Фаина Савенкова: Когато обществениците и политиците са безразлични, идват военните. Нарича се рутина
Интервю на Михаела Михайлова
Тя е на 13, а към този момент се е сблъскала с ужаса на войната. Дете без детство, едно от многото. Може да е още дребна, само че към този момент е публицист. Пише за това, което вижда - война, съсипия, боязън, само че и мечтае за мир и да върви на учебно заведение.
Екипът на Novinite.bg се свърза с Фаина Савенкова, с цел да разберем по какъв начин едно момиче на нежна възраст приема войната.
Здравейте, благодарим Ви, че приехте поканата ни. Разкажете ни за себе си – къде сте в този момент, с какво се занимавате.
Здравейте! Казвам се Фаина Савенкова, аз съм амбициозна писателка от Луганск. Сега съм на 13 години. Но като цяло съм елементарен гражданин. Сега съм тъкмо там, в Луганск, не съм пътувала на никое място.
Разкажете ни какво се случи към вас през последните дни? Има ли боязън хората?
Да, несъмнено, че има боязън. Ако през 2014 година бях още доста дребна и не разбирах изцяло какво се случва, в този момент всичко е друго. Наистина е ужасно. Като цяло, заради обстоятелството, че часовете в учебните заведения бяха анулирани по време на дейния обстрел, в този момент се пробвам да повторя тематиките на към този момент изучените уроци и най-малко малко да схвана новите. Все отново войната ще завърши някой ден.
На въпроса, дали ще завърши войната тя ни отговори: " Не знам. Мисля, че това е въпрос за възрастните и какъв брой значим е животът на елементарните хора за тях”
Как мислите, че може да се излезе от обстановката?
Винаги ми се е коствало, че преди всичко би трябвало да можеш да преговаряш. Но в случай че не може да се реализира съглашение, евентуално няма различен излаз. Все отново ми е жалост за хората, забъркани в протичащото се. Не би трябвало да е по този начин, неверно е.
Имате ли мобилизирани родственици? Какви са заповедите на бойците?
Не, няма мобилизирани родственици, само че има мобилизирани другари. Разбира се, никой от тях не ми споделя какво и на кого са дадени заповедите.
Какво не виждаме - ние хора надалеч от Украйна?
Трудно е да се каже, мисля, че в случай че някой се интересува от протичащото се в Донбас, той е съумял да откри информация, с цел да направи цялостна картина. Но на първо място ми се коства, че умората, несигурността и огорчението на хората постоянно остават зад кулисите, тъй като ние добре осъзнаваме, че се води революция и в нея в никакъв случай няма да има спечелили. Животът на хората не може да бъде върнат.
Тя написа даже и в този момент. Пише за мира, за войната, за вярата. Ето последното й есе. Преведено от Любо Данков, за Novinite.bg
" Изглед от прозореца на учебното заведение
Фаина Савенкова /13 годишна писателка от Луганск/:
Когато погледнете лицата на артисти, музиканти, политици, които в този момент се застъпват за мир в Украйна, това към този момент не провокира особени страсти. Никакви. След половин час или час всички тези хора още веднъж ще се върнат в топлите си комфортни жилища, ще отидат към нормалния си безпроблемен живот. Така че за какво да не поговорят? Вижте тези лица. Те са спокойни и безразлични, единствено от време на време пускат по една сълза в името на гръмък кадър за медиите. Не им пука и всички го знаят. И когато на общественици и политици не им пука, идват военните. И тогава стартира друга история.
Войната е нечистотия и кръв. Винаги. И жителите на Донбас добре знаят това. Повярвайте ми, ние знаем какво е болежка и изтощение. Знаем какво е да крещиш в нищото. Знаем повече за войната от тези, които я гледат единствено в новинарски истории и в аматьорски видеоклипове. Видяхме я от близко, израснахме с нея. И няма да се променим. Затова повече от всичко друго желаеме мир за всички. Просто с цел да не търсим с очи място, където да се скрием при всеки тон.
Не съм срещу митингите. Войната в Украйна раздели мнозина, тъкмо както ги раздели майдана през 2014 година Но какъв брой от вас излязоха на митинг против обстрела на Донбас през 2014 година? Животът на децата от Донбас по-малко значим ли е за вас? Или това беше вътрешна работа на Украйна? Животът ми беше заложен на карта, както и животът на всеки граждански в Донбас. Молихме със сълзи да ни отбраните. Също толкоз мощно искахме просто да живеем, да виждаме умерено небе над главите си и да вършим проекти за бъдещето. 8 дълги години. Повече от половината от живота ми. Всички останаха безразлични.
Когато обществениците и политиците са безразлични, идват военните. Нарича се рутина. Жестока рутина. Политиците не можаха да се договорят. След 8 години Русия се яви на войната и всички се уплашиха. Някой се надяваше, че ще бъде друго? Че ще е допустимо да се убиват хора безнаказано в продължение на доста години? От 8 години молим Украйна да спре и да се замисли, слушайки празните и обещания и неистини под детонациите на снаряди. Но нашата история не ви беше забавна. И в този момент, 8 години по-късно, нашият град е спокоен. Необичайно чувство, май просто отвикнах от тишината. Съгласна съм да тръгнем против войната. Но единствено в случай че там първо се сетят, че Украйна ни убива от 8 години. Ако си спомнят починалите деца на Донбас. Помните ли имената им? И, несъмнено, в случай че не не помнят да кажат, че Украйна продължава да стреля по нашите градове и в този момент. Готови ли сте в действителност да се борите за мир, въпреки и в ущърб на себе си? Или въпреки всичко това е двуличие, а не схващане, че животът на индивида е скъп, даже и да има други възгледи и местопребиваване? Надявам се това скоро да свърши и всички още веднъж, без боязън, да гледаме ясното небе. Мир на всички!”
