Беларуският посланик в България: Директно усещаме заплаха от НАТО. Къде е Украйна, къде е Канада?
Интервю на Н. Пр. господин Александр Лукашевич, ексклузивен и пълномощен дипломат на Република Беларус в Република България, пред българския новинарски портал «Поглед Инфо»
В беларуските медии се приказва, че предстоят конституционни промени, оповестени от вашия Президент, господин Лукашенко. В какво се показват тези конституционни промени и бяха ли подбудени до някаква степен от митингите?
А.Лукашевич: Отговаряйки на този въпрос желая да подчертая, че самодейността за смяна на актуалната ни Конституция, която е призната 1994 година и с промени и допълнения през 1996 и 2004 година (тя до ден сегашен е работна), то Президентът ни намерения, че е належащо да се приспособява Конституцията съгласно днешните реалии и за пръв път заприказва за това още през 2016 година
При нас Президентът се избира на всяка пета година. На избори през 2015 година Александр Лукашенко бе определен за Президент и по-късно той се замисли, че Конституцията не дава отговор на реалиите, които съществуват в нашата страна в този момент и на тази интернационална конюнктура, която образуват. Това не е обвързвано с президентските избори през 2020 година Президентът се замисли, за това още през 2016 година Този въпрос се обсъждаше неведнъж, беше на дневен ред и в края на краищата в Указ на Президента от 15 март 2021 година бе основана конституционна комисия, на която бе предоставено да създаде и нанесе промени в Конституцията. Същата се приема на обществен Референдумът ще се организира на 27 февруари 2022 година
Що се отнася до промените и допълненията по сегашната Конституция, бих желал да отбележа следното: след разпада на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година нашата страна, както и България, се сблъска със комплицирани стопански и политически проблеми и условия. Тогава на дневен ред бе въпроса за това по какъв начин Беларус да се резервира като суверенна страна, по какъв начин да резервира стопанската система, живота и здравето на народа си. През 1994 година е и призната първата Конституция с обширни президентски компетенции. По това време не е имало опция дълго да се разискват тези въпроси, трябвало е да се работи за народа, страната. Нашата Конституция съществува повече от 25 години.
Относно главните промени и допълнения, които ще бъдат нанесени. Това ще е въвеждането на нова глава в Конституцията, която ще касае Общобеларуското национално заседание, ще бъдат въведени още 11 нови члена и ще има промени и в 83 настоящи члена.
Общобеларуското национално заседание съществува и се привиква от 1996 година, само че тогава това се е предписание на съображение на член 37 от актуалната Конституция, която гласи, че жителите на Република Беларус имат право да вземат участие в решенията за държавните каузи, както директно, по този начин и посредством свободноизбираеми представители, които се явяват делегати от Общобеларуското национално заседание. Взето е решение, че към този момент Общобеларуското национално заседание ще е конституционно узаконено. Главната цел на събранието ще е да извършва стабилизираща, консолидираща функционалност в обществото, да подсигурява приемствеността и стабилността на системата на органите на държавната власт.
Основните задания на Общобеларуското национално заседание ще са: разглеждане на главните стратегически документи на страната, които се отнасят както до вътрешната, по този начин и до външната политика, да инициира осъществяване на референдуми, да инициира импийчмънта на Президента, в случай че той редовно или жестоко нарушава законодателството на Република Беларус. Освен това се плануват преразпределения в отговорностите на функционалностите сред Президента, Парламента и Съвета на министрите в тяхна изгода. Можем да кажем, че ще настъпят съкращения на пълномощията на Президента, тъй като това изисква време и по принцип хора. Ще бъде нараснала възрастовата граница на претендентите за Президент на Република Беларус до 40 години. Също по този начин, този, който желае да стане Президент би трябвало да е обитавал на територията, директно досега на изборите, 20 години и по този начин нататък.
Общобеларуското национално заседание ще действа въз основата на закони, които ще бъдат създадени малко по-късно, това също ще бъде разказано в Конституцията. Освен това в Конституцията ще бъде указана нуждата от съхраняването на историческата истина и паметта за героичния героизъм на беларуския народ по време на Великата Отечествена война.
