Проф. Иван Илчев: Стигне ли Русия Одеса и делтата на Дунав, ще се намесва директно и на Балканите
Интервю на Винсент Тановски с проф. Иван Илчев за " 24 часа "
След експлоадирането на войната може ли да се приказва за неутралитет от страна на някои от
страните в Европа, проф. Илчев?
Неутралитетът е условна дума и той се почита, докато избрани сили имат интерес от
него. Често пъти това са Великите сили. А когато нямат интерес от него, го прекрачват. И ми се
коства, че през идващите години ще забележим фактически един многополюсен свят – с Китай,
Съединени американски щати, НАТО и Русия, без да броим новите издигащи се страни като Индия, Бразилия и така нататък
Не знам обаче до каква степен тези страни ще се борят за превес, или ще се борят за реализиране на
някакво по-устойчиво равновесие. Има страни, които стопански се развиват доста бързо
през последните десетилетия – да вземем за пример тези в групировката БРИКС (Бразилия, Русия, Индия,
Китай и Република Южна Африка - б.р.).
Но остава отворен въпросът до каква степен те имат политически упоритости, които надвишават личните
им граници. Индия да вземем за пример най-много се интересува от локалните си спорове с Пакистан и
Бангладеш, ненапълно с Китай, а Бразилия към този миг не е посочила, че се интересува от
спорове отвън нейните граници.
Преди няколко месеца споменахте, че всевъзможни съюзи на Балканите са тип баланс
дотолкоз, доколкото има руско-американско несъгласие в района. Как се вписват
Балканите в този момент – страните ще играят ли роля на буфер, или ще бъдат принудени да
заемат страна?
В общи линии без значение че част от тях са в границите на НАТО, някакъв откровен съюз сред
балканските страни най-малко за момента не виждам. Но те нямат и друга опция, с изключение на да
играят ролята на буфер, тъй като нямат нито силите, нито ресурсите, нито войска, която да им
разреши да играят една относително по-постоянна роля.
Въпреки това съгласно мен Балканите като място за противоборство са една остаряла легенда, която
към този момент няма особени учредения, тъй като няма с какво толкоз да привлекат.
Нямат особени естествени запаси, нито многочислено население, а от няколко десетилетия насам
нямат такова стратегическо значение, каквото са имали през XIX в. и първата половина на XX в.
Поначало районът на изток от остров Крит – т.е. Източното Средиземноморие и Черно море, има
релативно по-малка тежест, в сравнение с е имал преди няколко десетилетия, и то главно заради
смяната в международните връзки, както и на опцията на огромните страни да
поддържат търговия с други направления.
Например на Балканите най-малко до момента главните геополитически цели на Турция бяха в Босна и
Херцеговина заради многочисленото мюсюлманско население там. Няма какво тъкмо да търси
Турция на Балканите, за нея по-интересни са районите в предния изток и Закавказието.
От кого да вземем за пример е застрашена Албания? Тя се намира на такова място, че към нея има
страни с нейния размер или не доста по-големи от нея. А резидентното население на Северна
Македония е някъде 1,5 милиона – т.е. малко по-голямо от популацията на София. Тя няма по какъв начин
да играе особена роля, с цел да бъде доста привлекателна.
Само България е на малко по-опасно място на Балканите. Мисля, че по-скоро работят едни
остарели комплекси на имперско опълчване, които се трансформират в американско-руско
опълчване в Централните Балкани, а в този миг експонентът на съветско въздействие там
явно е Сърбия – както е било в историята от към 200 години насам.
Но неприятният сюжет за Балканите ще бъде в случай че съветските войски съумеят да завладяват цяла
Югоизточна Украйна и се насочат към Одеса. Това освен ще лиши Украйна от изход на Черно
море, само че рисково ще приближи Русия към Балканите, тъй като южната граница на Украйна е по
делтата на река Дунав - остаряла фантазия на съветската дипломация. Ако Русия съумее да се намести там,
към този момент непосредствено ще може да се намесва и на Балканите.
