Кристина Хинова: Заниманието с музика изгражда характер
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
КРИСТИНА ХИНОВА е родена през 1990 година в София. Започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст в класа на Екатерина Драмалиева. Завършва НМУ " Л. Пипков " в класа на проф. Ангел Станков. От 2009 година е студентка в Universitat fur Musik und Darst. Kunst - Виена, в класа на проф. Герхард Шулц. Лауреат е на национални и интернационалните състезания. Свирила е като солистка със Софийската филхармония, Пловдивската филхармония, Оркестъра на Софийската опера и балет, Viena Les Orpheistes Festival Orchestra. Като камерен реализатор концертира с Марио Хосен, Милена Моллова, Волфганг Клос, Щефан Кропфич и други
Госпожице Хинова, Вие сте първата дама в София квартет, която от 40 години това мъжко общество приема - огромна чест! Първият Ви концерт се състоя на 10 юли в атриума на Квадрат 500 - какво беше прекарването за Вас, а и за сътрудниците Ви?
- Изключително прелестно! И тримата господа се държат доста добре с мен, те имат огромен опит в камерното музициране и ми оказват помощ да се усещам като част от тях. Имахме ползотворни подготовки преди концерта, на които бях доста спокойна, дружно обсъждахме разнообразни хрумвания какво желаеме да кажем с музиката. На самия концерт метеорологичните условия бяха малко неподходящи - имаше мощен вятър, който на моменти отвяваше нотите и пултовете ни, и това докара до леко комична обстановка. Но пък ми оказа помощ да не се тормозя толкоз. За мен беше доста приятна страст, мисля, че и за господата.
- Този състав има непрекъсната, вярна аудитория - тя по какъв начин реагира на тази вест?
- Смятам, че и тази вест способства залата да бъде изцяло разпродадена, което доста ни радва. Въпреки мощния вятър, публиката остана по местата си до края, отнесе се с почитание, беше топло посрещане, доста ръкопляскаха, радваха се, даже когато се разхвърчаваха нотни листове...
- Значи може да се каже, че това беше за Вас едно бурно начало с този колектив?
- Да, в дословния смисъл.
- Свирите в Софийската филхармония, само че имате изяви и като камерен музикант. Кое е характерното при камерното музициране?
- Малко по-различно е и по-интимно, бих споделила. В нашия случай като квартет - четирима души би трябвало да намерят обща допирна точка с музикалните си хрумвания и с възприятията си. Свързано е и с по-дълъг развой на работа, считам, че ние като състав занапред ще го открием. Ако сравня със симфоничната музика - там също е неповторим космос, в който безусловно всичко може да се случи. Да си едно цяло с други 60 индивида, да свириш дружно с тях е по-мащабно като страст, като всичко.
- Обичате ли да импровизирате, да свирите в други жанрове - да вземем за пример джаз?
Между другото, в едно от творбите, които изсвирихме на 10 юли, Вальо Геров - доайенът на състава, импровизира неповторимо. Бях удивена и ме въодушеви, даже добих храброст на концерта и аз да скалъпвам малко в същото произведение. Иначе доста обичам джаз музиката, чувам от дете, множеството от приятелите ми са в тази област. Много ми е забавно и на драго сърце бих се развивала в тази посока.Кристина със фамилията си в планината
- Вие сте от семейство на музиканти.
- Да, всички свирим.
- И сякаш изборът на занятие за Вас е бил съдбоносен.
- Може би да. Вярвам, че това, което се намира в обкръжението на едно дете, му оказва огромно въздействие. Майка ми, Бог да я елементарни, ми е разказвала по какъв начин, когато съм била на 6 годинки, в един миг съм споделила, че би трябвало да стартира да изсвирвам на цигулка. И много време съм упорствала да ме запише на уроци. Тя първоначално не е била доста уверена, само че по-късно се поддала на моето предпочитание и решила да го почете. И ето към този момент какъв брой години по-късно - това е огромна част от живота ми.
- Съществува мнение, че децата, които се занимават с музика от най-ранна възраст, са лишени от детство.