Исках да Ви попитам тъкмо за това, защото четох това заглавие към Конституцията, има ли през днешния ден опасност за паметта и загатна за присъединяване и подвига на беларуския народ във Втората международна война?
А.Лукашевич: Не бих нарекъл това опасност, само че през избран интервал от време се следят опити за преразглеждане на резултатите от Великата Отечествена война и Втората международна, и да, имаше опити да се хвърлят подозрения, че Великата Отечествена война е спечелил руският народ. Затова, мисля, че това е навреме и належащо и считам, че в случай че ние не помним своята история, то ние няма да имаме бъдеще, а тематиката за Великата отечествена война за нас е доста трепетна, свещена. За страдание, поколенията, които идват след нас не са имали опцията да поддържат връзка с тези, които са били участници във войната. В моето потомство имаше, моите двама дядовци са воювали и Слава на Бога са се завърнали живи от войната и ние помнехме всичко това и знаехме от техните разкази какво е това войната. Младото потомство мисли, че това е някаква радостна разходка, само че за жалост това не е било по този начин. Това е много навреме решение.
Искам да прибавя, че в Беларус по време на войната е умрял всеки трети гражданин. Войната на територията на Беларус (аз не взимам Втората международна война), траяла 4 години, на територията на Беларус, се е водила 3 години, 1 месец и 6 дни. Както към този момент споделих, при нас е умрял всеки трети гражданин, също така от съществуващите на този миг 270 града, 209 от тях са били изцяло или отчасти разрушени, от 5000 до 6000 села са били унищожени, съвсем цялата страна е била в руини.
На територията на Беларус немско-фашистките нашественици са построили редица концлагери, един от които е Тростенец – четвърти по величина в Европа. За времето на окупацията, от едни източници, за три години в него са били унищожени към 200 000 индивида, по други данни – към половин милион. На територията на Беларус за този интервал са унищожени съвсем милион и половина, в това число и жители на други страни от запада, които са били заведени там.
Такава е нашата история, по тази причина не можем да си позволим тя да се преразглежда, не можем да си позволим да забравим подвига на тези хора, които са живели и воювали в това мъчно време. Известно е, че Беларус е била партизанска страна и съвсем 60% от територията ѝ по време не немско-фашистката окупация е била следена от партизани. Искам да отбележа, че в състава на Червената войска са воювали към 1,3 млн. поданици на Беларус. Ние по различен метод погледнахме на тези безчовечен събития от това време. На 5 януари 2022 година Президентът подписа закон за геноцида на беларуския народ.
Връщайки се към актуалните интернационалните въпроси. От страна на Европейски Съюз и от западните страни има сериозен санкционен напън против Беларус. Как една 9-10 милионна страна устоява на подобен мощен напън?
А.Лукашевич: За страдание, въведеният санкционен напън, усложнява живота ни, само че желая да кажа, че това не е за първи път, към този момент сме били в такива условия и въпреки всичко оживяхме. Правителството ни създаде специфичен проект, сложи си цели, задания и за това ни оказа помощ нашият сътрудник и стратегически съдружник – Руската федерация, която, както знаете от 2014 година е под стопански наказания. И по тази причина можем да живеем с тях, несъмнено, желае ни се това да не е по този начин.
Мога отговорно да заявя, че ние в никакъв случай няма да приемем никакви наказания. Никакви наказания не могат да ни попречат да се развиваме стопански и политически, по този начин както желаеме ние, както желае беларуския народ. Открити сме за разговор с нашите западни сътрудници, само че, за жалост те не желаят това. По съответно, в стопански проект се постанова се да търсим нови пазари, страни от Африка, страни от Югоизточна Азия. Разбира се, голям запас за нас е Руската федерация, нашият стратегически сътрудник Китайската национална република, част от стоката, която запада не желае да се преориентира към тях. Ще оцелеем, по-добре това да го нямаше, само че Беларус постоянно е била и ще бъде за добросъседските връзки с всички страни, без значение тяхната политическа ориентировка.
