Психиатричните болници са пред колапс
Интервю на Тина Ивайлова, Глас нюз БГ
- Г-жо Гълъбова, митингът защо е, какви са настояванията Ви и какво следва, в случай че не бъдат изпълнени?
- Инициатор на митинга, който сме организирали, в действителност са сътрудниците от ДПБ „ Севлиево “. Предвиждаме да бъде в три дни - 17, 18 и 19 март, и ще се състои по всички правила и законови условия, т.е. хората, които ще участват на митинга, или са в отпуск, или са в свободен ден. Ще си има, несъмнено, дежурни екипи по отделенията, които ще обслужват пациентите, ще одобряваме, ще изписваме и ще вършим всичко, което е планувано да се прави в една психиатрична болница.
- Къде ще се проведат? Какви са Вашите претенции?
- Протестите ще се състоят на този стадий пред лечебните заведения. Засега не планираме един общ митинг, който да се случи пред Министерството на здравеопазването, само че настояванията ни са ясни и безапелационни. Те не са доста. Първото е въвеждане на национална система за оценяване труда на работещите експерти в държавните психиатрични лечебни заведения, на второ място, желаеме 50% нарастване на заплащането на нашия труд. На трето място, желаеме да се зачита нашият труд за второкласен, т.е. от трета да минем във второкласен и несъмнено, всичко това значи, че желаеме най-сетне да влезем в полето на опазването на здравето в България. Към сегашния миг държавните психиатрични лечебни заведения са задният двор на българското опазване на здравето. Всички знаем какво се случва в задния двор, по какъв начин не го поддържаме доста чист, тъй като той е надалеч от хората, не се вижда, не можем да бъдем укорени, че не поддържаме задоволително непорочност и си изхвърляме боклуците там. Това е нашето предпочитание, това са нашите претенции и ние няма да отстъпим от тях.
- Ако не бъдат признати тези претенции, какво следва?
- Разбира се, в случай че не реализираме резултат, ще преминем към последващи протестни дейности, които да доведат до угаждане на нашите претенции. Включително сме говорили с сътрудниците и за опцията да стигнем до групова оставка на всички работещи в държавните психиатрични лечебни заведения, тъй като това повече не може да продължава по този метод. Категорични сме, че няма да отстъпим. 25 години сме отвън системата на здравното обезпечаване. Ние сме лечебните заведения, в които, като се изключи че няма клинични пътеки, за което министерството няма директна отговорност, несъмнено, ние сме лечебните заведения, в които се настаняват психичноболни хора с тежки обществени проблеми. Неслучайно и към днешна дата в държавните психиатрични лечебни заведения живеят към 300 души психичноболни хора. Измамени или без настойници или с такива, които не желаят да се грижат за тях.
Ние сме лечебните заведения, в които се настаняват психичноболните, направили тежки противоправни действия. На процедура те са неизписваеми и остават там с десетилетия.
В нашите лечебни заведения изискванията и за лекуване на болните, и за труд са мизерни. Няма за какво да се лъжем и да ги назоваваме с някакви евфемизми. Те наподобяват като... те са едни бараки в множеството случаи или някакви някогашни здания. Бивши конюшни, някогашни печатници, всичко някогашно. Бивши здания и някогашно съоръжение за някогашни хора. Работещите в системата на държавните психиатрични лечебни заведения са извънредно мизерно заплатени. За образец мога да дам заплатите в нашата болница, те са почти такива и в останалите психиатрични лечебни заведения. Началник на поделение, който тази година прави 70 години, има 47 години трудов стаж, от които 45 са по специалността, получава чисти 3100 лв..
Всичките ни медицински сестри са възрастни. Най-младата ни сестра е на 51 или 52 години, получава чисти към 1800-1900 лв.. Това е срамно. Начинаещ доктор стартира с 2000 лв., колкото е по групов трудов контракт, в последна сметка чисти получава към 1600-1700 лв.. И с цел да си осигурим едно обичайно битие, се постанова да работим на повече места - частни практики. Лекарите, психолозите също, медицинските сестри и санитарите ни работят на второ, някои на трето място по приюти или в други лечебни заведения.
- Колко личен състав има сега във Вашата болница?