- Не мога да кажа, че не съм имала детство. Ако съпоставим децата, които се занимават с музика професионално, с останалите, евентуално сме имали по-малко свободно време. Но моите родители откриха златен баланс - и да изсвирвам по доста, и да имам другари, и да излизам на открито да играя, и да пътуваме по планини и по морета. Така че не съм се усещала затворена и лимитирана. Това е доста значимо, с цел да може едно дете, което се трансформира в зрял музикант, да показва себе си, страстите си и връзката, която има със себе си и живота. Моите баба и дядо бяха от Дупница и там всички братовчеди сме прекарвали доста време през лятото в една огромна къща с голям двор. Баба ми, която беше учителка по литература, ерудирана жена, доста искаше да прогресирам с цигулката. Имаше моменти, когато останалите си почиват сред 2 и 4 ч., тя ме е затваряла в кухнята или на балкона, с цел да изсвирвам. Но не съм го усещала като насила, беше ми прелестно да изсвирвам на балкона и целият квартал да ме слуша.
- Какви други качества, привички, умения развива заниманието с музика?
- Най-вече самодисциплина от ранна възраст, да знаеш да поемаш и носиш своята отговорност и последствия; да знаеш, че от теб зависи какъв брой труд ще вложиш и какъв ще бъде триумфът ти, удовлетворението ти.
- А работата в оркестър какво дава в това отношение?
Абсолютно същото, както и да се справяш добре в връзката си с хора. Защото не постоянно 60 души могат да бъдат на едно мнение човешки и музикално. Като помощник-водач на вторите цигулки в Софийската филхармония, първоначално смятах, че би трябвало да съм безспорен " бетон " и да ги поведа... С времето започнах да се узнавам, че много постоянно би трябвало да се доверяваш на групата си, на хората, които стоят зад теб, тъй като действително сте едно цяло. Това са сложни, само че доста забавни уроци, които са свързани с доверие и с отвореност.
- Възпитаничка сте на Националното музикално учебно заведение в София, а по-късно сте траяли образованието си във Виена.
- Да, в Университета по изкуство във Виена. После се прибрах в България и учих известно време в Нов български университет при проф. Марио Хосен. След това завоювах състезанието на Софийската филхармония и от 6 години към този момент пребивавам в България и се усещам сносно тук.
- Каква е ролята на учителите за Вас?
- За мен е голяма! Имах необикновен шанс да имам прелестни учители. Първата ми госпожа по цигулка е Екатерина Драмалиева - толкоз бяхме близки с нея, чисто човешки. Като малко дете на 6-7-годишна възраст съм имала потребност и от тази човешка връзка, която съм чувствала с всичките ми учители по-късно. Проф. Ангел Станков, който също е бил примариус на София квартет, е един от хората, които най-вече са ми повлияли в живота по положителен метод. Той не ме учеше единствено по какъв начин да изсвирвам на цигулка, какъв музикант да бъда, само че преди всичко какъв човек да бъда. Същото беше в Австрия с проф. Герхард Шулц и след това с проф. Марио Хосен. Имала съм шанса с тези хора да обменяме освен опит в музиката, само че и човешки опит.
- Има ли цигулари, към които изпитвате почит и с какво Ви впечатляват?
- Пак ще загатна името на проф. Ангел Станков - необикновен човек, който посредством изкуството си постоянно е изразявал и живота, който живее - почтен и заслужен. Друга цигуларка, моя доста близка другарка - Лия Петрова, с която сме дружно от деца, е огромен образец за мен по какъв начин да градиш кариера, без да правиш изключения като човек в живота си. При нея няма един звук, който да не е музика, изпълнена с обич. Много й се удивлявам!
- Харесвате ли модерни аранжименти на типичен творби? Някои музиканти се отнасят много скептично към такива " опити ".
По принцип съм отворена към това, само че доста зависи тъкмо с кое произведение се прави опит и дали аранжиментът е изработен с усет, по забавен и изобретателен метод.
- Каква е цигулката, на която свирите? Как се трансформира " гласът " на един " по-зрял ", да речем 100-200-годишен инструмент?
