Бойко Илиев: Театърът е преливане на дух, на мисли и най-вече на сърца
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
- Нов спектакъл - НДК, показва " Времето е в нас и ние сме във времето " на 18 февруари. Спектакълът, основан от вас през 2021 година, е отдаден на рождението на Апостола. Всеки българин има своя Левски и доста сме чувствителни към претворяването на облиците на нашите национални герои. Какъв е вашият Левски, господин Илиев?
- И ние се питаме в спектакъла. Опитваме се да отговорим на този доста значим въпрос: кой е нашият Левски и за какво тъкмо в този момент Левски. Моите взаимоотношения с Васил Левски, с Дякон Игнатий са от доста години. Първо написах сюжет за игрален филм, по-късно за сериал и така нататък Провокиран бях от книгата на Яна Язова " Левски ", след това направих филм за нея.
Създадохме този театър, с цел да отбележим рождената дата на Апостола 18 юли, защото тя постоянно се не помни или не се знае. Митологията се основава посредством кръста, с обесването на 18 (или 19) февруари. Защото го оприличаваме с нашия Исус, с неговото разтягане, всеотдайност, към която Левски върви сякаш умишлено. Той остава блян за човек, който се преборва със себе си, с инстинкта за самозапазване, върви изрично към своята Голгота и я реализира.
Има защо да се връщаме към Левски; колкото и да е митологизиран, идеализиран и така нататък, ни е необходим точно като блян. Идеалите са ъгъл, изключително след влизането ни в Европейски Съюз, когато като че ли започваме да губим своята същина, характерност, народност. Така че умишлено вървях към Левски, опирайки се на Вера Мутафчиева, на Яна Язова, на Неда Антонова, на документите от епохата. Целият му разпит е непокътнат в архивите - Левски не е мълчал, той е приказвал, борил се е до последния си мирис и за живота, и за делото си, и не е издал никого.
На мен ми е необходим този Левски, този негов кураж. Той доста мощно е вярвал, че може да върне България на картата на света. Искал е да направи българина свободен, като той самичък отхвърли оковите си, и то най-много в съзнанието, в мисленето си, което е най-трудното и най-истинското.
В днешното неуместно време, в което всичко се разпада и човешкият живот от ден на ден губи стойност, постоянно се чувствам доста самичък. И това, което ме избавя и ме държи, е да се опра на тези, които са надмогвали бита, действителността и са се впускали в невъзможното, и са го реализирали. Много ми се желае да имам вяра, доколкото имам гений, сили и сила, че ще предам това на всички, които не престават да желаят да се срещнат с духа на тези хора, на епохата, със личния си дух. Защото театърът е преливане на дух, на мисли и най-много на сърца. Много благодаря на актьорите, които потеглиха с мен в тази полуда.
- В афиша на театъра са вашите драматизации " Железният светилник " по Димитър Талев, " Търновската кралица " и " Антихрист " по Емилиян Станев, " В часа на синята мъгла " по писмата на Яворов; през 2019 година поставихте " Майстори " по Рачо Стоянов. Всички те са в духа на вашата увереност, че се нуждаем от полезностите, от истините, страстите, човещината, които ни дават класическите творби и създатели.
- Същността на класическия спектакъл е да слезеш в дълбочината на тези нравствени устои, които ни вършат хора и устояват на цялата полуда на човечеството, посредством които съумяваме да преминем през следващия Апокалипсис.
През трите месеца на локдауна се спасих с правене на драматизации по Димитър Талев. Талев и неговата четирилогия (засега с " Железният светилник ", само че някой ден ще направя и другите) ме върнаха към корените - баба ми и дядо ми по майчина линия са от Кукуш, в този момент Килкис в Гърция. Направил съм филм за Кукуш, който е бил 90 % български град, изгорял е от гръцките войски през 1913 година, и те като дребни деца стават бежанци към София. Талев с неговата Преспа ме води към корените, към онази непорочност, която имаме единствено в детството и към която от ден на ден с годините се връщаме, с цел да можем да продължим и да не ни завладява отчаянието на действителността. Много може да се приказва за раната Македония, тя е в нас и в днешния ден се връщаме към нея. Може би в този момент следва нещо свястно, нещо позитивно...
- Как младите фенове възприемат творбите от българската класика?
- Те сами се учудват, че ги превземат. Трудно ни е с привличането на ученическа аудитория, тъй като нашият спектакъл няма уредници. Но от ден на ден се развиват театралните ни школи: на Башар Рахал и другата - по-ориентирана към мюзикъла, с водеща Христина Ангелова, която е приключила консерватория. От Министерството на образованието и науката със съдействието на Министерството на културата може да се направи по този начин, че театърът да влезе в училището; да се организират диалози с артисти, режисьори и така нататък Това би трябвало да бъде включено като извънкласна активност в програмата на двете министерства, в политиката на новото държавното управление, което желае смяна. Театърът ще отвори душите на децата за полезностите, които класиката носи и предлага в доста добър живописен тип.
