Орлин Ваташки: Необходим е план кога да се въвежда форсмажор
Интервю на Валентин ГЕОРГИЕВ
- Г-н Ваташки, до момента в който всички останали влизаме от рецесия в рецесия, даже някои се и припокриват (КОВИД-19, война), банките наподобява нямат сходни терзания. За м.г. общата им облага скочи със 74% до 1,4 милиарда лева Така ли е?
- В края на 2021 година се означи спад за последното тримесечие, само че на годишна база облагата е реалност, което е добър индикатор. Банковата система е една от най-важните за всяка стопанска система. В тази връзка стабилността и устойчивият й напредък са значими за страната. Влияние върху финансовия резултат на системата оказват доста по-ниските разноски за обезценки и начислени хранителни запаси, увеличеният ритъм на крeдитиpaнe и на бизнес интензивността, които се отразяват на чистия приход от лихви, такси и комисиони, надлежно на облагата. Ниските лихвени равнища и възстановяване качеството на портфейлите също въздействат позитивно.
Лихвените проценти по жилищни, потребителски и фирмени заеми се намаляват, а лихвените проценти по новодоговорените депозити за семейства в левове и евро се покачват минимално.
- Защо е това постоянно повдигане на таксите и може ли да се предвижда докога ще продължи? Не остана банкова услуга, която да не се заплаща. А има и парадоксални случаи, при които таксата е по-голяма от сумата за превод. Не се ли ощетяват прекомерно клиентите?
- Поскъпването на услугата за физическо обслужване на клиенти в банковите клонове се дължи главно на три фактора: разноските за цифровизация и сигурност, инкасо дейностите и въведените в края на 2019 година нови европравила, съгласно които преводите в евро в страната и в страните от Европейски Съюз би трябвало да са със същата цена като преводите в левове, което има съществена тежест върху цената на услугата.
Междубанковите преводи на каса станаха скъпи. В момента цената им доближава сред 5 и 10 лева, видно от цените на петте най-големи банки в страната. Важен детайл е, че преводите през онлайн или мобилното банкиране на кредитните институции са евтини - сред 0,80 лева и 1,20 лева Тенденцията е за цифровизация на услугите, разплащане на комунални и други услуги посредством електронно банкиране, което пести време и пари на жителите.
- Какви са препоръките ви към елементарните хора, изключително към пенсионерите - по какъв начин да постъпят, тъй че да имат минимални загуби на парите си, когато контактуват с банка?
- Най-вече да задават нужните въпроси, с цел да вземат осведомено решение за услугата, която им се предлага. Докато хората не са сигурни, че са разбрали и са им разяснени всички елементи за това какви са таксите и изискванията за всяка услуга, да не стопират да задават въпроси. Съветвам ги, в случай че получават пенсията си или различен приход по сметка в банка и разполагат с дебитна карта, да се опитат да заплащат по-често с картата в комерсиалните обекти, които разполагат с ПОС терминал (всички огромни търговски вериги разполагат с такъв), защото тези разплащания са безвъзмездни за клиентите. Таксите за изтегляне на средства от сметка на каса в банката са в пъти по-високи, в сравнение с тези за изтегляне от банкомат, като не следва да се не помни, че най-ниските такси за изтегляне от банкомат са на устройствата на банката - издател на картата.
Друг съвет е при разплащания да се употребява интернет банкиране или мобилно приложение на банката, където таксите за разплащания са много по-ниски от тези за същите интервенции, осъществени в клон на банката.
- Покрай войната в Украйна и налаганите наказания, а преди този момент поради КОВИД-кризата, много браншове на стопанската система ни бяха ударени, има съкращения и банкрути. Застрашена ли е финансовата непоклатимост на страната?
- КОВИД-кризата и ограниченията на Европейски Съюз за подкрепяне на стопанските системи на страните членки постановиха политика на отпечатване на пари. Това докара до забележителен инфлационен напън през 2021 година, който се усеща от джоба на всеки. На второ място, само че не по значимост, са резултатите от военния спор в Украйна. Войната предизвика най-големия потрес на търговията със първични материали и материали от 1973 година насам. Налаганите наказания против Русия към този момент въздействат отрицателно както на България, по този начин и на страните от Европейски Съюз. Ние, както огромна част от страните членки на Европейски Съюз, сме подвластни от съветските енергийни запаси и следва доста деликатно да оценяваме резултата от дадени наказания или дейности върху личната си страна.
