Ваня Григорова в сензационно интервю: Бях чистачка, живях бедно, но това бе безценен урок
Интервю на
ВАЛЕРИЯ ЙОНКОВА
Ваня Григорова се утвърди като един от най-борбените и ярки синдикалисти в последните години, дейна социална персона, което я направи любимец на работещите хора. За идните локални избори кандидатурата й бе издигната за кмет на София от локалната коалиция „ Българска социалистическа партия за България ”. Според социологическите изследвания от последните дни е изцяло допустимо да стигне до балотаж с кандидат-кмета, повдигнат от " Обединени за София " Васил Терзиев.
Биографията й е повече от цветна – стартира трудовия си живот като чистачка в учебно заведение и служащ в „ Макдоналдс ”. Била е откривател в организация за онлайн изследвания, пазарен специалист в телеком и админ в неправителствена организация. От 2015 година е стопански консултант на президента на КТ „ Подкрепа ”. Завършила е УНСС, сега е докторант в същия университет в катедра „ Човешки запаси и обществена отбрана “.
Ваня Григорова е деен бранител на хората с увреждания в Националния съвет за хората с увреждания и в Тристранния съвет, герой против така наречен „ промяна на здравната експертиза “, която лиши десетки хиляди хора от грижи. Тя е лице на самодейността „ Да спрем машината за неравенството “, която събра над 30 000 подписа за данъчни промени.
Дни преди вота на 29 октомври, Ваня Григорова дава отговор почтено на въпросите ни.
- Преди да приказваме за София, дано стартираме с Вас самата. Животът ви тече като в положителните приказки – стартирате като чистачка в учебно заведение и служащ във верига за хранене, а в този момент беседвам с кандидат-кмет на столицата с изцяло действителни шансове да стигне до балотаж. Тази борба ли е най-голямото Ви предизвикателство?
- Да, несъмнено, сега е по този начин. Но не не помня, че би трябвало да си напиша дисертацията и да си завърша докторантурата – нещо, което отлагах към този момент 2 години поради заетостта ми в синдиката.
Но за трудовия ми път – да работя в учебно заведение като чистачка се наложи по време на ръководството на Иван Костов. Тогава просто нямаше никаква работа. Току-що бях приключила Търговско-банковата гимназия с доста добър, съвсем отличен триумф, и все пак нямаше никаква опция за реализация. След като 2 години нямаше къде да работя, а към този момент ме бяха приели в УНСС, трябваше някак да си заплащам таксите, изпитите, и това беше единственото, което можеха да ми предложат от Бюрото по труда. Гледаха ме с леко състрадание и ми споделиха: „ О, това надали ви интересува – вие сте младо момиче, едва ли ще желаете да работите като чистачка ”. „ Не, в противен случай, интересува ме! – споделих – Все е някаква работа, аз от труд не се багра ”. Така започнах като хигиенистка в учебно заведение – всяка заран в 7, с кофата и парцала. Смея да кажа, че си вършех отговорно и добре работата.
Нямам никакви угризения да работя каквото и да е. Никога не съм се срамувала даже за момент от това, че съм чистила учебно заведение. Не знам дали ще съумея да стигна до тези хора, само че съм извънредно признателна на домакина на 118 учебно заведение, който прояви схващане към мен и откакто си завършек работата, ми позволяваше да не заставам в коридора дежурна, а да влизам в стаичката на чистачките, с цел да изучавам за изпитите. Там открих хора, които всячески се опитваха да ми оказват помощ и постоянно ще съм им признателна. Като чистачка работих към 5 месеца, след което аплайвах и ме одобриха във верига за бързо хранене „ Макдоналдс ”.
Това бяха едни от най-щастливите ми години – в „ Макдоналдс Орион ”. Там пък открих другари, с които сме близки и сега.
Не считам това време за изгубено, в противен случай – това е времето, което ме приучи на трудова дисциплинираност - там нямаше по какъв начин да закъснееш, влизаше се с карта. Бях хостеса – това са девойките, които канят гостите, провеждат рождените дни на децата, наблюдават те да се усещат удобно. Получавах доста ниско възнаграждение, само че човек знае 2 и 200. Аз съм от нормално семейство на работещи хора, само че там видях и усетих в действителност компликациите на работягите. На хората, които живеят от труда си – от заплата на заплата. А както знаем всички, труда на служащия в България е доста неприятно оценен.
- Директно в действителния живот. Не мързелива работа на бюро, в комфортен офис, без бяла якичка...
- Да, тъкмо по този начин. И считам, че това може да даде доста на всеки човек, без значение какво ще се случи по-нататък с него. Защото до момента в който за мен това е част от построяването, за някои хора този метод на живот остава до края. Тежката работа дава отпечатък върху индивида – физически и ментално. Впоследствие съм работила и в компании за маркетингови разбори, и в областта на телекомуникациите. Там се сблъсках с други проблеми и получих нови житейски уроци – да вземем за пример че при банкрут на дадена компания, личният състав въобще не е предпазен да си получи заработеното с пот на челото.
Всичко това ми оказа помощ и в идната ми позиция - като стопански консултант в КТ „ Подкрепа ”, тъй като би трябвало да разбираш работещия човек, да си бил на негово място, да си се сблъсквал с действителния живот. Затова постоянно се нервирам, когато слушам политици да приказват за „ елементарните хора ”, без и визия да имат какво значи това
Уникална фотография! Ваня Григорова с щерка си Габриела по време на къса почивка в Рим. Тук си вършат фотография за спомен пред фонтана " Ди Треви "
- „ Подкрепа ” ли беше шансът да се изкачите нагоре по стълбичката? Как се случи по този начин, че станахте фаворпт и в синдиката, и в общественото пространство?
- Аз в действителност не съм израснала в йерархията на синдиката. Започнах като стопански консултант на КТ „ Подкрепа ” и си потеглих като такава. Покани ме Димитър Манолов, откакто беше определен за президент на синдиката. Важното, което „ Подкрепа ” ми донесе, е контакт с хората. Даде ми опция и за взор върху цялостната обстановка на пазара на труда. До този миг не се бях занимавала със синдикализъм. Но господин Манолов ме хвърли в дълбокото и в случай че не се бях научила да плавам, щях да потъна. Но се научих и считам, че сносно плувах и ще не преставам да плавам, тъй като както постоянно към този момент споделям: „ Няма някогашен синдикалист ”. Или си го правил от сърце и душа, или в никакъв случай не си бил подобен.
