Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВАИВАН ГРАНИТСКИ е роден на 24.12.1953 г.

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ИВАН ГРАНИТСКИ е роден на 24.12.1953 година в София. Завършва публицистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Бил е редактор и зам.-главен редактор на в. " Пулс ", зам.-главен редактор на в. " Литературен фронт ", основен редактор на сп. " Черно и бяло ", шеф на ИК " Христо Ботев ", общоприет шеф на Българска национална телевизия. Създател е на изд. " Захарий Стоянов ", основен редактор на сп. " Везни ", шеф на изд. " Гео Милев " и ръководител на Международната фондация " Гео Милев ". Автор е на над 45 книги - лирика, литературознание, литературна рецензия, изкуствознание и журналистика, детска литература. Доктор е на философските науки. Член-кореспондент на Българска академия на науките, professor honoris causa 2022. Носител е на влиятелни национални награди. Член е на УС на Съюз на българските писатели, на УС на Агенция " София-прес ", на доста организации, участник в дарителски акции, водещ на културно-публицистични излъчвания в редица медии.> - Господин Гранитски, в своята лекция " Духовните послания на Апостола на свободата Васил Левски " посочвате, че повече от век неговите биографи и откривателите на писменото му завещание се пробват да разгадаят обособени основни думи от духовните му послания и трагичната загадка на страшните четири въпросителни след " Народе???? ". Вие по какъв начин тълкувате тези въпросителни?
- Действително повече от век биографите на Левски и откривателите на неговото документално завещание се пробват да разгадаят трагичната загадка на страшните четири въпросителни след вопъла " Народе???? ". Дали в действителност това е стон, поплак, печален възклик, пронизващо ридание или зовящ и литаврен зов? Тържествена бойна тръба или едвам доловима въздишка? А може би е печален шепот или философско-съзерцателен, насочен към дълбините на свръх-Аза въпрос? 
Очевидно би трябвало да търсим разбулването на загадката в самия темперамент на Апостола на българската национална гражданска война, в многопосочните измерения на неговите нрав, темперамент, характер, социално-политически възгледи и цялостна духовна настройка. Ако препрочетем още веднъж писмата му (особено тези до Данаил Попов, Панайот Хитов, Филип Тотю, Любен Каравелов, до обособени революционни комитети) или редове от неговия персонален бележник (Джобното тефтерче, 1871-1872), ще открием удивителна причинност и поредност в използването на цели изречения емблеми, близки словосъчетания, зад които са кодирани главните правила на националнореволюционната философия на Левски, ясната и стройна система от неговите политически възгледи за бъдещото устройство на свободна България, както и самобитният му духовен катехизис.
И през днешния ден в трагичното и бравурно наше съвремие четирите страшни въпросителни на Левски бодат очите ни, стряскат ни и ни приканват да се събудим - като общество, като персони и като почтени човеци.
- Виждаме в доста кабинети, подложен на видно място, портрета на Апостола, само че какъв брой ли от техните жители застават всеки ден пред него като на изповед и си споделят: Днес свърших това и това; през днешния ден сгреших, само че ще се опитам да поправя грешката си... 
- За страдание освен обликът на Левски виси със страшна мощ в кабинетите на държавните и политическите ни мъже, само че и други портрети на нашите революционери и поборници - Христо Ботев, Стефан Стамболов, Георги Раковски и прочие Но отношението към тях е повече от дежурно. Даже не съм сигурен дали жителите на държавните кабинети са попрочели нещичко за величавото дело и героизъм на упоменатите революционери и поборници. Не може да не ви направи усещане, че формалните ни лица се сещат за упоменатите велики люде единствено във връзка някои годишнини, а би трябвало техните завещания да са стратегия за активност на актуалните политици и образец за родолюбие и безкористна работа за Отечеството.
Уви, днешната политическа картина е друга. Левски приказва за единство, единодушие, единодушие на поборниците, по тази причина, че би трябвало да се пазят от губителни крамоли и разпри между тях и ги поучава взаимно да си показват кривиците, па да вървят дружно напред. А какво виждаме ние през днешния ден на по този начин наречената политическа сцена - нескончаеми разправии в Народното събрание, покупко-продажба на народни представители, които гастролират от една в друга партия. Хаос, обърканост и кавги, в които изтича скъпа национална и обществена сила...
- Кои думи/мисли/епизоди от живота на Васил Левски най-силно Ви въодушевяват за Вашите лични каузи и действия?
- Знаковите думи, които употребява Апостолът на свободата в своите писма до поборниците и комитетските дейци, са Свобода, Независимост, Братство, Чест, Дълг, Достойнство, Саможертва, безкористно служение на Отечеството, Братолюбие, Смирение и прочие Дълбокият смисъл на тези думи, за жал, сякаш е позабравен от актуалните наши политици (с малко изключения), само че по-важно е да се разбере наличието, духовната сила, която се съдържа в словото на Левски в неговите писма до комитетските служащи. Затова считам, че същинският, заслужен и честен актуален политик би трябвало по-често да препрочита писмата на Васил Левски, та нима усети и проникне във философията на неговите разсъждения и особената знакова натовареност на думите му.
