Проф. Валери Стефанов: Превръщаме миналото в гроб на настоящето и бъдещето*
Интервю на Таня Джоева, Епицентър
- Проф. Стефанов, през последните близо три години на политическа рецесия се говореше за правдивост, за правосъдна промяна, за господство на закона, а след формалния завършек на рецесията стигнахме до... националния празник. Готово ли е българското общество да влезе в тази полемика и това да докара до позитивни резултати? Промяна или замяна се получи?
- Пътят към властта е посипан с великодушни обещания и с потайни планове. Тази пролука сред " светлото " обществено говорене и тъмнината на желанията прави политическата рецесия перманентна, дълбока. " Политическата рецесия " не е просто липса на законно ръководство, тя е липса на идея и на потенциал.
Натрапената ни тематика за националния празник има две страни, две тактически стимулирани цели. Първата - тя е резултат от упоритостта да се редактира груповата памет, да се сътвори нов, идеологически подбран, роман за предишното. Втората - да продължи ценностната фрагментация на българското общество, да се напредва към пожеланите равнища на неговия разпад. Модерните общества са резултат от рационализации и консолидации, популацията е афективна и нападателна. Тази е разликата, в която ни въвличат.
- Стартът на полемиката демонстрира, че се обрисува следващата конфликтна точка - коя дата от празничния ни календар - 3 март или 24 май, би трябвало да получи най-високия статут, да бъде народен празник и това да се запише в Конституцията. А може би - прокраднаха се и такива компромисни хрумвания - би трябвало да имаме два национални празника?
- Можем да си измислим национални празници за всеки месец. Но дано, преди да почнем с причините в едната или другата посока, да си отговорим на няколко простички въпроса - какво е националният празник? Какво отбелязва той? Защо и кому е необходим?
Модерните народи се подслоняват в нещо, което дефинираме като символен универсум. Символният универсум включва значими аспекти на груповата еднаквост като паметта, пантеона на героите, " омайната " родна тирада, митовете за свещената земя и прочие Националният празник е не просто част от този символен универсум, той е негова вътрешност. В него се събират оптимистичните и трагичните аспекти на груповото съществуване. Той е успеха и вярата, само че може да бъде болката и покрусата.
Сан Стефано е успеха и вярата, Берлинският конгрес е разочарованието и неуспехът. За събитията в Берлин Джордж Уошбърн, тогавашният президент на Робърт Колеж, ще напише в записките си: " Това беше повече от политическа неточност, това беше политическо закононарушение - да върнат назад под турско ръководство един популярен християнски народ, който Русия беше освободила. "
Трети март е тъкмо такава, двойствена с последствията си, дата в българската история. Тя не глоби единствено някакъв контракт сред две империи, при чието сключване даже не сме били позволени като страна. Тя бележи отварянето на новата българска държавност към историческото съществуване. Тя извежда на историческата сцена един народ, за който даже просветените европейци, до самото начало на деветнадесети век, едва са знаели и се учудвали, че го има.
Затова Трети март е исторически луфт. Той е вековната ни групова вяра, която ще преживее доста провали, само че ще просъществува и до през днешния ден.
- Има ли бъдеще нация, която непрестанно се рови в предишното, с цел да го пренаписва? Според конюнктурата, " огромните братя ", мощните на момента.
- Няма нищо неприятно в това да се занимаваме с предишното, в противен случай това е значим аспект от самопознанието ни. Миналото не е " там някъде ", нещо мъртво и застинало. То е резултат от нашата ангажирана индивидуалност. То е отдалеченост, която обръща лицето си към нас, събудено от нашия интерес и от умеенето да го осмисляме. Лошото е, че постоянно трансформираме предишното в гроб, в който погребваме и сегашното, и бъдещето си. Доколкото е малограмотен и не е кадърен на тълкования, простакът елементарно става тъкмо това - нравоучителен ретровизионер. Определение за човек, който кара предишното да се усеща отговорно пред сегашното.