Тя е на 13, а към този момент се е сблъскала с ужаса на войната. Дете без детство, едно от многото. Може да е още дребна, само че към този момент е публицист. Пише за това, което вижда - война, съсипия, боязън, само че и мечтае за мир и да върви на учебно заведение.
Екипът на Novinite.bg се свърза с Фаина Савенкова, с цел да разберем по какъв начин едно момиче на нежна възраст приема войната.
Здравейте, благодарим Ви, че приехте поканата ни. Разкажете ни за себе си – къде сте в този момент, с какво се занимавате.
Здравейте! Казвам се Фаина Савенкова, аз съм амбициозна писателка от Луганск. Сега съм на 13 години. Но като цяло съм елементарен гражданин. Сега съм тъкмо там, в Луганск, не съм пътувала на никое място.
Разкажете ни какво се случи към вас през последните дни? Има ли боязън хората?
Да, несъмнено, че има боязън. Ако през 2014 година бях още доста дребна и не разбирах изцяло какво се случва, в този момент всичко е друго. Наистина е ужасно. Като цяло, заради обстоятелството, че часовете в учебните заведения бяха анулирани по време на дейния обстрел, в този момент се пробвам да повторя тематиките на към този момент изучените уроци и най-малко малко да схвана новите. Все отново войната ще завърши някой ден.
На въпроса, дали ще завърши войната тя ни отговори: " Не знам. Мисля, че това е въпрос за възрастните и какъв брой значим е животът на елементарните хора за тях”
Как мислите, че може да се излезе от обстановката?
Винаги ми се е коствало, че преди всичко би трябвало да можеш да преговаряш. Но в случай че не може да се реализира съглашение, евентуално няма различен излаз. Все отново ми е жалост за хората, забъркани в протичащото се. Не би трябвало да е по този начин, неверно е.
Имате ли мобилизирани родственици? Какви са заповедите на бойците?
Не, няма мобилизирани родственици, само че има мобилизирани другари. Разбира се, никой от тях не ми споделя какво и на кого са дадени заповедите.
Какво не виждаме - ние хора надалеч от Украйна?
Трудно е да се каже, мисля, че в случай че някой се интересува от протичащото се в Донбас, той е съумял да откри информация, с цел да направи цялостна картина. Но на първо място ми се коства, че умората, несигурността и огорчението на хората постоянно остават зад кулисите, тъй като ние добре осъзнаваме, че се води революция и в нея в никакъв случай няма да има спечелили. Животът на хората не може да бъде върнат.
Тя написа даже и в този момент. Пише за мира, за войната, за вярата. Ето последното й есе. Преведено от Любо Данков, за Novinite.bg
" Изглед от прозореца на учебното заведение
Фаина Савенкова /13 годишна писателка от Луганск/:
Когато погледнете лицата на артисти, музиканти, политици, които в този момент се застъпват за мир в Украйна, това към този момент не провокира особени страсти. Никакви. След половин час или час всички тези хора още веднъж ще се върнат в топлите си комфортни жилища, ще отидат към нормалния си безпроблемен живот. Така че за какво да не поговорят? Вижте тези лица. Те са спокойни и безразлични, единствено от време на време пускат по една сълза в името на гръмък кадър за медиите. Не им пука и всички го знаят. И когато на общественици и политици не им пука, идват военните. И тогава стартира друга история.
Войната е нечистотия и кръв. Винаги. И жителите на Донбас добре знаят това. Повярвайте ми, ние знаем какво е болежка и изтощение. Знаем какво е да крещиш в нищото. Знаем повече за войната от тези, които я гледат единствено в новинарски истории и в аматьорски видеоклипове. Видяхме я от близко, израснахме с нея. И няма да се променим. Затова повече от всичко друго желаеме мир за всички. Просто с цел да не търсим с очи място, където да се скрием при всеки тон.
Не съм срещу митингите. Войната в Украйна раздели мнозина, тъкмо както ги раздели майдана през 2014 година Но какъв брой от вас излязоха на митинг против обстрела на Донбас през 2014 година? Животът на децата от Донбас по-малко значим ли е за вас? Или това беше вътрешна работа на Украйна? Животът ми беше заложен на карта, както и животът на всеки граждански в Донбас. Молихме със сълзи да ни отбраните. Също толкоз мощно искахме просто да живеем, да виждаме умерено небе над главите си и да вършим проекти за бъдещето. 8 дълги години. Повече от половината от живота ми. Всички останаха безразлични.
Когато обществениците и политиците са безразлични, идват военните. Нарича се рутина. Жестока рутина. Политиците не можаха да се договорят. След 8 години Русия се яви на войната и всички се уплашиха. Някой се надяваше, че ще бъде друго? Че ще е допустимо да се убиват хора безнаказано в продължение на доста години? От 8 години молим Украйна да спре и да се замисли, слушайки празните и обещания и неистини под детонациите на снаряди. Но нашата история не ви беше забавна. И в този момент, 8 години по-късно, нашият град е спокоен. Необичайно чувство, май просто отвикнах от тишината. Съгласна съм да тръгнем против войната. Но единствено в случай че там първо се сетят, че Украйна ни убива от 8 години. Ако си спомнят починалите деца на Донбас. Помните ли имената им? И, несъмнено, в случай че не не помнят да кажат, че Украйна продължава да стреля по нашите градове и в този момент. Готови ли сте в действителност да се борите за мир, въпреки и в ущърб на себе си? Или въпреки всичко това е двуличие, а не схващане, че животът на индивида е скъп, даже и да има други възгледи и местопребиваване? Надявам се това скоро да свърши и всички още веднъж, без боязън, да гледаме ясното небе. Мир на всички!”
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