Станислав Божанков: Пред Иконостаса на Сърцето заставаме сами
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
СТАНИСЛАВ БОЖАНКОВ е роден в Кюстендил през 1966 година Има магистърска степен в региона на графиката от Академията за изящни изкуства " Ян Матейко " в Краков, Полша, в студиото на проф. Анджей Пийч. Работи живопис, рисунка и графика. Участник е в към 400 изложения в България и по света. Носител е на 25 интернационалните и национални награди, оценки и дипломи. Има работи в над 40 обществени сбирки и музея у нас и в чужбина. В ХГ " Владимир Димитров - Майстора " до 6 май е подредена изложбата му " Царските двери на смисъла (Голям сърдечен иконостас - 2) ".
Г-н Божанков, ето, че към този момент се състоя срещата с публиката и на Вашия втори Голям сърдечен иконостас. Идеята за първия е узрявала у Вас и се е " раждала " в продължение на двайсетина години, в този момент Ви е бил необходим единствено месец, с цел да сътворите нейното продължение. Последните години бяха заредени с непредвидени, непознати, разтърсващи тематики и прекарвания - евентуално това се е отразило и в същността, акцентите, изразните средства на този нов план?Голям сърдечен иконостас - 1
- Така беше... Някога, преди 20 и повече години, попаднах, инцидентно или не, на тази метафора за сърцето, последователно откривайки дълбочините й... Оказа се едно дълго пътешестване, едно последователно нахлуване и потапяне - като в океан, - колкото по-навътре влизаш, толкоз по-дълбоко става, по-интереСно, и около пътуването и ти ставаш различен, откриваш себе си, новите си процеси - все амплитуди, душевен, физически и духовни... Битието ни от последните години разсъни доста такива трептения, с драматизма на живеенето, тежестта от обществената изолираност, потребността от обич, примирение, схващане на другия, съпреживяване на действителността, такава, каквато ориста ни я сервира... Със сигурност всеки от нас е разкрил нови нюанси или цели нови страници в себе си. Оказва се, че разказът за сърцето е най-важното, което изобщо може да ни се случи. Вторият Иконостас просто си е бил подготвен от дълго време - вътре, там, където ферментира същността ни. Просто трябваше да " излезе " и нескрито. А другояче, нарисувал съм стотици, може би хиляди сърца... И не спирам да ги рисувам. Защото съм уверен и от към този момент претърпяното, че това е значимият роман за нас като човеци, заредени, около другото, и с божиите искрици. Които са нашето екзистенциално микро-гориво...
- Фактът, че изложбата " Царските двери на смисъла " е подредена в незавършената част от Кюстендилската изложба по какъв начин се отразява на звученето на творбите, на самата концепция?
Това е неповторимо различно пространство единствено по себе си, което заради тъжната си история - неналичието на средства и, може би, внимание през годините, беше занемарено и грозно - следващата сложна метафора от духовните ни пространства. Виждал съм го, помня го такова. Беше тежко за гледане. Благодарение на няколкото екипа на галерията, съвсем без средства, беше съживено и към този момент действа 20-ина години. Хората на духа сами си помогнаха, сътвориха го за себе си и за духа си, и то им " връща " - страсти, сили, нематериалност, чувство за общественост. Много са елитните изложения, концептуалните прояви и ентусиазъм през годините. Това пространство има към този момент собствен огромен " креативен " списък, то към този момент е част от историята на града. Независимо от бъдещата му орис...Голям сърдечен иконостас - 1, Фрагмент
- Работили сте с пясък, въглен, открити предмети от селската плевня... По Вашите думи - това е един, своего рода, еко-иконостас. Много е съзвучно с огромната паника на човечеството през днешния ден - за разрушената естетика на природата и сред индивида и природата.
- Това - за екологията, е друга огромна тематика. Поставих си го като пластична задача, само че и тук се оказа, че казусът е от метафизичен и цивилизационен темперамент. Защото е реалност параноичната ни потребност от " еко " - както в ежедневното ни живеене и връзка, по този начин и в културните и политическите процеси, потребност, подбудена от разрушените ни ценностни връзки. Отдавна живеем в подтекста на световна нужда от непорочност във всичко, само че като че все не ни се получава като популация - една странна общественост, състояща се, по-скоро, от глупави хомо-сапиенси, които настойчиво отхвърлят да поумнеят. А и къде да търсим първичната непорочност - отново в сърцето. Там е любовта, като базисна полезност, обиталището на душата, вярата. Та ние от това сме построени, това сме в същността си. Там, пред Иконостаса на Сърцето, заставаме сами със себе си и в себе си. И за себе си...