Вече 32 години се лутаме и няма ясна политика във връзка с културата и образованието, която да е ориентирана изрично към добродетелност и изконни полезности, и националната еднаквост да бъде на напред във времето. Макар че е записано в документи, в Закона за развиване на културата и така нататък Но сякаш ни е позор, сякаш се тормозим да назовем нещата по този начин; звучат ни малко патетично, патриотично, патриотарски - както някои иронизират. Но нали, когато загазиш, се обръщаш към най-близкия, който в действителност милее за теб. Оттам би трябвало да се изхожда, а не да идват всякакви фондации " спасители " извън и да ни постановат своите полезности.
Искам да ни избавят тези, които имат сърце и милеят за нас, непознатите не ги е грижа. И всичко това е една неистина. Не желая да живея в неистина. Затова се изправям на сцената и се стремя да стигна до артиста и до истината в него. Искам сърцето на артиста да гори за това, което споделя на фена, а не да имитира. Не са ми нужни имитатори на сцената, в живота - също. Искам истината! Тя постоянно е горчива, само че е доста сладка, когато в действителност е истина.
- Нов спектакъл - НДК, съумя ли да се впише в условията за кандидатстване за помощ на културните институти и създатели поради пандемията?
- Свободните актьори, които играят в Нов спектакъл - НДК, не знам по какъв начин оцеляват... Някои от тях се пробваха да аплайват по стратегии, изключително на НФ " Култура ", само че множеството не съумяха да се вместят в параметрите. Миналата година НФК оказа помощ на нашия спектакъл, и то след скандал - откакто раздадоха дотации на едни, а загърбиха други. В София останаха три частни театъра, които имат своя сцена и съществуват повече от 5 години.
Държавните театри сега са обезпечени със заплати до края на март - на така наречен изключително състояние. Тази година не успяхме да се преборим да ни припознаят като театри, които имат потребност от поддръжка. Моят спектакъл сега е на ръба да бъде закрит или ще съм заставен самичък да го затворя. НДК продължава да изисква от нас същия стопроцентов наем; даже за трите месеца локдаун, когато бяхме затворени, не преставам да дължа наем 11 000 лв.. Театърът съществува към този момент седма година и в никакъв случай не сме желали помощ, с изключение на когато ни затвориха. Тогава организирахме доста срещи с министъра на културата, стигна се до " Едногодишен грант ", който да поддържа тези структури, и смятахме, че ще работи, до момента в който трае изключителното състояние. Но през декември предходната година отново бяхме " отрязани "... заради техническа неточност. Сегашното ръководство на страната би трябвало да реши: има ли потребност от национална просвета или няма.
- От години се приказва за изработването на Национална тактика за просвета. Новият министър съобщи, че това ще е приоритет за него и екипа му.
- Национална тактика може да се напише тъкмо за една седмица, не е належащо да се събират работни групи, които години наред да заседават и така нататък Аз също съм взел участие в всякакви групи, да вземем за пример за Закона за меценатството, който ни визира. Но най-после нищо не бе признато. В продължение на 32 години съм основал първия частен спектакъл в България - " Диалог " през 1988-1989 година, съсъздател съм на още осем частни театъра, които от дълго време умряха. И по никакъв метод не бе подкрепена свободната самодейност. Не приказваме за субсидиране, а за закони, които да дадат опция да се раждат театри и да умират театри, а не да съществуват десетки години на държавна прехрана.
Единственото хубаво нещо на пандемията е, че за първи път Министерството на културата разбра, че има свободни актьори и театри. И бяха направени стратегии към така наречен самостоятелен бранш, виждайки, че тези създатели остават без прехранване. Това ми дава вяра, че политиката на България може да се обърне и към актьора, който не може да живее без сцена, а не без щат. Артистът би трябвало да бъде свободен и непрекъснато да бъде на тестване.
БОЙКО ИЛИЕВ е роден на 29.7.1955 година в София. Завършил е актьорско майсторство (1982) и театрална постановка (1990) в НАТФИЗ, кино и телевизионна постановка в Нов български университет. Бил е артист и режисьор в Шумен, Пазарджик, Монтана, Велико Търново, Младежкия спектакъл " Николай Бинев ". Има постановки в множеството български театри, режисирал е опери, оперети и мюзикъли, документални филми и поредици. През 1988 година основава Първи частен спектакъл " Диалог ". От 2015 година е шеф на Нов спектакъл - НДК.
