Инж. Михаил Михайлов: Изкупната цена на меда е 3 пъти по-ниска от тази в магазините
Интервю на Мая Йовановска
- Господин Михайлов, правилно ли е, че до момента в който у нас по данни на Европейска комисия се продава подправен мед, първокласен български мед залежава непродаден?
- Смята се, че една от аргументите за това да застоява медът от последната миналогодишна годишна продукция, е поради безмитния импорт на пчелен мед от Украйна. Смятаме, че през този безмитен импорт влиза мед и от Китай. Основно минава през двете черноморски пристанища и на процедура една част от този мед остава в България, а другата пътува за страните от Европейския съюз. Така нашият мед залежава по хранилища и пчеларски пространства. Това установихме, тъй като имаме структури в цялата страна. Пчеларите се оплакват, че не могат да си продадат меда.
- Какви количества мед произвеждаме и изнасяме?
- Това, което знаем публично е, че в България се създават 12 хиляди тона пчелен мед годишно. Около 8-10 хиляди тона от това количество изнасяме, главно за Европейския съюз. Част остава за изхранване на пчелите, а друга - за фамилиите, околните на пчеларите и за комерсиалната мрежа в страната. Това е към една-трета или една-четвърт от цялото количество. Но влиза непознат мед, който остава тук. И въпросът е по какъв начин се етикетира, тъй като не съм видял етикет, на който да написа " украински мед ", а споделят че има. Затова са тези наши подозрения, че остава, само че не е ясно какво вършат с него. Освен това като е безмитен импорт, имаме информация, че не се вършат разбори в лаборатория, макар че това би трябвало да става с всяка вносна храна. Имаме доста запаси към това, което се прави. И дори споделих, че ние бяхме излъгани в упованията си за това, което се случи в Люксембург.
- Беше оповестено в Народното събрание, че България ще желае, с изключение на четирите зърнени култури, да има възбрана за импорт и на украински мед.
- Ние написахме писмо, едно искане до земеделския министър, само че поради българското решение за възбрана на вноса на зърно от Украйна, в това число и на мед, задържахме това писмо. То е със шест въпроса - за лаборатории, за импортирани количества безмитно и така нататък След като в Брюксел взеха решение, че с едни пари могат да анулират възбраната, ние ще изчакаме да разберем какво ще стане на практика, и тогава ще пуснем писмото до министъра.
- Предполагам, че позицията ви е, че вноса на мед от Украйна би трябвало да бъде неразрешен.
- Да, би трябвало да бъде спрян. Всяко страна, която има желание да става член на Европейски Съюз знае, че се насърчава търговията. Но когато това надвиши всевъзможни рационални граници, когато търговията се опорочава - а тук нямаме никакви търговски правила, тука всичко е политика, това е в ущърб на българските производители, тогава сме изрично срещу.
- Какво е положението на сектора, споделят, че и пчелите, и пчеларите понижават. Покриват ли цените вложеното от производителите?
- Прочетох, че за няколко години пчеларите в България са намалели с една-трета. Това може да е истина и да се дължи на възрастта, само че е и заради други аргументи, най-много заради намаляването на пчелните фамилии поради заболявания и отравяния, и заради нереализирането на продукцията, която годишно се получава. Картината е следната - има пчелари, които не престават активността, само че има и такива, които се отхвърлят. Това ние съдим по обявите в пчеларските вестници, където се разпродават пчелини, кошери, пчелни фамилии. Това се случва всяка година, само че тези случаи зачестиха, което е индикатор, че пчеларите понижават. Ниската изкупна цена на меда най-много отхвърля пчеларите. При цена на дребно, т.е. в комерсиалната мрежа от 15 лева за кг билков букет, изкупната цена е от порядъка на три пъти по-малко - към 5 лева или 2,50 евро. Не знам по какъв начин китайският мед може, откакто е донесен от толкоз огромно разстояние, да бъде внасян на по-ниска цена. Търговци и преработватели се оплакват, че има борсови цени и те се управляват по тях. Сигурно е по този начин, само че години наред цената на едро гравитира сред 3,50 и 4,50 лева, най-много до 5,50 лева за кг. Маржът е доста дребен. Говорим за стандартния мед обаче. Когато медът е биологичен, цената е по-висока. А има и монофлорни медове, каквито са акациевите, те могат да са по 8 и повече лв. на кг на едро. Но това са дребни количества, изключения. Масовият разноцветен билков мед се изкупува на доста ниска цена.
- През пролетта ли са най-вече проблемите ви, свързани с активността на земеделците?