- В момента в нашата болница в отделението за мъже с остри психози, това е най-тежкото поделение в една болница, както и отделението за дами с остри психози, имаме изразен дефицит на младши медицински личен състав, на санитари. В мъжкото ни поделение на работа са пет индивида, не на промяна, а въобще са пет индивида, от които четирима мъже и една жена. На дежурство остава една сестра с един санитар за трийсет тежко заболели мъже, което е срещу безусловно всевъзможни правила. За съпоставяне ще кажа, че в Европа стандартът в " острите " отделения, съотношението болни-персонал, е едно към едно до едно към три, а у нас е едно към 10 до едно към петнайсет.
Изобщо не можем да приказваме за качество на медицинските услуги, които предоставяме. Работим с демотивирани хора, остарели хора, изхабени хора. Освен дефицита на личен състав, при нас има дефицит на шестима лекари, на един психолог, на най-малко 10-12 санитари, на 6-7 сестри.
Другият ни огромен проблем е междинната възраст, която е прекомерно висока. А нови хора не идват. Защо да се сърдим, че не идват нови хора? Защото новият човек ще отиде в някои от питателните вериги да разнася кроасани и да подрежда прясно и кисело мляко против заплата от най-малко 2500 лв.. Няма за какво да се сърдим на хората, че не идват.
Недостигът е голям, ние сме в положение на свободно рухване в пропастта и напълно скоро ще ударим дъното с личния състав. Така че, нашите претенции може да звучат безразсъдно, на някого може да му се вижда невероятно, нелогично, само че в последна сметка, откакто депутатските заплати могат да се усилят автоматизирано с 800 лв., не виждам аргументи нашите заплати да не могат да се усилят с 50%. Ако толкоз доста тежим на българското опазване на здравето и на институциите, ами дано да затворят тези 12 държавни психиатрични лечебни заведения, по този начин ще се знае, че ги няма и никой няма да се мъчи с тяхното битие и поддръжка.
- Какво ще стане с хората, които са заболели, в случай че затворят психиатричните лечебни заведения?
- Да му мислят и институциите, които дават отговор за това. В последна сметка 12 държавни психиатрични лечебни заведения не са търговски сдружения. Те са само и единствено вторични разпоредители с бюджетен заем. Те зависят напълно от благоволението на първичния разпоредник с бюджетен заем, който е Министерството на здравеопазването. Нашите претенции са към министерството, тъй като то е притежател на тези лечебни заведения и то би трябвало да отбрани техния интерес, финансов и всевъзможен различен, респективно на болните, които се лекуват, а те са към 2100 души, пред Министерството на финансите. Ние нямаме съображение да желаеме нещо от Министерството на финансите, тъй като нашият принципал е министърът на опазването на здравето и по тази причина настояванията ни са към Министерството на здравеопазването.
- Добре, само че по целия свят психологичното здраве е едно от водещите и е приоритет.
- По света е по този начин, психологичното здраве е значимо, обръща се огромно внимание. Изключително доста се работи за профилактиката и предварителната защита в тази сфера и за лекуването на хората с психологични разстройства, само че у нас, уви... Процентът, който се отделя за психично-здравна помощ у нас е към 2% от общия бюджет на опазването на здравето. В цивилизования свят, към който се стремим и към който принадлежим географски, този % е 10%. Пет пъти разлика.
- От психологичното здраве идват и доста други болести.
- Да, по този начин е, само че у нас това схващане го няма, че психологичното здраве е част от здравето. Ние го караме на лозунги. Там сме доста мощни. Копираме лозунгите на СЗО и считаме, че нещо сме създали. Не, не сме създали. Дванайсетте държавни психиатрични лечебни заведения тънат в бедност и недостиг. Драматично.
- Преди няколко години си говорихме с Вас за ресурсни центрове и други такива неща?
- Да, ние на говорене сме мощни, ние си ги приказваме от години, от десетилетия. Правим тактики, нещо вършим, нещо се случва. Ето, по Националната тактика за психологично здраве бяха утвърдени 18 лечебни заведения, които да бъдат реновирани в друга степен, нашата болница да се пребазира в София. Парите са дадени от Плана за възобновяване и резистентност, от първия, тъй като май последващи няма и да има.
Министерството на здравеопазването на 13 септември разгласи публичните поръчки, бяха определени реализатори, подписани са контракти за нашата болница. Сега сме март, по кое време ще се открие, по кое време ще се изпълнят тези 9 месеца, с цел да се извърши реконструкцията на постройката? Никой не ни споделя. Отговорът е: „ Чакайте, би трябвало да имаме бюджет. Докато нямаме бюджет, нищо няма да се прави. “ И в действителност, нищо не се прави. Това са обстоятелствата.
