Димитър Радев: Основният приоритет е да бъде завършен Банковият съюз
Интервю на шефа на Българска народна банка господин Димитър Радев, оповестено в изданието „ Views. The EUROFI Magazine “, което се популяризира в границите на „ The Eurofi High Level Seminar 2018 “, провеждан в София, 25 -27 април 2018 година
Как е евентуално да се развиват паричните политики и принадлежности в границите на Европейски Съюз в обозримото бъдеще?
Нормализирането на паричната политика по принцип не се слага под въпрос. Наистина неконвенциалните ограничения на ЕЦБ разрешиха банковият бранш на еврозоната да остане като цяло непокътнат и да избегне загуба на ликвидност. Поддържането на такива ограничения за доста дълъг интервал обаче може да има неподходящи последици. Банките може да привикнат към стимулиращите условия на финансиране и лесния достъп до ликвидност, по този начин отлагайки нужното преструктуриране или подсилване на своите салда. Затова въпросът е не в каква посока ще се развие паричната политика, а по-скоро какъв ще бъде темпът на нормализиране.
Общо казано, бъдещите стъпки ще зависят от два основни фактора: икономическото развиване и динамичността на инфлацията. От една страна, ние към този момент сме очевидци на широкообхватна икономическа агресия и спад на безработицата в Европейски Съюз, които може да наложат отпадането на неконвенционалните ограничения на паричната политика по-скоро, в сравнение с по-късно. От друга страна, икономическата агресия към момента не е намерила изражение в по-висока базисна инфлация, коeто може да оправдае продължаването на паричното стимулиране. При тези условия процесът на нормализиране на паричната политика би трябвало да бъде еволюционен, да отразява както по-общото икономическо развиване, по този начин и динамичността на инфлацията, и да бъде деликатно комуникиран.
Що се отнася до инструментите на паричната политика, може да се чака в допълнение прекалибриране на програмата за закупуване на активи до момента в който ЕЦБ смята, че устойчивото поправяне на придвижването на инфлацията подхожда на заложената инфлационна цел. Съгласно актуалната връзка, реинвестирането на заплащанията по главници на падежиращи скъпи бумаги, закупени по програмата, би траяло дълго след края на чистите покупки. Очакванията на пазарните участници са, че ЕЦБ ще промени насоките по отношение на бъдещата политика във връзка с лихвените проценти по-късно през годината, преди да ги увеличи към средата на 2019 година
Разумно е да се чака развиването на конюнктурата на паричната политика в страните – членки на Европейски Съюз отвън еврозоната, като България, като цяло да следва динамичността в еврозоната. В противоположен случай повишаването на лихвения диференциал по отношение на еврозоната може да породи волатилност на финансовите потоци и валутните курсове в границите на Европейски Съюз. В взаимозависимост от съответната динамичност на стопанската система и инфлацията, темпът на нормализиране на паричната политика може да се разграничава, само че не доста, в другите страни. В България, по-специално, паричните условия в режима на паричен съвет ще останат под мощното въздействие на паричната политика на ЕЦБ.
Как да се възвърне арсеналът на паричната политика в Европейски Съюз в задоволителна степен за справяне с възможна бъдеща рецесия?
Неотдавнашният ни опит сподели, че са нужни гъвкави и взаимно допълващи се ограничения на икономическата политика за дейно справяне с рецесии. Реакцията на ЕЦБ във връзка с световната рецесия бе добре ръководена и тъкмо премерена. Бяха избегнати рисковете от ликвиден срив и цялостна дезинтеграция на финансовите пазари. В средата на рецесията обаче ограниченията на паричната политика бяха подкрепени от фискални ограничения, както и от незабавни решения за образуване и използване на структурни промени в разнообразни браншове на стопанската система. Урокът, който научихме, бе, че е неправилно да слагаме всичките си упования за икономическо възобновяване и резистентност в кошницата на паричната политика. Паричната политика може да бъде ефикасна при оправянето с рецесия единствено в случай че е подкрепена от други принадлежности на икономическата политика.
В вероятност общоприетите ограничения на паричната политика могат да смекчат цикличните съмнения в стопанската система в кратковременен проект. Дългосрочната им успеваемост за ограничение на последствията от рецесия или стимулиране на стопански напредък обаче ще зависи от цялостната резистентност и еластичност на стопанската система. Последните са обвързани с политиките, които са отвън сферата на компетенции и обсега от принадлежности на централните банки и включват необятен набор от фискални и структурни ограничения. Понастоящем ниският ритъм на инфлация остава предизвикателство за паричната политика, предполагайки продължение на политиката на ЕЦБ за ниски лихвени проценти, до момента в който ускоряването на икономическия напредък, движен от вътрешното търсене, може да е сигнал за струпване на опасности от прегряване в някои страни от еврозоната, евентуално налагащи интервенции отвън сферата на паричната политика.