От наша страна ние не сме заплашвали никого, в никакъв случай не сме се месили в непознати каузи. Освен това желая да допълня, че в Конституцията ще бъде записано, че от нашата територия няма да има закани към никого, само че преразглеждаме правилото на неутралитет, тъй като в нашите условия е мъчно да бъдем неутрална страна, изключително що се отнася за релативно дребна страна.
Миналата година сподели не неприятни стопански резултати, що се отнася за външната търговия. Когато настъпи първата Коронавирус вълна всички европейски страни стопираха производството, вкараха локдауни, ние не го направихме, за което бяхме мощно подложени на критика, само че, на нас това ни донесе избрани стопански прерогативи, тъй като предприятията и хората работеха, получаваха заплата. Вътрешно икономическия живот се развиваше, несъмнено, не с темпото на това, по какъв начин се развива при естествена обстановка.
Искам да подчертая, че налагайки ни стопански наказания, тези кръгове, които желаеха това, по този начин вземат решение не толкоз политическите ни въпроси, колкото икономическите, тъй като в Беларус има редица предприятия, които задоволително създават конкурентна продукция за международния пазар, да вземем за пример БелАЗ и редица други. Разбираемо е, че това не се харесва на някого. Искам да подчертая, че беседвайки с задгранични и български предприемачи, разбираме, че и за бизнеса това не е преференциално. Трудно е в тези условия да се работи, те са заинтригувани да работят с нас, знаят по какъв начин работим, че сме порядъчни, изпълнителни и виновни сътрудници, по тази причина ние не одобряваме икономическия и политическия напън посредством налагане на наказания. Призовавам нашите западни сътрудници да помислят. Ние сме подготвени за разговор, ние постоянно сме за това, че всички проблеми могат да бъдат решени посредством открит разговор.
Как се развиват връзките ви със прилежащите страни, по съответно с Полша и Литва и, съответно Полша, която упреква Беларус, че е провокирала по този начин наречената бежанска рецесия на границата?
А.Лукашевич: Що се отнася до връзките ни с Република Полша и Република Литва не мога да кажа, че те са добросъседски. Във връзка с по този начин наречената мигрантска рецесия, която сякаш е основала Република Беларус, първо, не ние я създадохме, не ние бяхме повода за тази рецесия. Както помните, през 2015 година когато в Европа нахлуха повече от милион жители на Ирак, Сирия, Афганистан, това бе в действителност рецесия и действително тестване за западноевропейските страни.
Относно днешната обстановка на границата с Полша, то в края на декември се намираха 600-700 непознати жители, които бяха настанени в годни за живеене места, тъй като нашата зима е много студена и за хората от юг, това е тестване. Постепенно те се връщат към домовете си. Искам да подчертая, че по този начин нареченият беларуски маршрут е един от трите или четирите направления, по които бежанците се пробват по стопански съображения да попаднат в по-богати и развити страни.
Защо се случи това? През април 2021 година европейските страни, по тъкмо Полша и Литва прекратиха съдействието си с нас по общото ръководство на границите. Нашите настоятелни апели за договаряния не доведоха до нищо. В условия на наложени наказания не можахме да си позволим да изхарчим средства и за това. Не Беларус е отговорна за тази рецесия. Първо е отговорна обстановката, която постановиха избрани кръгове и, която принуди жителите на някои страни от близкия изток да изоставен своята страна и да търсят по-добър живот на запад. При нас всички те пристигаха законно и нашите визови служби им издава визи на законни учредения. Все отново на лицето на индивида не е написано, че той желае по-късно да замине на някъде по-далеч. Затова наблягам, че в случай че тази обстановка се развиваше във взаимно схващане и разисквания, то тогава щеше да е по-добре за всички.
Искам да попитам в подтекста на договарянията сред Русия и Съединени американски щати и НАТО. Очаква ли Беларус също гаранция за своята сигурност, по този начин както Русия чака от запада и Вашата страна усеща ли опасност от разширението на НАТО на изток?