За да можеш да работиш с хора, би трябвало да разбираш техните проблеми. И това е доста значимо в политиката и в работата на която и да е социална служба, в това число в кметската работа.
- Бихте ли се върнала назад в „ Подкрепа ”, в случай че не станете кмет и в случай че събитията се стекат по този начин, че не Ви се получи с политиката?
- Аз не съм напуснала „ Подкрепа ”. Прекратеният ми трудов контракт не значи завършек на работата ми със структурите на синдиката. Израз на това е и фактът, че в листата за общински съветници има мои сътрудници – Иван Кирилов, който е на 10-то място в листата, е ръководител на Транспортната федерация, на 13-о е Миролюба Станоева, която е представител на Медицинска федерация и шеф на ясла. И на 22-о място е Нина Кръстева - представител на федерация „ Култура ”.
Продължавам срещите с наши членове, които имат компликации в разнообразни области. Поддържах контакт с миньорите и енергетиците от комплекса „ Марица изток “ от самото начало, до момента в който течеше блокадата на автомагистралите. Не съм се откъснала, аз би трябвало да знам какво те усещат, какви са проблемите им, тъй като считам, че един столичен кмет не може да се държи настрана от националните тематики. Всеки недостатък, който се допусне в българското законодателство на разнообразни равнища, по-късно най-силно се усеща в столицата. Просто тъй като тук сме най-вече и системите са най-сложни и най-свързани. И аз запитвам какво ще се случи с това човешко голям брой, когато комплексът бъде прибързано закрит. И дали огромна част от тези освободени от работа хора няма да се пренасочат към столицата на фона на всичките проблеми на града, свързани с презастрояването, дефицитът в детските ясли и градини, неналичието тук-там за паркиране и прочие?
На митинг против шистовия газ
- Стигнахме до София. Имаше едно доста лирично, само че тъкмо определение за живота на столичани на една депутатка от Демократична България, което подухва горест. След един от дебатите, тя се обърна към Антон Хекимян с думите: „ София е унищожен град. Животът на софиянци е сив, изпочупен, надраскан, ожулен и печален ”. Мислите ли по този начин?
- За страдание, значително оприличавам това изложение на столицата. Но да не се спирам настрана на сметоизвозване, безобразните фасади на постройките и така нататък Ако целим „ да не се излагаме пред чужденците ”, блоковете към бул. „ Брюксел ” би трябвало да са санирани, а не да наподобяват по този в действителност печален метод. В основата на всичко е моделът, по който се ръководи София в последните 33 години.
Да, няма безпределно доста средства, че да можем с щракане на пръсти да решим всички проблеми, само че главната причина е, че бюджетът на столицата се източва безусловно безобразно през всичките механизми за концесиониране и аутсорсинг на дейностите.
Има един емблематичен образец, който няколко пъти съм посочвала. Когато за план за озеленяване даваме 5, вместо 2 милиона, с които бихме могли да го осъществим, в случай че имаше общинско дружество за развъждане на разсад, цветя, фиданки, то тогава 3 милиона щяха да останат за други действия, като да вземем за пример санирането най-малко на един блок. За страдание моделът „ ремонт на ремонта на ремонта ” също източва средствата на столичани и понижава тези, с които можем да облагородим средата. Когато отделяме по-малко от 1% за спорт, няма по какъв начин децата ни да наподобяват и да се усещат добре и да не са затлъстели. Съвсем скоро София би трябвало да бъде европейска столица на спорта. Та това е подигравка за град, в който опциите за всеобщ спорт са мощно стеснени!
- Сетих се за един доста фрапантен образец – дребната зала „ Триадица ” в кв. „ Гоце Делчев ”, която беше чудесна спортна школа и стотици деца ходеха при превъзходни треньори, преди години бе опразнена и дадена на Министерство на вътрешните работи за приемна... После въпреки всичко направиха детска градина, за благополучие...
- Именно, има редица такива места. Изключително подценяван е освен детско-юношеският, само че и всеобщият и работническият спорт.
- Стигаме до концесиите и до Ваша съществена теза - общината да си поеме с нейни компании дейностите в столицата. Това обаче даде „ самун ” на съперниците да Ви нарочат, че желаете да градите социализъм в София...
- За страдание у нас има деформиране на средата. Очевидно е, че има тежко недоумение за отликите сред ляво и дясно. Бъркат се съществени понятия. Ето, главните ми съперници Васил Терзиев, Антон Хекимян и Вили Лилков сочат като образец за София и цел, към която се стремят, Виена. Трябва да кажем обаче, че столицата на Австрия се ръководи десетилетия наред социалдемократически и градът е прочут като Червената Виена, като в основата ѝ е необятната общинска жилищна политика.
- Г-жо Григорова, кой е вашият гласоподавател? Кои жители очаквате да гласоподават за Вас, отвън партийните симпатизанти?
- Редовият, елементарен, работещ софиянец. Това е в резюме описанието на хората, с които приказвам всекидневно, с които се срещам и които бих желала и бих могла да съставлявам – тези, които стават сутринта в 5 часа, в 6 хващат рейса и в 7 би трябвало да са на работа. Не мога да съставлявам огромните пари и лобистите, които прокарват интереса им. Съжалявам, само че не аз съм индивида на едрия капитал, на милионерите. Ще се стремя София да бъде по-удобна и по-красива точно за елементарния работещ човек, каквито са в действителност над 90% от хората.
- Голяма част от гласоподавателите въобще не са наясно с понятията „ ляво ” и „ дясно ”. Затова и хора, които не могат да си изкарат прехраната и да оцеляват, се считат за десни.
- Именно. Беден, само че десен е към този момент доста известно определение.
- Нека погледнем към главните ви противници - Васил Терзиев и Антон Хекимян. Силни съперници ли са и къде са уязвимите им места, с цел да съумеете да ги превърнете в собствен „ плюс ”? Наистина ли не смятате кандидат-кмета на ГЕРБ за съществено затруднение?
- Бих предпочела да обсъждаме не персони, а процеси. Аз по-скоро подлагам на критика този модел на ръководство, който стартира още по времето на кмета Софиянски и когато стартира превръщането на общината в пазар посредством съмнителна приватизация, противоречиви концесии, разпродаване на общинската благосъстоятелност на мощно занижени цени, поради което в този момент изпитваме изострен недостиг на всякаква социална инфраструктура.
