкоз значимо, че болничното заведение е била главен снабдител за свинско месо за град Кърджали!
Към 1984 година стопанството разполага с метларска, шивашка, плетачна, мебелна, щипкарска работилници, както и с такива за мартеници, снимка, фризьорство. Произведените артикули са намирали пазари в сходни трудови структури в цялата страна. За страдание, след 1989 година последователно се приключва финансирането им, което води до разпродажба към 2000 година.
А каква е приемствеността, имате пътя на създателите, той в действителност е реформаторски и претрупан с много старания...
През годините управлението на болничното заведение се е стремило да резервира и усъвършенства положителните практики, да съхранява, поддържа и развива материалната база, човешките запаси. Целта е да се оформи като главен снабдител на психиатрични услуги в Южна България. В момента здравното заведение обслужва стационарно Южен централен регион, в който са включени Кърджалийска, Хасковска, Смолянска и Пловдивска област с население над един милион души.
Приемат се пациенти от цялата страна със правосъдни решения по Закона за здравето и Наказателния кодекс, както и по лично предпочитание.
Държавната психиатрична болница в Кърджали дава и незабавна денонощна психиатрична помощ с екипа на Центъра за незабавна помощ към многопрофилна болница «Д-р Атанас Дафовски» и в съдействие с институциите от Кърджалийска област.
Тук се намира и единственото за Южна България Геронтопсихиатрично поделение с 40 кревати за мъже и дами в късна възраст с психологични разстройства и Отделение за лекуване на зависимости с 30 кревати за мъже и дами. Интересът към тях в последните години нараства поради нарасналата заболеваемост от психоорганични заболявания и злоупотреби с психоактивни субстанции.
Как се промени болничната среда, с цел да даде повече комфорт на пациентите?
От 2014 година болничното заведение поставя старания да укрепи и модернизира лечебната среда. През 2016 година спечелихме план “ за 250 000 евро. Извърши се ремонт на санитарни възли, реновира се пералното помещение, построи се пожароизвестяване за острия бранш. Изградиха се система за музикотерапия, видеонаблюдение в действително време, закупиха се хематологичен анализатор и уред за Транскраниалната магнитна стимулация. Ръководството си сложи за цел възстановяване на енергийната успеваемост и по този начин болничното заведение мина от отопление на нафта и газ към възобновими екологични енергоизточници. Нелекият път бе съпроводен с енергийно проучване, абстрактен и механически план, търсене на подобаващи финансиращи стратегии.
Така през 2003 година, Министерството на здравеопазването след разбор и оценка на психиатричните заведения, включи болничното заведение в лист за инвестиция по Плана за възобновяване и резистентност на стойност 28 млн. лв..В навечерието на своята 70-годишнина ДПБ в Кърджали получи максимален капиталов дял на стойност към 6 000 000 лв..
Обществената процедура „ Модернизация на психиатричната помощ “ включва 18 позиции, като психиатричната болница в Кърджали взе участие със 120 легра в Остър бранш и със 110 кревати в Рехабилитационната постройка.
Проектът „ Постигане на най-голям клас А на енергийна успеваемост в ДПБ-Кърджали посредством оползотворяване на възобновими енергийни източници “ включва новаторски технологии за климатизация - аеротермални и фотоволтаични съоръжения за произвеждане и лично ползване на сила за отопление, изстудяване и електричество.
Предвидено е саниране на постройките в най-голям енергиен клас, а прогнозната стойност за този план е на стойност над 4 млн. 800 000 лв..
В рамките на модернизацията на психиатричната помощ по Плана за възобновяване и резистентност, Министерството на здравеопазването ще обнови материалната база на лечебните заведения, като с изключение на ремонта, ще се купи обзавеждане на пространствата, които ще се обновяват.
А какво става с болните след интервала в болничното заведение, по какъв начин се приобщават още веднъж....
От наши разбори от насъбрания опит се оформя изводът, че трудотерапията в психиатричната болница е първата стъпка от рехабилитацията преди изписването след преодоляване на острото положение на нашите заболели. Болницата се стреми да възвърне и развие одобрени и съвременни способи за рехабилитация и ресоциализация, които водят до нова итеграция на хората с нежни души в обществото.
Част от ограниченията за това са реновиране на болничния парк и използване на модерна трудово-лечебната активност.
В момента да вземем за пример, се разчистват и приготвят болничние терени и се дооформят алеите за вход и излаз.
Д-р Илчев, какво Ви кара въпреки всичко да оставате, макар многото проблеми в системата, неналичието на фрагменти, незадоволителните пари за психологично здраве?