В по-стратегически подтекст в този момент, когато най-тежката фаза от рецесията е зад тила ни, е моментът за възобновяване на буферите, за преструктуриране и подсилване на институциите и за усъвършенстване на регулациите. За тази цел поетапните широкообхватни промени в регулативната уредба за банковия бранш, фискалната политика, пазара на труда и продуктовите пазари би трябвало да бъдат доведени до край в сходство с плануваното. Конкретните цели са добре известни и включват по-нататъшно задълбочаване на Икономическия и паричен съюз чрез: довеждане докрай на Банковия съюз; създаване на Съюз на финансовите пазари; продължение на фискалната консолидация и попълване на фискалните буфери, както и по-нататъшно развиване на надеждна рамка за попречване на рецесии.
Как да се оправим с трудностите, които спъват по-нататъшната интеграция на банковите пазари в Европейски Съюз? Необходимо ли е да се възвърне доверието сред националните надзорни органи?
Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз слага мощен акцент върху завършването на Банковия съюз и продължение на работата по развиване на Съюза на финансовите пазари. Това са значими институционални промени в Икономическия и паричен съюз и значителен отговор на фрагментацията на единния пазар за финансови услуги в Европейски Съюз.
Финансовата интеграция не е самоцел, а средство за реализиране на ефикасен и резистентен паричен съюз. По-конкретно останалата фрагментация на банковия бранш в Европейски Съюз към момента е предизвикателство за все по-силно интегрираната стопанска система на Европейски Съюз. Освен това, в случай че активите на банките са едва диверсифицирани в обособените страни членки, те са изложени на характерни за обособените страни шокове, и в случай че понасят загуби, те ще се поемат най-много от кредиторите, вложителите или в последна сметка от националните бюджети. В този подтекст главният приоритет е да бъде приключен Банковият съюз.
Финансовата интеграция в Европейски Съюз също изисква и ще се улеснява от доближаване на регулаторните стандарти и практики в надзора. След 2011 година Европейският банков орган доста способства за основаването на Единния европейски справочник в региона на банкирането. Неотдавна Единният контролен механизъм и Единният механизъм за преструктуриране централизираха вземането на решения в съответните области, което обезпечава и рамка за интензивно и дейно съдействие сред националните органи както в страните – членки от еврозоната, по този начин и в тези отвън еврозоната. Многобройните работещи сега надзорни колегии и колегии за преструктуриране в Европейски Съюз дават голям брой образци за доста положително съдействие.
В този подтекст забавянето на финансовата интеграция след световната рецесия не е безусловно отражение на липса на доверие сред националните органи. Въпреки това належащо е в допълнение възстановяване на съдействието в народен и трансграничен проект. Последната рецесия ни оказа помощ ясно да осъзнаем значими елементи от надзорните и икономическите политики и практики, които бе мъчно да бъдат забелязани при „ естествени “ условия. Придобили ново знание и опит в този момент, ние би трябвало да можем по-добре да реагираме на рецесия в бъдеще.
Как е евентуално да се развиват паричните политики и принадлежности в границите на Европейски Съюз в обозримото бъдеще?
Нормализирането на паричната политика по принцип не се слага под въпрос. Наистина неконвенциалните ограничения на ЕЦБ разрешиха банковият бранш на еврозоната да остане като цяло непокътнат и да избегне загуба на ликвидност. Поддържането на такива ограничения за доста дълъг интервал обаче може да има неподходящи последици. Банките може да привикнат към стимулиращите условия на финансиране и лесния достъп до ликвидност, по този начин отлагайки нужното преструктуриране или подсилване на своите салда. Затова въпросът е не в каква посока ще се развие паричната политика, а по-скоро какъв ще бъде темпът на нормализиране.
Общо казано, бъдещите стъпки ще зависят от два основни фактора: икономическото развиване и динамичността на инфлацията. От една страна, ние към този момент сме очевидци на широкообхватна икономическа агресия и спад на безработицата в Европейски Съюз, които може да наложат отпадането на неконвенционалните ограничения на паричната политика по-скоро, в сравнение с по-късно. От друга страна, икономическата агресия към момента не е намерила изражение в по-висока базисна инфлация, коeто може да оправдае продължаването на паричното стимулиране. При тези условия процесът на нормализиране на паричната политика би трябвало да бъде еволюционен, да отразява както по-общото икономическо развиване, по този начин и динамичността на инфлацията, и да бъде деликатно комуникиран.
Що се отнася до инструментите на паричната политика, може да се чака в допълнение прекалибриране на програмата за закупуване на активи до момента в който ЕЦБ смята, че устойчивото поправяне на придвижването на инфлацията подхожда на заложената инфлационна цел. Съгласно актуалната връзка, реинвестирането на заплащанията по главници на падежиращи скъпи бумаги, закупени по програмата, би траяло дълго след края на чистите покупки. Очакванията на пазарните участници са, че ЕЦБ ще промени насоките по отношение на бъдещата политика във връзка с лихвените проценти по-късно през годината, преди да ги увеличи към средата на 2019 година
Разумно е да се чака развиването на конюнктурата на паричната политика в страните – членки на Европейски Съюз отвън еврозоната, като България, като цяло да следва динамичността в еврозоната. В противоположен случай повишаването на лихвения диференциал по отношение на еврозоната може да породи волатилност на финансовите потоци и валутните курсове в границите на Европейски Съюз. В взаимозависимост от съответната динамичност на стопанската система и инфлацията, темпът на нормализиране на паричната политика може да се разграничава, само че не доста, в другите страни. В България, по-специално, паричните условия в режима на паричен съвет ще останат под мощното въздействие на паричната политика на ЕЦБ.