Партиите, които стоят зад моите съперници, ръководят София от 33 години, без значение през какви трансформации на имената и абревиатурите минаха - Съюз на демократичните сили, ОДС, ССД, „ Синя коалиция ”, „ Реформаторски блок ”, Демократична България, „ Да, България ”, ДСБ. Да не забравяме, че ГЕРБ наследи този модел и креативен го доразви.
- Зарадвахте ли се от социологическото проучване, което промени настройките и Ви „ изпрати ” на балотаж с Васил Терзиев, вместо Хекимян да застане против него?
- Нямам процедура да разясня социологически изследвания. Това, което ще продължа да върша, е да се срещам с хората, да приказвам непосредствено с тях лице в лице, очи в очи. В последна сметка те вземат решение. Но няма по какъв начин да се счита, че София е бастион, политически „ резерват “ или непокътната територия или някого. Нито пък бащиния на някого, която се предава по завещание, тъй като си „ десен “. София не е нито синя, нито алена, нито зелена, нито пембяна. София е пъстра и е за всички. Смятам, че сме пристигнали досега, в който хората към този момент усещат, че са стигнали лимита на един модел. Надявам се да осъзнаят силата си и да излязат да гласоподават всеобщо на 29 октомври, с цел да предотвратят нова сглобка, този път на софийско равнище.
- Но ще можете ли да впрегнете потенциал и запас да прекратите корупцията и порочни практики, контракти, които смятате, че източват бюджета на София? Това въобще допустимо ли е, откакто към този момент има подписани контракти с добре подбрани и отгледани частни компании?
- Няма никакво подозрение, че няма по какъв начин да се разтрогнат контракти, които съществуват и по които концесионерът извършва отговорностите си, както те са записани в контракта. Защото „ Софийска вода ” реализира това удължение на контракта с псевдоаргументи, които елементарно можеха да бъдат преборени в съда. По отношение на сметоизвозването – имаме съществени пропуски по кварталите и в обособените региони от страна на частните компании, които би трябвало да извършват отговорностите си по тези контракти.
Имаме пропуски и във връзка с осветлението, което също е поверено на компании. Живея в квартал „ Гео Милев ” и преди дни излязох на ободряваща вечерна разходка. Оказа, че на три близки улици нямаше нито една светеща лампа. Това е голям проблем. Нека си представим какво се случва в крайните квартали. А от осветлението зависи физическата сигурност на софиянци! В този смисъл, преди всичко – обзор на слабите места в договорите и сериозен надзор в осъществяването им, подготовка на управническия и административен потенциал на Столична община, с цел да реализира всички заложени планове. Защото, както се вижда в осъществяването на последните бюджети – половината средства от капиталовите бюджети не се употребяват пълноценно, просто тъй като няма административен потенциал, няма прогнозиране и обмисляне, с цел да се изпълнят плановете в границите на годината и се трансферират за идната. Един бул. „ Тодор Каблешков ”, който би трябвало да е част от така наречен Втори кръг, е част от капиталовата стратегия към този момент 20 години. Това не е обикновено.
Стигаме и до екипа – значително това са хората, с които водим акцията.
Не давам обещание, че София ще цъфти в границите на идващите 2 години, това е невероятно. Но сигурно ще има обилни усъвършенствания в кварталите, сигурно ще работим за увеличение на заплащането на заетите в общинските предприятия, защото това е съществена причина да има тежък дефицит на фрагменти.
Защото Столична община би трябвало да стане най-хубавият шеф в София.
- Казвате, че Столична община е вдигнала ръце и отхвърля да бъде добър собственик?
- Столична община отхвърля да е собственик и най-хубав шеф. Стига се и до крайности през публичните поръчки на Следствен отдел към окръжна прокуратура да се зарежда сивата стопанска система, защото в края на веригата от подизпълнители стоят едни служащи, които даже нямат трудов контракт. Има десетки такива случаи, за жал.
- Няма по какъв начин да не стигнем до презастрояването в столицата, което е изключително съсредоточено в квартал „ Манастирски ливади ”, където живее госпожа Йорданка Фандъкова. Частни улици, отчуждаване с години, блок върху блок - ситуацията е напряко сериозно.
- Последните няколко дни ходихме във „ Факултета ” и „ Филиповци ”. Трудно мога да намеря разлика сред „ Манастирски ливади ” и „ Факултета ”. Защото презастрояването е реалност и на двете места – във „ Факултета ” не могат да се създадат естествени улици, тъй като постройките са върху улиците, което не разрешава прекосяване на Пожарна и Спешна помощ. Същото е и в „ Манастирски ливади ”, въпреки стандартът на живущите да е радикално друг. Там към този момент няма места, където да се строи обществена инфраструктура – детски градини, учебни заведения, здравни заведения. И това е едно от местата, които не трябваше да бъдат толкоз застроени, с цел да не се затварят зелените коридори, които дават въздух към столицата.
Затова е основно значимо да запазим съществуващите към момента зелени площи. За да се подсигурява вентилацията в столицата. Стигаме до отчуждаването - милиард и половина са нужни за отчуждаване на парцели, с цел да се построява обществена инфраструктура върху тях. Това не е по силите и на Столична община, тук имаме потребност от интервенция на държавно равнище.
- Ако спечелите кметското място, ще имате ли смелостта да спрете или най-малко да ограничите разпродажбите на общински терени, които са комфортен извор на корупция?
- Категорично. Много е значимо в СОС да влязат задоволително общински съветници от локална коалиция „ Българска социалистическа партия за България “, с цел да имам инструментите, с които да го направя. Разбира се, ще се постановат разпоредитени покупко-продажби с общински парцели, само че огромни имоти, какъвто случай имаме в „ Зона Б19 ” с конфискувана улица, с цел да се придаде към частен терен – на такива покупко-продажби ще сложа край! Ще беседвам и с другите групи в СОС да предотвратим тези безобразия, надалеч преди да се постанова да запечатваме обекта. Точно това се случва сега с този градеж, който е затворил улица и до нея нямат достъп пожарната и Спешна помощ.
- Закони, нормативни актове, правила. Всичко има, само че няма надзор и по този начин нещата няма по какъв начин да се получат. А това е българското „ ноу-хау ”...
- Имаме и законодателни проблеми, свързани със Закон за устройство на територията, имаме и проблем с контрола. В основата на това е неналичието на политическа воля да се упражнява подобен. Често приказват против Инспектората на Столична община, само че не елементарните чиновници там са виновни за качеството на контрола. Има едни ръководители, които не желаят тези хора да са самостоятелни и да си правят работата, държат ги ниско заплатени и без свободата да работят, както им диктува съвестта.