Тук следва да се означи риска за България от нахлуване в интервал на стагфлация - приходите ще падат, а разноските за живот ще не престават да се усилват. За да бъде минимизиран този резултат, е нужна нова политика, водена от държавното управление и от финансовите регулатори отпред с Българска народна банка.
В целия свят има икономическо и геополитическо разклащане. Макроикономистите предвиждат междинни равнища на безработица и инфлация за България към 10% за идващите няколко години. Към тях следва да прибавим и високото равнище на инфлация, което отчетохме в края на 2021 година Основна цел на държавното управление би трябвало да бъде опазване на покупателната дарба на хората, които са изправени пред извънредно сериозна рецесия.
- В този ред на опасения изплува концепцията за въвеждане на форсмажор в страната, само че в ръководството няма единодушие по нея. Как би трябвало да се подходи, има ли заплаха от несъстоятелност и верижни банкрути - и на компании, и на финансови институции?
- Идеята за въвеждане на форсмажор е подбудена от това, че би трябвало да се разработят и предложат механизми за подкрепяне на бизнеса в тази комплицирана обстановка. Приемането на сходна мярка значи, че страна по даден контракт може да не дава отговор и да не дължи неустойки, в случай че не извърши контрактуваните задължения, заради съществуването на непреодолима мощ, която слага страната в неспособност да извърши поетия контрактуван ангажимент. При въвеждането на форсмажор е доста мъчно да се разграничат компаниите, които в действителност имат потребност да се базират на сходна мярка, и такива, които просто ще се възползват, с цел да не изпълнят поетия ангажимент, както е контрактуван. Личното ми мнение е, че не следва с лека ръка да се отхвърля тази концепция, а да се изготви явен проект при какви случаи следва да се вкара сходна мярка, за кои браншове, за какъв интервал и така нататък
Въпреки рецесиите, които прииждат, все още не виждам директна опасност за верижни банкрути на компании и изключително за финансови институции. Банковата ни система е постоянна и бих споделил, че в някои индикатори е по-добра от тази на множеството страни в еврозоната, да вземем за пример тези в Италия и Гърция. Капиталовата адекватност на банковия бранш у нас е един от най-високите в Европейски Съюз, а и Българска народна банка вкара редица ограничения след случая с КТБ, което ми дава убеденост да заявя, че няма да има банкрути на финансови институции у нас.
- При сегашната икономическа и политическа обстановка в света и в Европа по какъв начин гледате на желанието на страната ни да влезе час по-скоро в еврозоната? Възможно ли е това да се случи с дата 1 януари 2024 година, не е ли по-разумно да се отсрочи?
- Въпросът с присъединението на България към еврозоната е един от основните за страната и хората. Предишното държавно управление на Бойко Борисов подаде заявление за присъединение към единния валутен механизъм, без да направи нито една стъпка за информиране на обществото, още по-малко някаква форма на допитване, референдум. Различни анализатори дават причини за и срещу, само че липсва повсеместен разбор. Такъв въпрос би следвало да се взема решение, базирайки се на детайлна оценка за въздействието върху обществото и главно върху стопанската система.
Българска социалистическа партия сложи този значим въпрос в хода на договарянията за сформиране на държавно управление. По наше гледище в съглашението бе записано, че МФ и Българска народна банка следва да изготвят разбор на изгодите и негативите от въвеждането на еврото в България, който да е основа на огромна разяснителна акция година преди влизане в еврозоната, създадена съответно за всяка възрастова група. Друго главно предложение на Българска социалистическа партия е присъединението да бъде осъществено при закрепен курс на лв. към еврото, без допускане на отклонения от него, а точно 1,95583 лева за едно евро.
За да бъде изменен курсът при възможното приемане на България в еврозоната, следва да има трагични промени и разтърсвания в стопанската система на страната, които да обективират различен курс. Въпреки актуалните рецесии, не предвиждам толкоз огромно икономическо разтърсване, което да наложи смяна във настоящия курс на лв. към еврото. Последните 20 години валутният ръб и закрепеният курс не демонстрираха съмнение при следените финансови и стопански рецесии.
Що се отнася до датата, тя е по-скоро политическо решение, което не взема поради обстоятелството, че изоставаме с юридическата, а и с техническата, подготовка на системите. Няма направени съществени проекти и насоки, с цел да може цялостната държавна система да се " пренастрои " за приемане на еврото, тъй че не съм оптимист за датата 1 януари 2024 г.
