БСП е жертва на структурите си
Интервю на Нора Стоичкова
Юрий Асланов е роден на 18 юли 1951 година във Варна. Завършил е стопанска система в София и социология в Москва. Собственик и шеф на социологическа организация " АФИС ". Член на УС на Института за обществена интеграция от неговото основаване и негов ръководител в интервала от 2008 до 2011 година Член е на Висшия съвет (по-късно Национален съвет) на Българската социалистическа партия от 2008 година – определен е на 42-рия партиен конгрес, преизбиран е на 43-тия, 44-тия, 45-ия, 46-ия, 47-ия, 48-ия, 49-ия и 50-ия конгрес, до септември 2020 година Автор на голям брой научноизследователски изявления, монографии, студии и над 1500 изявления в периодическия щемпел.
- Г-н Асланов, по какъв начин оценявате резултатите от изборите?
- Това, което ми прави усещане е, че всички остават или се вършат на сюрпризирани от рекордно ниската изборна интензивност, само че признаците за това се виждаха доста по-отдавна. Тук ще отворя една скоба – не беше разумно наклонността да се обърне на тези избори, тъй като нямаше условия за това. А когато логиката се счупи – това са резултатите: единствено 1/3 от имащите право на глас са отишли до урните. За мен тези избори, а и идващите, наподобяват безсмислени, тъй като нищо няма да трансформират. Хората усещат това и са всеобщо разочаровани, даже отвратени от политическите партии. На процедура тези избори върнаха политическата рецесия в нейното начало, а тя стартира с всеобщи митинги преди няколко години, с всеобщи очаквания за смяна и унищожаване на ръководството на Борисов и Движение за права и свободи. Сега какво получиха? Отново Борисов и Пеевски. Главният провинен за пропилените очаквания и упованията на обществото за същинска смяна са зародилите в този интервал партии.
- Какви са аргументите съгласно Вас?
- Причините за това са сложни. Първо, методът, по който се вършат акциите, прекомерно постоянно отблъсква гласоподавателите. Но това се прави преднамерено, съгласно мен, с цел да се държи ниска изборната интензивност и по този начин да се резервира тази политическа структура, която има всички признаци на олигархична власт. Защото това е допустимо единствено при ниска изборна интензивност. На времето казвахме, че победител на изборите е оня политически индивид с милион и четвърт гласоподаватели най-малко, а в този момент ГЕРБ става първа политическа мощ с 550 000 гласа и се смятат за спечелили. Победители на тези избори няма. Навремето, на изборите през 2014 година Българска социалистическа партия с ръководител Михаил Миков получи половин милион гласа, това се считаше за дъно. Ако такава интензивност на жителите беше обичайната за парламентарни избори, две от партиите нямаше да влязат в Народното събрание през днешния ден. А в този момент, новата звезда – „ Величие “, седмата партия, влиза в Народното събрание с под 1% от всички, имащи право на глас. Смятахме, че 1% е предел за една партия да получава държавна дотация, а през днешния ден с 1% ставаш политическа мощ с парламентарно посланичество. Симптомите за това бяха на разположение, само че за жалост моите сътрудници социолози ги проспаха.
- Какво друго проспаха социолозите?
- Проспаха, че на 2 поредни избора се появи характерна география на интензивността в България. Защо, за разлика от предходни години, в едни райони интензивността остава пословично ниска, а в други, необяснимо висока. Например, в София град интензивността постоянно е била два пъти по-ниска от тази в страната. До началото на рецесията през 2020 г. Сега е противоположното – междинната за страната е 23%, а в София – 42%. И предходната година и в този момент, интензивността беше ниска в райони, където обичайно е най-висока. Трябва да се разсъждава – това плод на обезлюдяването и демографската рецесия ли е, или има други съществени аргументи. Очевидно е, че има нещо или направлявано, или това се поражда от самата политическа система. Очевидно тази система е надълбоко ненавиждана от хората. Тук не става въпрос даже за убеждения, тъй като да кажем – националистите обичат страната, късат си ризите и да развихрят патриотичните пристрастености – нещо, което надали е по този начин, тъй като страната като инструмент за насилничество е належащо зло: никой не желае непринудено да заплаща налози, да вземем за пример, да служи в армията или да се строят пътища за негова сметка. Въпросът е обаче за какво българските жители я възприемат като отвратително зло. Мнозинството към този момент не възприема страната като своя и счита, че демокрацията не работи в полза на хората, а обслужва едно малцинство. Ето за какво нашата политическа система има всички признаци на олигархична власт. И тя се възпроизвежда посредством ниската изборна интензивност.