От дистанцията на толкоз доста години бих желал да кажа, че в този интервал на годината почитаме делото, което преди 70 години в този хубав завършек на Източните Родопи е било сътворено от духа на времето и въодушевени младежи. Създадена на едно неизмеримо място, изпълнено с антична история и духовна просвета, болничното заведение се развива във времето с концепцията да сплоти най-хубавите лечебни практики, сечетаващи холистична и интегративна терапия на хората с душевни проблеми.
Превърнала се в институция и марка за качество, в която са се построили прелестни здравни експерти -за тези, които в потребност са се докоснали до тях и там са намерили своята разтуха и излекуване.
И на въпроса Ви....
На фона на действителните проблеми - кое е това, което кара хората, посветили се на специалността, макар компликациите, да не се отхвърлят, кое е това, което ни отличава нас? Тези, които работим и сме работили там... И кое е това, което кара пациентите да се връщат...., още веднъж да ни търсят? И има ли нещо, с което може да се гордеем?
Дали това са работната среда и условия, квалифицираните фрагменти или друго, което макар лъскавата фасада на избрани специалности може да го има, само че може и да го няма!?
Отговорът може би е някъде другаде- точно там, където се срещат мозъка и сърцето и се ражда способността да разбираме и одобряваме страстите, възприятията и скритите механизми, които тласкат дейностите ни.
През всичките тези години, хората, вписали ориста си в Държавната психиатрична болница в Кърджали, сполучливо минаха инспекцията на времето, а точно - тест по човещина...
Те съпреживяват, откриват и извървяват дружно с нуждаещите се пътя на тяхното излекуване, успокояват болката и намират междина към наранените души, простят тогава, когато от своя страна пациентите ни карат да страдаме...
Вдъхват религия, вяра и обич на хората с нежни сърца - с цел да се върнат там, откъдето са побягнали или са били прокудени. Помагат да се разрешат и най-трудните задания от всекидневието и провокациите на времето и мястото, в което живеем, намират правилния път към триумфа в името на най-важното качество на индивида.
А това е опцията да бъде свободен, да живее в естетика и баланс, да не не помни, че разполага с божествената частицата, която нашият основател е дарил на всеки от нас и която ни прави създатели на личната орис.
Ние, грижещите се за нашите заболели неуморно вървим и търсим дружно с тях пътя на себепознанието, макар всички неволи и компликации. Вярваме в индивида, в качествата и необятни благоприятни условия на човешкия дух да намира излекуване и да се извисява.
А за какво въпреки всичко при всичките неволи на настоящето време, Ние не загубихме своя възторг?
Защото когато си почувствал болката на другия и си му дал парченце от себе си да я преодолее, удовлетворението което получаваш, е несравнимо!
Защото един път влезнали в лечебния храм и вкусили от щастието да даряваме, той става вечно наш дом, а ние - част от него!
Защото, когато един ден си тръгваме оттова, той остава в нашите сърца и мисли, в нашите сънища и фантазии....
Завинаги!
Затова сме към момента на работните си места. Там, където е нашето предопределение и нашата орис!
Служителите на Държавната психиатрична болница в Кърджали не престават да са дейни, съзнаващи отговорностите, пред които са изправени, съпричастни към проблемите, които изпитват пациентите и самите те. През всички тези години те резервират своята креативност и предпочитание да модифицират модела на здравните услуги, тяхното разнообразие и специфика и да ги персонализират за всеки пациент в болничното заведение.
Доктор Илчев, Вие сте дълготраен шеф на болничното заведение, само че по какъв начин стартира всичко, разкажете малко за началото...
Държавна психиатрична болница – Кърджали е разкрита на 15 декември със заповед на Министерството на здравеопазването номер 1706 от 23 декември 1954 година, в началото като психо-неврологична колония. Така просъществува единствено 15 дни. Нейната задача е била да приема душевно болните на някогашния Хасковски окръг.
Разполагала е със 100 кревати и 28 души личен състав.
От първия ден на януари на идната година болничното заведение е записана като Окръжна психо-неврологична болница–Кърджали за лекуване на остро и хронично душевно заболели от Хасковски окръг. Болницата е разкрита в постройката на някогашния Кърджалийски затвор след неговото преустрояване и подготовка на първите медицински фрагменти. За основен доктор е назначен д–р Чудомир Иванов Мерджанов, който продължава като завеждащ мъжко поделение, а по-късно в кариерата си става професор и доближава до зам.- министър на опазването на здравето през интервала на 80-те години.
На 23 март от психиатричния диспансер в Хасково е изпратен да оглави болничното заведение д–р Кирил Стефанов Колчев, който я управлява като основен доктор и завеждащ рехабилитационно поделение.