- Стигаме до един световен за София въпрос – не е ли страховито претъпкан градът, откакто цяла България се стича към столицата поради неналичието на работа и условия на живот? А и столицата става до известна степен неуправляема, тъй като няма по какъв начин да се насмогне нито на инфраструктура, нито на превоз, детски градини и така нататък София наподобява в действителност стана България.
- Точно по този начин е, да... Но това са значително и световни процеси, подбудени в случай че щете и от неолибералната посока на развиване на нашия свят. Когато имаме такива районни диспропорции, когато обезкървяваме обитаемоте места отвън София, когато там няма работни места, положителни лечебни заведения, няма положително обучение, няма по какъв начин да корим хората, че идват към София. Те ще идват и ще не престават да идват.
Именно по тази причина споделям, че столичният кмет няма право да стои встрани от решаването на националните проблеми при приемането на промени в законите, тъй като ние усещаме първо дефектите в тях. Категорично не мога да се съглася с тезите на част от „ политическия хайлайф ”, които споделят, че хората би трябвало да си стоят в техните обитаеми места. Какво да вършат там, когато няма занаят и обикновени условия за живот?!
- Факт, че това са процеси в целия свят, въпреки и не тъкмо по този метод, тъй като естествените страни не закриват през месеци обитаеми места от картата поради обезлюдяване, както става тук....
- Да, само че и ние не поставяме старания да задържим хората, да създадем комфортна среда в техните обитаеми места, с цел да не им се постанова внезапно да реалокират цялото си семейство. Това да се откъснеш от родственици, другари и познати, е голям стрес за всички. И считам, че огромна част от хората не биха си го предизвикали. Не постоянно от положително хората подхващат такава миграция.
- От години София не се оправя с „ язвите си ” – порутени, незавършени и зарязани градежи, или остарели къщи, с само предопределение като котило на клошари, бездомни хора и наркомани.
- Когато вложител получава позволение за градеж, в него са записани дата и период, в който би трябвало да стартира строителството. По същия метод би трябвало да се съблюдава и рационален краен период за довеждане докрай на обекта, както и да се планува опция за премахване, в случай че не е построен. Защото обезопасяването на такива „ висящи “ обекти явно не може да се подсигурява. Мога да посоча градежи, които стоят недостроени с десетилетия. Недопустимо е да ги вършим средище за бездомни хора, наркомани, за които несъмнено също би трябвало да се погрижим, само че не като им предоставяме такива обиталища. При срещите ми в Зона Б-5 хората ми демонстрираха подобен изоставен от години градеж, който безусловно е залепен до прозорците на към този момент действителен блок. Не знам къде другаде в Европа може да се види сходно нещо. И напълно не става дума за индивидуален случай.
- Стигнахме до доста отрицания. Обобщете на какво казвате изрично „ Не ”, както в предизборния Ви клип.
- „ Не ” на приключването на средства, „ Не ” на корупцията, която всъщност е угаждане на частен интерес за сметка на публичния, „ Не ” на подмяната на проблемите и дневния ред на хората.
Да, доста е значимо да има цифровизация, електронни услуги. Важно е да създадем опция на столичани да развиват дребен бизнес. Но основното за нас е основаването на удобна среда за живот, работа, развиване и развъждане на фамилията. Както и отстраняването на всички тези „ дребни “ дразнещи моменти в всекидневието на хората, които трансформират столицата в град с оголени нерви. Град, в който живеем, с цел да се блъскаме, вместо да работим, с цел да живеем добре.
- Кой от кметовете на остаряла София преди 1944 година е ваш любим и образец за професионализъм и достолепие?
- Иван Иванов от предвоенния интервал, несъмнено, е емблематична персона. По негово време е построена голяма по размер социална инфраструктура, която се употребява и до през днешния ден. Но аз ще се върна и към още един исторически образец – през 1932 година обединението Трудов блок изненадващо печели изборите в София и взима цялостно болшинство в общинския съвет. А за кмет е предназначен синдикалният водач Аврам Стоянов (тогава градоначалникът се е избирал от общинските съветници). След полицейски и правосъден произвол обаче 15 от 19-те съветници на Трудовия блок са касирани и този опит за ръководство в интерес на хората е преустановен, още преди да е почнал. Впоследствие Аврам Стоянов умира в антифашистката битка и името на този човек през днешния ден е изцяло забравено. От по-ново време бих показала кмета Петър Междуречки, с чието име са свързани емблематични обекти, построени при започване на 80-те години, когато столицата значително придобива днешния си образ.
- Г-жо Григорова, приказва се, че Вие ще сте идващия водач на Българска социалистическа партия, а пътят към кметството е единствено междинна крачка. Гледате ли в тази посока?
- Към момента съм съсредоточена само върху кметската конкуренция - по какъв начин да реализираме оптимален резултат на първия тур и да излезем на пътя към успеха. Лидер на Българска социалистическа партия не мога да бъда, най-малкото тъй като не съм партиен член и в този смисъл не разбирам опасенията на някои хора. Но няма никакво подозрение, че какъвто и да е резултатът от изборите, аз ще продължа да не отстъпвам идеите, в които имам вяра, без значение в какво качество.
- Конкурентите Ви в предизборната борба харесват Виена? А кой е „ вашият ” град?
- Троян.
- Троян ли?
- Да, Троян. Той се ръководи в полза на хората. Там обществените действия се извършват от общински сдружения, от общински предприятия, и общината не бяга от функционалностите си. Детските ясли и учебните заведения се доставят с локална продукция от общинските овощни градини, по този начин както е в редица европейски градове. Нека си напомним случилото се преди няколко месеца, когато спекулативно скочаха цените на кашкавал, сирене и всички млечни артикули. Тогава държавната „ Ел Би Булгарикум ” сподели, че цената може да бъде съвсем на половина по-ниска и разкри къде е спекулата. Ето това би трябвало да прави общината на локално равнище. И за какво да не го прави примерно в областта на недвижимите парцели? Ако разполага със личен важен жилищен фонд, тя може да бъде регулатор на наемите и да не разрешава спекулативното им повишаване, както е във Виена.
Иначе бих дала за образец освен Виена, само че и Париж – всички цивилизовани градове, в които ръководещите са близо до хората, а общинският бюджет е ориентиран към това да взема решение ползите на обществото, а не да удовлетворява частни ползи. Нека върнем смисъла на думата община, която произлиза от общественост, не от бащиния.
