ПП са гръмоотводът в сглобката
Интервю на Таня Джоева, Епицентър
- Г-н Симеонов, като се изключи че държавното управление нямаше 100 дни толеранс, с какво друго ще запомним първите малко над три месеца на новата власт?
- Тя не получи толеранс от своите съперници, само че нямаше толеранс и от обществото. Всяко ново държавно управление стартира със ресурс на доверие, без значение дали това е леко или е мощно повишение, в случай че отпред е изразителен харизматик.
Този път растеж нямаше, което значи, че държавното управление е признато без възторг.
В същото време обаче то е признато с известно облекчение, което се вижда през преобладаващото отвращение за предварителни избори или нови държавно управление. Облекчение, че въпреки всичко нещо се сформира. То наподобява на тип служебно държавно управление. Драмата обаче е, че то претендира да се държи като неслужебно, да прави фундаментални промени.
Мнозина ще кажат, че обявените конституционни промени са нужни. Не съм уверен обаче, че край сухото няма да гори и суровото.
Ако тръгнат да пипат Конституцията на тематика " правосъдна промяна ", биха могли да трансформират текстове, за които няма социална поръчка. Нещо повече - по-мъдрите политици би трябвало да са наясно, че има тематики, които могат да станат и по-лоши, в случай че пипаш по тях.
Три години едно държавно управление не успяхме да съставим, а считаме, че можем да си преучредим държавността през рестарт на Конституцията! Не съм уверен в виталните сили на българската политическа каста в този миг.
- Но ПП-ДБ дадоха обещание промени в Конституцията и в този момент даването на заден ход евентуално ще подкопае още повече доверието към тях. Това е допустимо пояснение за упоритостта, с която се движат в тази посока. Или?
- Това, в което огромна част от тях бяха упорити, беше демонизация на Прокуратурата. Тежка демонизация! До степен, че реализираха противоположния резултат. След тази демонизация на държавното обвиняване и бонификация на съда те трябваше да оправдаят " сглобката ".
Но в случай че демонизацията беше неточност, в този момент се прави още по-голяма, тъй като се налива вода в мелницата на насрещните радикали, на русофилските сили, което е рискова поляризация.
- През 100-те дни доста ясно се вижда втвърдяването на политиката ни във връзка с Русия. Идеята за промяна на националния празник, освен това да се вкара в Конституцията, е най-яркият образец в тази посока. При неналичието на ресурс от доверие за какво потеглиха тъкмо натам?
- Първо, тъй като това са техните убеждения. Второ, тъй като, допускам, би трябвало да се почистват от " Магнитски ". Трето, тъй като държавното управление има поддръжката на Запада. Няма за какво да се лъжем: намираме се във война. Но казусът с 24 май е индикативен за тезата какъв брой противоположен резултат ще получат.
Находчива е концепцията 24 май да бъде народен празник, само че самото пипане е проблем, тъй като ще създаде повече проблеми, в сравнение с до момента сме имали. Трети март е Санстефанският блян и това е значимо. И най-важното, което подсказва, че основателите за промяната не са на висотата на тематиките, които претендират да пипат - 24 май носи още повече русофилия! Нали не забравяме, че през Възраждането този празник е въображаем като панславистки, което в българската история постоянно значи русофилски.
Това е индикативен образец какъв брой недодялани дейности подхващат политиците ни от време на време. Това ще провокира противоположен отговор и той ще откри израз не в митинги, а в урните.
- След шума, който се подвигна, и след допитванията до публичното мнение, в това число на вашата организация " Галъп ", евентуално некоалицията ще се откаже от концепцията за промяна на националния празник?
- Може би, само че има и други хрумвания. Например, вписването в Конституцията на нашето участие в НАТО и Европейски Съюз. Те се канят да разгласят за противоконституционно да мислим оттатък Европейски Съюз и НАТО ли?! Разбира се, отлично е, че България е член на Европейски Съюз и НАТО. Прекрасно е, че страната ни е в западния блок.
Но България има свои цели. Утре може да се окаже, че имаме интерес, който не е интерес на Австрия или Нидерландия, да вземем за пример. Да погледнем Полша, която последните години беше едно от неприятните деца на Европейския съюз, само че поради войната на Путин в Украйна всичко й се прости. Полша признава, че даже Европейската комисия да каже нещо, ние ще кажем противоположното, в случай че е срещу нашия интерес.