- Нов спектакъл - НДК, показва " Времето е в нас и ние сме във времето " на 18 февруари. Спектакълът, основан от вас през 2021 година, е отдаден на рождението на Апостола. Всеки българин има своя Левски и доста сме чувствителни към претворяването на облиците на нашите национални герои. Какъв е вашият Левски, господин Илиев?
- И ние се питаме в спектакъла. Опитваме се да отговорим на този доста значим въпрос: кой е нашият Левски и за какво тъкмо в този момент Левски. Моите взаимоотношения с Васил Левски, с Дякон Игнатий са от доста години. Първо написах сюжет за игрален филм, по-късно за сериал и така нататък Провокиран бях от книгата на Яна Язова " Левски ", след това направих филм за нея.
Създадохме този театър, с цел да отбележим рождената дата на Апостола 18 юли, защото тя постоянно се не помни или не се знае. Митологията се основава посредством кръста, с обесването на 18 (или 19) февруари. Защото го оприличаваме с нашия Исус, с неговото разтягане, всеотдайност, към която Левски върви сякаш умишлено. Той остава блян за човек, който се преборва със себе си, с инстинкта за самозапазване, върви изрично към своята Голгота и я реализира.
Има защо да се връщаме към Левски; колкото и да е митологизиран, идеализиран и така нататък, ни е необходим точно като блян. Идеалите са ъгъл, изключително след влизането ни в Европейски Съюз, когато като че ли започваме да губим своята същина, характерност, народност. Така че умишлено вървях към Левски, опирайки се на Вера Мутафчиева, на Яна Язова, на Неда Антонова, на документите от епохата. Целият му разпит е непокътнат в архивите - Левски не е мълчал, той е приказвал, борил се е до последния си мирис и за живота, и за делото си, и не е издал никого.
На мен ми е необходим този Левски, този негов кураж. Той доста мощно е вярвал, че може да върне България на картата на света. Искал е да направи българина свободен, като той самичък отхвърли оковите си, и то най-много в съзнанието, в мисленето си, което е най-трудното и най-истинското.
В днешното неуместно време, в което всичко се разпада и човешкият живот от ден на ден губи стойност, постоянно се чувствам доста самичък. И това, което ме избавя и ме държи, е да се опра на тези, които са надмогвали бита, действителността и са се впускали в невъзможното, и са го реализирали. Много ми се желае да имам вяра, доколкото имам гений, сили и сила, че ще предам това на всички, които не престават да желаят да се срещнат с духа на тези хора, на епохата, със личния си дух. Защото театърът е преливане на дух, на мисли и най-много на сърца. Много благодаря на актьорите, които потеглиха с мен в тази полуда.
- В афиша на театъра са вашите драматизации " Железният светилник " по Димитър Талев, " Търновската кралица " и " Антихрист " по Емилиян Станев, " В часа на синята мъгла " по писмата на Яворов; през 2019 година поставихте " Майстори " по Рачо Стоянов. Всички те са в духа на вашата увереност, че се нуждаем от полезностите, от истините, страстите, човещината, които ни дават класическите творби и създатели.
- Същността на класическия спектакъл е да слезеш в дълбочината на тези нравствени устои, които ни вършат хора и устояват на цялата полуда на човечеството, посредством които съумяваме да преминем през следващия Апокалипсис.
През трите месеца на локдауна се спасих с правене на драматизации по Димитър Талев. Талев и неговата четирилогия (засега с " Железният светилник ", само че някой ден ще направя и другите) ме върнаха към корените - баба ми и дядо ми по майчина линия са от Кукуш, в този момент Килкис в Гърция. Направил съм филм за Кукуш, който е бил 90 % български град, изгорял е от гръцките войски през 1913 година, и те като дребни деца стават бежанци към София. Талев с неговата Преспа ме води към корените, към онази непорочност, която имаме единствено в детството и към която от ден на ден с годините се връщаме, с цел да можем да продължим и да не ни завладява отчаянието на действителността. Много може да се приказва за раната Македония, тя е в нас и в днешния ден се връщаме към нея. Може би в този момент следва нещо свястно, нещо позитивно...
- Как младите фенове възприемат творбите от българската класика?
- Те сами се учудват, че ги превземат. Трудно ни е с привличането на ученическа аудитория, тъй като нашият спектакъл няма уредници. Но от ден на ден се развиват театралните ни школи: на Башар Рахал и другата - по-ориентирана към мюзикъла, с водеща Христина Ангелова, която е приключила консерватория. От Министерството на образованието и науката със съдействието на Министерството на културата може да се направи по този начин, че театърът да влезе в училището; да се организират диалози с артисти, режисьори и така нататък Това би трябвало да бъде включено като извънкласна активност в програмата на двете министерства, в политиката на новото държавното управление, което желае смяна. Театърът ще отвори душите на децата за полезностите, които класиката носи и предлага в доста добър живописен тип.