- Г-н Ваташки, до момента в който всички останали влизаме от рецесия в рецесия, даже някои се и припокриват (КОВИД-19, война), банките наподобява нямат сходни терзания. За м.г. общата им облага скочи със 74% до 1,4 милиарда лева Така ли е?
- В края на 2021 година се означи спад за последното тримесечие, само че на годишна база облагата е реалност, което е добър индикатор. Банковата система е една от най-важните за всяка стопанска система. В тази връзка стабилността и устойчивият й напредък са значими за страната. Влияние върху финансовия резултат на системата оказват доста по-ниските разноски за обезценки и начислени хранителни запаси, увеличеният ритъм на крeдитиpaнe и на бизнес интензивността, които се отразяват на чистия приход от лихви, такси и комисиони, надлежно на облагата. Ниските лихвени равнища и възстановяване качеството на портфейлите също въздействат позитивно.
Лихвените проценти по жилищни, потребителски и фирмени заеми се намаляват, а лихвените проценти по новодоговорените депозити за семейства в левове и евро се покачват минимално.
- Защо е това постоянно повдигане на таксите и може ли да се предвижда докога ще продължи? Не остана банкова услуга, която да не се заплаща. А има и парадоксални случаи, при които таксата е по-голяма от сумата за превод. Не се ли ощетяват прекомерно клиентите?
- Поскъпването на услугата за физическо обслужване на клиенти в банковите клонове се дължи главно на три фактора: разноските за цифровизация и сигурност, инкасо дейностите и въведените в края на 2019 година нови европравила, съгласно които преводите в евро в страната и в страните от Европейски Съюз би трябвало да са със същата цена като преводите в левове, което има съществена тежест върху цената на услугата.
Междубанковите преводи на каса станаха скъпи. В момента цената им доближава сред 5 и 10 лева, видно от цените на петте най-големи банки в страната. Важен детайл е, че преводите през онлайн или мобилното банкиране на кредитните институции са евтини - сред 0,80 лева и 1,20 лева Тенденцията е за цифровизация на услугите, разплащане на комунални и други услуги посредством електронно банкиране, което пести време и пари на жителите.
- Какви са препоръките ви към елементарните хора, изключително към пенсионерите - по какъв начин да постъпят, тъй че да имат минимални загуби на парите си, когато контактуват с банка?
- Най-вече да задават нужните въпроси, с цел да вземат осведомено решение за услугата, която им се предлага. Докато хората не са сигурни, че са разбрали и са им разяснени всички елементи за това какви са таксите и изискванията за всяка услуга, да не стопират да задават въпроси. Съветвам ги, в случай че получават пенсията си или различен приход по сметка в банка и разполагат с дебитна карта, да се опитат да заплащат по-често с картата в комерсиалните обекти, които разполагат с ПОС терминал (всички огромни търговски вериги разполагат с такъв), защото тези разплащания са безвъзмездни за клиентите. Таксите за изтегляне на средства от сметка на каса в банката са в пъти по-високи, в сравнение с тези за изтегляне от банкомат, като не следва да се не помни, че най-ниските такси за изтегляне от банкомат са на устройствата на банката - издател на картата.
Друг съвет е при разплащания да се употребява интернет банкиране или мобилно приложение на банката, където таксите за разплащания са много по-ниски от тези за същите интервенции, осъществени в клон на банката.
- Покрай войната в Украйна и налаганите наказания, а преди този момент поради КОВИД-кризата, много браншове на стопанската система ни бяха ударени, има съкращения и банкрути. Застрашена ли е финансовата непоклатимост на страната?
- КОВИД-кризата и ограниченията на Европейски Съюз за подкрепяне на стопанските системи на страните членки постановиха политика на отпечатване на пари. Това докара до забележителен инфлационен напън през 2021 година, който се усеща от джоба на всеки. На второ място, само че не по значимост, са резултатите от военния спор в Украйна. Войната предизвика най-големия потрес на търговията със първични материали и материали от 1973 година насам. Налаганите наказания против Русия към този момент въздействат отрицателно както на България, по този начин и на страните от Европейски Съюз. Ние, както огромна част от страните членки на Европейски Съюз, сме подвластни от съветските енергийни запаси и следва доста деликатно да оценяваме резултата от дадени наказания или дейности върху личната си страна.