И още няколко думи за " огромните братя ", конюнктурите и историята. Ще употребявам още веднъж претекста " Трети март ". Зад Трети март не стои единствено една война, наречена " Освободителна " или " Руско-турска ". Зад Трети март стоят вековните въжделения на един обезправен и потопен в предисторическия мрак народ. Там някъде са вписани апелите на Паисий, подвижничеството на Левски, патетиката на Ботев, черешовите топчета, баташките мъченици, подвигът на опълченците... Отвъд датата Трети март тече вековната сиромашка пот и мъченическата кръв на българите. Кръвта, която " крещи " по определението на американския публицист Джанюариъс Макгахан.
С тези образци суфлирам, че това е празник на нас, българите, а не е угодничав поклон към имперска Русия, която е изпратила армията си, с цел да преобразува политическото пространство на Балканите. Направила го е след поредност от комплицирани предварителни сделки и обещания, върху които след това ще стъпят душманите на свободна България.
Невежеството на прислужниците унищожава устоите на личния им свят. Невежеството на господарите унищожава целия свят.
Когато знаем какво в действителност стои зад датата Трети март, ще престанем да приказваме нелепици, каквито се леят от устите на днешните българофоби. Нито ще разбутваме символния си универсум по подобен лицемерен към паметта на предците ни метод.
- Защо политическият ни хайлайф е толкоз предразположен на непознати доктрини и непознати ползи?
- Политиците са разнообразни и не бих правил прекомерно едри систематизирания в тази посока. Но една немалка част от тях са проведена група хитреци, поставили страната в джоба си и тръгнали на пазар. Те гледат на политиката като на пазар, където да продадат себе си и страната ни в сгода на взискателни и високомерни клиенти.
В един по-различен аспект, податливостта е обвързвана с присъщата на хората нужда от утвърждение. Правиш това, което ти предлага доминантният поведенчески стандарт. " Мрази този, презирай оня, почитай трети... " - и ти го правиш. Вписваш се в някакви неразбираеми критерии за авторитет, ставаш обезщетително важен в личните си очи. Мрежата, сходно на политиката, е съвършен модератор на нарцистични зависимости. Тя също основава прочувствено заболели хора, трагично прилепени към броя на " лайковете ", харесванията.
- Трети март постоянно е предизвиквал разделяне. Сега се приема обаче, че следващият опит за неговото " детрониране " е сигнал за още идни промени, за изтриване на всичко съветско. Виждате ли риск това да задълбочи разделянето, вместо да реализира обединяване към " най-българския празник - 24 май "?
- Празникът не ни затваря в координатите на изтеклото време, той е императив за отговорност към сегашното и бъдещето. Така и с Трети март - и той е апел към нашата дарба да живеем дружно и да вървим напред като съживен, проникновен и обединен народ.
24 май е прелестен празник на просветата, книжовността, на култа към знанието. Но, кажете ми - по какъв начин може тъкмо подобен празник да бъде празнуван от един все по-безкнижен и все по-неграмотен народ! Това е оксиморон, тежък конфликт на противоположности, събрани в едно. Направете анкета и ще видите, че най-малко две трети от българите не са прочели и една книга през последната година.
Ако приемете това като шеговита провокация, да прибавим и друго. 24 май е в действителност ярък празник на младостта и учебното заведение, на детските хорове и учебните оркестри. Той е гласчетата, които пеят " Върви, народе възродени... " Това е празник на младия български народ, народът със светла религия в гърдите. А през днешния ден ние сме един остаряващ и ослепяващ за бъднините си народ.
Празничният 24 май е пролетен, импровизиран и жизнеспособен ден - магически е. Представете си го в този момент нагизден с военни паради, с високопарни речи на неизбежните политически лицемери. Усетете цялата тази казионност, която ще го сполети в качеството му на " народен " празник. Да разпишем сходна административно убога орис на този в действителност всенародно ярък ден е най-малкото " национално виновна " нелепост. Политкоректно бездарие си е.> *Заглавието е на редакцията
(със съкращения)
- Проф. Стефанов, през последните близо три години на политическа рецесия се говореше за правдивост, за правосъдна промяна, за господство на закона, а след формалния завършек на рецесията стигнахме до... националния празник. Готово ли е българското общество да влезе в тази полемика и това да докара до позитивни резултати? Промяна или замяна се получи?