А.Лукашевич: Ние непосредствено усещаме тази опасност, тъй като НАТО, в частност Съединените щати, Англия, не престават да усилват своя контингент в непосредствена непосредственост до нашите граници с Полша и Литва. При налична информация от последната седмица, че в Украйна с военни самолети се доставят оръжия, също така в Украйна дойдоха канадски специфични елементи. Защо? Къде е Украйна, къде е Канада?
И тази обстановка, която се раздухва от запада, че Руската федерация желае сякаш да нападне Украйна, това е многопластастова фалшив вест, тъй като Руската федерация, както и Република Беларус са миролюбиви страни и никого не желаят да атакуват. Разбира се, че Руската федерация като световен международен състезател, има своите ползи и е в правото си да ги пази. Ние изцяло поддържаме позицията на Руската федерация по дадения въпрос, също не утвърждаваме разширението на НАТО, считаме, че породи много рискова обстановка, по отношение на голямото съмнение сред страните, политическите съюзи. Това неявяване на доверие не способства за нормализирането на обстановката. Смятаме, че всички би трябвало да се спрат и да помислят какво да вършим по-нататък.
Отчитайки обстоятелството, че България е страна членка на НАТО, а Беларус е страна член на ОДКБ, може да се каже, че сме в разнообразни геополитически лагери. Каква е вероятността за развиването на българо-беларуските връзки?
А.Лукашевич: Това, че България е член на НАТО и Европейски Съюз не ни пречи да се развиваме, да имаме другарски връзки, да търгуваме, да си оказваме помощ, в обстановките, когато това е належащо. Оценявам настоящата обстановка на двустранни отношение сред Беларус и България като постоянна. Ние разбираме, че тя като член на НАТО и Европейски Съюз има избрани отговорности към тези организации, по този начин както ние имаме към ОДКБ и Съюзната страна. Между Беларус и България няма никакви остри точки, за които можем да спорим, ние можем умерено, отзивчиво и благожелателно да обсъждаме проблеми и да развиваме търговията. Като Посланик би ми се желало нашите връзки да вървят напред, само че в днешната политическа конюнктура в света… Мога да кажа, че ценим сдържаната позиция на Република България към Беларус и сме доста признателни на българската страна.
В беларуските медии се приказва, че предстоят конституционни промени, оповестени от вашия Президент, господин Лукашенко. В какво се показват тези конституционни промени и бяха ли подбудени до някаква степен от митингите?
А.Лукашевич: Отговаряйки на този въпрос желая да подчертая, че самодейността за смяна на актуалната ни Конституция, която е призната 1994 година и с промени и допълнения през 1996 и 2004 година (тя до ден сегашен е работна), то Президентът ни намерения, че е належащо да се приспособява Конституцията съгласно днешните реалии и за пръв път заприказва за това още през 2016 година
При нас Президентът се избира на всяка пета година. На избори през 2015 година Александр Лукашенко бе определен за Президент и по-късно той се замисли, че Конституцията не дава отговор на реалиите, които съществуват в нашата страна в този момент и на тази интернационална конюнктура, която образуват. Това не е обвързвано с президентските избори през 2020 година Президентът се замисли, за това още през 2016 година Този въпрос се обсъждаше неведнъж, беше на дневен ред и в края на краищата в Указ на Президента от 15 март 2021 година бе основана конституционна комисия, на която бе предоставено да създаде и нанесе промени в Конституцията. Същата се приема на обществен Референдумът ще се организира на 27 февруари 2022 година
Що се отнася до промените и допълненията по сегашната Конституция, бих желал да отбележа следното: след разпада на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година нашата страна, както и България, се сблъска със комплицирани стопански и политически проблеми и условия. Тогава на дневен ред бе въпроса за това по какъв начин Беларус да се резервира като суверенна страна, по какъв начин да резервира стопанската система, живота и здравето на народа си. През 1994 година е и призната първата Конституция с обширни президентски компетенции. По това време не е имало опция дълго да се разискват тези въпроси, трябвало е да се работи за народа, страната. Нашата Конституция съществува повече от 25 години.