- Инструментите имат душа и всички хора, които през годините са свирили на подобен остарял инструмент, са оставили в него по нещо от себе си. То е като напасване в една връзка - сред индивида и цигулката, неприкритост за това какъв тон да търсиш, по какъв начин да отвориш инструмента по този начин, че да звучи по-силно, другите нюанси, които можеш да си поиграеш и да намериш, и да изразиш себе си по-добре. Моята цигулка е може би към 100-годишна или малко повече; или немски, или чешки майсторски инструмент - не се знае кой е лютиерът, само че съм много удовлетворена и сме се напаснали почти една към друга.
- За наслада, измежду публиката в концертните зали има доста младежи. Съвременните средства за връзка и показване на даден артист/формация способстват ли за привличането на интерес от друга аудитория?
- Повечето младежи употребяват обществените мрежи и това е един метод да стигнеш до тях и да приковеш вниманието им с нещата, които правиш - в случай че са по-различни, по-интересни. Според мен всички всеобщи средства за връзка би трябвало да се употребяват за разпространяване на изкуство, на концерти, за реклама и така нататък
- Класическите творби за цигулка са обичани от изпълнителите и предстоящи от публиката. Но на кои модерни композитори би трябвало да обърнем внимание?
- В България сякаш не сме привикнали доста да свирим модерна музика, което може би е малко неверно. Със сигурност има български композитори, които бихме могли да възродим като осъществяване в концертните зали. От нашите съвременници доста одобрявам Румен Бояджиев-син. Няколко пъти съм свирила негови творби. Имаме един състав от другари - Младежки камерен оркестър " Drop Down Community ", с него сме изпълнявали симфония от Румен Бояджиев-син на концерт в зала " България ". Бях безусловно пленена от красивите мелодии, които той основава, и съм му огромен почитател.
- Във Вашия персонален свят какво друго има, с изключение на музика?
- Има доста другари, със мощна връзка; огромно семейство, обичайно по брой на италианските фамилии; има доста часове, прекарани с книга, с обичани хора, измежду природата... един пълностоен живот, бих споделила.
КРИСТИНА ХИНОВА е родена през 1990 година в София. Започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст в класа на Екатерина Драмалиева. Завършва НМУ " Л. Пипков " в класа на проф. Ангел Станков. От 2009 година е студентка в Universitat fur Musik und Darst. Kunst - Виена, в класа на проф. Герхард Шулц. Лауреат е на национални и интернационалните състезания. Свирила е като солистка със Софийската филхармония, Пловдивската филхармония, Оркестъра на Софийската опера и балет, Viena Les Orpheistes Festival Orchestra. Като камерен реализатор концертира с Марио Хосен, Милена Моллова, Волфганг Клос, Щефан Кропфич и други
Госпожице Хинова, Вие сте първата дама в София квартет, която от 40 години това мъжко общество приема - огромна чест! Първият Ви концерт се състоя на 10 юли в атриума на Квадрат 500 - какво беше прекарването за Вас, а и за сътрудниците Ви?
- Изключително прелестно! И тримата господа се държат доста добре с мен, те имат огромен опит в камерното музициране и ми оказват помощ да се усещам като част от тях. Имахме ползотворни подготовки преди концерта, на които бях доста спокойна, дружно обсъждахме разнообразни хрумвания какво желаеме да кажем с музиката. На самия концерт метеорологичните условия бяха малко неподходящи - имаше мощен вятър, който на моменти отвяваше нотите и пултовете ни, и това докара до леко комична обстановка. Но пък ми оказа помощ да не се тормозя толкоз. За мен беше доста приятна страст, мисля, че и за господата.
- Този състав има непрекъсната, вярна аудитория - тя по какъв начин реагира на тази вест?
- Смятам, че и тази вест способства залата да бъде изцяло разпродадена, което доста ни радва. Въпреки мощния вятър, публиката остана по местата си до края, отнесе се с почитание, беше топло посрещане, доста ръкопляскаха, радваха се, даже когато се разхвърчаваха нотни листове...
- Значи може да се каже, че това беше за Вас едно бурно начало с този колектив?
