Тръмп слага край на глобализма
Интервю на Таня Джоева,
Епицентър
- Вторият мандат на Тръмп върви с рискова динамичност. Масовото очакване бе да насочи политиката си против Китай, само че вместо това през митата той потегли против съвсем целия свят и доста мощно против Европа. Защо и очаквахте ли този ход, проф. Проданов?
- Случващото се е част от тренд, който самият Тръмп стартира през първия си мандат, когато разви офанзивата си против Китай.
Важно е да се каже обаче, че когато по-късно на власт пристигнаха демократите на Байдън, те продължиха тази наклонност – освен през митата против Китай, само че през цялостен ред други дейности като ограничавания на китайските компании, изключително на софтуерните компании. Точно преди Тръмп да се завърне на власт, желаеха да прогонят TikTok - известна компания, която употребяват 40% от американците.
Самият Байдън беше почнал серия от ограничения, които бяха отричане на неолибералния капитализъм с неговата глобалистка ориентировка. Например за подкрепяне на американските компании във високотехнологичната сфера, изключително в областта на чиповете и изкуствения разсъдък.
Накратко – налице беше наклонност на усилване на ролята на страната, и то освен в Съединените щати.
За деглобализация, за крах на Съединени американски щати, за търговски войни се заприказва още след икономическата рецесия от 2007-2008 година
Между 2017 и 2024 ограниченията за стопански шовинизъм в света – цени, такси, ограничавания, са нарастнали от 600 (2017) до 3000 (2024). Тоест, Тръмп е част от една световна наклонност, която назовавам „ китаизация “ на света. Това е усилването на ролята на страната със дотации и с надзор върху основни стратегически промишлености.
Тръмп умишлено показва държание на непредсказуемост, на крайности и това е част от изкуството да правиш покупко-продажби.
- Като приказваме за държанието на крайностите, което цели да изненадва, поражда въпросът: беше ли изненада разривът сред Съединени американски щати и Европа?
- За огромна част от света и изключително за евроатлантически насочените европейски страни това наподобява изненада. За мен – не. Още по време на първия си мандат той произнесе думи, които в този момент се трансфораха във ежедневие – че Европейският съюз е зложелател на Съединени американски щати, че взима запаси от Щатите.
След 1989 година ние идеализирахме връзките със Съединените щати и Европейски Съюз, а те не би трябвало да се идеализират.
- Америка на Тръмп и Русия като че ли имат една обща цел сега – разпадането на Европейски Съюз и на Европа. Така ли е, проф. Проданов?
- Бих извел няколко съществени неща, които свързват Съединени американски щати на Тръмп и Русия сега.
Първото е, че като част от тактиката за внезапно понижаване на разноските на страната заради голямото повишаване на федералния дълг - предходната година с два трилиона и по размер е най-големият в историята като % от Брутният вътрешен продукт - Тръмп се мъчи да понижи разноските във военната сфера. Съединени американски щати имат 800 военни бази по света. Още по време на първия си мандат Тръмп инициира и води диалози с талибаните за евакуиране на американските войски от Афганистан, с цел да не харчат пари. По-късно това се осъществя при Байдън. Тоест, желанието за ограничение на разноските предизвика говоренето му, че желае да наложи мир.
Втората, не по-малко значима причина, е обвързвана с икономизма на неговата външна политика. Съединени американски щати в действителност имат проблем, защото по отношение на новите технологии стои казусът за по този начин наречените редки метали. Основният им производител е Китай, само че той не дава на Щатите от своите редки минерали. Стои въпросът по какъв начин да ги намерят. Затова се икономизират връзките с Украйна и с Русия.
Третото е това, за което значително анализатори приказват от дълго време - използване на тактиката на Кисинджър от началото на 70-те години, когато Съединени американски щати използваха спора сред Китай и Съветския съюз и подписаха съглашение с Пекин. Сега се мъчат да изиграят сходен ход, само че с Русия.
Тръмп поставя завършек на глобализацията в посока на стопански шовинизъм. Друг е въпросът, че това не е завършек на неолиберализма, а негова нова версия.
- Беше ли готова Европа за втория мандат на Тръмп?
- Мисля, че не. Друг е въпросът, че и в Европа има тренд на понижаване на въздействието на обичайните систематични партии, изключително на левите, и напредък на консервативни и националистически сили. Споменавам левите неслучайно, тъй като гласоподавателите, които мислехме, че са техни, като служащите да вземем за пример, в болшинството си в този момент гласоподават за консервативните и националистически партии.
Тези, които стояха отпред, бяха идейно доста близки и свързани с Демократическата партия. Затова в доста връзки бяха уплашени.
- Изправен пред опасности, които засягат единството, сигурността, благосъстоянието и високия стандарт, може ли да се получи противоположен резултат – Европейски Съюз да се консолидира, вместо да се разделя, разпада?