Понякога преиграваме по пътя на положителните планове.
- " Сглобката " скърца, само че работи. Докога?
- Докогато ГЕРБ и Движение за права и свободи имат интерес. Сглобката слага Политическа партия в неприятно менгеме. И ГЕРБ, и Движение за права и свободи, и Демократична България имат интерес да избутват Политическа партия напред и те да се изхабяват. Този резултат към този момент се получава. Политическа партия са гръмоотводът в " сглобката ".
- Как си обяснявате тренда надолу за ПП-ДБ? И има ли разлика в отлива за двете обединения, в случай че ги разграничим една от друга? Свикнахме да мерим доверието към тях като към обща коалиция, само че, наподобява, Политическа партия са огромният губещ. Защо?
- Да, Политическа партия са губещите. Първо, те са най-видими. Второ, Демократична България са по-опитни и имат по-дълбоки корени. Политическа партия са ненапълно облачна партия. Факт е, че Демократична България към момента е по-малката групировка, само че е по-прагматична и пригодна за политическия живот.
- ПП-ДБ разчитат да завоюват изборите в столицата. Какви са възможностите за победа на обединението към ПП-ДБ в София? Защо се бави кандидатурата на ГЕРБ, в случай че пренебрегнем обяснението за ретроградния Меркурий?
- Шансовете за победа на ПП-ДБ са положителни. Би било тежка загуба, в случай че ги пропилеят.
А кандидатурата на ГЕРБ се бави, тъй като съгласно мен нямат шеметна кандидатура. Председателят на СОС – Георги Георгиев, е извънредно квалифициран, млад, деятелен. ГЕРБ, несъмнено, имат и други хитри варианти, тъй като те постоянно измислят нещо хитро. Но е реалност, че те не са домакини в София. В столицата сините са домакини. Колкото и неудачна да е тяхната кандидатура, мачът се играе на техния терен. Възможно е ГЕРБ да имат и някаква диалози в границите на „ сглобката “, тъй че това, което считат за евентуална загуба да се опитат да го изтъргуват по някакъв метод. Това бе било добра договорка за тях, тъй като ще изтъргуват нещо, което не е тяхно, а точно евентуалната победа в София. Разбира се, ГЕРБ в никакъв случай не трябва да бъде отписван. Винаги може да има изненада най-после. Още повече, че има несполуки при представянето на кандидатурата на Васил Терзиев, които няма по какъв начин да не се отразят върху неговите шансове.
- При балотаж, наподобява, че възможностите му за победа напълно изтъняват?
- Интересното при тези избори е, че до балотажи могат да стигнат партии от една и съща " сглобка ". Това ненапълно е бонификация за претендента, който излезе пръв на балотажа.
Ако отсреща му застане конкурент, той може да събере антивот. А в случай че отсреща му е един тип съотборник, той няма да може да стане.
Стигне ли се до балотаж при тези избори ми се коства разумно крайният триумф да е за кандидата, който на първи тур е събрал повече гласове.
По-интересни ще са градове, където на балотажа ще излезе претендент, който е отвън " сглобката ". Това ще е показателно за мащаба на антивота, който може да бъде събран.
Това е спецификата на тези избори. Много хора споделят, че резултатите от районния избор могат по някакъв метод да преформулират " сглобката ". Аз споделям противоположното - " сглобката " може би сега се пробва да формулира резултата от тези избори.
- След вота, т.е., картата няма да е синя, както до момента, при цялостната доминация на ГЕРБ?
- Е, те и ГЕРБ са сини и това не е единствено игра на думи. В момента имаме ранното Съюз на демократичните сили, където и либералите, и националното дясно, и главната партия на турската група са събрани в единия лагер. Това доста наподобява на 90-те и от този момент насам не се е случвало – на едната страна да са трите детайла: междинният градски българин, жълтопаветните хора и турската група.
И отсреща, тъкмо както през 90-те, имаме източно консервативни придвижвания. На има една значима разлика, рискова за тези, които пренавиват пружината със знаците с оплюването на пилона, със промяната на националния празник и така нататък
- Каква е разликата?
- Разликата е, че насреща нямаме отговорни хора, както беше възприемана БКП/БСП преди време. Имаме амбициозни хора като президента Радев и Костадин Костадинов. Те ще дадат борба.
