Интервю с д-р Ренета Пелтегова по случай 17 май -

Интервю с доктор Ренета Пелтегова по случай 17 май - Световен ден за битка с хипертонията.

Д-р Пелтегова, сърдечно-съдовите болести са водеща причина за заболеваемост и смъртност в международен мащаб. Какви са рисковите фактори и има ли такива, които не можем да променим?

На първо място това е генът (наследствеността). Рискът е нараснал при съществуване на сърдечни болести при близки родственици в млада възраст (преди 55 година при мъжете и 65 година при жените).
Полът също е фактор. Мъжете в по-ранна възраст са с по-висок риск, заради протективният резултат за болести на сърцето от женския сексуален хормон естоген. След настъпване на менопауза при дамите, рискът от сърдечно-съдови болести се изравнява.
С напредването на възрастта се усилва рискът от сърдечно-съдови болести.
Расата е различен немодифицируем рисков фактор, като афроамериканците са предразположени да развият миокарден инфаркт, артериална хипертония или сърдечна непълнота.

Кои са рисковите фактори, на които можем да повлияем?

Към модифицируеми рискови фактори се отнасят артериалната хипертония – една от най-важните предотвратими аргументи за преждевременна заболеваемост и смъртност.
И главната цел на Световния ден за битка с хипертонията е точно повишение на информираността на популацията за високото кръвно налягане, неговите затруднения, ролята на предварителната защита, ранната диагностика и навременното лекуване на болестта.
Неконтролираната и нелекувана хипертония е най-честото сърдечно- съдово заболяване и най-значимият фактор за редица обществено значими болести, най-тежкото от които е инсултът.
Статистиката сочи, че България е измежду страните с максимален брой болни от сърдечносъдови болести – сърдечносъдовата смъртност е над 60% от общата смъртност, като главната тежест се свързва с артериалната хипертония.
Именно податливите на смяна рискови фактори са виновни за 4 от 5 смъртни случая от сърдечно-съдовите болести, те биха могли да се редуцират с промени в метода на живот и медикаментозното лекуване.
Въпреки доказателствата за изгодите от редукция на артериалното налягане, лекуването и контрола в Европа и в международен мащаб остават неоптимални.

Какво е значимо да се знае и по какъв начин да стане оптимална редукцията на артериалното налягане?

Важно е да се знае, че лекуването нормално продължава за неопределен срок, само че при някои пациенти е допустимо да се понижи дозата и броят на медикаментите, в случай че трансформират метода на живот. Прицелните стойности, които имаме за артериалното налягане, са разнообразни, според от възрастта и съпътстващите болести на пациента.

Как да запазим сърцето си крепко?

Спирането на тютюнопушене е най-ефективният от всички податливи на смяна рискови фактори. Пушенето даже единствено на една цигара за денонощие усилва относителния риск за коронарен случай с 50%, т.е. предварителната защита се реализира със прекъсване на използването на цигари, а не с понижаване на количеството им. Отказването би трябвало да се предизвиква при всички пушачи, а пасивното пушене да се заобикаля. Пушачите, който се отхвърлят, могат да чакат приблизително наддаване на тегло от 5 кг, само че изгодите за здравето от прекъсване на тютюнопушенето надвишават рисковете от увеличението на тежестта.
Модерният човек прекарва огромна част от живота си пред компютър и подценява по този начин значимата физическа интензивност. Обездвижването е обвързвано с по-голям риск от сърдечно-съдови болести.
Наднорменото тегло и затлъстяването остават освен изящен, само че и здравен проблем, намаляващ доста качество и продължителността на живот. 60-70% от пациентите със затлъстяване са и с високи равнища на общ холестерол, LDL( неприятен холестерол) и триглицериди.
Нездравословно хранене с консумация на бедна на фибри и богата на наситени мазнини, сол и захари храна, усилва риска от развиване на заболявания на сърцето.
Прекомерната приложимост на алкохол е основен рисков фактор за преждевременна смъртност и неработоспособност измежду хората на възраст сред 15 и 49 години.
Модифирицируми рискови фактори, които не би трябвало да се подценяват са хроничният стрес, невъзстановяващият сън и дълготрайност на съня, която варира доста от оптималните 7 часа.

Д-р Ренета Пелтегова е родена в Разлог.
Завършва медицина през 2019 година в Софийски университет,,Св. Климент Охридски “.
От 2019 до 2020 година работи в Отделение по кардиология и кардиологична рехабилитация към Национална Кардиологична Болница.
От 2020 година е част от екипа на Клиника по кардиология към Университетска болница,, Света Екатерина ”.
През 2021 година придобива компетентност по здравен мениджмънт.
Член е на Българското, на Европейското сдружение по кардиология и на Европейското сдружение по сърдечна непълнота. Ежегодно взема присъединяване в национални и интернационалните курсове и конгреси. Придобива документ от Мичиганския университет по анатомия на сърдечно-съдовата и респираторната система.
Нейният татко е доктор Валентин Пелтегов, завеждащ Вътрешно поделение в МБАЛ „ Д-р Асен Велев “ Разлог, експерт по сърдечно-съдови болести, нейната майка е шеф на ОУ „ Никола Параунов “ – Разлог.

Днес, на 17 май, по случай Световния ден за битка с хипертонията МБАЛ " Д-р Асен Велев " - Разлог провежда БЕЗПЛАТНИ кардиологични прегледи, които ще правят доктор Ренета Пелтегова и доктор Валентин Пелтегов.

Бъдете здрави, пазете сърцето си!