- В изискванията на възходящи спешни процеси всичко е допустимо. В рецесии всеки се мъчи да подписа някакъв съюз. Една от посоките на смяна е внезапно увеличение на чувството за неустановеност и опасения за всички типове опасности.
Неслучайно една от посоките в политиката на Тръмп е тематиката за миграцията, която е още по-значима за Европа.
Друга посока на промени, която Тръмп инициира, е разпадът на интернационалните институции и разпоредбите, които, положителни или неприятни, създаваха ред, на който се позоваваха всички. Териториалните му искания не са инцидентни. Споменах за любимеца на Тръмп Маккинли, който по време на своето президентство стартира три войни, овладява Филипините, окупира Куба и Хаити. Тоест, там, където няма правила и има раздробяване на интернационалните институции, рисковете от войни и спорове нарастват.
Нарастват и разноските за защита, и освен за защита. След последния конгрес на Китайската комунистическа партия преди 2 години „ Ню Йорк таймс “ направи езиков разбор на големия отчет на Си Дзинпин и откри, че за първи път най-споменаваната дума в него е сигурност – от киберсигурност през здравна сигурност, климатична сигурност, вътрешна и външна сигурност и така нататък
В световния мениджмънт в този момент известната дума става „ стабилно развиване “, като се подчертава върху държавни политики, които да предотвратяват гафове, разпад на институциите, провали.
В тази обстановка изключително по-малките страни ще търсят обединяване. Деглобализацията подтиква регионализация, и то освен в Европа. През 2019 година се работеше по съглашение за свободна търговия сред Китай, Южна Корея и Япония. Говорим за страни, които не са настроени най-приятелски между тях. Спряха го, когато Тръмп напусна Белия дом, само че в този момент го възобновиха.
- Ще ви задам въпрос, тясно обвързван с предходния - има ли интерес България от разпада на Евросъюза? Или въпросът е риторичен?
- Риторичен е. Мнозина у нас биха обяснили, че би трябвало да се обърнем към Русия. Това е обстановка, която и различен път сме имали в историята. Но ние към този момент сме в дълбока степен интегрирани. Огромната част от нашата търговия, от нашите емигранти, от нашата нормативна система и правила са обвързани с Европейския съюз. Да не приказваме за по-младите генерации, които от години учат британски, немски, френски, до момента в който съветски език не се учи.
- Очаквате ли ескалация на политическите и идеологическите спорове в Европа? Въпросът ми е предизвикан от случаите с Калин Джорджеску в Румъния, с присъдата на Марин льо Пен.
- Има и други образци. Виждаме какво става в Турция. В Украйна пък са неразрешени над 10 партии.
Там, където се ускоряват рисковете, се ускоряват и всички форми на контрола. Непрекъснато се приказва в този момент за нарастване на камерите за наблюдаване. Неслучайно в Китай, която е гигантска страна и най-бързо изменяща се в историята, това води до проблеми и опасности. Това е и страната с най-вече камери, които те гледат на всички места. Там вкараха и своя кредитна система и благодарение на новите технологии могат да подтикват или глобяват държанието на своите жители. Като тренд това ще нараства, като стартираме от камерите и стигнем до събиране и разбор на данни.
Неслучайно Тръмп се обкръжи с огромните имена на американските софтуерни компании и като цяло получи поддръжка на бизнеса от Силициевата котловина. Той ще се опита също да тласка Америка в тази посока.
По линия на Департамента за успеваемостта на държавните институции, отпред с Илон Мъск, се върви към понижаване на държавните чиновници по метод, прочут от времето на Рейгън - прекачване на техни функционалности към пазара, в това число обществени услуги, опазване на здравето, обучение. Но има и нов детайл – потребление на новите технологии в ръководството на страната и основаване на цифрови форми на ръководство благодарение на изкуствения разсъдък. Неслучайно оповестиха Stargate - план от 500 милиарда $ за развиване на изкуствения разсъдък. В тази посока се ориентират държавните институции за сметка на понижаване на разноските и на работещите там към 3 милиона души във федералната администрация, а като се прибавят и работещите в администрацията в обособените щати, стават към 22,5 милиона души. Този блян на понижаване на работещите в държавната администрация ще го забележим освен в Съединени американски щати. И у нас преди приемането на последния държавен бюджет доста се говореше за това.
Но то е обвързвано и с надзор, без значение каква е формата. Ето да вземем за пример от ден на ден се отхвърляме от парите в брой и минаваме към разплащане с карти и мобилни телефони. Нали разбирате, че по този начин ще има цялостен надзор върху всичко, което страната харчи, и то може да се обработва и употребява със средствата на изкуствения разсъдък, за който Бил Гейтс споделя, че до 2030 година щял да прерасне в общ изкуствен интелект.