Второ, от началото на века настъпиха радикални промени в структурата на обществото. То се атомизира и се разслои на обособени сегменти, за разлика от епохата на индустриалния свят. Вече нямаме такива огромни групи от хора, които се намират в характерни връзки и даже в спор с други огромни групи хора. Налице е микронизиращ се свят с доста комплицирана конструкция и за това последваха промени на терена там, където не се чакаха: в бизнеса, в характера на труда и капитала и в индустриалните връзки. За тези промени обществото и обичайните медии – щемпел и телевизия, не бяха готови.
Медиите се заместват от обществените мрежи, които се целят в подбрани общности. Там не можеш да се обръщаш към необятен кръг от хора на база на ползи, тъй като не достигаш до тях. Тези общности са доста елементарно управляеми и манипулируеми. Много партии дезертираха от тези нови медии. Една от тях е Българска социалистическа партия – тя има лимитирано наличие в тях. Структурите на Българска социалистическа партия в огромната си част се отнасят пренебрежително към обществените мрежи, като към нещо на което не може да се има доверие. Хората просто считат, че това, което се случва е неправилно. Но таман в обществените мрежи съществуват доста евентуални гласоподаватели на Българска социалистическа партия. Но се избират обичайните канали на връзка – партийни събрания, срещи с членовете на партията. Но ние така и така се харесваме, за какво би трябвало взаимно да се агитираме за руска власт?! Този демодиран метод на връзка извеждаше последователно Българска социалистическа партия от терена на актуалните способи на правене на избори.
- Само информационен ли е казусът?
- По принцип тезите на Българска социалистическа партия са верни, само че стига да умееш да ги направиш притежание на повече хора. Освен това имиджът на Българска социалистическа партия е замърсен - през последните три десетилетия няколко пъти партията беше на власт и имаше опция да реализира своите хрумвания, само че не го направи. Не приказвам за 7-те месеца присъединяване на Българска социалистическа партия в държавното управление на Политическа партия. Преди това имаше огромно разминаване сред това, което се говореше преди избори и това, което се правеше по-късно. Но това е рецидив от предишното.
– Къде по-конкретно виждате проблем?
- Българска социалистическа партия е пленник на своите структури. Всички управления на партията до момента проспаха оформящата се сериозна отдалеченост сред членовете, които заплащат членски импорт и тези, които гласоподават за Българска социалистическа партия. Едните имаха едни упования, другите, вгледани в себе си, се занимаваха със своето. И управлението реши да обръща повече внимание на тези, които заплащат членски импорт, а не на другите. И тук зейна една бездна, тъй като левите хора не са се изпарили, само че никой от тях няма предпочитание да поддържа връзка с екземпляри, които или те пререждат на опашката или би трябвало да им отстъпиш място в трамвая.
- Има ли имиджов проблем партията?
- Да. Младите генерации странят от нас, тъй като сме построили облик на партия, вторачена в предишното, която непрестанно се кара сама със себе си. Когато ражда сила, тя я ражда вътре измежду членовете си, само че не излиза на открито.
Има и по-дълбока причина – Българска социалистическа партия не съумя да се впише в актуалния живот. Много хора в партията считат, че това, което се случва, е времеменно и ще отмине. Забравиха, че всеки ден е борба. Имаш ясни съперници и не би трябвало да чакаш да дойдат избори, с цел да се сбиеш с тях. Това, че някои от управлението непрестанно развяват байрака, не е задоволително. Масата откъм гърба остана инертна.
- В каква тъкмо роля си представяте членската маса?
- Посланията от върха би трябвало да стигат до доста по-широк кръг от хора. Структурите по страната би трябвало да ги ретранслират интензивно в техните региони. Те ги извършват, обаче единствено за себе си. Не се пробват за тези тези да завоюват всеобща поддръжка.
- Казвате, че уредниците по места не си правят работата по пропагандата на левите хрумвания?