- Да, в дословния смисъл.
- Свирите в Софийската филхармония, само че имате изяви и като камерен музикант. Кое е характерното при камерното музициране?
- Малко по-различно е и по-интимно, бих споделила. В нашия случай като квартет - четирима души би трябвало да намерят обща допирна точка с музикалните си хрумвания и с възприятията си. Свързано е и с по-дълъг развой на работа, считам, че ние като състав занапред ще го открием. Ако сравня със симфоничната музика - там също е неповторим космос, в който безусловно всичко може да се случи. Да си едно цяло с други 60 индивида, да свириш дружно с тях е по-мащабно като страст, като всичко.
- Обичате ли да импровизирате, да свирите в други жанрове - да вземем за пример джаз?
Между другото, в едно от творбите, които изсвирихме на 10 юли, Вальо Геров - доайенът на състава, импровизира неповторимо. Бях удивена и ме въодушеви, даже добих храброст на концерта и аз да скалъпвам малко в същото произведение. Иначе доста обичам джаз музиката, чувам от дете, множеството от приятелите ми са в тази област. Много ми е забавно и на драго сърце бих се развивала в тази посока.Кристина със фамилията си в планината
- Вие сте от семейство на музиканти.
- Да, всички свирим.
- И сякаш изборът на занятие за Вас е бил съдбоносен.
- Може би да. Вярвам, че това, което се намира в обкръжението на едно дете, му оказва огромно въздействие. Майка ми, Бог да я елементарни, ми е разказвала по какъв начин, когато съм била на 6 годинки, в един миг съм споделила, че би трябвало да стартира да изсвирвам на цигулка. И много време съм упорствала да ме запише на уроци. Тя първоначално не е била доста уверена, само че по-късно се поддала на моето предпочитание и решила да го почете. И ето към този момент какъв брой години по-късно - това е огромна част от живота ми.
- Съществува мнение, че децата, които се занимават с музика от най-ранна възраст, са лишени от детство.
- Не мога да кажа, че не съм имала детство. Ако съпоставим децата, които се занимават с музика професионално, с останалите, евентуално сме имали по-малко свободно време. Но моите родители откриха златен баланс - и да изсвирвам по доста, и да имам другари, и да излизам на открито да играя, и да пътуваме по планини и по морета. Така че не съм се усещала затворена и лимитирана. Това е доста значимо, с цел да може едно дете, което се трансформира в зрял музикант, да показва себе си, страстите си и връзката, която има със себе си и живота. Моите баба и дядо бяха от Дупница и там всички братовчеди сме прекарвали доста време през лятото в една огромна къща с голям двор. Баба ми, която беше учителка по литература, ерудирана жена, доста искаше да прогресирам с цигулката. Имаше моменти, когато останалите си почиват сред 2 и 4 ч., тя ме е затваряла в кухнята или на балкона, с цел да изсвирвам. Но не съм го усещала като насила, беше ми прелестно да изсвирвам на балкона и целият квартал да ме слуша.
- Какви други качества, привички, умения развива заниманието с музика?
- Най-вече самодисциплина от ранна възраст, да знаеш да поемаш и носиш своята отговорност и последствия; да знаеш, че от теб зависи какъв брой труд ще вложиш и какъв ще бъде триумфът ти, удовлетворението ти.
- А работата в оркестър какво дава в това отношение?
Абсолютно същото, както и да се справяш добре в връзката си с хора. Защото не постоянно 60 души могат да бъдат на едно мнение човешки и музикално. Като помощник-водач на вторите цигулки в Софийската филхармония, първоначално смятах, че би трябвало да съм безспорен " бетон " и да ги поведа... С времето започнах да се узнавам, че много постоянно би трябвало да се доверяваш на групата си, на хората, които стоят зад теб, тъй като действително сте едно цяло. Това са сложни, само че доста забавни уроци, които са свързани с доверие и с отвореност.
- Възпитаничка сте на Националното музикално учебно заведение в София, а по-късно сте траяли образованието си във Виена.
