АЕЦ Белене ни е нужна, независимо чия е технологията*
Интервю на Мария Атанасова,
Факти бг
Богомил Манчев е роден на 31 декември 1957 година в София. Завършил е компетентност „ Топлоядрена енергетика “ във Висшия машинно-електротехнически институт. Работи в АЕЦ „ Козлодуй “ от оператор до дежурен инженер на блок. Ръководи въвеждането в употреба на 5-и и 6-и блок на централата. Работи в изследователския нуклеарен реактор в Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика към Българска академия на науките. Участва в модернизацията на АЕЦ " Козлодуй " и в плана за създаване на АЕЦ " Белене ". Председател е на Управителния съвет на съдружие " Булатом ".
- Г-н Манчев, размечтахме ли се за нови нуклеарни мощности? Политици към този момент приказват освен за 7-и и 8-и блок в АЕЦ „ Козлодуй “, а за още и още в АЕЦ „ Белене “. Има ли действителна база за сходно нещо, или просто политиканстват?
- Че политиците политиканстват, това е ясно – политиканстват. Но, да, ние като страна това, което вършим като 7-и и 8-и блок, е извънредно значимо, само че ни трябват още два блока на площадката на АЕЦ „ Белене “. Без значение с чия технология - дали е френска, американска или южно корейска, или ще достроим със западна компания оборудването, което запазихме. Това може да се случи, примерно, с една Франция. С тях може да създадем двата реактора на 100%.
- Тези два съветски нуклеарни реактора, които имаме, само че с съоръжение и с френска технология?
- Тук желая да обясня нещо ясно. Да, оборудването е създадено в Русия, само че то към този момент е българско, тъй като сме си го платили 100%. Колата, която карам, е създадена в Германия, само че си е моя – аз съм си я купил. Въпросът с АЕЦ „ Белене “ е, че чисто софтуерно можем да го създадем с Франция, примерно. Възможно е. Има особености, само че можем да създадем този план, тъй като доста хора бъркат площадка „ Белене “ и план „ Белене “. Проект „ Белене “ страната реши, че няма да го прави, само че останахме, както се споделя, с една торба желязо, което би трябвало да го вършим нещо. В същото време то е извънредно качествено и свястно да го осъществяваме, тъй като България си е купила плана и го има на 100%.
Не можем да го продадем на трета страна, само че на своята територия можем да го осъществяваме. Може да го осъществяваме с друга софтуерна компания, още веднъж се връщам на французите. Наскоро обсъждахме с сътрудници нещата и в този момент се надявам, когато имаме постоянно държавно управление и парламент, да запретнат ръкави, както се споделя, нашите политически хора и да направя тази енергийна тактика от която има потребност България. Вижте, нещата са ясни. Ние би трябвало да имаме тактика за енергетиката към този момент не до 2050-а, а до 2060 година. През 2051 година към този момент би трябвало да сме извели от употреба 5-и и 6-и блок в Козлодуй. Пети блок ще бъде изведен през 2047 година, а 6-и рез 2051-а.
Тогава ще се навършат по 60 години употреба на тези два блока и ние би трябвало да създадем други два блока до 2051 година. Ако до 2051 година останем с два нуклеарни блока и с осъществяване на всичката нашия упоритост от слънце, което не е неприятно, към 12-15 000 MB конфигурирани мощности на територията на България, към 7000 мегавата вятър, ние ще сме лишени от огромни базови мощности, които ще могат да балансират и да основават това изискване за непоклатимост на енергосистемата. Виждате към този момент пакостите, които стават на запад.
- Видяхме какво фотоволтаиците предизвикаха в Испания…
- Преди няколко дни още веднъж имаше срив в една част от Испания и доста градове останаха без електрическа енергия. А какво се случи в Северна Македония и Сърбия скоро… И коя система ги избави – българската. Защото въртящите механизми, които имаме сега, към момента ненапълно стигат, с цел да контролират системата. Но повишаването на инсталирането на нови мощности, слага системата напрегнат. На нас ни е належащо да имаме базови огромни мощности с въртящи механизми, с цел да можем да балансираме. Ние приказваме доста за предпазване на силата, приказваме за чисто дейни системи - акумулаторите са чисто дейни системи, само че те не основават онази реактивна сила, която е нужна за балансиране на мрежата.
Затова споделям, че е доста значимо до 2051 година да се събудим и у нас да работят нови четири нуклеарни реактора.
Имам поради и се надявам 7-и и 8-и блок до 2038 година да влязат в употреба, както 1-и и 2-и в АЕЦ „ Белене “ - някъде сред 2047 и 2050 година. Така напълно безпроблемно ще си изведем двата блока – 5-и и 6-и от АЕЦ „ Козлодуй “, само че ще имаме една постоянна система плюс всичката тази реализация като количество сила от вятър и слънце. Тогава нашата страна ще бъде изпълнила всички условия, с цел да прави една нискоемисионна стопанска система, не нискоемисионна енергетика, а нискоемисионна стопанска система. В този смисъл фантазията на политиците не е неверна, тъй като новата тежка промишленост - едно време тежката промишленост беше металургия и химия, тъй като използваха голямо количество електрическа енергия и по този начин се развиваше енергийната система, а в този момент новата тежка промишленост се назовава бази данни и изкуствен интелект.
- За АЕЦ „ Белене “ минахме от мочур, а в този момент отново почваме да го строим – за четвърти път. Знаем ли в България какво желаеме, в действителност, когато става дума за нуклеарни мощности?