Спасението на България от пагубната поляризация е, че страната наподобява на известната скица 4:4:2. 40 на 100 са източно-носталгични, 40 на 100 са някаква среда и 20 на 100 са прозападните либерали прогресивисти. Тази въздушна възглавница от 40 на 100 в средата няма да разреши огромна радикализация. Радикализацията ще остане единствено по крилата, до момента в който стопанската система е добре. Ако стартира внезапно обедняване, радикализацията ще се ускори и ще обхване по-широки дялове.
- Правителството, с цел да оправдае политическите взаимни отстъпки при неговото основаване, се нуждае от външно-политически триумф – да вземем за пример приемането ни в Шенген, само че триумфът не идва и не идва. Защо?
- Западните ни сътрудници също бъркат. Някои от тях също не са изключително надарени. Лесните времена основават слаби водачи, а в този момент, когато пристигнаха сложните времена, се виждат резултатите. С опрощение, само че Европа е в менюто.
Суперсилите, даже и Русия при чудовищната неточност, която направи, ще извлекат изгода от войната. Европа няма да извлече изгода.
Европа се занимава с нелепости и ще ви кажа каква е нелепостта. Ако Нидерландия и Австрия не престават безусловно неоснователно да спъват България за Шенген, това единствено ще сътвори нови антиевропейски настроения в България.
Доверието на българските жители в Европейския съюз е едно от най-високите спрямо другите страни-членки, само че спада. Има местни политически артисти, които към този момент приказват антиевропейски. Лицемерието на Запада ще стане тематика за българските жители.
- Битката за службите може да ли да разклати властта?
- Битката за службите би трябвало да се употребява с попътен вятър от партньорските страни и не би трябвало да разклати държавното управление.
Но аз не разбирам за какво би трябвало цивилното и военното разузнаване да се сливат, и не съм уверен, че това би трябвало да се случи. Войната в Украйна сподели, че тези служби имат друг вид задания. Идеята не е нова, само че аз надълбоко не мога да я схвана. Тя, съгласно мен, е конюнктурно обусловена. Службите са тематика, която не ни е дадена да разбираме, само че ме тормози обстоятелството, че тази борба може да подкопае в допълнение доверието и там. А дали ще подкопае " сглобката "? Ако тази " сглобка " е на глинени крайници, всеки въпрос може да я подкопае.>
- Г-н Симеонов, като се изключи че държавното управление нямаше 100 дни толеранс, с какво друго ще запомним първите малко над три месеца на новата власт?
- Тя не получи толеранс от своите съперници, само че нямаше толеранс и от обществото. Всяко ново държавно управление стартира със ресурс на доверие, без значение дали това е леко или е мощно повишение, в случай че отпред е изразителен харизматик.
Този път растеж нямаше, което значи, че държавното управление е признато без възторг.
В същото време обаче то е признато с известно облекчение, което се вижда през преобладаващото отвращение за предварителни избори или нови държавно управление. Облекчение, че въпреки всичко нещо се сформира. То наподобява на тип служебно държавно управление. Драмата обаче е, че то претендира да се държи като неслужебно, да прави фундаментални промени.
Мнозина ще кажат, че обявените конституционни промени са нужни. Не съм уверен обаче, че край сухото няма да гори и суровото.
Ако тръгнат да пипат Конституцията на тематика " правосъдна промяна ", биха могли да трансформират текстове, за които няма социална поръчка. Нещо повече - по-мъдрите политици би трябвало да са наясно, че има тематики, които могат да станат и по-лоши, в случай че пипаш по тях.
Три години едно държавно управление не успяхме да съставим, а считаме, че можем да си преучредим държавността през рестарт на Конституцията! Не съм уверен в виталните сили на българската политическа каста в този миг.
- Но ПП-ДБ дадоха обещание промени в Конституцията и в този момент даването на заден ход евентуално ще подкопае още повече доверието към тях. Това е допустимо пояснение за упоритостта, с която се движат в тази посока. Или?
- Това, в което огромна част от тях бяха упорити, беше демонизация на Прокуратурата. Тежка демонизация! До степен, че реализираха противоположния резултат. След тази демонизация на държавното обвиняване и бонификация на съда те трябваше да оправдаят " сглобката ".
Но в случай че демонизацията беше неточност, в този момент се прави още по-голяма, тъй като се налива вода в мелницата на насрещните радикали, на русофилските сили, което е рискова поляризация.