- Да, в Университета по изкуство във Виена. После се прибрах в България и учих известно време в Нов български университет при проф. Марио Хосен. След това завоювах състезанието на Софийската филхармония и от 6 години към този момент пребивавам в България и се усещам сносно тук.
- Каква е ролята на учителите за Вас?
- За мен е голяма! Имах необикновен шанс да имам прелестни учители. Първата ми госпожа по цигулка е Екатерина Драмалиева - толкоз бяхме близки с нея, чисто човешки. Като малко дете на 6-7-годишна възраст съм имала потребност и от тази човешка връзка, която съм чувствала с всичките ми учители по-късно. Проф. Ангел Станков, който също е бил примариус на София квартет, е един от хората, които най-вече са ми повлияли в живота по положителен метод. Той не ме учеше единствено по какъв начин да изсвирвам на цигулка, какъв музикант да бъда, само че преди всичко какъв човек да бъда. Същото беше в Австрия с проф. Герхард Шулц и след това с проф. Марио Хосен. Имала съм шанса с тези хора да обменяме освен опит в музиката, само че и човешки опит.
- Има ли цигулари, към които изпитвате почит и с какво Ви впечатляват?
- Пак ще загатна името на проф. Ангел Станков - необикновен човек, който посредством изкуството си постоянно е изразявал и живота, който живее - почтен и заслужен. Друга цигуларка, моя доста близка другарка - Лия Петрова, с която сме дружно от деца, е огромен образец за мен по какъв начин да градиш кариера, без да правиш изключения като човек в живота си. При нея няма един звук, който да не е музика, изпълнена с обич. Много й се удивлявам!
- Харесвате ли модерни аранжименти на типичен творби? Някои музиканти се отнасят много скептично към такива " опити ".
По принцип съм отворена към това, само че доста зависи тъкмо с кое произведение се прави опит и дали аранжиментът е изработен с усет, по забавен и изобретателен метод.
- Каква е цигулката, на която свирите? Как се трансформира " гласът " на един " по-зрял ", да речем 100-200-годишен инструмент?
- Инструментите имат душа и всички хора, които през годините са свирили на подобен остарял инструмент, са оставили в него по нещо от себе си. То е като напасване в една връзка - сред индивида и цигулката, неприкритост за това какъв тон да търсиш, по какъв начин да отвориш инструмента по този начин, че да звучи по-силно, другите нюанси, които можеш да си поиграеш и да намериш, и да изразиш себе си по-добре. Моята цигулка е може би към 100-годишна или малко повече; или немски, или чешки майсторски инструмент - не се знае кой е лютиерът, само че съм много удовлетворена и сме се напаснали почти една към друга.
- За наслада, измежду публиката в концертните зали има доста младежи. Съвременните средства за връзка и показване на даден артист/формация способстват ли за привличането на интерес от друга аудитория?
- Повечето младежи употребяват обществените мрежи и това е един метод да стигнеш до тях и да приковеш вниманието им с нещата, които правиш - в случай че са по-различни, по-интересни. Според мен всички всеобщи средства за връзка би трябвало да се употребяват за разпространяване на изкуство, на концерти, за реклама и така нататък
- Класическите творби за цигулка са обичани от изпълнителите и предстоящи от публиката. Но на кои модерни композитори би трябвало да обърнем внимание?
- В България сякаш не сме привикнали доста да свирим модерна музика, което може би е малко неверно. Със сигурност има български композитори, които бихме могли да възродим като осъществяване в концертните зали. От нашите съвременници доста одобрявам Румен Бояджиев-син. Няколко пъти съм свирила негови творби. Имаме един състав от другари - Младежки камерен оркестър " Drop Down Community ", с него сме изпълнявали симфония от Румен Бояджиев-син на концерт в зала " България ". Бях безусловно пленена от красивите мелодии, които той основава, и съм му огромен почитател.
- Във Вашия персонален свят какво друго има, с изключение на музика?
- Има доста другари, със мощна връзка; огромно семейство, обичайно по брой на италианските фамилии; има доста часове, прекарани с книга, с обичани хора, измежду природата... един пълностоен живот, бих споделила.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