Войната консолидира ли западните сили и още повече – консолидира ли желанието на
страни отвън Европейски Съюз да се причислят в него?
Тези, които желаят да се причислят към него, от дълго време го желаят. А дали войната консолидира
Западния свят – да не забравяме, че сега 95% от информацията, която получаваме за
войната, идва от украински източници. Информацията е значително изкривена и напълно
естествено Украйна желае да показва събитията от своя позиция. Но ние не знаем или доста
малко знаем по какъв начин се вижда тя от Москва.
Значи може да приказваме за нова желязна завеса в Европа, по този начин ли?
Би могло. Но във всички случаи Москва и западните страни значително спуснаха тази
завеса. И даже да се стигне до някакъв компромисен излаз от обстановката в Украйна, евентуално ще са
нужни десетилетия, до момента в който тя се вдигне изцяло и в най-хубавия случай се възстановят
естествените взаимоотношения в този район на света.
Тоест този спор ще продължи да тлее във времето?
Да. Има един доста фамозен израз на един френски мъдрец за " въглените на национализма” - не
се виждат под дебелата пепел в огнището, само че в случай че раздухате пепелта – те пламват още веднъж.
Ако войните в околните 30 години са водени не персонално от Великите сили, а от техните така наречен
проксита по районите, в този момент очевидци ли сме на ново огромно преразпределение на
международните сили?
Тази война излиза отвън рамките дотолкоз, доколкото до 22-и и 23 февруари най-влиятелни
политически анализатори в света твърдяха, че война няма по какъв начин да има. Не е елементарно да се предсказва, изключително когато имаш непредсказуем политически състезател на сцената - Владимир Путин, който не съблюдава откритите правила и се пробва да ги промени съгласно своите ползи. Докато той е на власт, постоянно ще участва един огромен загадъчен.
В тази война Европейски Съюз и НАТО проксита ли са на Съединени американски щати, а Русия – на Китай?
Трудно ми е да преценява, макар че съм чел задоволително такива пояснения. Обаче доста
предсказания, които се дадоха, не се извършиха – да вземем за пример преди 20 - 25 години в съветския щемпел
изобилстваха публикации по какъв начин в околните две десетилетия Китай щял да засели Сибир и ще го откъсне
от Русия.
Както виждаме, това не става – популацията на Сибир понижава, както и това на
североизточните китайски провинции, които образуват Манджурия - Хъйлундзян, Дзилин и
Ляонин.
Да се върнем на Балканите – има ли пробив в смесената историческа комисия със
Северна Македония?
На процедура нищо не се е трансформирало спрямо предходните месеци на работата на
комисията. В България имаше много непремерени изявления за забележителен прогрес, напредък и
за пробив. Въобще няма такова нещо.
Някой беше подлъгал премиера с това съглашение за цар Самуил, до което бяхме стигнали
през 2019 година, само че аз постоянно съм казвал през последните години, че нито едно съглашение няма
значение, в случай че не влезе в учебниците и не почне да се преподава на децата. А признаци за
сходно решение в Северна Македония не се виждат.
Ползите от историческата комисия, доколкото изобщо може да се приказва за тях, са, че даже в
ожесточената дискусия, която се води в Северна Македония поради комисията, намерено се
изричат тези, с които множеството поданици на РСМ не са били даже и осведомени. Като да вземем за пример за
Охридската архиепископия и богомилите. Миналия път ние говорихме за богомилите.
В техните учебници има смехотворни изказвания от рода на това, че богомилството се е зародило
в Северна Македония, тъй като там бил роден поп Богомил, което се доказвало от обстоятелството, че там
имало село Богомил.
Тогава на смешка отговорих, че от тази позиция видният църковен отец св. Йоан Богослов е
българин, тъй като в Кюстендилско има село Богослов. Това просто не са причини, само че те са
написани напълно съществено в техните учебници. Четвърта година дават обещание да се създадат
промени, само че сега няма никакво желание да се работи в такава посока.