Това е интервалът, в който болничното заведение израства и придобива актуалния си образ, както и устрема да интегрира био-психо-социалния модел в лекуването на психологичните разстройства. Помним думите на доктор Колчев за значимостта на психиатричното познание: „ …Психиатрията обгръща цялата медицина и още нещо… “.
Същата година е разкрито диспансерно поделение към Окръжната болница - първото в страната за амбулаторно лекуване на душевно заболели към такава амбулатория. В рамките на 5 години поетапно поема обслужването на целия Кърджалийски окръг.
Последователно в идващите години се основават браншове по Физиотерапия, Клинична лаборатория, Аптека, Стоматологичен кабинет, Логопедия, за малко време съществува и Неврологично поделение с 20 кревати.
В болничното заведение се организират биологични лечения, употребяващи естествените оздравителни механизми на индивида с електроконвулсна терапия, внушаемост и психотерапия, както и лекуване със сулфозин и инсулин.
Създава се Трудово-лечебно и Помощно стопанство, в които се организира трудова терапия на пациентите. А в стопанството са се отглеждали животни – овце, телета, прасета, пилета, има оранжерии със зеленчуци, плодни дървета, лозя. Част от продуктите се употребяват в храненето на пациентите, за поевтиняване на храната, за почивно дело.
В избрани години производството на месо е било толкоз значимо, че болничното заведение е била главен снабдител за свинско месо за град Кърджали!
Към 1984 година стопанството разполага с метларска, шивашка, плетачна, мебелна, щипкарска работилници, както и с такива за мартеници, снимка, фризьорство. Произведените артикули са намирали пазари в сходни трудови структури в цялата страна. За страдание, след 1989 година последователно се приключва финансирането им, което води до разпродажба към 2000 година.
А каква е приемствеността, имате пътя на създателите, той в действителност е реформаторски и претрупан с много старания...
През годините управлението на болничното заведение се е стремило да резервира и усъвършенства положителните практики, да съхранява, поддържа и развива материалната база, човешките запаси. Целта е да се оформи като главен снабдител на психиатрични услуги в Южна България. В момента здравното заведение обслужва стационарно Южен централен регион, в който са включени Кърджалийска, Хасковска, Смолянска и Пловдивска област с население над един милион души.
Приемат се пациенти от цялата страна със правосъдни решения по Закона за здравето и Наказателния кодекс, както и по лично предпочитание.
Държавната психиатрична болница в Кърджали дава и незабавна денонощна психиатрична помощ с екипа на Центъра за незабавна помощ към многопрофилна болница «Д-р Атанас Дафовски» и в съдействие с институциите от Кърджалийска област.
Тук се намира и единственото за Южна България Геронтопсихиатрично поделение с 40 кревати за мъже и дами в късна възраст с психологични разстройства и Отделение за лекуване на зависимости с 30 кревати за мъже и дами. Интересът към тях в последните години нараства поради нарасналата заболеваемост от психоорганични заболявания и злоупотреби с психоактивни субстанции.
Как се промени болничната среда, с цел да даде повече комфорт на пациентите?
От 2014 година болничното заведение поставя старания да укрепи и модернизира лечебната среда. През 2016 година спечелихме план “ за 250 000 евро. Извърши се ремонт на санитарни възли, реновира се пералното помещение, построи се пожароизвестяване за острия бранш. Изградиха се система за музикотерапия, видеонаблюдение в действително време, закупиха се хематологичен анализатор и уред за Транскраниалната магнитна стимулация. Ръководството си сложи за цел възстановяване на енергийната успеваемост и по този начин болничното заведение мина от отопление на нафта и газ към възобновими екологични енергоизточници. Нелекият път бе съпроводен с енергийно проучване, абстрактен и механически план, търсене на подобаващи финансиращи стратегии.
Така през 2003 година, Министерството на здравеопазването след разбор и оценка на психиатричните заведения, включи болничното заведение в лист за инвестиция по Плана за възобновяване и резистентност на стойност 28 млн. лв..В навечерието на своята 70-годишнина ДПБ в Кърджали получи максимален капиталов дял на стойност към 6 000 000 лв..
Обществената процедура „ Модернизация на психиатричната помощ “ включва 18 позиции, като психиатричната болница в Кърджали взе участие със 120 легра в Остър бранш и със 110 кревати в Рехабилитационната постройка.
Проектът „ Постигане на най-голям клас А на енергийна успеваемост в ДПБ-Кърджали посредством оползотворяване на възобновими енергийни източници “ включва новаторски технологии за климатизация - аеротермални и фотоволтаични съоръжения за произвеждане и лично ползване на сила за отопление, изстудяване и електричество.