- Да. Това е рецидив от близкото минало. Навремето това беше радикална партия, водила е въоръжена битка против властта. Дълго време по-късно тя остана единствена на терена и загуби своите рефлекси. Всички опити да се реформира партията, се увенчаха с крах, тъй като с изключение на, че имаше опозиция, някои от тях бяха и в неверната посока. Георги Първанов, а след него и Сергей Станишев я придвижиха до центъра на политическия терен, а дружно с ПЕС – я придвижиха и в демократичното пространство. Това беше огромна неточност. Те не прозряха същността на демократичните партии и не схванаха, че Българска социалистическа партия е лява и консервативна партия. Така този метод срещна и пасивно отрицание, а някъде и открита опозиция.
- Според Вас по какъв начин би трябвало да наподобява структурно Българска социалистическа партия, с цел да се впише в новите реалии?
- Структурно тя би трябвало да бъде съответна на електоралните партии в страната. Само в София да вземем за пример, 1/3 от хората членуват там, където не гласоподават. И това уставът го позволява. Там има доста сбъркани неща. Най-маловажното е програмата на партията. Тя има потребност от практична платформа. Няма го новия Маркс, който да заключи проблемите и да даде нова тенденция. Никой не знае накъде върви светът. Безсмислена е полемиката по какъв начин да приспособяваме марксизма към новото време. Но смяна в устава е наложителна, тъй като той е неприспособим.
- Как оценявате оставката на Корнелия Нинова, която пое политическата отговорност за пагубните резултати на партията на изборите?
- Дали една оставка е вярна или не, това ще размерем по-късно. Оставката е като аспирин, краткотрайно стопира да те боли глава, само че в случай че не се открият същинските проблеми и не се откри решение, ще я караме от оставка на оставка. По принцип постоянно съм бил съперник на бързите оставки, въпреки че това е всеобщата европейска процедура, само че в едни напълно разнообразни условия. В Европа политическите привички и рефлекси са образувани в други исторически условия. В България тези условия са други. Ние сме доста разнообразни във всяко отношение и се разграничаваме от доста други леви партии. Това не ни прави неприятни или пък тях – положителни. Просто имаме национални особености.
/Продължава в идващия брой/
Юрий Асланов е роден на 18 юли 1951 година във Варна. Завършил е стопанска система в София и социология в Москва. Собственик и шеф на социологическа организация " АФИС ". Член на УС на Института за обществена интеграция от неговото основаване и негов ръководител в интервала от 2008 до 2011 година Член е на Висшия съвет (по-късно Национален съвет) на Българската социалистическа партия от 2008 година – определен е на 42-рия партиен конгрес, преизбиран е на 43-тия, 44-тия, 45-ия, 46-ия, 47-ия, 48-ия, 49-ия и 50-ия конгрес, до септември 2020 година Автор на голям брой научноизследователски изявления, монографии, студии и над 1500 изявления в периодическия щемпел.
- Г-н Асланов, по какъв начин оценявате резултатите от изборите?
- Това, което ми прави усещане е, че всички остават или се вършат на сюрпризирани от рекордно ниската изборна интензивност, само че признаците за това се виждаха доста по-отдавна. Тук ще отворя една скоба – не беше разумно наклонността да се обърне на тези избори, тъй като нямаше условия за това. А когато логиката се счупи – това са резултатите: единствено 1/3 от имащите право на глас са отишли до урните. За мен тези избори, а и идващите, наподобяват безсмислени, тъй като нищо няма да трансформират. Хората усещат това и са всеобщо разочаровани, даже отвратени от политическите партии. На процедура тези избори върнаха политическата рецесия в нейното начало, а тя стартира с всеобщи митинги преди няколко години, с всеобщи очаквания за смяна и унищожаване на ръководството на Борисов и Движение за права и свободи. Сега какво получиха? Отново Борисов и Пеевски. Главният провинен за пропилените очаквания и упованията на обществото за същинска смяна са зародилите в този интервал партии.
- Какви са аргументите съгласно Вас?