- Сега най-много. През пролетта пчелните фамилии се развиват. Полагаме старания, с цел да стигнат до максимума в своето развиване - 50-60 хиляди работнички в един кошер. В този интервал обаче земеделците пръскат земеделските култури. Като стартират от рапицата, мине се през другите култури и се стигне до слънчогледа. И в случай че те не се преценяват с наредбата за опзването на пчелите и пчелните фамилии при осъществяване на растително защитни мероприятия, пчелите се тровят. Най-вече не съблюдават интервала за третирне, който е вечер от залез слънце до 10 часа заран. А някои пръскат през целия ден. Например вредителят сив царевичен хоботник при царевицата - макар че пчелите от нея не събират нектар, а по-скоро прашец, излиза на обяд. И земеделците споделят: а по кое време да го църкам, откакто той вечер не се появява. Наистина има дадености от тази активност, които не се съгласуват с наредбата. Пускането на електронната оповестителна система (ЕПОРД), като че ли ги стресна, и тези произшествия сякаш понижиха. Намаляха първата година, бяха по-малко недоволствата, в този момент обаче обаче слушам, че пчелари имат проблеми с отравянията. Смятам, че тези неща ще се изгладят, че ще намалеят отравянията и тази система за електронно обявяване ЕПОРД ще помогне. Така или другояче надзор от Българската организация по сигурност на храните би трябвало да има. Навсякъде е невероятно да има надзор, само че да вземем за пример при едно пътешестване около Сливен по автомагистралата видяхме по какъв начин си пръскат денем. Важно е и с какво се пръска.
- Преди години настоявахте да се криминализира отравянето на пчелите.
- Ние го искахме тогава, само че от организацията по храните и министерството сътвориха тази електронна оповестителна система. При регистрация на пчеларя се вкарват джипиес координати на пчелина. Излизат данните за координатите и от време на време посредством системата, земеделците ни изпращат, несъмнено, анонимно, информация. Проблемите са доста, когато до пчелин има двама или трима арендатори, които наслагват един след друго от време на време от три до пет дни напръскване. Поради утежняване на времето отместват датите и по този начин се получава една комплицирана картина, а пчелите не могат да бъдат затворени, изключително когато времето е топло. В резултат на това ние ги оставяме отворени, те летят и се получават тези отравяния.
- Господин Михайлов, правилно ли е, че до момента в който у нас по данни на Европейска комисия се продава подправен мед, първокласен български мед залежава непродаден?
- Смята се, че една от аргументите за това да застоява медът от последната миналогодишна годишна продукция, е поради безмитния импорт на пчелен мед от Украйна. Смятаме, че през този безмитен импорт влиза мед и от Китай. Основно минава през двете черноморски пристанища и на процедура една част от този мед остава в България, а другата пътува за страните от Европейския съюз. Така нашият мед залежава по хранилища и пчеларски пространства. Това установихме, тъй като имаме структури в цялата страна. Пчеларите се оплакват, че не могат да си продадат меда.
- Какви количества мед произвеждаме и изнасяме?
- Това, което знаем публично е, че в България се създават 12 хиляди тона пчелен мед годишно. Около 8-10 хиляди тона от това количество изнасяме, главно за Европейския съюз. Част остава за изхранване на пчелите, а друга - за фамилиите, околните на пчеларите и за комерсиалната мрежа в страната. Това е към една-трета или една-четвърт от цялото количество. Но влиза непознат мед, който остава тук. И въпросът е по какъв начин се етикетира, тъй като не съм видял етикет, на който да написа " украински мед ", а споделят че има. Затова са тези наши подозрения, че остава, само че не е ясно какво вършат с него. Освен това като е безмитен импорт, имаме информация, че не се вършат разбори в лаборатория, макар че това би трябвало да става с всяка вносна храна. Имаме доста запаси към това, което се прави. И дори споделих, че ние бяхме излъгани в упованията си за това, което се случи в Люксембург.
- Беше оповестено в Народното събрание, че България ще желае, с изключение на четирите зърнени култури, да има възбрана за импорт и на украински мед.
- Ние написахме писмо, едно искане до земеделския министър, само че поради българското решение за възбрана на вноса на зърно от Украйна, в това число и на мед, задържахме това писмо. То е със шест въпроса - за лаборатории, за импортирани количества безмитно и така нататък След като в Брюксел взеха решение, че с едни пари могат да анулират възбраната, ние ще изчакаме да разберем какво ще стане на практика, и тогава ще пуснем писмото до министъра.