- През 100-те дни доста ясно се вижда втвърдяването на политиката ни във връзка с Русия. Идеята за промяна на националния празник, освен това да се вкара в Конституцията, е най-яркият образец в тази посока. При неналичието на ресурс от доверие за какво потеглиха тъкмо натам?
- Първо, тъй като това са техните убеждения. Второ, тъй като, допускам, би трябвало да се почистват от " Магнитски ". Трето, тъй като държавното управление има поддръжката на Запада. Няма за какво да се лъжем: намираме се във война. Но казусът с 24 май е индикативен за тезата какъв брой противоположен резултат ще получат.
Находчива е концепцията 24 май да бъде народен празник, само че самото пипане е проблем, тъй като ще създаде повече проблеми, в сравнение с до момента сме имали. Трети март е Санстефанският блян и това е значимо. И най-важното, което подсказва, че основателите за промяната не са на висотата на тематиките, които претендират да пипат - 24 май носи още повече русофилия! Нали не забравяме, че през Възраждането този празник е въображаем като панславистки, което в българската история постоянно значи русофилски.
Това е индикативен образец какъв брой недодялани дейности подхващат политиците ни от време на време. Това ще провокира противоположен отговор и той ще откри израз не в митинги, а в урните.
- След шума, който се подвигна, и след допитванията до публичното мнение, в това число на вашата организация " Галъп ", евентуално некоалицията ще се откаже от концепцията за промяна на националния празник?
- Може би, само че има и други хрумвания. Например, вписването в Конституцията на нашето участие в НАТО и Европейски Съюз. Те се канят да разгласят за противоконституционно да мислим оттатък Европейски Съюз и НАТО ли?! Разбира се, отлично е, че България е член на Европейски Съюз и НАТО. Прекрасно е, че страната ни е в западния блок.
Но България има свои цели. Утре може да се окаже, че имаме интерес, който не е интерес на Австрия или Нидерландия, да вземем за пример. Да погледнем Полша, която последните години беше едно от неприятните деца на Европейския съюз, само че поради войната на Путин в Украйна всичко й се прости. Полша признава, че даже Европейската комисия да каже нещо, ние ще кажем противоположното, в случай че е срещу нашия интерес.
Понякога преиграваме по пътя на положителните планове.
- " Сглобката " скърца, само че работи. Докога?
- Докогато ГЕРБ и Движение за права и свободи имат интерес. Сглобката слага Политическа партия в неприятно менгеме. И ГЕРБ, и Движение за права и свободи, и Демократична България имат интерес да избутват Политическа партия напред и те да се изхабяват. Този резултат към този момент се получава. Политическа партия са гръмоотводът в " сглобката ".
- Как си обяснявате тренда надолу за ПП-ДБ? И има ли разлика в отлива за двете обединения, в случай че ги разграничим една от друга? Свикнахме да мерим доверието към тях като към обща коалиция, само че, наподобява, Политическа партия са огромният губещ. Защо?
- Да, Политическа партия са губещите. Първо, те са най-видими. Второ, Демократична България са по-опитни и имат по-дълбоки корени. Политическа партия са ненапълно облачна партия. Факт е, че Демократична България към момента е по-малката групировка, само че е по-прагматична и пригодна за политическия живот.
- ПП-ДБ разчитат да завоюват изборите в столицата. Какви са възможностите за победа на обединението към ПП-ДБ в София? Защо се бави кандидатурата на ГЕРБ, в случай че пренебрегнем обяснението за ретроградния Меркурий?
- Шансовете за победа на ПП-ДБ са положителни. Би било тежка загуба, в случай че ги пропилеят.
А кандидатурата на ГЕРБ се бави, тъй като съгласно мен нямат шеметна кандидатура. Председателят на СОС – Георги Георгиев, е извънредно квалифициран, млад, деятелен. ГЕРБ, несъмнено, имат и други хитри варианти, тъй като те постоянно измислят нещо хитро. Но е реалност, че те не са домакини в София. В столицата сините са домакини. Колкото и неудачна да е тяхната кандидатура, мачът се играе на техния терен. Възможно е ГЕРБ да имат и някаква диалози в границите на „ сглобката “, тъй че това, което считат за евентуална загуба да се опитат да го изтъргуват по някакъв метод. Това бе било добра договорка за тях, тъй като ще изтъргуват нещо, което не е тяхно, а точно евентуалната победа в София. Разбира се, ГЕРБ в никакъв случай не трябва да бъде отписван. Винаги може да има изненада най-после. Още повече, че има несполуки при представянето на кандидатурата на Васил Терзиев, които няма по какъв начин да не се отразят върху неговите шансове.