Защото даже когато цитират някои от крилатите изречения на Апостола, да вземем за пример " Времето е в нас и ние сме във времето... " или " Цели сме изгорели от парене... ", ги изваждат от общия подтекст на писмата на Левски и по тази причина постоянно стават неразбираеми или тълкувани неправилно.
- Чели сме романи, гледали сме филми и театрални спектакли, които построяват облика на Апостола съгласно визиите на техните създатели. Художествените тълкования на облика му постоянно пораждат разногласия. Но може би най-чистата истина за личността Васил Иванов Кунчев се съдържа в тефтерчето му и в писмата, сътворени от неговата ръка, разум, сърце? 
- Най-ярко и завладяващо, несъмнено, е пресъздаден обликът на Апостола в поемата на Иван Вазов от " Епопея на забравените ". По-късно редица надарени български белетристи и поети са посягали към неговия величествен облик, а огромни художници са интерпретирали сюжети от трагичното му съществуване.
Споменавате, че неведнъж има разногласия към художествената интерпретация на облика му, само че той от дълго време е канонизиран в националната памет. И никакви разногласия или опити за псевдомодерни трактовки не могат да засенчат неговото великолепие, не могат да откършат и стръкче от венеца на безсмъртието. 
- С какво Васил Левски може да ни бъде ориентир и опора през днешния ден, в нашето нелеко съществуване и много разединено общество?
- Ще си разреша тук да насоча вниманието ви към обособени значими писма на Апостола до някои от комитетските дейци, в които е съсредоточена освен неговата тактика за националното избавление, само че и виждаме какъв брой настоящо звучат неговите разсъждения и предизвестия. Осъзнавайки ясно титаничните мащаби на битката за национално и обществено избавление, дяконът бунтовник няма илюзии, че някой различен извън ще свърши черната работа. И неведнъж с огорчение възклицава във връзка с така наречен велики сили, че ние прекомерно постоянно сме били тяхна " машина ". Нека да цитираме част от писмото му до Панайот Хитов от 10 май 1871 година, в което Левски предизвестява и оракулски провижда заплахата от това националреволюционерите и поборниците да бъдат подведени от някоя от великите сили, които мислят на първо място за своите геополитически ползи:  " Не сме ли били чак до момента тяхна машина да си вършат работи каквото и йоще някои и други има да им мекеруват за жал. Изгориха ни! Тия отново посяха сред нас [в]сякакви интриги и отново се не съ[в]зимаме. Затова ни и думат хората от извън, че не сме били почтени йоще за такава нам независимост. С тая тяхна и огромна дума на нас ни е урок, че тряб[в]а по-напред да си понаредим работите извътре, че след да им се молим за по-голямото. И по този начин е. "
И през днешния ден това пророческо предизвестие е настоящо. Пред очите ни през последните няколко десетилетия поредност български държавни управления с компрадорска пристрастеност и без капка срам обслужват непознати ползи във щета на националните ползи и стратегически цели. Коментирайки в своите писма сходен вид държание на някои от чорбаджиите, които мислят само за своя гечинмек, а не за богатството на Отечеството, Левски ги назовава " изродици български ", които чевръсто отърчават в конака.
- Издателство " Захарий Стоянов ", на което сте основател и шеф, приготвя и разгласява скъпи поредици с българска класическа и модерна литература. Какво да чакаме на книжния пазар тази година? 
- Преди всичко едно ново съвсем академично издание на съчиненията на Пенчо Славейков, чието творчество не е преиздавано в многотомник от 1958 година. Сега ние сме поставили под щемпел пет внушителни тома, които съдържат освен неговото поетическо завещание, блестящата му рецензия и есеистика, яркото му преводаческо завещание, както и неговите писма (значителна част от тях се разгласяват за първи път в събраните съчинения, изключително някои от най-важните писма от Мара Белчева до него), архивни материали и прочие Подготвяме и деветтомно заседание на съчиненията на Любен Каравелов - различен ослепителен наш публицист, несправедливо позабравен през последните години. Продължаваме специфичната си поредност " Дълг и чест " с нови проучвания, отдадени на Софроний Врачански, Григор Пърличев, Екзарх Стефан, генералите Георги и Владимир Вазови, Борис Сарафов, Гео Милев и прочие Както и истински произведения на модерни български учени, поети, белетристи и създатели на литература за деца и юноши.
- От години издателството постоянно подарява томове с творби на български и задгранични създатели на библиотеки, читалища, учебни заведения в София и страната. Това е доста значим жест, като се имат поради лимитираните финансови благоприятни условия на доста от тях.
- Издателство " Захарий Стоянов " гледа на дарителската активност не като някакъв необикновен жест, за който да чакаме признателност, а като наш отечествен дълг. Великите ни предходници от времето на Възраждането - свещенослужители, учители, книжари, читалищни дейци, са приемали дарителството като свещена обвързаност. Опитваме се да вървим по техния път, тъй като споделяме философията, че безкнижният народ няма бъдеще. Затова по скромните си благоприятни условия даряваме книгите, които произвеждаме, на селски, градски, учебни, читалищни и други библиотеки.>