Северна Македония явно разчита на това, че желаеме - не желаеме, европейските страни ще
ни принудят да стартира процесът на договаряния и тогава към този момент ще могат да пишат каквото си желаят.
А доколкото се простират сведенията ми, натискът върху българското държавно управление е доста огромен.
Въпреки това не трябва да се не помни, че ние нямаме нито силата, нито опциите да наложим
на друга страна по какъв начин да назовава своето население и по какъв начин то да бъде третирано.
Само си представете нашия спор със Северна Македония в по-широк интернационален подтекст и си
помислете – има ли случай изобщо, в който една страна да е наложила на прилежащата страна
какво да прави във вътрешната си политика. Така че от тази позиция не се надявам да има
пробив. Това, на което се надявам, е да се усили броят на по-умерените и по-разбиращите хора в
Северна Македония.
А сюрпризиран ли сте от резултата от преброяването югозападната ни съседка?
Не съм сюрпризиран. У нас се говореше за това, че в действителност българите били доста повече, което
сигурно е правилно. Но самият факт, че 3500 души макар 100 години преследвания се
осмелиха публично да се обявяват като българи с всички последици от това, приказва доста.
Гледах в Скопие половинчасово изявление с шефа на Комисията за преброяването – той с пяна на
уста говореше против България и българите. Той пита: " Какво желаят повече българите? Ето,
преброяваме ги, усилват се по-бързо и от сърбите, имат право на личния си език, не ги
колим, не ги бесим и никой не им пречи”, а това безусловно не е правилно.
Проф. Иван Илчев е роден през 1953 година Завършил е британска гимназия. Магистър по история в СУ " Св. Климент Охридски”, компетентност " Нова и най-нова обща история”. Гост-професор в центъра " Удроу Уилсън”, Вашингтон, държавния университет на щата Охайо и Мерилендския държавен университет, Съединени американски щати, също в университета на Чиба, Япония Професор по нова и най-нова история на балканските нации, лекар на историческите науки, член-кореспондент на Българска академия на науките. Декан на Историческия факултет (2003-2007) - ректор на СУ " Св. Кл. Охридски” (2007–2015). Член на междуведомствената комисия на България и Република Северна Македония
След експлоадирането на войната може ли да се приказва за неутралитет от страна на някои от
страните в Европа, проф. Илчев?
Неутралитетът е условна дума и той се почита, докато избрани сили имат интерес от
него. Често пъти това са Великите сили. А когато нямат интерес от него, го прекрачват. И ми се
коства, че през идващите години ще забележим фактически един многополюсен свят – с Китай,
Съединени американски щати, НАТО и Русия, без да броим новите издигащи се страни като Индия, Бразилия и така нататък
Не знам обаче до каква степен тези страни ще се борят за превес, или ще се борят за реализиране на
някакво по-устойчиво равновесие. Има страни, които стопански се развиват доста бързо
през последните десетилетия – да вземем за пример тези в групировката БРИКС (Бразилия, Русия, Индия,
Китай и Република Южна Африка - б.р.).
Но остава отворен въпросът до каква степен те имат политически упоритости, които надвишават личните
им граници. Индия да вземем за пример най-много се интересува от локалните си спорове с Пакистан и
Бангладеш, ненапълно с Китай, а Бразилия към този миг не е посочила, че се интересува от
спорове отвън нейните граници.
Преди няколко месеца споменахте, че всевъзможни съюзи на Балканите са тип баланс
дотолкоз, доколкото има руско-американско несъгласие в района. Как се вписват
Балканите в този момент – страните ще играят ли роля на буфер, или ще бъдат принудени да
заемат страна?
В общи линии без значение че част от тях са в границите на НАТО, някакъв откровен съюз сред
балканските страни най-малко за момента не виждам. Но те нямат и друга опция, с изключение на да
играят ролята на буфер, тъй като нямат нито силите, нито ресурсите, нито войска, която да им
разреши да играят една относително по-постоянна роля.
Въпреки това съгласно мен Балканите като място за противоборство са една остаряла легенда, която
към този момент няма особени учредения, тъй като няма с какво толкоз да привлекат.