Относно главните промени и допълнения, които ще бъдат нанесени. Това ще е въвеждането на нова глава в Конституцията, която ще касае Общобеларуското национално заседание, ще бъдат въведени още 11 нови члена и ще има промени и в 83 настоящи члена.
Общобеларуското национално заседание съществува и се привиква от 1996 година, само че тогава това се е предписание на съображение на член 37 от актуалната Конституция, която гласи, че жителите на Република Беларус имат право да вземат участие в решенията за държавните каузи, както директно, по този начин и посредством свободноизбираеми представители, които се явяват делегати от Общобеларуското национално заседание. Взето е решение, че към този момент Общобеларуското национално заседание ще е конституционно узаконено. Главната цел на събранието ще е да извършва стабилизираща, консолидираща функционалност в обществото, да подсигурява приемствеността и стабилността на системата на органите на държавната власт.
Основните задания на Общобеларуското национално заседание ще са: разглеждане на главните стратегически документи на страната, които се отнасят както до вътрешната, по този начин и до външната политика, да инициира осъществяване на референдуми, да инициира импийчмънта на Президента, в случай че той редовно или жестоко нарушава законодателството на Република Беларус. Освен това се плануват преразпределения в отговорностите на функционалностите сред Президента, Парламента и Съвета на министрите в тяхна изгода. Можем да кажем, че ще настъпят съкращения на пълномощията на Президента, тъй като това изисква време и по принцип хора. Ще бъде нараснала възрастовата граница на претендентите за Президент на Република Беларус до 40 години. Също по този начин, този, който желае да стане Президент би трябвало да е обитавал на територията, директно досега на изборите, 20 години и по този начин нататък.
Общобеларуското национално заседание ще действа въз основата на закони, които ще бъдат създадени малко по-късно, това също ще бъде разказано в Конституцията. Освен това в Конституцията ще бъде указана нуждата от съхраняването на историческата истина и паметта за героичния героизъм на беларуския народ по време на Великата Отечествена война.
Исках да Ви попитам тъкмо за това, защото четох това заглавие към Конституцията, има ли през днешния ден опасност за паметта и загатна за присъединяване и подвига на беларуския народ във Втората международна война?
А.Лукашевич: Не бих нарекъл това опасност, само че през избран интервал от време се следят опити за преразглеждане на резултатите от Великата Отечествена война и Втората международна, и да, имаше опити да се хвърлят подозрения, че Великата Отечествена война е спечелил руският народ. Затова, мисля, че това е навреме и належащо и считам, че в случай че ние не помним своята история, то ние няма да имаме бъдеще, а тематиката за Великата отечествена война за нас е доста трепетна, свещена. За страдание, поколенията, които идват след нас не са имали опцията да поддържат връзка с тези, които са били участници във войната. В моето потомство имаше, моите двама дядовци са воювали и Слава на Бога са се завърнали живи от войната и ние помнехме всичко това и знаехме от техните разкази какво е това войната. Младото потомство мисли, че това е някаква радостна разходка, само че за жалост това не е било по този начин. Това е много навреме решение.
Искам да прибавя, че в Беларус по време на войната е умрял всеки трети гражданин. Войната на територията на Беларус (аз не взимам Втората международна война), траяла 4 години, на територията на Беларус, се е водила 3 години, 1 месец и 6 дни. Както към този момент споделих, при нас е умрял всеки трети гражданин, също така от съществуващите на този миг 270 града, 209 от тях са били изцяло или отчасти разрушени, от 5000 до 6000 села са били унищожени, съвсем цялата страна е била в руини.
На територията на Беларус немско-фашистките нашественици са построили редица концлагери, един от които е Тростенец – четвърти по величина в Европа. За времето на окупацията, от едни източници, за три години в него са били унищожени към 200 000 индивида, по други данни – към половин милион. На територията на Беларус за този интервал са унищожени съвсем милион и половина, в това число и жители на други страни от запада, които са били заведени там.