Тук следва да се означи риска за България от нахлуване в интервал на стагфлация - приходите ще падат, а разноските за живот ще не престават да се усилват. За да бъде минимизиран този резултат, е нужна нова политика, водена от държавното управление и от финансовите регулатори отпред с Българска народна банка.
В целия свят има икономическо и геополитическо разклащане. Макроикономистите предвиждат междинни равнища на безработица и инфлация за България към 10% за идващите няколко години. Към тях следва да прибавим и високото равнище на инфлация, което отчетохме в края на 2021 година Основна цел на държавното управление би трябвало да бъде опазване на покупателната дарба на хората, които са изправени пред извънредно сериозна рецесия.
- В този ред на опасения изплува концепцията за въвеждане на форсмажор в страната, само че в ръководството няма единодушие по нея. Как би трябвало да се подходи, има ли заплаха от несъстоятелност и верижни банкрути - и на компании, и на финансови институции?
- Идеята за въвеждане на форсмажор е подбудена от това, че би трябвало да се разработят и предложат механизми за подкрепяне на бизнеса в тази комплицирана обстановка. Приемането на сходна мярка значи, че страна по даден контракт може да не дава отговор и да не дължи неустойки, в случай че не извърши контрактуваните задължения, заради съществуването на непреодолима мощ, която слага страната в неспособност да извърши поетия контрактуван ангажимент. При въвеждането на форсмажор е доста мъчно да се разграничат компаниите, които в действителност имат потребност да се базират на сходна мярка, и такива, които просто ще се възползват, с цел да не изпълнят поетия ангажимент, както е контрактуван. Личното ми мнение е, че не следва с лека ръка да се отхвърля тази концепция, а да се изготви явен проект при какви случаи следва да се вкара сходна мярка, за кои браншове, за какъв интервал и така нататък
Въпреки рецесиите, които прииждат, все още не виждам директна опасност за верижни банкрути на компании и изключително за финансови институции. Банковата ни система е постоянна и бих споделил, че в някои индикатори е по-добра от тази на множеството страни в еврозоната, да вземем за пример тези в Италия и Гърция. Капиталовата адекватност на банковия бранш у нас е един от най-високите в Европейски Съюз, а и Българска народна банка вкара редица ограничения след случая с КТБ, което ми дава убеденост да заявя, че няма да има банкрути на финансови институции у нас.
- При сегашната икономическа и политическа обстановка в света и в Европа по какъв начин гледате на желанието на страната ни да влезе час по-скоро в еврозоната? Възможно ли е това да се случи с дата 1 януари 2024 година, не е ли по-разумно да се отсрочи?
- Въпросът с присъединението на България към еврозоната е един от основните за страната и хората. Предишното държавно управление на Бойко Борисов подаде заявление за присъединение към единния валутен механизъм, без да направи нито една стъпка за информиране на обществото, още по-малко някаква форма на допитване, референдум. Различни анализатори дават причини за и срещу, само че липсва повсеместен разбор. Такъв въпрос би следвало да се взема решение, базирайки се на детайлна оценка за въздействието върху обществото и главно върху стопанската система.
Българска социалистическа партия сложи този значим въпрос в хода на договарянията за сформиране на държавно управление. По наше гледище в съглашението бе записано, че МФ и Българска народна банка следва да изготвят разбор на изгодите и негативите от въвеждането на еврото в България, който да е основа на огромна разяснителна акция година преди влизане в еврозоната, създадена съответно за всяка възрастова група. Друго главно предложение на Българска социалистическа партия е присъединението да бъде осъществено при закрепен курс на лв. към еврото, без допускане на отклонения от него, а точно 1,95583 лева за едно евро.
За да бъде изменен курсът при възможното приемане на България в еврозоната, следва да има трагични промени и разтърсвания в стопанската система на страната, които да обективират различен курс. Въпреки актуалните рецесии, не предвиждам толкоз огромно икономическо разтърсване, което да наложи смяна във настоящия курс на лв. към еврото. Последните 20 години валутният ръб и закрепеният курс не демонстрираха съмнение при следените финансови и стопански рецесии.
Що се отнася до датата, тя е по-скоро политическо решение, което не взема поради обстоятелството, че изоставаме с юридическата, а и с техническата, подготовка на системите. Няма направени съществени проекти и насоки, с цел да може цялостната държавна система да се " пренастрои " за приемане на еврото, тъй че не съм оптимист за датата 1 януари 2024 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