Със съкращения
- Г-жо Гълъбова, митингът защо е, какви са настояванията Ви и какво следва, в случай че не бъдат изпълнени?
- Инициатор на митинга, който сме организирали, в действителност са сътрудниците от ДПБ „ Севлиево “. Предвиждаме да бъде в три дни - 17, 18 и 19 март, и ще се състои по всички правила и законови условия, т.е. хората, които ще участват на митинга, или са в отпуск, или са в свободен ден. Ще си има, несъмнено, дежурни екипи по отделенията, които ще обслужват пациентите, ще одобряваме, ще изписваме и ще вършим всичко, което е планувано да се прави в една психиатрична болница.
- Къде ще се проведат? Какви са Вашите претенции?
- Протестите ще се състоят на този стадий пред лечебните заведения. Засега не планираме един общ митинг, който да се случи пред Министерството на здравеопазването, само че настояванията ни са ясни и безапелационни. Те не са доста. Първото е въвеждане на национална система за оценяване труда на работещите експерти в държавните психиатрични лечебни заведения, на второ място, желаеме 50% нарастване на заплащането на нашия труд. На трето място, желаеме да се зачита нашият труд за второкласен, т.е. от трета да минем във второкласен и несъмнено, всичко това значи, че желаеме най-сетне да влезем в полето на опазването на здравето в България. Към сегашния миг държавните психиатрични лечебни заведения са задният двор на българското опазване на здравето. Всички знаем какво се случва в задния двор, по какъв начин не го поддържаме доста чист, тъй като той е надалеч от хората, не се вижда, не можем да бъдем укорени, че не поддържаме задоволително непорочност и си изхвърляме боклуците там. Това е нашето предпочитание, това са нашите претенции и ние няма да отстъпим от тях.
- Ако не бъдат признати тези претенции, какво следва?
- Разбира се, в случай че не реализираме резултат, ще преминем към последващи протестни дейности, които да доведат до угаждане на нашите претенции. Включително сме говорили с сътрудниците и за опцията да стигнем до групова оставка на всички работещи в държавните психиатрични лечебни заведения, тъй като това повече не може да продължава по този метод. Категорични сме, че няма да отстъпим. 25 години сме отвън системата на здравното обезпечаване. Ние сме лечебните заведения, в които, като се изключи че няма клинични пътеки, за което министерството няма директна отговорност, несъмнено, ние сме лечебните заведения, в които се настаняват психичноболни хора с тежки обществени проблеми. Неслучайно и към днешна дата в държавните психиатрични лечебни заведения живеят към 300 души психичноболни хора. Измамени или без настойници или с такива, които не желаят да се грижат за тях.
Ние сме лечебните заведения, в които се настаняват психичноболните, направили тежки противоправни действия. На процедура те са неизписваеми и остават там с десетилетия.
В нашите лечебни заведения изискванията и за лекуване на болните, и за труд са мизерни. Няма за какво да се лъжем и да ги назоваваме с някакви евфемизми. Те наподобяват като... те са едни бараки в множеството случаи или някакви някогашни здания. Бивши конюшни, някогашни печатници, всичко някогашно. Бивши здания и някогашно съоръжение за някогашни хора. Работещите в системата на държавните психиатрични лечебни заведения са извънредно мизерно заплатени. За образец мога да дам заплатите в нашата болница, те са почти такива и в останалите психиатрични лечебни заведения. Началник на поделение, който тази година прави 70 години, има 47 години трудов стаж, от които 45 са по специалността, получава чисти 3100 лв..
Всичките ни медицински сестри са възрастни. Най-младата ни сестра е на 51 или 52 години, получава чисти към 1800-1900 лв.. Това е срамно. Начинаещ доктор стартира с 2000 лв., колкото е по групов трудов контракт, в последна сметка чисти получава към 1600-1700 лв.. И с цел да си осигурим едно обичайно битие, се постанова да работим на повече места - частни практики. Лекарите, психолозите също, медицинските сестри и санитарите ни работят на второ, някои на трето място по приюти или в други лечебни заведения.
- Колко личен състав има сега във Вашата болница?