Такава е нашата история, по тази причина не можем да си позволим тя да се преразглежда, не можем да си позволим да забравим подвига на тези хора, които са живели и воювали в това мъчно време. Известно е, че Беларус е била партизанска страна и съвсем 60% от територията ѝ по време не немско-фашистката окупация е била следена от партизани. Искам да отбележа, че в състава на Червената войска са воювали към 1,3 млн. поданици на Беларус. Ние по различен метод погледнахме на тези безчовечен събития от това време. На 5 януари 2022 година Президентът подписа закон за геноцида на беларуския народ.
Връщайки се към актуалните интернационалните въпроси. От страна на Европейски Съюз и от западните страни има сериозен санкционен напън против Беларус. Как една 9-10 милионна страна устоява на подобен мощен напън?
А.Лукашевич: За страдание, въведеният санкционен напън, усложнява живота ни, само че желая да кажа, че това не е за първи път, към този момент сме били в такива условия и въпреки всичко оживяхме. Правителството ни създаде специфичен проект, сложи си цели, задания и за това ни оказа помощ нашият сътрудник и стратегически съдружник – Руската федерация, която, както знаете от 2014 година е под стопански наказания. И по тази причина можем да живеем с тях, несъмнено, желае ни се това да не е по този начин.
Мога отговорно да заявя, че ние в никакъв случай няма да приемем никакви наказания. Никакви наказания не могат да ни попречат да се развиваме стопански и политически, по този начин както желаеме ние, както желае беларуския народ. Открити сме за разговор с нашите западни сътрудници, само че, за жалост те не желаят това. По съответно, в стопански проект се постанова се да търсим нови пазари, страни от Африка, страни от Югоизточна Азия. Разбира се, голям запас за нас е Руската федерация, нашият стратегически сътрудник Китайската национална република, част от стоката, която запада не желае да се преориентира към тях. Ще оцелеем, по-добре това да го нямаше, само че Беларус постоянно е била и ще бъде за добросъседските връзки с всички страни, без значение тяхната политическа ориентировка.
От наша страна ние не сме заплашвали никого, в никакъв случай не сме се месили в непознати каузи. Освен това желая да допълня, че в Конституцията ще бъде записано, че от нашата територия няма да има закани към никого, само че преразглеждаме правилото на неутралитет, тъй като в нашите условия е мъчно да бъдем неутрална страна, изключително що се отнася за релативно дребна страна.
Миналата година сподели не неприятни стопански резултати, що се отнася за външната търговия. Когато настъпи първата Коронавирус вълна всички европейски страни стопираха производството, вкараха локдауни, ние не го направихме, за което бяхме мощно подложени на критика, само че, на нас това ни донесе избрани стопански прерогативи, тъй като предприятията и хората работеха, получаваха заплата. Вътрешно икономическия живот се развиваше, несъмнено, не с темпото на това, по какъв начин се развива при естествена обстановка.
Искам да подчертая, че налагайки ни стопански наказания, тези кръгове, които желаеха това, по този начин вземат решение не толкоз политическите ни въпроси, колкото икономическите, тъй като в Беларус има редица предприятия, които задоволително създават конкурентна продукция за международния пазар, да вземем за пример БелАЗ и редица други. Разбираемо е, че това не се харесва на някого. Искам да подчертая, че беседвайки с задгранични и български предприемачи, разбираме, че и за бизнеса това не е преференциално. Трудно е в тези условия да се работи, те са заинтригувани да работят с нас, знаят по какъв начин работим, че сме порядъчни, изпълнителни и виновни сътрудници, по тази причина ние не одобряваме икономическия и политическия напън посредством налагане на наказания. Призовавам нашите западни сътрудници да помислят. Ние сме подготвени за разговор, ние постоянно сме за това, че всички проблеми могат да бъдат решени посредством открит разговор.
Как се развиват връзките ви със прилежащите страни, по съответно с Полша и Литва и, съответно Полша, която упреква Беларус, че е провокирала по този начин наречената бежанска рецесия на границата?