- Причините за това са сложни. Първо, методът, по който се вършат акциите, прекомерно постоянно отблъсква гласоподавателите. Но това се прави преднамерено, съгласно мен, с цел да се държи ниска изборната интензивност и по този начин да се резервира тази политическа структура, която има всички признаци на олигархична власт. Защото това е допустимо единствено при ниска изборна интензивност. На времето казвахме, че победител на изборите е оня политически индивид с милион и четвърт гласоподаватели най-малко, а в този момент ГЕРБ става първа политическа мощ с 550 000 гласа и се смятат за спечелили. Победители на тези избори няма. Навремето, на изборите през 2014 година Българска социалистическа партия с ръководител Михаил Миков получи половин милион гласа, това се считаше за дъно. Ако такава интензивност на жителите беше обичайната за парламентарни избори, две от партиите нямаше да влязат в Народното събрание през днешния ден. А в този момент, новата звезда – „ Величие “, седмата партия, влиза в Народното събрание с под 1% от всички, имащи право на глас. Смятахме, че 1% е предел за една партия да получава държавна дотация, а през днешния ден с 1% ставаш политическа мощ с парламентарно посланичество. Симптомите за това бяха на разположение, само че за жалост моите сътрудници социолози ги проспаха.
- Какво друго проспаха социолозите?
- Проспаха, че на 2 поредни избора се появи характерна география на интензивността в България. Защо, за разлика от предходни години, в едни райони интензивността остава пословично ниска, а в други, необяснимо висока. Например, в София град интензивността постоянно е била два пъти по-ниска от тази в страната. До началото на рецесията през 2020 г. Сега е противоположното – междинната за страната е 23%, а в София – 42%. И предходната година и в този момент, интензивността беше ниска в райони, където обичайно е най-висока. Трябва да се разсъждава – това плод на обезлюдяването и демографската рецесия ли е, или има други съществени аргументи. Очевидно е, че има нещо или направлявано, или това се поражда от самата политическа система. Очевидно тази система е надълбоко ненавиждана от хората. Тук не става въпрос даже за убеждения, тъй като да кажем – националистите обичат страната, късат си ризите и да развихрят патриотичните пристрастености – нещо, което надали е по този начин, тъй като страната като инструмент за насилничество е належащо зло: никой не желае непринудено да заплаща налози, да вземем за пример, да служи в армията или да се строят пътища за негова сметка. Въпросът е обаче за какво българските жители я възприемат като отвратително зло. Мнозинството към този момент не възприема страната като своя и счита, че демокрацията не работи в полза на хората, а обслужва едно малцинство. Ето за какво нашата политическа система има всички признаци на олигархична власт. И тя се възпроизвежда посредством ниската изборна интензивност.
Второ, от началото на века настъпиха радикални промени в структурата на обществото. То се атомизира и се разслои на обособени сегменти, за разлика от епохата на индустриалния свят. Вече нямаме такива огромни групи от хора, които се намират в характерни връзки и даже в спор с други огромни групи хора. Налице е микронизиращ се свят с доста комплицирана конструкция и за това последваха промени на терена там, където не се чакаха: в бизнеса, в характера на труда и капитала и в индустриалните връзки. За тези промени обществото и обичайните медии – щемпел и телевизия, не бяха готови.
Медиите се заместват от обществените мрежи, които се целят в подбрани общности. Там не можеш да се обръщаш към необятен кръг от хора на база на ползи, тъй като не достигаш до тях. Тези общности са доста елементарно управляеми и манипулируеми. Много партии дезертираха от тези нови медии. Една от тях е Българска социалистическа партия – тя има лимитирано наличие в тях. Структурите на Българска социалистическа партия в огромната си част се отнасят пренебрежително към обществените мрежи, като към нещо на което не може да се има доверие. Хората просто считат, че това, което се случва е неправилно. Но таман в обществените мрежи съществуват доста евентуални гласоподаватели на Българска социалистическа партия. Но се избират обичайните канали на връзка – партийни събрания, срещи с членовете на партията. Но ние така и така се харесваме, за какво би трябвало взаимно да се агитираме за руска власт?! Този демодиран метод на връзка извеждаше последователно Българска социалистическа партия от терена на актуалните способи на правене на избори.
- Само информационен ли е казусът?
- По принцип тезите на Българска социалистическа партия са верни, само че стига да умееш да ги направиш притежание на повече хора. Освен това имиджът на Българска социалистическа партия е замърсен - през последните три десетилетия няколко пъти партията беше на власт и имаше опция да реализира своите хрумвания, само че не го направи. Не приказвам за 7-те месеца присъединяване на Българска социалистическа партия в държавното управление на Политическа партия. Преди това имаше огромно разминаване сред това, което се говореше преди избори и това, което се правеше по-късно. Но това е рецидив от предишното.