ВАЛЕРИЯ ЙОНКОВА
Ваня Григорова се утвърди като един от най-борбените и ярки синдикалисти в последните години, дейна социална персона, което я направи любимец на работещите хора. За идните локални избори кандидатурата й бе издигната за кмет на София от локалната коалиция „ Българска социалистическа партия за България ”. Според социологическите изследвания от последните дни е изцяло допустимо да стигне до балотаж с кандидат-кмета, повдигнат от " Обединени за София " Васил Терзиев.
Биографията й е повече от цветна – стартира трудовия си живот като чистачка в учебно заведение и служащ в „ Макдоналдс ”. Била е откривател в организация за онлайн изследвания, пазарен специалист в телеком и админ в неправителствена организация. От 2015 година е стопански консултант на президента на КТ „ Подкрепа ”. Завършила е УНСС, сега е докторант в същия университет в катедра „ Човешки запаси и обществена отбрана “.
Ваня Григорова е деен бранител на хората с увреждания в Националния съвет за хората с увреждания и в Тристранния съвет, герой против така наречен „ промяна на здравната експертиза “, която лиши десетки хиляди хора от грижи. Тя е лице на самодейността „ Да спрем машината за неравенството “, която събра над 30 000 подписа за данъчни промени.
Дни преди вота на 29 октомври, Ваня Григорова дава отговор почтено на въпросите ни.
- Преди да приказваме за София, дано стартираме с Вас самата. Животът ви тече като в положителните приказки – стартирате като чистачка в учебно заведение и служащ във верига за хранене, а в този момент беседвам с кандидат-кмет на столицата с изцяло действителни шансове да стигне до балотаж. Тази борба ли е най-голямото Ви предизвикателство?
- Да, несъмнено, сега е по този начин. Но не не помня, че би трябвало да си напиша дисертацията и да си завърша докторантурата – нещо, което отлагах към този момент 2 години поради заетостта ми в синдиката.
Но за трудовия ми път – да работя в учебно заведение като чистачка се наложи по време на ръководството на Иван Костов. Тогава просто нямаше никаква работа. Току-що бях приключила Търговско-банковата гимназия с доста добър, съвсем отличен триумф, и все пак нямаше никаква опция за реализация. След като 2 години нямаше къде да работя, а към този момент ме бяха приели в УНСС, трябваше някак да си заплащам таксите, изпитите, и това беше единственото, което можеха да ми предложат от Бюрото по труда. Гледаха ме с леко състрадание и ми споделиха: „ О, това надали ви интересува – вие сте младо момиче, едва ли ще желаете да работите като чистачка ”. „ Не, в противен случай, интересува ме! – споделих – Все е някаква работа, аз от труд не се багра ”. Така започнах като хигиенистка в учебно заведение – всяка заран в 7, с кофата и парцала. Смея да кажа, че си вършех отговорно и добре работата.
Нямам никакви угризения да работя каквото и да е. Никога не съм се срамувала даже за момент от това, че съм чистила учебно заведение. Не знам дали ще съумея да стигна до тези хора, само че съм извънредно признателна на домакина на 118 учебно заведение, който прояви схващане към мен и откакто си завършек работата, ми позволяваше да не заставам в коридора дежурна, а да влизам в стаичката на чистачките, с цел да изучавам за изпитите. Там открих хора, които всячески се опитваха да ми оказват помощ и постоянно ще съм им признателна. Като чистачка работих към 5 месеца, след което аплайвах и ме одобриха във верига за бързо хранене „ Макдоналдс ”.
Това бяха едни от най-щастливите ми години – в „ Макдоналдс Орион ”. Там пък открих другари, с които сме близки и сега.
Не считам това време за изгубено, в противен случай – това е времето, което ме приучи на трудова дисциплинираност - там нямаше по какъв начин да закъснееш, влизаше се с карта. Бях хостеса – това са девойките, които канят гостите, провеждат рождените дни на децата, наблюдават те да се усещат удобно. Получавах доста ниско възнаграждение, само че човек знае 2 и 200. Аз съм от нормално семейство на работещи хора, само че там видях и усетих в действителност компликациите на работягите. На хората, които живеят от труда си – от заплата на заплата. А както знаем всички, труда на служащия в България е доста неприятно оценен.
- Директно в действителния живот. Не мързелива работа на бюро, в комфортен офис, без бяла якичка...
- Да, тъкмо по този начин. И считам, че това може да даде доста на всеки човек, без значение какво ще се случи по-нататък с него. Защото до момента в който за мен това е част от построяването, за някои хора този метод на живот остава до края. Тежката работа дава отпечатък върху индивида – физически и ментално. Впоследствие съм работила и в компании за маркетингови разбори, и в областта на телекомуникациите. Там се сблъсках с други проблеми и получих нови житейски уроци – да вземем за пример че при банкрут на дадена компания, личният състав въобще не е предпазен да си получи заработеното с пот на челото.
Всичко това ми оказа помощ и в идната ми позиция - като стопански консултант в КТ „ Подкрепа ”, тъй като би трябвало да разбираш работещия човек, да си бил на негово място, да си се сблъсквал с действителния живот. Затова постоянно се нервирам, когато слушам политици да приказват за „ елементарните хора ”, без и визия да имат какво значи това
Уникална фотография! Ваня Григорова с щерка си Габриела по време на къса почивка в Рим. Тук си вършат фотография за спомен пред фонтана " Ди Треви "
- „ Подкрепа ” ли беше шансът да се изкачите нагоре по стълбичката? Как се случи по този начин, че станахте фаворпт и в синдиката, и в общественото пространство?
- Аз в действителност не съм израснала в йерархията на синдиката. Започнах като стопански консултант на КТ „ Подкрепа ” и си потеглих като такава. Покани ме Димитър Манолов, откакто беше определен за президент на синдиката. Важното, което „ Подкрепа ” ми донесе, е контакт с хората. Даде ми опция и за взор върху цялостната обстановка на пазара на труда. До този миг не се бях занимавала със синдикализъм. Но господин Манолов ме хвърли в дълбокото и в случай че не се бях научила да плавам, щях да потъна. Но се научих и считам, че сносно плувах и ще не преставам да плавам, тъй като както постоянно към този момент споделям: „ Няма някогашен синдикалист ”. Или си го правил от сърце и душа, или в никакъв случай не си бил подобен.