Епицентър
- Вторият мандат на Тръмп върви с рискова динамичност. Масовото очакване бе да насочи политиката си против Китай, само че вместо това през митата той потегли против съвсем целия свят и доста мощно против Европа. Защо и очаквахте ли този ход, проф. Проданов?
- Случващото се е част от тренд, който самият Тръмп стартира през първия си мандат, когато разви офанзивата си против Китай.
Важно е да се каже обаче, че когато по-късно на власт пристигнаха демократите на Байдън, те продължиха тази наклонност – освен през митата против Китай, само че през цялостен ред други дейности като ограничавания на китайските компании, изключително на софтуерните компании. Точно преди Тръмп да се завърне на власт, желаеха да прогонят TikTok - известна компания, която употребяват 40% от американците.
Самият Байдън беше почнал серия от ограничения, които бяха отричане на неолибералния капитализъм с неговата глобалистка ориентировка. Например за подкрепяне на американските компании във високотехнологичната сфера, изключително в областта на чиповете и изкуствения разсъдък.
Накратко – налице беше наклонност на усилване на ролята на страната, и то освен в Съединените щати.
За деглобализация, за крах на Съединени американски щати, за търговски войни се заприказва още след икономическата рецесия от 2007-2008 година
Между 2017 и 2024 ограниченията за стопански шовинизъм в света – цени, такси, ограничавания, са нарастнали от 600 (2017) до 3000 (2024). Тоест, Тръмп е част от една световна наклонност, която назовавам „ китаизация “ на света. Това е усилването на ролята на страната със дотации и с надзор върху основни стратегически промишлености.
Тръмп умишлено показва държание на непредсказуемост, на крайности и това е част от изкуството да правиш покупко-продажби.
- Като приказваме за държанието на крайностите, което цели да изненадва, поражда въпросът: беше ли изненада разривът сред Съединени американски щати и Европа?
- За огромна част от света и изключително за евроатлантически насочените европейски страни това наподобява изненада. За мен – не. Още по време на първия си мандат той произнесе думи, които в този момент се трансфораха във ежедневие – че Европейският съюз е зложелател на Съединени американски щати, че взима запаси от Щатите.
След 1989 година ние идеализирахме връзките със Съединените щати и Европейски Съюз, а те не би трябвало да се идеализират.
- Америка на Тръмп и Русия като че ли имат една обща цел сега – разпадането на Европейски Съюз и на Европа. Така ли е, проф. Проданов?
- Бих извел няколко съществени неща, които свързват Съединени американски щати на Тръмп и Русия сега.
Първото е, че като част от тактиката за внезапно понижаване на разноските на страната заради голямото повишаване на федералния дълг - предходната година с два трилиона и по размер е най-големият в историята като % от Брутният вътрешен продукт - Тръмп се мъчи да понижи разноските във военната сфера. Съединени американски щати имат 800 военни бази по света. Още по време на първия си мандат Тръмп инициира и води диалози с талибаните за евакуиране на американските войски от Афганистан, с цел да не харчат пари. По-късно това се осъществя при Байдън. Тоест, желанието за ограничение на разноските предизвика говоренето му, че желае да наложи мир.
Втората, не по-малко значима причина, е обвързвана с икономизма на неговата външна политика. Съединени американски щати в действителност имат проблем, защото по отношение на новите технологии стои казусът за по този начин наречените редки метали. Основният им производител е Китай, само че той не дава на Щатите от своите редки минерали. Стои въпросът по какъв начин да ги намерят. Затова се икономизират връзките с Украйна и с Русия.
Третото е това, за което значително анализатори приказват от дълго време - използване на тактиката на Кисинджър от началото на 70-те години, когато Съединени американски щати използваха спора сред Китай и Съветския съюз и подписаха съглашение с Пекин. Сега се мъчат да изиграят сходен ход, само че с Русия.
Тръмп поставя завършек на глобализацията в посока на стопански шовинизъм. Друг е въпросът, че това не е завършек на неолиберализма, а негова нова версия.
- Беше ли готова Европа за втория мандат на Тръмп?
- Мисля, че не. Друг е въпросът, че и в Европа има тренд на понижаване на въздействието на обичайните систематични партии, изключително на левите, и напредък на консервативни и националистически сили. Споменавам левите неслучайно, тъй като гласоподавателите, които мислехме, че са техни, като служащите да вземем за пример, в болшинството си в този момент гласоподават за консервативните и националистически партии.
Тези, които стояха отпред, бяха идейно доста близки и свързани с Демократическата партия. Затова в доста връзки бяха уплашени.
- Изправен пред опасности, които засягат единството, сигурността, благосъстоянието и високия стандарт, може ли да се получи противоположен резултат – Европейски Съюз да се консолидира, вместо да се разделя, разпада?