- Определяте сърцето като " самобитен " Perpetuum mobile ", център на драматизма на живеенето, извор на сълзите и духовните трептения ". Ако по-често заставаме като на изповед пред този собствен неповторим и идеален вътрешен иконостас, може би човечността и добротата ще управляват доста наши действия и дейности.
- То освен поддържа физическото ни живеене - един безконечен мотор, разпален от искриците на " високите " измерения и пространства. То, като една самобитна икона, блещука в тъмнината и сумрака на битието ни. И какво от това, че сякаш живеем и " битуваме " в XXI век - време на нова технологичност, високи стандарти, и се употребяваме от всичките улеснения на модерността. Драматичните ни дълбочини, сумракът и тъмните местенца в душите ни остават все същите... И посредством тази проба за " сакрализация " в подтекста на своите си архетипи и балканска трансцеденталност - това самобитно " наше " ДНК - се пробвам да надзървам в предчувствията и хипотезите на по този начин наречения " актуален " човек. Такъв, какъвто е. Без да се пробвам да го трансформирам или " коригирам ".
- Предполагам, че с изключително неспокойствие представяте новата живописна апаратура в родния си град. Как ще продължи животът й? Ще " пътува " ли отвън България?
Радвам се, че изложбата е добре призната и в гилдията, и измежду феновете на изкуството. И че посланията доближават... Там, до дълбоките пространства в душите ни, за които е предопределен Сърдечният иконостас. А дали ще пътува? Надявам се, такава би трябвало да бъде ориста му. Доста хора към този момент го видяха в Интернет, демонстрирам го и на разнообразни места в чужбина - във тип на документи към този момент. Дано има добра орис. Което значи аудитория и схващане, " постигане " и " съпреживяване ".Голям сърдечен иконостас - 2- В навечерието сме на един от най-светлите християнски празници - какви са Вашите пожелания и очаквания?
- А забелязахте ли какъв брой пъти споменахме думи като " нематериалност ", " височини ", " непорочност ", " икона ", " сърдечно "... Вярно, на прага на Големия празник сме. И това е разбираемо, всички ние мислим и съпреживяваме, пожелаваме си и е от " сърцето ". Та, щеше ми се да е освен пред празник, по празник и след празник, а да е непрекъснато, без да са дати от календара, в които да сме " по-добри ". От различен път, когато " не сме "... Да ни се случва в ежедневното и общото ни живеене и реципрочност.
СТАНИСЛАВ БОЖАНКОВ е роден в Кюстендил през 1966 година Има магистърска степен в региона на графиката от Академията за изящни изкуства " Ян Матейко " в Краков, Полша, в студиото на проф. Анджей Пийч. Работи живопис, рисунка и графика. Участник е в към 400 изложения в България и по света. Носител е на 25 интернационалните и национални награди, оценки и дипломи. Има работи в над 40 обществени сбирки и музея у нас и в чужбина. В ХГ " Владимир Димитров - Майстора " до 6 май е подредена изложбата му " Царските двери на смисъла (Голям сърдечен иконостас - 2) ".
Г-н Божанков, ето, че към този момент се състоя срещата с публиката и на Вашия втори Голям сърдечен иконостас. Идеята за първия е узрявала у Вас и се е " раждала " в продължение на двайсетина години, в този момент Ви е бил необходим единствено месец, с цел да сътворите нейното продължение. Последните години бяха заредени с непредвидени, непознати, разтърсващи тематики и прекарвания - евентуално това се е отразило и в същността, акцентите, изразните средства на този нов план?Голям сърдечен иконостас - 1
- Така беше... Някога, преди 20 и повече години, попаднах, инцидентно или не, на тази метафора за сърцето, последователно откривайки дълбочините й... Оказа се едно дълго пътешестване, едно последователно нахлуване и потапяне - като в океан, - колкото по-навътре влизаш, толкоз по-дълбоко става, по-интереСно, и около пътуването и ти ставаш различен, откриваш себе си, новите си процеси - все амплитуди, душевен, физически и духовни... Битието ни от последните години разсъни доста такива трептения, с драматизма на живеенето, тежестта от обществената изолираност, потребността от обич, примирение, схващане на другия, съпреживяване на действителността, такава, каквато ориста ни я сервира... Със сигурност всеки от нас е разкрил нови нюанси или цели нови страници в себе си. Оказва се, че разказът за сърцето е най-важното, което изобщо може да ни се случи. Вторият Иконостас просто си е бил подготвен от дълго време - вътре, там, където ферментира същността ни. Просто трябваше да " излезе " и нескрито. А другояче, нарисувал съм стотици, може би хиляди сърца... И не спирам да ги рисувам. Защото съм уверен и от към този момент претърпяното, че това е значимият роман за нас като човеци, заредени, около другото, и с божиите искрици. Които са нашето екзистенциално микро-гориво...