За да можеш да работиш с хора, би трябвало да разбираш техните проблеми. И това е доста значимо в политиката и в работата на която и да е социална служба, в това число в кметската работа.
- Бихте ли се върнала назад в „ Подкрепа ”, в случай че не станете кмет и в случай че събитията се стекат по този начин, че не Ви се получи с политиката?
- Аз не съм напуснала „ Подкрепа ”. Прекратеният ми трудов контракт не значи завършек на работата ми със структурите на синдиката. Израз на това е и фактът, че в листата за общински съветници има мои сътрудници – Иван Кирилов, който е на 10-то място в листата, е ръководител на Транспортната федерация, на 13-о е Миролюба Станоева, която е представител на Медицинска федерация и шеф на ясла. И на 22-о място е Нина Кръстева - представител на федерация „ Култура ”.
Продължавам срещите с наши членове, които имат компликации в разнообразни области. Поддържах контакт с миньорите и енергетиците от комплекса „ Марица изток “ от самото начало, до момента в който течеше блокадата на автомагистралите. Не съм се откъснала, аз би трябвало да знам какво те усещат, какви са проблемите им, тъй като считам, че един столичен кмет не може да се държи настрана от националните тематики. Всеки недостатък, който се допусне в българското законодателство на разнообразни равнища, по-късно най-силно се усеща в столицата. Просто тъй като тук сме най-вече и системите са най-сложни и най-свързани. И аз запитвам какво ще се случи с това човешко голям брой, когато комплексът бъде прибързано закрит. И дали огромна част от тези освободени от работа хора няма да се пренасочат към столицата на фона на всичките проблеми на града, свързани с презастрояването, дефицитът в детските ясли и градини, неналичието тук-там за паркиране и прочие?
На митинг против шистовия газ
- Стигнахме до София. Имаше едно доста лирично, само че тъкмо определение за живота на столичани на една депутатка от Демократична България, което подухва горест. След един от дебатите, тя се обърна към Антон Хекимян с думите: „ София е унищожен град. Животът на софиянци е сив, изпочупен, надраскан, ожулен и печален ”. Мислите ли по този начин?
- За страдание, значително оприличавам това изложение на столицата. Но да не се спирам настрана на сметоизвозване, безобразните фасади на постройките и така нататък Ако целим „ да не се излагаме пред чужденците ”, блоковете към бул. „ Брюксел ” би трябвало да са санирани, а не да наподобяват по този в действителност печален метод. В основата на всичко е моделът, по който се ръководи София в последните 33 години.
Да, няма безпределно доста средства, че да можем с щракане на пръсти да решим всички проблеми, само че главната причина е, че бюджетът на столицата се източва безусловно безобразно през всичките механизми за концесиониране и аутсорсинг на дейностите.
Има един емблематичен образец, който няколко пъти съм посочвала. Когато за план за озеленяване даваме 5, вместо 2 милиона, с които бихме могли да го осъществим, в случай че имаше общинско дружество за развъждане на разсад, цветя, фиданки, то тогава 3 милиона щяха да останат за други действия, като да вземем за пример санирането най-малко на един блок. За страдание моделът „ ремонт на ремонта на ремонта ” също източва средствата на столичани и понижава тези, с които можем да облагородим средата. Когато отделяме по-малко от 1% за спорт, няма по какъв начин децата ни да наподобяват и да се усещат добре и да не са затлъстели. Съвсем скоро София би трябвало да бъде европейска столица на спорта. Та това е подигравка за град, в който опциите за всеобщ спорт са мощно стеснени!
- Сетих се за един доста фрапантен образец – дребната зала „ Триадица ” в кв. „ Гоце Делчев ”, която беше чудесна спортна школа и стотици деца ходеха при превъзходни треньори, преди години бе опразнена и дадена на Министерство на вътрешните работи за приемна... После въпреки всичко направиха детска градина, за благополучие...
- Именно, има редица такива места. Изключително подценяван е освен детско-юношеският, само че и всеобщият и работническият спорт.
- Стигаме до концесиите и до Ваша съществена теза - общината да си поеме с нейни компании дейностите в столицата. Това обаче даде „ самун ” на съперниците да Ви нарочат, че желаете да градите социализъм в София...
- За страдание у нас има деформиране на средата. Очевидно е, че има тежко недоумение за отликите сред ляво и дясно. Бъркат се съществени понятия. Ето, главните ми съперници Васил Терзиев, Антон Хекимян и Вили Лилков сочат като образец за София и цел, към която се стремят, Виена. Трябва да кажем обаче, че столицата на Австрия се ръководи десетилетия наред социалдемократически и градът е прочут като Червената Виена, като в основата ѝ е необятната общинска жилищна политика.
- Г-жо Григорова, кой е вашият гласоподавател? Кои жители очаквате да гласоподават за Вас, отвън партийните симпатизанти?
- Редовият, елементарен, работещ софиянец. Това е в резюме описанието на хората, с които приказвам всекидневно, с които се срещам и които бих желала и бих могла да съставлявам – тези, които стават сутринта в 5 часа, в 6 хващат рейса и в 7 би трябвало да са на работа. Не мога да съставлявам огромните пари и лобистите, които прокарват интереса им. Съжалявам, само че не аз съм индивида на едрия капитал, на милионерите. Ще се стремя София да бъде по-удобна и по-красива точно за елементарния работещ човек, каквито са в действителност над 90% от хората.
- Голяма част от гласоподавателите въобще не са наясно с понятията „ ляво ” и „ дясно ”. Затова и хора, които не могат да си изкарат прехраната и да оцеляват, се считат за десни.
- Именно. Беден, само че десен е към този момент доста известно определение.
- Нека погледнем към главните ви противници - Васил Терзиев и Антон Хекимян. Силни съперници ли са и къде са уязвимите им места, с цел да съумеете да ги превърнете в собствен „ плюс ”? Наистина ли не смятате кандидат-кмета на ГЕРБ за съществено затруднение?
- Бих предпочела да обсъждаме не персони, а процеси. Аз по-скоро подлагам на критика този модел на ръководство, който стартира още по времето на кмета Софиянски и когато стартира превръщането на общината в пазар посредством съмнителна приватизация, противоречиви концесии, разпродаване на общинската благосъстоятелност на мощно занижени цени, поради което в този момент изпитваме изострен недостиг на всякаква социална инфраструктура.