- При балотаж, наподобява, че възможностите му за победа напълно изтъняват?
- Интересното при тези избори е, че до балотажи могат да стигнат партии от една и съща " сглобка ". Това ненапълно е бонификация за претендента, който излезе пръв на балотажа.
Ако отсреща му застане конкурент, той може да събере антивот. А в случай че отсреща му е един тип съотборник, той няма да може да стане.
Стигне ли се до балотаж при тези избори ми се коства разумно крайният триумф да е за кандидата, който на първи тур е събрал повече гласове.
По-интересни ще са градове, където на балотажа ще излезе претендент, който е отвън " сглобката ". Това ще е показателно за мащаба на антивота, който може да бъде събран.
Това е спецификата на тези избори. Много хора споделят, че резултатите от районния избор могат по някакъв метод да преформулират " сглобката ". Аз споделям противоположното - " сглобката " може би сега се пробва да формулира резултата от тези избори.
- След вота, т.е., картата няма да е синя, както до момента, при цялостната доминация на ГЕРБ?
- Е, те и ГЕРБ са сини и това не е единствено игра на думи. В момента имаме ранното Съюз на демократичните сили, където и либералите, и националното дясно, и главната партия на турската група са събрани в единия лагер. Това доста наподобява на 90-те и от този момент насам не се е случвало – на едната страна да са трите детайла: междинният градски българин, жълтопаветните хора и турската група.
И отсреща, тъкмо както през 90-те, имаме източно консервативни придвижвания. На има една значима разлика, рискова за тези, които пренавиват пружината със знаците с оплюването на пилона, със промяната на националния празник и така нататък
- Каква е разликата?
- Разликата е, че насреща нямаме отговорни хора, както беше възприемана БКП/БСП преди време. Имаме амбициозни хора като президента Радев и Костадин Костадинов. Те ще дадат борба.
Спасението на България от пагубната поляризация е, че страната наподобява на известната скица 4:4:2. 40 на 100 са източно-носталгични, 40 на 100 са някаква среда и 20 на 100 са прозападните либерали прогресивисти. Тази въздушна възглавница от 40 на 100 в средата няма да разреши огромна радикализация. Радикализацията ще остане единствено по крилата, до момента в който стопанската система е добре. Ако стартира внезапно обедняване, радикализацията ще се ускори и ще обхване по-широки дялове.
- Правителството, с цел да оправдае политическите взаимни отстъпки при неговото основаване, се нуждае от външно-политически триумф – да вземем за пример приемането ни в Шенген, само че триумфът не идва и не идва. Защо?
- Западните ни сътрудници също бъркат. Някои от тях също не са изключително надарени. Лесните времена основават слаби водачи, а в този момент, когато пристигнаха сложните времена, се виждат резултатите. С опрощение, само че Европа е в менюто.
Суперсилите, даже и Русия при чудовищната неточност, която направи, ще извлекат изгода от войната. Европа няма да извлече изгода.
Европа се занимава с нелепости и ще ви кажа каква е нелепостта. Ако Нидерландия и Австрия не престават безусловно неоснователно да спъват България за Шенген, това единствено ще сътвори нови антиевропейски настроения в България.
Доверието на българските жители в Европейския съюз е едно от най-високите спрямо другите страни-членки, само че спада. Има местни политически артисти, които към този момент приказват антиевропейски. Лицемерието на Запада ще стане тематика за българските жители.
- Битката за службите може да ли да разклати властта?
- Битката за службите би трябвало да се употребява с попътен вятър от партньорските страни и не би трябвало да разклати държавното управление.
Но аз не разбирам за какво би трябвало цивилното и военното разузнаване да се сливат, и не съм уверен, че това би трябвало да се случи. Войната в Украйна сподели, че тези служби имат друг вид задания. Идеята не е нова, само че аз надълбоко не мога да я схвана. Тя, съгласно мен, е конюнктурно обусловена. Службите са тематика, която не ни е дадена да разбираме, само че ме тормози обстоятелството, че тази борба може да подкопае в допълнение доверието и там. А дали ще подкопае " сглобката "? Ако тази " сглобка " е на глинени крайници, всеки въпрос може да я подкопае.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