А.Лукашевич: Що се отнася до връзките ни с Република Полша и Република Литва не мога да кажа, че те са добросъседски. Във връзка с по този начин наречената мигрантска рецесия, която сякаш е основала Република Беларус, първо, не ние я създадохме, не ние бяхме повода за тази рецесия. Както помните, през 2015 година когато в Европа нахлуха повече от милион жители на Ирак, Сирия, Афганистан, това бе в действителност рецесия и действително тестване за западноевропейските страни.
Относно днешната обстановка на границата с Полша, то в края на декември се намираха 600-700 непознати жители, които бяха настанени в годни за живеене места, тъй като нашата зима е много студена и за хората от юг, това е тестване. Постепенно те се връщат към домовете си. Искам да подчертая, че по този начин нареченият беларуски маршрут е един от трите или четирите направления, по които бежанците се пробват по стопански съображения да попаднат в по-богати и развити страни.
Защо се случи това? През април 2021 година европейските страни, по тъкмо Полша и Литва прекратиха съдействието си с нас по общото ръководство на границите. Нашите настоятелни апели за договаряния не доведоха до нищо. В условия на наложени наказания не можахме да си позволим да изхарчим средства и за това. Не Беларус е отговорна за тази рецесия. Първо е отговорна обстановката, която постановиха избрани кръгове и, която принуди жителите на някои страни от близкия изток да изоставен своята страна и да търсят по-добър живот на запад. При нас всички те пристигаха законно и нашите визови служби им издава визи на законни учредения. Все отново на лицето на индивида не е написано, че той желае по-късно да замине на някъде по-далеч. Затова наблягам, че в случай че тази обстановка се развиваше във взаимно схващане и разисквания, то тогава щеше да е по-добре за всички.
Искам да попитам в подтекста на договарянията сред Русия и Съединени американски щати и НАТО. Очаква ли Беларус също гаранция за своята сигурност, по този начин както Русия чака от запада и Вашата страна усеща ли опасност от разширението на НАТО на изток?
А.Лукашевич: Ние непосредствено усещаме тази опасност, тъй като НАТО, в частност Съединените щати, Англия, не престават да усилват своя контингент в непосредствена непосредственост до нашите граници с Полша и Литва. При налична информация от последната седмица, че в Украйна с военни самолети се доставят оръжия, също така в Украйна дойдоха канадски специфични елементи. Защо? Къде е Украйна, къде е Канада?
И тази обстановка, която се раздухва от запада, че Руската федерация желае сякаш да нападне Украйна, това е многопластастова фалшив вест, тъй като Руската федерация, както и Република Беларус са миролюбиви страни и никого не желаят да атакуват. Разбира се, че Руската федерация като световен международен състезател, има своите ползи и е в правото си да ги пази. Ние изцяло поддържаме позицията на Руската федерация по дадения въпрос, също не утвърждаваме разширението на НАТО, считаме, че породи много рискова обстановка, по отношение на голямото съмнение сред страните, политическите съюзи. Това неявяване на доверие не способства за нормализирането на обстановката. Смятаме, че всички би трябвало да се спрат и да помислят какво да вършим по-нататък.
Отчитайки обстоятелството, че България е страна членка на НАТО, а Беларус е страна член на ОДКБ, може да се каже, че сме в разнообразни геополитически лагери. Каква е вероятността за развиването на българо-беларуските връзки?
А.Лукашевич: Това, че България е член на НАТО и Европейски Съюз не ни пречи да се развиваме, да имаме другарски връзки, да търгуваме, да си оказваме помощ, в обстановките, когато това е належащо. Оценявам настоящата обстановка на двустранни отношение сред Беларус и България като постоянна. Ние разбираме, че тя като член на НАТО и Европейски Съюз има избрани отговорности към тези организации, по този начин както ние имаме към ОДКБ и Съюзната страна. Между Беларус и България няма никакви остри точки, за които можем да спорим, ние можем умерено, отзивчиво и благожелателно да обсъждаме проблеми и да развиваме търговията. Като Посланик би ми се желало нашите връзки да вървят напред, само че в днешната политическа конюнктура в света… Мога да кажа, че ценим сдържаната позиция на Република България към Беларус и сме доста признателни на българската страна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