- В изискванията на възходящи спешни процеси всичко е допустимо. В рецесии всеки се мъчи да подписа някакъв съюз. Една от посоките на смяна е внезапно увеличение на чувството за неустановеност и опасения за всички типове опасности.
Неслучайно една от посоките в политиката на Тръмп е тематиката за миграцията, която е още по-значима за Европа.
Друга посока на промени, която Тръмп инициира, е разпадът на интернационалните институции и разпоредбите, които, положителни или неприятни, създаваха ред, на който се позоваваха всички. Териториалните му искания не са инцидентни. Споменах за любимеца на Тръмп Маккинли, който по време на своето президентство стартира три войни, овладява Филипините, окупира Куба и Хаити. Тоест, там, където няма правила и има раздробяване на интернационалните институции, рисковете от войни и спорове нарастват.
Нарастват и разноските за защита, и освен за защита. След последния конгрес на Китайската комунистическа партия преди 2 години „ Ню Йорк таймс “ направи езиков разбор на големия отчет на Си Дзинпин и откри, че за първи път най-споменаваната дума в него е сигурност – от киберсигурност през здравна сигурност, климатична сигурност, вътрешна и външна сигурност и така нататък
В световния мениджмънт в този момент известната дума става „ стабилно развиване “, като се подчертава върху държавни политики, които да предотвратяват гафове, разпад на институциите, провали.
В тази обстановка изключително по-малките страни ще търсят обединяване. Деглобализацията подтиква регионализация, и то освен в Европа. През 2019 година се работеше по съглашение за свободна търговия сред Китай, Южна Корея и Япония. Говорим за страни, които не са настроени най-приятелски между тях. Спряха го, когато Тръмп напусна Белия дом, само че в този момент го възобновиха.
- Ще ви задам въпрос, тясно обвързван с предходния - има ли интерес България от разпада на Евросъюза? Или въпросът е риторичен?
- Риторичен е. Мнозина у нас биха обяснили, че би трябвало да се обърнем към Русия. Това е обстановка, която и различен път сме имали в историята. Но ние към този момент сме в дълбока степен интегрирани. Огромната част от нашата търговия, от нашите емигранти, от нашата нормативна система и правила са обвързани с Европейския съюз. Да не приказваме за по-младите генерации, които от години учат британски, немски, френски, до момента в който съветски език не се учи.
- Очаквате ли ескалация на политическите и идеологическите спорове в Европа? Въпросът ми е предизвикан от случаите с Калин Джорджеску в Румъния, с присъдата на Марин льо Пен.
- Има и други образци. Виждаме какво става в Турция. В Украйна пък са неразрешени над 10 партии.
Там, където се ускоряват рисковете, се ускоряват и всички форми на контрола. Непрекъснато се приказва в този момент за нарастване на камерите за наблюдаване. Неслучайно в Китай, която е гигантска страна и най-бързо изменяща се в историята, това води до проблеми и опасности. Това е и страната с най-вече камери, които те гледат на всички места. Там вкараха и своя кредитна система и благодарение на новите технологии могат да подтикват или глобяват държанието на своите жители. Като тренд това ще нараства, като стартираме от камерите и стигнем до събиране и разбор на данни.
Неслучайно Тръмп се обкръжи с огромните имена на американските софтуерни компании и като цяло получи поддръжка на бизнеса от Силициевата котловина. Той ще се опита също да тласка Америка в тази посока.
По линия на Департамента за успеваемостта на държавните институции, отпред с Илон Мъск, се върви към понижаване на държавните чиновници по метод, прочут от времето на Рейгън - прекачване на техни функционалности към пазара, в това число обществени услуги, опазване на здравето, обучение. Но има и нов детайл – потребление на новите технологии в ръководството на страната и основаване на цифрови форми на ръководство благодарение на изкуствения разсъдък. Неслучайно оповестиха Stargate - план от 500 милиарда $ за развиване на изкуствения разсъдък. В тази посока се ориентират държавните институции за сметка на понижаване на разноските и на работещите там към 3 милиона души във федералната администрация, а като се прибавят и работещите в администрацията в обособените щати, стават към 22,5 милиона души. Този блян на понижаване на работещите в държавната администрация ще го забележим освен в Съединени американски щати. И у нас преди приемането на последния държавен бюджет доста се говореше за това.
Но то е обвързвано и с надзор, без значение каква е формата. Ето да вземем за пример от ден на ден се отхвърляме от парите в брой и минаваме към разплащане с карти и мобилни телефони. Нали разбирате, че по този начин ще има цялостен надзор върху всичко, което страната харчи, и то може да се обработва и употребява със средствата на изкуствения разсъдък, за който Бил Гейтс споделя, че до 2030 година щял да прерасне в общ изкуствен интелект.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