Нямат особени естествени запаси, нито многочислено население, а от няколко десетилетия насам
нямат такова стратегическо значение, каквото са имали през XIX в. и първата половина на XX в.
Поначало районът на изток от остров Крит – т.е. Източното Средиземноморие и Черно море, има
релативно по-малка тежест, в сравнение с е имал преди няколко десетилетия, и то главно заради
смяната в международните връзки, както и на опцията на огромните страни да
поддържат търговия с други направления.
Например на Балканите най-малко до момента главните геополитически цели на Турция бяха в Босна и
Херцеговина заради многочисленото мюсюлманско население там. Няма какво тъкмо да търси
Турция на Балканите, за нея по-интересни са районите в предния изток и Закавказието.
От кого да вземем за пример е застрашена Албания? Тя се намира на такова място, че към нея има
страни с нейния размер или не доста по-големи от нея. А резидентното население на Северна
Македония е някъде 1,5 милиона – т.е. малко по-голямо от популацията на София. Тя няма по какъв начин
да играе особена роля, с цел да бъде доста привлекателна.
Само България е на малко по-опасно място на Балканите. Мисля, че по-скоро работят едни
остарели комплекси на имперско опълчване, които се трансформират в американско-руско
опълчване в Централните Балкани, а в този миг експонентът на съветско въздействие там
явно е Сърбия – както е било в историята от към 200 години насам.
Но неприятният сюжет за Балканите ще бъде в случай че съветските войски съумеят да завладяват цяла
Югоизточна Украйна и се насочат към Одеса. Това освен ще лиши Украйна от изход на Черно
море, само че рисково ще приближи Русия към Балканите, тъй като южната граница на Украйна е по
делтата на река Дунав - остаряла фантазия на съветската дипломация. Ако Русия съумее да се намести там,
към този момент непосредствено ще може да се намесва и на Балканите.
Войната консолидира ли западните сили и още повече – консолидира ли желанието на
страни отвън Европейски Съюз да се причислят в него?
Тези, които желаят да се причислят към него, от дълго време го желаят. А дали войната консолидира
Западния свят – да не забравяме, че сега 95% от информацията, която получаваме за
войната, идва от украински източници. Информацията е значително изкривена и напълно
естествено Украйна желае да показва събитията от своя позиция. Но ние не знаем или доста
малко знаем по какъв начин се вижда тя от Москва.
Значи може да приказваме за нова желязна завеса в Европа, по този начин ли?
Би могло. Но във всички случаи Москва и западните страни значително спуснаха тази
завеса. И даже да се стигне до някакъв компромисен излаз от обстановката в Украйна, евентуално ще са
нужни десетилетия, до момента в който тя се вдигне изцяло и в най-хубавия случай се възстановят
естествените взаимоотношения в този район на света.
Тоест този спор ще продължи да тлее във времето?
Да. Има един доста фамозен израз на един френски мъдрец за " въглените на национализма” - не
се виждат под дебелата пепел в огнището, само че в случай че раздухате пепелта – те пламват още веднъж.
Ако войните в околните 30 години са водени не персонално от Великите сили, а от техните така наречен
проксита по районите, в този момент очевидци ли сме на ново огромно преразпределение на
международните сили?
Тази война излиза отвън рамките дотолкоз, доколкото до 22-и и 23 февруари най-влиятелни
политически анализатори в света твърдяха, че война няма по какъв начин да има. Не е елементарно да се предсказва, изключително когато имаш непредсказуем политически състезател на сцената - Владимир Путин, който не съблюдава откритите правила и се пробва да ги промени съгласно своите ползи. Докато той е на власт, постоянно ще участва един огромен загадъчен.
В тази война Европейски Съюз и НАТО проксита ли са на Съединени американски щати, а Русия – на Китай?
Трудно ми е да преценява, макар че съм чел задоволително такива пояснения. Обаче доста
предсказания, които се дадоха, не се извършиха – да вземем за пример преди 20 - 25 години в съветския щемпел
изобилстваха публикации по какъв начин в околните две десетилетия Китай щял да засели Сибир и ще го откъсне
от Русия.