- В момента в нашата болница в отделението за мъже с остри психози, това е най-тежкото поделение в една болница, както и отделението за дами с остри психози, имаме изразен дефицит на младши медицински личен състав, на санитари. В мъжкото ни поделение на работа са пет индивида, не на промяна, а въобще са пет индивида, от които четирима мъже и една жена. На дежурство остава една сестра с един санитар за трийсет тежко заболели мъже, което е срещу безусловно всевъзможни правила. За съпоставяне ще кажа, че в Европа стандартът в " острите " отделения, съотношението болни-персонал, е едно към едно до едно към три, а у нас е едно към 10 до едно към петнайсет.
Изобщо не можем да приказваме за качество на медицинските услуги, които предоставяме. Работим с демотивирани хора, остарели хора, изхабени хора. Освен дефицита на личен състав, при нас има дефицит на шестима лекари, на един психолог, на най-малко 10-12 санитари, на 6-7 сестри.
Другият ни огромен проблем е междинната възраст, която е прекомерно висока. А нови хора не идват. Защо да се сърдим, че не идват нови хора? Защото новият човек ще отиде в някои от питателните вериги да разнася кроасани и да подрежда прясно и кисело мляко против заплата от най-малко 2500 лв.. Няма за какво да се сърдим на хората, че не идват.
Недостигът е голям, ние сме в положение на свободно рухване в пропастта и напълно скоро ще ударим дъното с личния състав. Така че, нашите претенции може да звучат безразсъдно, на някого може да му се вижда невероятно, нелогично, само че в последна сметка, откакто депутатските заплати могат да се усилят автоматизирано с 800 лв., не виждам аргументи нашите заплати да не могат да се усилят с 50%. Ако толкоз доста тежим на българското опазване на здравето и на институциите, ами дано да затворят тези 12 държавни психиатрични лечебни заведения, по този начин ще се знае, че ги няма и никой няма да се мъчи с тяхното битие и поддръжка.
- Какво ще стане с хората, които са заболели, в случай че затворят психиатричните лечебни заведения?
- Да му мислят и институциите, които дават отговор за това. В последна сметка 12 държавни психиатрични лечебни заведения не са търговски сдружения. Те са само и единствено вторични разпоредители с бюджетен заем. Те зависят напълно от благоволението на първичния разпоредник с бюджетен заем, който е Министерството на здравеопазването. Нашите претенции са към министерството, тъй като то е притежател на тези лечебни заведения и то би трябвало да отбрани техния интерес, финансов и всевъзможен различен, респективно на болните, които се лекуват, а те са към 2100 души, пред Министерството на финансите. Ние нямаме съображение да желаеме нещо от Министерството на финансите, тъй като нашият принципал е министърът на опазването на здравето и по тази причина настояванията ни са към Министерството на здравеопазването.
- Добре, само че по целия свят психологичното здраве е едно от водещите и е приоритет.
- По света е по този начин, психологичното здраве е значимо, обръща се огромно внимание. Изключително доста се работи за профилактиката и предварителната защита в тази сфера и за лекуването на хората с психологични разстройства, само че у нас, уви... Процентът, който се отделя за психично-здравна помощ у нас е към 2% от общия бюджет на опазването на здравето. В цивилизования свят, към който се стремим и към който принадлежим географски, този % е 10%. Пет пъти разлика.
- От психологичното здраве идват и доста други болести.
- Да, по този начин е, само че у нас това схващане го няма, че психологичното здраве е част от здравето. Ние го караме на лозунги. Там сме доста мощни. Копираме лозунгите на СЗО и считаме, че нещо сме създали. Не, не сме създали. Дванайсетте държавни психиатрични лечебни заведения тънат в бедност и недостиг. Драматично.
- Преди няколко години си говорихме с Вас за ресурсни центрове и други такива неща?
- Да, ние на говорене сме мощни, ние си ги приказваме от години, от десетилетия. Правим тактики, нещо вършим, нещо се случва. Ето, по Националната тактика за психологично здраве бяха утвърдени 18 лечебни заведения, които да бъдат реновирани в друга степен, нашата болница да се пребазира в София. Парите са дадени от Плана за възобновяване и резистентност, от първия, тъй като май последващи няма и да има.
Министерството на здравеопазването на 13 септември разгласи публичните поръчки, бяха определени реализатори, подписани са контракти за нашата болница. Сега сме март, по кое време ще се открие, по кое време ще се изпълнят тези 9 месеца, с цел да се извърши реконструкцията на постройката? Никой не ни споделя. Отговорът е: „ Чакайте, би трябвало да имаме бюджет. Докато нямаме бюджет, нищо няма да се прави. “ И в действителност, нищо не се прави. Това са обстоятелствата.
Със съкращения
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