Партиите, които стоят зад моите съперници, ръководят София от 33 години, без значение през какви трансформации на имената и абревиатурите минаха - Съюз на демократичните сили, ОДС, ССД, „ Синя коалиция ”, „ Реформаторски блок ”, Демократична България, „ Да, България ”, ДСБ. Да не забравяме, че ГЕРБ наследи този модел и креативен го доразви.
- Зарадвахте ли се от социологическото проучване, което промени настройките и Ви „ изпрати ” на балотаж с Васил Терзиев, вместо Хекимян да застане против него?
- Нямам процедура да разясня социологически изследвания. Това, което ще продължа да върша, е да се срещам с хората, да приказвам непосредствено с тях лице в лице, очи в очи. В последна сметка те вземат решение. Но няма по какъв начин да се счита, че София е бастион, политически „ резерват “ или непокътната територия или някого. Нито пък бащиния на някого, която се предава по завещание, тъй като си „ десен “. София не е нито синя, нито алена, нито зелена, нито пембяна. София е пъстра и е за всички. Смятам, че сме пристигнали досега, в който хората към този момент усещат, че са стигнали лимита на един модел. Надявам се да осъзнаят силата си и да излязат да гласоподават всеобщо на 29 октомври, с цел да предотвратят нова сглобка, този път на софийско равнище.
- Но ще можете ли да впрегнете потенциал и запас да прекратите корупцията и порочни практики, контракти, които смятате, че източват бюджета на София? Това въобще допустимо ли е, откакто към този момент има подписани контракти с добре подбрани и отгледани частни компании?
- Няма никакво подозрение, че няма по какъв начин да се разтрогнат контракти, които съществуват и по които концесионерът извършва отговорностите си, както те са записани в контракта. Защото „ Софийска вода ” реализира това удължение на контракта с псевдоаргументи, които елементарно можеха да бъдат преборени в съда. По отношение на сметоизвозването – имаме съществени пропуски по кварталите и в обособените региони от страна на частните компании, които би трябвало да извършват отговорностите си по тези контракти.
Имаме пропуски и във връзка с осветлението, което също е поверено на компании. Живея в квартал „ Гео Милев ” и преди дни излязох на ободряваща вечерна разходка. Оказа, че на три близки улици нямаше нито една светеща лампа. Това е голям проблем. Нека си представим какво се случва в крайните квартали. А от осветлението зависи физическата сигурност на софиянци! В този смисъл, преди всичко – обзор на слабите места в договорите и сериозен надзор в осъществяването им, подготовка на управническия и административен потенциал на Столична община, с цел да реализира всички заложени планове. Защото, както се вижда в осъществяването на последните бюджети – половината средства от капиталовите бюджети не се употребяват пълноценно, просто тъй като няма административен потенциал, няма прогнозиране и обмисляне, с цел да се изпълнят плановете в границите на годината и се трансферират за идната. Един бул. „ Тодор Каблешков ”, който би трябвало да е част от така наречен Втори кръг, е част от капиталовата стратегия към този момент 20 години. Това не е обикновено.
Стигаме и до екипа – значително това са хората, с които водим акцията.
Не давам обещание, че София ще цъфти в границите на идващите 2 години, това е невероятно. Но сигурно ще има обилни усъвършенствания в кварталите, сигурно ще работим за увеличение на заплащането на заетите в общинските предприятия, защото това е съществена причина да има тежък дефицит на фрагменти.
Защото Столична община би трябвало да стане най-хубавият шеф в София.
- Казвате, че Столична община е вдигнала ръце и отхвърля да бъде добър собственик?
- Столична община отхвърля да е собственик и най-хубав шеф. Стига се и до крайности през публичните поръчки на Следствен отдел към окръжна прокуратура да се зарежда сивата стопанска система, защото в края на веригата от подизпълнители стоят едни служащи, които даже нямат трудов контракт. Има десетки такива случаи, за жал.
- Няма по какъв начин да не стигнем до презастрояването в столицата, което е изключително съсредоточено в квартал „ Манастирски ливади ”, където живее госпожа Йорданка Фандъкова. Частни улици, отчуждаване с години, блок върху блок - ситуацията е напряко сериозно.
- Последните няколко дни ходихме във „ Факултета ” и „ Филиповци ”. Трудно мога да намеря разлика сред „ Манастирски ливади ” и „ Факултета ”. Защото презастрояването е реалност и на двете места – във „ Факултета ” не могат да се създадат естествени улици, тъй като постройките са върху улиците, което не разрешава прекосяване на Пожарна и Спешна помощ. Същото е и в „ Манастирски ливади ”, въпреки стандартът на живущите да е радикално друг. Там към този момент няма места, където да се строи обществена инфраструктура – детски градини, учебни заведения, здравни заведения. И това е едно от местата, които не трябваше да бъдат толкоз застроени, с цел да не се затварят зелените коридори, които дават въздух към столицата.
Затова е основно значимо да запазим съществуващите към момента зелени площи. За да се подсигурява вентилацията в столицата. Стигаме до отчуждаването - милиард и половина са нужни за отчуждаване на парцели, с цел да се построява обществена инфраструктура върху тях. Това не е по силите и на Столична община, тук имаме потребност от интервенция на държавно равнище.
- Ако спечелите кметското място, ще имате ли смелостта да спрете или най-малко да ограничите разпродажбите на общински терени, които са комфортен извор на корупция?
- Категорично. Много е значимо в СОС да влязат задоволително общински съветници от локална коалиция „ Българска социалистическа партия за България “, с цел да имам инструментите, с които да го направя. Разбира се, ще се постановат разпоредитени покупко-продажби с общински парцели, само че огромни имоти, какъвто случай имаме в „ Зона Б19 ” с конфискувана улица, с цел да се придаде към частен терен – на такива покупко-продажби ще сложа край! Ще беседвам и с другите групи в СОС да предотвратим тези безобразия, надалеч преди да се постанова да запечатваме обекта. Точно това се случва сега с този градеж, който е затворил улица и до нея нямат достъп пожарната и Спешна помощ.
- Закони, нормативни актове, правила. Всичко има, само че няма надзор и по този начин нещата няма по какъв начин да се получат. А това е българското „ ноу-хау ”...
- Имаме и законодателни проблеми, свързани със Закон за устройство на територията, имаме и проблем с контрола. В основата на това е неналичието на политическа воля да се упражнява подобен. Често приказват против Инспектората на Столична община, само че не елементарните чиновници там са виновни за качеството на контрола. Има едни ръководители, които не желаят тези хора да са самостоятелни и да си правят работата, държат ги ниско заплатени и без свободата да работят, както им диктува съвестта.