- Фактът, че изложбата " Царските двери на смисъла " е подредена в незавършената част от Кюстендилската изложба по какъв начин се отразява на звученето на творбите, на самата концепция?
Това е неповторимо различно пространство единствено по себе си, което заради тъжната си история - неналичието на средства и, може би, внимание през годините, беше занемарено и грозно - следващата сложна метафора от духовните ни пространства. Виждал съм го, помня го такова. Беше тежко за гледане. Благодарение на няколкото екипа на галерията, съвсем без средства, беше съживено и към този момент действа 20-ина години. Хората на духа сами си помогнаха, сътвориха го за себе си и за духа си, и то им " връща " - страсти, сили, нематериалност, чувство за общественост. Много са елитните изложения, концептуалните прояви и ентусиазъм през годините. Това пространство има към този момент собствен огромен " креативен " списък, то към този момент е част от историята на града. Независимо от бъдещата му орис...Голям сърдечен иконостас - 1, Фрагмент
- Работили сте с пясък, въглен, открити предмети от селската плевня... По Вашите думи - това е един, своего рода, еко-иконостас. Много е съзвучно с огромната паника на човечеството през днешния ден - за разрушената естетика на природата и сред индивида и природата.
- Това - за екологията, е друга огромна тематика. Поставих си го като пластична задача, само че и тук се оказа, че казусът е от метафизичен и цивилизационен темперамент. Защото е реалност параноичната ни потребност от " еко " - както в ежедневното ни живеене и връзка, по този начин и в културните и политическите процеси, потребност, подбудена от разрушените ни ценностни връзки. Отдавна живеем в подтекста на световна нужда от непорочност във всичко, само че като че все не ни се получава като популация - една странна общественост, състояща се, по-скоро, от глупави хомо-сапиенси, които настойчиво отхвърлят да поумнеят. А и къде да търсим първичната непорочност - отново в сърцето. Там е любовта, като базисна полезност, обиталището на душата, вярата. Та ние от това сме построени, това сме в същността си. Там, пред Иконостаса на Сърцето, заставаме сами със себе си и в себе си. И за себе си...
- Определяте сърцето като " самобитен " Perpetuum mobile ", център на драматизма на живеенето, извор на сълзите и духовните трептения ". Ако по-често заставаме като на изповед пред този собствен неповторим и идеален вътрешен иконостас, може би човечността и добротата ще управляват доста наши действия и дейности.
- То освен поддържа физическото ни живеене - един безконечен мотор, разпален от искриците на " високите " измерения и пространства. То, като една самобитна икона, блещука в тъмнината и сумрака на битието ни. И какво от това, че сякаш живеем и " битуваме " в XXI век - време на нова технологичност, високи стандарти, и се употребяваме от всичките улеснения на модерността. Драматичните ни дълбочини, сумракът и тъмните местенца в душите ни остават все същите... И посредством тази проба за " сакрализация " в подтекста на своите си архетипи и балканска трансцеденталност - това самобитно " наше " ДНК - се пробвам да надзървам в предчувствията и хипотезите на по този начин наречения " актуален " човек. Такъв, какъвто е. Без да се пробвам да го трансформирам или " коригирам ".
- Предполагам, че с изключително неспокойствие представяте новата живописна апаратура в родния си град. Как ще продължи животът й? Ще " пътува " ли отвън България?
Радвам се, че изложбата е добре призната и в гилдията, и измежду феновете на изкуството. И че посланията доближават... Там, до дълбоките пространства в душите ни, за които е предопределен Сърдечният иконостас. А дали ще пътува? Надявам се, такава би трябвало да бъде ориста му. Доста хора към този момент го видяха в Интернет, демонстрирам го и на разнообразни места в чужбина - във тип на документи към този момент. Дано има добра орис. Което значи аудитория и схващане, " постигане " и " съпреживяване ".Голям сърдечен иконостас - 2- В навечерието сме на един от най-светлите християнски празници - какви са Вашите пожелания и очаквания?
- А забелязахте ли какъв брой пъти споменахме думи като " нематериалност ", " височини ", " непорочност ", " икона ", " сърдечно "... Вярно, на прага на Големия празник сме. И това е разбираемо, всички ние мислим и съпреживяваме, пожелаваме си и е от " сърцето ". Та, щеше ми се да е освен пред празник, по празник и след празник, а да е непрекъснато, без да са дати от календара, в които да сме " по-добри ". От различен път, когато " не сме "... Да ни се случва в ежедневното и общото ни живеене и реципрочност.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