- Предполагам, че позицията ви е, че вноса на мед от Украйна би трябвало да бъде неразрешен.
- Да, би трябвало да бъде спрян. Всяко страна, която има желание да става член на Европейски Съюз знае, че се насърчава търговията. Но когато това надвиши всевъзможни рационални граници, когато търговията се опорочава - а тук нямаме никакви търговски правила, тука всичко е политика, това е в ущърб на българските производители, тогава сме изрично срещу.
- Какво е положението на сектора, споделят, че и пчелите, и пчеларите понижават. Покриват ли цените вложеното от производителите?
- Прочетох, че за няколко години пчеларите в България са намалели с една-трета. Това може да е истина и да се дължи на възрастта, само че е и заради други аргументи, най-много заради намаляването на пчелните фамилии поради заболявания и отравяния, и заради нереализирането на продукцията, която годишно се получава. Картината е следната - има пчелари, които не престават активността, само че има и такива, които се отхвърлят. Това ние съдим по обявите в пчеларските вестници, където се разпродават пчелини, кошери, пчелни фамилии. Това се случва всяка година, само че тези случаи зачестиха, което е индикатор, че пчеларите понижават. Ниската изкупна цена на меда най-много отхвърля пчеларите. При цена на дребно, т.е. в комерсиалната мрежа от 15 лева за кг билков букет, изкупната цена е от порядъка на три пъти по-малко - към 5 лева или 2,50 евро. Не знам по какъв начин китайският мед може, откакто е донесен от толкоз огромно разстояние, да бъде внасян на по-ниска цена. Търговци и преработватели се оплакват, че има борсови цени и те се управляват по тях. Сигурно е по този начин, само че години наред цената на едро гравитира сред 3,50 и 4,50 лева, най-много до 5,50 лева за кг. Маржът е доста дребен. Говорим за стандартния мед обаче. Когато медът е биологичен, цената е по-висока. А има и монофлорни медове, каквито са акациевите, те могат да са по 8 и повече лв. на кг на едро. Но това са дребни количества, изключения. Масовият разноцветен билков мед се изкупува на доста ниска цена.
- През пролетта ли са най-вече проблемите ви, свързани с активността на земеделците?
- Сега най-много. През пролетта пчелните фамилии се развиват. Полагаме старания, с цел да стигнат до максимума в своето развиване - 50-60 хиляди работнички в един кошер. В този интервал обаче земеделците пръскат земеделските култури. Като стартират от рапицата, мине се през другите култури и се стигне до слънчогледа. И в случай че те не се преценяват с наредбата за опзването на пчелите и пчелните фамилии при осъществяване на растително защитни мероприятия, пчелите се тровят. Най-вече не съблюдават интервала за третирне, който е вечер от залез слънце до 10 часа заран. А някои пръскат през целия ден. Например вредителят сив царевичен хоботник при царевицата - макар че пчелите от нея не събират нектар, а по-скоро прашец, излиза на обяд. И земеделците споделят: а по кое време да го църкам, откакто той вечер не се появява. Наистина има дадености от тази активност, които не се съгласуват с наредбата. Пускането на електронната оповестителна система (ЕПОРД), като че ли ги стресна, и тези произшествия сякаш понижиха. Намаляха първата година, бяха по-малко недоволствата, в този момент обаче обаче слушам, че пчелари имат проблеми с отравянията. Смятам, че тези неща ще се изгладят, че ще намалеят отравянията и тази система за електронно обявяване ЕПОРД ще помогне. Така или другояче надзор от Българската организация по сигурност на храните би трябвало да има. Навсякъде е невероятно да има надзор, само че да вземем за пример при едно пътешестване около Сливен по автомагистралата видяхме по какъв начин си пръскат денем. Важно е и с какво се пръска.
- Преди години настоявахте да се криминализира отравянето на пчелите.
- Ние го искахме тогава, само че от организацията по храните и министерството сътвориха тази електронна оповестителна система. При регистрация на пчеларя се вкарват джипиес координати на пчелина. Излизат данните за координатите и от време на време посредством системата, земеделците ни изпращат, несъмнено, анонимно, информация. Проблемите са доста, когато до пчелин има двама или трима арендатори, които наслагват един след друго от време на време от три до пет дни напръскване. Поради утежняване на времето отместват датите и по този начин се получава една комплицирана картина, а пчелите не могат да бъдат затворени, изключително когато времето е топло. В резултат на това ние ги оставяме отворени, те летят и се получават тези отравяния.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