- Стигаме до един световен за София въпрос – не е ли страховито претъпкан градът, откакто цяла България се стича към столицата поради неналичието на работа и условия на живот? А и столицата става до известна степен неуправляема, тъй като няма по какъв начин да се насмогне нито на инфраструктура, нито на превоз, детски градини и така нататък София наподобява в действителност стана България.
- Точно по този начин е, да... Но това са значително и световни процеси, подбудени в случай че щете и от неолибералната посока на развиване на нашия свят. Когато имаме такива районни диспропорции, когато обезкървяваме обитаемоте места отвън София, когато там няма работни места, положителни лечебни заведения, няма положително обучение, няма по какъв начин да корим хората, че идват към София. Те ще идват и ще не престават да идват.
Именно по тази причина споделям, че столичният кмет няма право да стои встрани от решаването на националните проблеми при приемането на промени в законите, тъй като ние усещаме първо дефектите в тях. Категорично не мога да се съглася с тезите на част от „ политическия хайлайф ”, които споделят, че хората би трябвало да си стоят в техните обитаеми места. Какво да вършат там, когато няма занаят и обикновени условия за живот?!
- Факт, че това са процеси в целия свят, въпреки и не тъкмо по този метод, тъй като естествените страни не закриват през месеци обитаеми места от картата поради обезлюдяване, както става тук....
- Да, само че и ние не поставяме старания да задържим хората, да създадем комфортна среда в техните обитаеми места, с цел да не им се постанова внезапно да реалокират цялото си семейство. Това да се откъснеш от родственици, другари и познати, е голям стрес за всички. И считам, че огромна част от хората не биха си го предизвикали. Не постоянно от положително хората подхващат такава миграция.
- От години София не се оправя с „ язвите си ” – порутени, незавършени и зарязани градежи, или остарели къщи, с само предопределение като котило на клошари, бездомни хора и наркомани.
- Когато вложител получава позволение за градеж, в него са записани дата и период, в който би трябвало да стартира строителството. По същия метод би трябвало да се съблюдава и рационален краен период за довеждане докрай на обекта, както и да се планува опция за премахване, в случай че не е построен. Защото обезопасяването на такива „ висящи “ обекти явно не може да се подсигурява. Мога да посоча градежи, които стоят недостроени с десетилетия. Недопустимо е да ги вършим средище за бездомни хора, наркомани, за които несъмнено също би трябвало да се погрижим, само че не като им предоставяме такива обиталища. При срещите ми в Зона Б-5 хората ми демонстрираха подобен изоставен от години градеж, който безусловно е залепен до прозорците на към този момент действителен блок. Не знам къде другаде в Европа може да се види сходно нещо. И напълно не става дума за индивидуален случай.
- Стигнахме до доста отрицания. Обобщете на какво казвате изрично „ Не ”, както в предизборния Ви клип.
- „ Не ” на приключването на средства, „ Не ” на корупцията, която всъщност е угаждане на частен интерес за сметка на публичния, „ Не ” на подмяната на проблемите и дневния ред на хората.
Да, доста е значимо да има цифровизация, електронни услуги. Важно е да създадем опция на столичани да развиват дребен бизнес. Но основното за нас е основаването на удобна среда за живот, работа, развиване и развъждане на фамилията. Както и отстраняването на всички тези „ дребни “ дразнещи моменти в всекидневието на хората, които трансформират столицата в град с оголени нерви. Град, в който живеем, с цел да се блъскаме, вместо да работим, с цел да живеем добре.
- Кой от кметовете на остаряла София преди 1944 година е ваш любим и образец за професионализъм и достолепие?
- Иван Иванов от предвоенния интервал, несъмнено, е емблематична персона. По негово време е построена голяма по размер социална инфраструктура, която се употребява и до през днешния ден. Но аз ще се върна и към още един исторически образец – през 1932 година обединението Трудов блок изненадващо печели изборите в София и взима цялостно болшинство в общинския съвет. А за кмет е предназначен синдикалният водач Аврам Стоянов (тогава градоначалникът се е избирал от общинските съветници). След полицейски и правосъден произвол обаче 15 от 19-те съветници на Трудовия блок са касирани и този опит за ръководство в интерес на хората е преустановен, още преди да е почнал. Впоследствие Аврам Стоянов умира в антифашистката битка и името на този човек през днешния ден е изцяло забравено. От по-ново време бих показала кмета Петър Междуречки, с чието име са свързани емблематични обекти, построени при започване на 80-те години, когато столицата значително придобива днешния си образ.
- Г-жо Григорова, приказва се, че Вие ще сте идващия водач на Българска социалистическа партия, а пътят към кметството е единствено междинна крачка. Гледате ли в тази посока?
- Към момента съм съсредоточена само върху кметската конкуренция - по какъв начин да реализираме оптимален резултат на първия тур и да излезем на пътя към успеха. Лидер на Българска социалистическа партия не мога да бъда, най-малкото тъй като не съм партиен член и в този смисъл не разбирам опасенията на някои хора. Но няма никакво подозрение, че какъвто и да е резултатът от изборите, аз ще продължа да не отстъпвам идеите, в които имам вяра, без значение в какво качество.
- Конкурентите Ви в предизборната борба харесват Виена? А кой е „ вашият ” град?
- Троян.
- Троян ли?
- Да, Троян. Той се ръководи в полза на хората. Там обществените действия се извършват от общински сдружения, от общински предприятия, и общината не бяга от функционалностите си. Детските ясли и учебните заведения се доставят с локална продукция от общинските овощни градини, по този начин както е в редица европейски градове. Нека си напомним случилото се преди няколко месеца, когато спекулативно скочаха цените на кашкавал, сирене и всички млечни артикули. Тогава държавната „ Ел Би Булгарикум ” сподели, че цената може да бъде съвсем на половина по-ниска и разкри къде е спекулата. Ето това би трябвало да прави общината на локално равнище. И за какво да не го прави примерно в областта на недвижимите парцели? Ако разполага със личен важен жилищен фонд, тя може да бъде регулатор на наемите и да не разрешава спекулативното им повишаване, както е във Виена.
Иначе бих дала за образец освен Виена, само че и Париж – всички цивилизовани градове, в които ръководещите са близо до хората, а общинският бюджет е ориентиран към това да взема решение ползите на обществото, а не да удовлетворява частни ползи. Нека върнем смисъла на думата община, която произлиза от общественост, не от бащиния.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