– Къде по-конкретно виждате проблем?
- Българска социалистическа партия е пленник на своите структури. Всички управления на партията до момента проспаха оформящата се сериозна отдалеченост сред членовете, които заплащат членски импорт и тези, които гласоподават за Българска социалистическа партия. Едните имаха едни упования, другите, вгледани в себе си, се занимаваха със своето. И управлението реши да обръща повече внимание на тези, които заплащат членски импорт, а не на другите. И тук зейна една бездна, тъй като левите хора не са се изпарили, само че никой от тях няма предпочитание да поддържа връзка с екземпляри, които или те пререждат на опашката или би трябвало да им отстъпиш място в трамвая.
- Има ли имиджов проблем партията?
- Да. Младите генерации странят от нас, тъй като сме построили облик на партия, вторачена в предишното, която непрестанно се кара сама със себе си. Когато ражда сила, тя я ражда вътре измежду членовете си, само че не излиза на открито.
Има и по-дълбока причина – Българска социалистическа партия не съумя да се впише в актуалния живот. Много хора в партията считат, че това, което се случва, е времеменно и ще отмине. Забравиха, че всеки ден е борба. Имаш ясни съперници и не би трябвало да чакаш да дойдат избори, с цел да се сбиеш с тях. Това, че някои от управлението непрестанно развяват байрака, не е задоволително. Масата откъм гърба остана инертна.
- В каква тъкмо роля си представяте членската маса?
- Посланията от върха би трябвало да стигат до доста по-широк кръг от хора. Структурите по страната би трябвало да ги ретранслират интензивно в техните региони. Те ги извършват, обаче единствено за себе си. Не се пробват за тези тези да завоюват всеобща поддръжка.
- Казвате, че уредниците по места не си правят работата по пропагандата на левите хрумвания?
- Да. Това е рецидив от близкото минало. Навремето това беше радикална партия, водила е въоръжена битка против властта. Дълго време по-късно тя остана единствена на терена и загуби своите рефлекси. Всички опити да се реформира партията, се увенчаха с крах, тъй като с изключение на, че имаше опозиция, някои от тях бяха и в неверната посока. Георги Първанов, а след него и Сергей Станишев я придвижиха до центъра на политическия терен, а дружно с ПЕС – я придвижиха и в демократичното пространство. Това беше огромна неточност. Те не прозряха същността на демократичните партии и не схванаха, че Българска социалистическа партия е лява и консервативна партия. Така този метод срещна и пасивно отрицание, а някъде и открита опозиция.
- Според Вас по какъв начин би трябвало да наподобява структурно Българска социалистическа партия, с цел да се впише в новите реалии?
- Структурно тя би трябвало да бъде съответна на електоралните партии в страната. Само в София да вземем за пример, 1/3 от хората членуват там, където не гласоподават. И това уставът го позволява. Там има доста сбъркани неща. Най-маловажното е програмата на партията. Тя има потребност от практична платформа. Няма го новия Маркс, който да заключи проблемите и да даде нова тенденция. Никой не знае накъде върви светът. Безсмислена е полемиката по какъв начин да приспособяваме марксизма към новото време. Но смяна в устава е наложителна, тъй като той е неприспособим.
- Как оценявате оставката на Корнелия Нинова, която пое политическата отговорност за пагубните резултати на партията на изборите?
- Дали една оставка е вярна или не, това ще размерем по-късно. Оставката е като аспирин, краткотрайно стопира да те боли глава, само че в случай че не се открият същинските проблеми и не се откри решение, ще я караме от оставка на оставка. По принцип постоянно съм бил съперник на бързите оставки, въпреки че това е всеобщата европейска процедура, само че в едни напълно разнообразни условия. В Европа политическите привички и рефлекси са образувани в други исторически условия. В България тези условия са други. Ние сме доста разнообразни във всяко отношение и се разграничаваме от доста други леви партии. Това не ни прави неприятни или пък тях – положителни. Просто имаме национални особености.
/Продължава в идващия брой/
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