Предвидено е саниране на постройките в най-голям енергиен клас, а прогнозната стойност за този план е на стойност над 4 млн. 800 000 лв..
В рамките на модернизацията на психиатричната помощ по Плана за възобновяване и резистентност, Министерството на здравеопазването ще обнови материалната база на лечебните заведения, като с изключение на ремонта, ще се купи обзавеждане на пространствата, които ще се обновяват.
А какво става с болните след интервала в болничното заведение, по какъв начин се приобщават още веднъж....
От наши разбори от насъбрания опит се оформя изводът, че трудотерапията в психиатричната болница е първата стъпка от рехабилитацията преди изписването след преодоляване на острото положение на нашите заболели. Болницата се стреми да възвърне и развие одобрени и съвременни способи за рехабилитация и ресоциализация, които водят до нова итеграция на хората с нежни души в обществото.
Част от ограниченията за това са реновиране на болничния парк и използване на модерна трудово-лечебната активност.
В момента да вземем за пример, се разчистват и приготвят болничние терени и се дооформят алеите за вход и излаз.
Д-р Илчев, какво Ви кара въпреки всичко да оставате, макар многото проблеми в системата, неналичието на фрагменти, незадоволителните пари за психологично здраве?
От дистанцията на толкоз доста години бих желал да кажа, че в този интервал на годината почитаме делото, което преди 70 години в този хубав завършек на Източните Родопи е било сътворено от духа на времето и въодушевени младежи. Създадена на едно неизмеримо място, изпълнено с антична история и духовна просвета, болничното заведение се развива във времето с концепцията да сплоти най-хубавите лечебни практики, сечетаващи холистична и интегративна терапия на хората с душевни проблеми.
Превърнала се в институция и марка за качество, в която са се построили прелестни здравни експерти -за тези, които в потребност са се докоснали до тях и там са намерили своята разтуха и излекуване.
И на въпроса Ви....
На фона на действителните проблеми - кое е това, което кара хората, посветили се на специалността, макар компликациите, да не се отхвърлят, кое е това, което ни отличава нас? Тези, които работим и сме работили там... И кое е това, което кара пациентите да се връщат...., още веднъж да ни търсят? И има ли нещо, с което може да се гордеем?
Дали това са работната среда и условия, квалифицираните фрагменти или друго, което макар лъскавата фасада на избрани специалности може да го има, само че може и да го няма!?
Отговорът може би е някъде другаде- точно там, където се срещат мозъка и сърцето и се ражда способността да разбираме и одобряваме страстите, възприятията и скритите механизми, които тласкат дейностите ни.
През всичките тези години, хората, вписали ориста си в Държавната психиатрична болница в Кърджали, сполучливо минаха инспекцията на времето, а точно - тест по човещина...
Те съпреживяват, откриват и извървяват дружно с нуждаещите се пътя на тяхното излекуване, успокояват болката и намират междина към наранените души, простят тогава, когато от своя страна пациентите ни карат да страдаме...
Вдъхват религия, вяра и обич на хората с нежни сърца - с цел да се върнат там, откъдето са побягнали или са били прокудени. Помагат да се разрешат и най-трудните задания от всекидневието и провокациите на времето и мястото, в което живеем, намират правилния път към триумфа в името на най-важното качество на индивида.
А това е опцията да бъде свободен, да живее в естетика и баланс, да не не помни, че разполага с божествената частицата, която нашият основател е дарил на всеки от нас и която ни прави създатели на личната орис.
Ние, грижещите се за нашите заболели неуморно вървим и търсим дружно с тях пътя на себепознанието, макар всички неволи и компликации. Вярваме в индивида, в качествата и необятни благоприятни условия на човешкия дух да намира излекуване и да се извисява.
А за какво въпреки всичко при всичките неволи на настоящето време, Ние не загубихме своя възторг?
Защото когато си почувствал болката на другия и си му дал парченце от себе си да я преодолее, удовлетворението което получаваш, е несравнимо!
Защото един път влезнали в лечебния храм и вкусили от щастието да даряваме, той става вечно наш дом, а ние - част от него!
Защото, когато един ден си тръгваме оттова, той остава в нашите сърца и мисли, в нашите сънища и фантазии....
Завинаги!
Затова сме към момента на работните си места. Там, където е нашето предопределение и нашата орис!
Служителите на Държавната психиатрична болница в Кърджали не престават да са дейни, съзнаващи отговорностите, пред които са изправени, съпричастни към проблемите, които изпитват пациентите и самите те. През всички тези години те резервират своята креативност и предпочитание да модифицират модела на здравните услуги, тяхното разнообразие и специфика и да ги персонализират за всеки пациент в болничното заведение.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