- Пътят към властта е посипан с великодушни обещания и с потайни планове. Тази пролука сред " светлото " обществено говорене и тъмнината на желанията прави политическата рецесия перманентна, дълбока. " Политическата рецесия " не е просто липса на законно ръководство, тя е липса на идея и на потенциал.
Натрапената ни тематика за националния празник има две страни, две тактически стимулирани цели. Първата - тя е резултат от упоритостта да се редактира груповата памет, да се сътвори нов, идеологически подбран, роман за предишното. Втората - да продължи ценностната фрагментация на българското общество, да се напредва към пожеланите равнища на неговия разпад. Модерните общества са резултат от рационализации и консолидации, популацията е афективна и нападателна. Тази е разликата, в която ни въвличат.
- Стартът на полемиката демонстрира, че се обрисува следващата конфликтна точка - коя дата от празничния ни календар - 3 март или 24 май, би трябвало да получи най-високия статут, да бъде народен празник и това да се запише в Конституцията. А може би - прокраднаха се и такива компромисни хрумвания - би трябвало да имаме два национални празника?
- Можем да си измислим национални празници за всеки месец. Но дано, преди да почнем с причините в едната или другата посока, да си отговорим на няколко простички въпроса - какво е националният празник? Какво отбелязва той? Защо и кому е необходим?
Модерните народи се подслоняват в нещо, което дефинираме като символен универсум. Символният универсум включва значими аспекти на груповата еднаквост като паметта, пантеона на героите, " омайната " родна тирада, митовете за свещената земя и прочие Националният празник е не просто част от този символен универсум, той е негова вътрешност. В него се събират оптимистичните и трагичните аспекти на груповото съществуване. Той е успеха и вярата, само че може да бъде болката и покрусата.
Сан Стефано е успеха и вярата, Берлинският конгрес е разочарованието и неуспехът. За събитията в Берлин Джордж Уошбърн, тогавашният президент на Робърт Колеж, ще напише в записките си: " Това беше повече от политическа неточност, това беше политическо закононарушение - да върнат назад под турско ръководство един популярен християнски народ, който Русия беше освободила. "
Трети март е тъкмо такава, двойствена с последствията си, дата в българската история. Тя не глоби единствено някакъв контракт сред две империи, при чието сключване даже не сме били позволени като страна. Тя бележи отварянето на новата българска държавност към историческото съществуване. Тя извежда на историческата сцена един народ, за който даже просветените европейци, до самото начало на деветнадесети век, едва са знаели и се учудвали, че го има.
Затова Трети март е исторически луфт. Той е вековната ни групова вяра, която ще преживее доста провали, само че ще просъществува и до през днешния ден.
- Има ли бъдеще нация, която непрестанно се рови в предишното, с цел да го пренаписва? Според конюнктурата, " огромните братя ", мощните на момента.
- Няма нищо неприятно в това да се занимаваме с предишното, в противен случай това е значим аспект от самопознанието ни. Миналото не е " там някъде ", нещо мъртво и застинало. То е резултат от нашата ангажирана индивидуалност. То е отдалеченост, която обръща лицето си към нас, събудено от нашия интерес и от умеенето да го осмисляме. Лошото е, че постоянно трансформираме предишното в гроб, в който погребваме и сегашното, и бъдещето си. Доколкото е малограмотен и не е кадърен на тълкования, простакът елементарно става тъкмо това - нравоучителен ретровизионер. Определение за човек, който кара предишното да се усеща отговорно пред сегашното.