Както виждаме, това не става – популацията на Сибир понижава, както и това на
североизточните китайски провинции, които образуват Манджурия - Хъйлундзян, Дзилин и
Ляонин.
Да се върнем на Балканите – има ли пробив в смесената историческа комисия със
Северна Македония?
На процедура нищо не се е трансформирало спрямо предходните месеци на работата на
комисията. В България имаше много непремерени изявления за забележителен прогрес, напредък и
за пробив. Въобще няма такова нещо.
Някой беше подлъгал премиера с това съглашение за цар Самуил, до което бяхме стигнали
през 2019 година, само че аз постоянно съм казвал през последните години, че нито едно съглашение няма
значение, в случай че не влезе в учебниците и не почне да се преподава на децата. А признаци за
сходно решение в Северна Македония не се виждат.
Ползите от историческата комисия, доколкото изобщо може да се приказва за тях, са, че даже в
ожесточената дискусия, която се води в Северна Македония поради комисията, намерено се
изричат тези, с които множеството поданици на РСМ не са били даже и осведомени. Като да вземем за пример за
Охридската архиепископия и богомилите. Миналия път ние говорихме за богомилите.
В техните учебници има смехотворни изказвания от рода на това, че богомилството се е зародило
в Северна Македония, тъй като там бил роден поп Богомил, което се доказвало от обстоятелството, че там
имало село Богомил.
Тогава на смешка отговорих, че от тази позиция видният църковен отец св. Йоан Богослов е
българин, тъй като в Кюстендилско има село Богослов. Това просто не са причини, само че те са
написани напълно съществено в техните учебници. Четвърта година дават обещание да се създадат
промени, само че сега няма никакво желание да се работи в такава посока.
Северна Македония явно разчита на това, че желаеме - не желаеме, европейските страни ще
ни принудят да стартира процесът на договаряния и тогава към този момент ще могат да пишат каквото си желаят.
А доколкото се простират сведенията ми, натискът върху българското държавно управление е доста огромен.
Въпреки това не трябва да се не помни, че ние нямаме нито силата, нито опциите да наложим
на друга страна по какъв начин да назовава своето население и по какъв начин то да бъде третирано.
Само си представете нашия спор със Северна Македония в по-широк интернационален подтекст и си
помислете – има ли случай изобщо, в който една страна да е наложила на прилежащата страна
какво да прави във вътрешната си политика. Така че от тази позиция не се надявам да има
пробив. Това, на което се надявам, е да се усили броят на по-умерените и по-разбиращите хора в
Северна Македония.
А сюрпризиран ли сте от резултата от преброяването югозападната ни съседка?
Не съм сюрпризиран. У нас се говореше за това, че в действителност българите били доста повече, което
сигурно е правилно. Но самият факт, че 3500 души макар 100 години преследвания се
осмелиха публично да се обявяват като българи с всички последици от това, приказва доста.
Гледах в Скопие половинчасово изявление с шефа на Комисията за преброяването – той с пяна на
уста говореше против България и българите. Той пита: " Какво желаят повече българите? Ето,
преброяваме ги, усилват се по-бързо и от сърбите, имат право на личния си език, не ги
колим, не ги бесим и никой не им пречи”, а това безусловно не е правилно.
Проф. Иван Илчев е роден през 1953 година Завършил е британска гимназия. Магистър по история в СУ " Св. Климент Охридски”, компетентност " Нова и най-нова обща история”. Гост-професор в центъра " Удроу Уилсън”, Вашингтон, държавния университет на щата Охайо и Мерилендския държавен университет, Съединени американски щати, също в университета на Чиба, Япония Професор по нова и най-нова история на балканските нации, лекар на историческите науки, член-кореспондент на Българска академия на науките. Декан на Историческия факултет (2003-2007) - ректор на СУ " Св. Кл. Охридски” (2007–2015). Член на междуведомствената комисия на България и Република Северна Македония
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