Вече 32 години се лутаме и няма ясна политика във връзка с културата и образованието, която да е ориентирана изрично към добродетелност и изконни полезности, и националната еднаквост да бъде на напред във времето. Макар че е записано в документи, в Закона за развиване на културата и така нататък Но сякаш ни е позор, сякаш се тормозим да назовем нещата по този начин; звучат ни малко патетично, патриотично, патриотарски - както някои иронизират. Но нали, когато загазиш, се обръщаш към най-близкия, който в действителност милее за теб. Оттам би трябвало да се изхожда, а не да идват всякакви фондации " спасители " извън и да ни постановат своите полезности.
Искам да ни избавят тези, които имат сърце и милеят за нас, непознатите не ги е грижа. И всичко това е една неистина. Не желая да живея в неистина. Затова се изправям на сцената и се стремя да стигна до артиста и до истината в него. Искам сърцето на артиста да гори за това, което споделя на фена, а не да имитира. Не са ми нужни имитатори на сцената, в живота - също. Искам истината! Тя постоянно е горчива, само че е доста сладка, когато в действителност е истина.
- Нов спектакъл - НДК, съумя ли да се впише в условията за кандидатстване за помощ на културните институти и създатели поради пандемията?
- Свободните актьори, които играят в Нов спектакъл - НДК, не знам по какъв начин оцеляват... Някои от тях се пробваха да аплайват по стратегии, изключително на НФ " Култура ", само че множеството не съумяха да се вместят в параметрите. Миналата година НФК оказа помощ на нашия спектакъл, и то след скандал - откакто раздадоха дотации на едни, а загърбиха други. В София останаха три частни театъра, които имат своя сцена и съществуват повече от 5 години.
Държавните театри сега са обезпечени със заплати до края на март - на така наречен изключително състояние. Тази година не успяхме да се преборим да ни припознаят като театри, които имат потребност от поддръжка. Моят спектакъл сега е на ръба да бъде закрит или ще съм заставен самичък да го затворя. НДК продължава да изисква от нас същия стопроцентов наем; даже за трите месеца локдаун, когато бяхме затворени, не преставам да дължа наем 11 000 лв.. Театърът съществува към този момент седма година и в никакъв случай не сме желали помощ, с изключение на когато ни затвориха. Тогава организирахме доста срещи с министъра на културата, стигна се до " Едногодишен грант ", който да поддържа тези структури, и смятахме, че ще работи, до момента в който трае изключителното състояние. Но през декември предходната година отново бяхме " отрязани "... заради техническа неточност. Сегашното ръководство на страната би трябвало да реши: има ли потребност от национална просвета или няма.
- От години се приказва за изработването на Национална тактика за просвета. Новият министър съобщи, че това ще е приоритет за него и екипа му.
- Национална тактика може да се напише тъкмо за една седмица, не е належащо да се събират работни групи, които години наред да заседават и така нататък Аз също съм взел участие в всякакви групи, да вземем за пример за Закона за меценатството, който ни визира. Но най-после нищо не бе признато. В продължение на 32 години съм основал първия частен спектакъл в България - " Диалог " през 1988-1989 година, съсъздател съм на още осем частни театъра, които от дълго време умряха. И по никакъв метод не бе подкрепена свободната самодейност. Не приказваме за субсидиране, а за закони, които да дадат опция да се раждат театри и да умират театри, а не да съществуват десетки години на държавна прехрана.
Единственото хубаво нещо на пандемията е, че за първи път Министерството на културата разбра, че има свободни актьори и театри. И бяха направени стратегии към така наречен самостоятелен бранш, виждайки, че тези създатели остават без прехранване. Това ми дава вяра, че политиката на България може да се обърне и към актьора, който не може да живее без сцена, а не без щат. Артистът би трябвало да бъде свободен и непрекъснато да бъде на тестване.
БОЙКО ИЛИЕВ е роден на 29.7.1955 година в София. Завършил е актьорско майсторство (1982) и театрална постановка (1990) в НАТФИЗ, кино и телевизионна постановка в Нов български университет. Бил е артист и режисьор в Шумен, Пазарджик, Монтана, Велико Търново, Младежкия спектакъл " Николай Бинев ". Има постановки в множеството български театри, режисирал е опери, оперети и мюзикъли, документални филми и поредици. През 1988 година основава Първи частен спектакъл " Диалог ". От 2015 година е шеф на Нов спектакъл - НДК.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