И още няколко думи за " огромните братя ", конюнктурите и историята. Ще употребявам още веднъж претекста " Трети март ". Зад Трети март не стои единствено една война, наречена " Освободителна " или " Руско-турска ". Зад Трети март стоят вековните въжделения на един обезправен и потопен в предисторическия мрак народ. Там някъде са вписани апелите на Паисий, подвижничеството на Левски, патетиката на Ботев, черешовите топчета, баташките мъченици, подвигът на опълченците... Отвъд датата Трети март тече вековната сиромашка пот и мъченическата кръв на българите. Кръвта, която " крещи " по определението на американския публицист Джанюариъс Макгахан.
С тези образци суфлирам, че това е празник на нас, българите, а не е угодничав поклон към имперска Русия, която е изпратила армията си, с цел да преобразува политическото пространство на Балканите. Направила го е след поредност от комплицирани предварителни сделки и обещания, върху които след това ще стъпят душманите на свободна България.
Невежеството на прислужниците унищожава устоите на личния им свят. Невежеството на господарите унищожава целия свят.
Когато знаем какво в действителност стои зад датата Трети март, ще престанем да приказваме нелепици, каквито се леят от устите на днешните българофоби. Нито ще разбутваме символния си универсум по подобен лицемерен към паметта на предците ни метод.
- Защо политическият ни хайлайф е толкоз предразположен на непознати доктрини и непознати ползи?
- Политиците са разнообразни и не бих правил прекомерно едри систематизирания в тази посока. Но една немалка част от тях са проведена група хитреци, поставили страната в джоба си и тръгнали на пазар. Те гледат на политиката като на пазар, където да продадат себе си и страната ни в сгода на взискателни и високомерни клиенти.
В един по-различен аспект, податливостта е обвързвана с присъщата на хората нужда от утвърждение. Правиш това, което ти предлага доминантният поведенчески стандарт. " Мрази този, презирай оня, почитай трети... " - и ти го правиш. Вписваш се в някакви неразбираеми критерии за авторитет, ставаш обезщетително важен в личните си очи. Мрежата, сходно на политиката, е съвършен модератор на нарцистични зависимости. Тя също основава прочувствено заболели хора, трагично прилепени към броя на " лайковете ", харесванията.
- Трети март постоянно е предизвиквал разделяне. Сега се приема обаче, че следващият опит за неговото " детрониране " е сигнал за още идни промени, за изтриване на всичко съветско. Виждате ли риск това да задълбочи разделянето, вместо да реализира обединяване към " най-българския празник - 24 май "?
- Празникът не ни затваря в координатите на изтеклото време, той е императив за отговорност към сегашното и бъдещето. Така и с Трети март - и той е апел към нашата дарба да живеем дружно и да вървим напред като съживен, проникновен и обединен народ.
24 май е прелестен празник на просветата, книжовността, на култа към знанието. Но, кажете ми - по какъв начин може тъкмо подобен празник да бъде празнуван от един все по-безкнижен и все по-неграмотен народ! Това е оксиморон, тежък конфликт на противоположности, събрани в едно. Направете анкета и ще видите, че най-малко две трети от българите не са прочели и една книга през последната година.
Ако приемете това като шеговита провокация, да прибавим и друго. 24 май е в действителност ярък празник на младостта и учебното заведение, на детските хорове и учебните оркестри. Той е гласчетата, които пеят " Върви, народе възродени... " Това е празник на младия български народ, народът със светла религия в гърдите. А през днешния ден ние сме един остаряващ и ослепяващ за бъднините си народ.
Празничният 24 май е пролетен, импровизиран и жизнеспособен ден - магически е. Представете си го в този момент нагизден с военни паради, с високопарни речи на неизбежните политически лицемери. Усетете цялата тази казионност, която ще го сполети в качеството му на " народен " празник. Да разпишем сходна административно убога орис на този в действителност всенародно ярък ден е най-малкото " национално виновна " нелепост. Политкоректно бездарие си е.> *Заглавието е на редакцията
(със съкращения)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