Как да се възвърне арсеналът на паричната политика в Европейски Съюз в задоволителна степен за справяне с възможна бъдеща рецесия?
Неотдавнашният ни опит сподели, че са нужни гъвкави и взаимно допълващи се ограничения на икономическата политика за дейно справяне с рецесии. Реакцията на ЕЦБ във връзка с световната рецесия бе добре ръководена и тъкмо премерена. Бяха избегнати рисковете от ликвиден срив и цялостна дезинтеграция на финансовите пазари. В средата на рецесията обаче ограниченията на паричната политика бяха подкрепени от фискални ограничения, както и от незабавни решения за образуване и използване на структурни промени в разнообразни браншове на стопанската система. Урокът, който научихме, бе, че е неправилно да слагаме всичките си упования за икономическо възобновяване и резистентност в кошницата на паричната политика. Паричната политика може да бъде ефикасна при оправянето с рецесия единствено в случай че е подкрепена от други принадлежности на икономическата политика.
В вероятност общоприетите ограничения на паричната политика могат да смекчат цикличните съмнения в стопанската система в кратковременен проект. Дългосрочната им успеваемост за ограничение на последствията от рецесия или стимулиране на стопански напредък обаче ще зависи от цялостната резистентност и еластичност на стопанската система. Последните са обвързани с политиките, които са отвън сферата на компетенции и обсега от принадлежности на централните банки и включват необятен набор от фискални и структурни ограничения. Понастоящем ниският ритъм на инфлация остава предизвикателство за паричната политика, предполагайки продължение на политиката на ЕЦБ за ниски лихвени проценти, до момента в който ускоряването на икономическия напредък, движен от вътрешното търсене, може да е сигнал за струпване на опасности от прегряване в някои страни от еврозоната, евентуално налагащи интервенции отвън сферата на паричната политика.
В по-стратегически подтекст в този момент, когато най-тежката фаза от рецесията е зад тила ни, е моментът за възобновяване на буферите, за преструктуриране и подсилване на институциите и за усъвършенстване на регулациите. За тази цел поетапните широкообхватни промени в регулативната уредба за банковия бранш, фискалната политика, пазара на труда и продуктовите пазари би трябвало да бъдат доведени до край в сходство с плануваното. Конкретните цели са добре известни и включват по-нататъшно задълбочаване на Икономическия и паричен съюз чрез: довеждане докрай на Банковия съюз; създаване на Съюз на финансовите пазари; продължение на фискалната консолидация и попълване на фискалните буфери, както и по-нататъшно развиване на надеждна рамка за попречване на рецесии.
Как да се оправим с трудностите, които спъват по-нататъшната интеграция на банковите пазари в Европейски Съюз? Необходимо ли е да се възвърне доверието сред националните надзорни органи?
Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз слага мощен акцент върху завършването на Банковия съюз и продължение на работата по развиване на Съюза на финансовите пазари. Това са значими институционални промени в Икономическия и паричен съюз и значителен отговор на фрагментацията на единния пазар за финансови услуги в Европейски Съюз.
Финансовата интеграция не е самоцел, а средство за реализиране на ефикасен и резистентен паричен съюз. По-конкретно останалата фрагментация на банковия бранш в Европейски Съюз към момента е предизвикателство за все по-силно интегрираната стопанска система на Европейски Съюз. Освен това, в случай че активите на банките са едва диверсифицирани в обособените страни членки, те са изложени на характерни за обособените страни шокове, и в случай че понасят загуби, те ще се поемат най-много от кредиторите, вложителите или в последна сметка от националните бюджети. В този подтекст главният приоритет е да бъде приключен Банковият съюз.
Финансовата интеграция в Европейски Съюз също изисква и ще се улеснява от доближаване на регулаторните стандарти и практики в надзора. След 2011 година Европейският банков орган доста способства за основаването на Единния европейски справочник в региона на банкирането. Неотдавна Единният контролен механизъм и Единният механизъм за преструктуриране централизираха вземането на решения в съответните области, което обезпечава и рамка за интензивно и дейно съдействие сред националните органи както в страните – членки от еврозоната, по този начин и в тези отвън еврозоната. Многобройните работещи сега надзорни колегии и колегии за преструктуриране в Европейски Съюз дават голям брой образци за доста положително съдействие.
В този подтекст забавянето на финансовата интеграция след световната рецесия не е безусловно отражение на липса на доверие сред националните органи. Въпреки това належащо е в допълнение възстановяване на съдействието в народен и трансграничен проект. Последната рецесия ни оказа помощ ясно да осъзнаем значими елементи от надзорните и икономическите политики и практики, които бе мъчно да бъдат забелязани при „ естествени “ условия. Придобили ново знание и опит в този момент, ние би трябвало да можем по-добре да реагираме на рецесия в бъдеще.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