- Какъв прекрасен въпрос дали знаем какво желаеме? Аз знам какво желая. Вие знаете, че аз съм труженик на този план през цялото време. Когато тогавашния министър председател сподели, че АЕЦ „ Белене “ е мочур, аз му разясних, че това значи, че ние извънредно добре сме си съхранили крана - т.е. основата, с цел да не пропуща вода. И той тогава чак разбра какво му изяснявам. Ако водата в гьола беше изчезнала, това означаваше, че ние сме разрушили основата, върху която може да се гради нуклеарен блок.
Не знам дали си спомняте какъв брой звук се вдигаше към това, че цената на АЕЦ „ Белене “ за построяването и стартирането в употреба беше за към 4 милиарда евро за два нуклеарни блока – по 1040-1050 мегавата. А 1,3 милиарда евро беше т. н. цена на притежател. И ни обясняваха, че щяла да стане гигантска цена, която не може да се изкупи. Чуваха се всевъзможни оценки от разнообразни, за жалост и наши сътрудници специалисти, които говореха неприятни и катастрофични неща, които не бяха правилни. Те си мислеха, че това ще им помогне някак си да бъдат доста значими, доста известни… Не беше вярно, като цяло. Ако блоковете си ги бяхме построили по първичния проект, ставаше въпрос да влезем в цена от 8 милиарда евро.
Спряхме плана един път и започнахме да пишем пускови периоди 2015-а и 2016 година, като тогава цената стана малко над 9 милиарда евро. Имаше стопански разбор, който беше юридически от банката НSBS, която бе разиграла няколко положителни разновидността. От банката бяха споделили, че в случай че централата на тогавашната цена на силата минеше 10,5 милиарда евро, би трябвало да се разсъждава какъв брой време тя ще се изплаща. Защото хората, които приказват за себестойност на силата, както и за цена на силата, явно не вършат разлика. Това е огромният проблем. Себестойността на плана АЕЦ „ Белене “ беше за 23 евро на мегават час – с всичките отчисления, които би трябвало да се създадат по нашите закони, с цел да произведем към 16,5 млн. мегавата електрическа енергия. За производството харчим 350 милиона евро. Разделете 16,5 млн. мегавата на 350 млн. евро и стават дори под 23 евро. И към този момент отиваме към предпазената цена, за която доста пъти съм приказвал, от 60 евро.
Разликата сред 23 и 60 евро е нужната сума, която би трябвало да се събира, с цел да може в границите на 12-15 години да си върнем заема към банките.
След като минат тези 15 години и върнем парите на банките, нали разбирате, че тогава централата, като участник на пазара, към този момент ще осъществя големи облаги. Бяхме сметнали тогава, с някакъв инфлационен показател като непредвидени разноски, че за 60 години тази централа ще създаде 100 милиарда мегаватчаса електрическа енергия. Печалбата на централата за тези 60 години беше над 60 милиарда евро. Не мога да намеря друго произвеждане в България, което може да изкара толкоз пари. И приказваме за висока технология, за непоклатимост на нашата национална сигурност, тъй като имаш работеща и постоянна централа. Тогава непрестанно обясняваха по какъв начин била съветска централа и по този начин нататък. Не може да бъде нещо съветско, когато ти си го платил на 100%. Да, зависиш по някои софтуерни въпроси, само че ние доказахме с 5-и и 6-и блок в АЕЦ „ Козлодуй “, че България за 50 години е основала задоволително естествени и качествени инженерни фрагменти, имаме положителни ремонтни компании, с цел да поддържаме централата. Относно аварийните елементи, естествено, с малко повече старания ще си намерим. Но към този момент може да ги получим и от Западния свят, в случай че създадем плана със западна компания, тъй като сътрудниците ще имат всички аварийни елементи. Така че по линията на доставките ще имаме всичко готово. И не на последно място държавното управление би трябвало да вземе решение какво ще реши да прави. Вече имаме и алтернатива някой от огромните колоси, които се занимават с бази данни, от вида на Майкрософт, Google, Амазон, в случай че щете, който ще бъде клиент на огромно количество сила от тази централа, биха могли да бъдат даже и вложители.
със съкращения
* Заглавието е на редакцията
Факти бг
Богомил Манчев е роден на 31 декември 1957 година в София. Завършил е компетентност „ Топлоядрена енергетика “ във Висшия машинно-електротехнически институт. Работи в АЕЦ „ Козлодуй “ от оператор до дежурен инженер на блок. Ръководи въвеждането в употреба на 5-и и 6-и блок на централата. Работи в изследователския нуклеарен реактор в Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика към Българска академия на науките. Участва в модернизацията на АЕЦ " Козлодуй " и в плана за създаване на АЕЦ " Белене ". Председател е на Управителния съвет на съдружие " Булатом ".
- Г-н Манчев, размечтахме ли се за нови нуклеарни мощности? Политици към този момент приказват освен за 7-и и 8-и блок в АЕЦ „ Козлодуй “, а за още и още в АЕЦ „ Белене “. Има ли действителна база за сходно нещо, или просто политиканстват?
- Че политиците политиканстват, това е ясно – политиканстват. Но, да, ние като страна това, което вършим като 7-и и 8-и блок, е извънредно значимо, само че ни трябват още два блока на площадката на АЕЦ „ Белене “. Без значение с чия технология - дали е френска, американска или южно корейска, или ще достроим със западна компания оборудването, което запазихме. Това може да се случи, примерно, с една Франция. С тях може да създадем двата реактора на 100%.
- Тези два съветски нуклеарни реактора, които имаме, само че с съоръжение и с френска технология?
- Тук желая да обясня нещо ясно. Да, оборудването е създадено в Русия, само че то към този момент е българско, тъй като сме си го платили 100%. Колата, която карам, е създадена в Германия, само че си е моя – аз съм си я купил. Въпросът с АЕЦ „ Белене “ е, че чисто софтуерно можем да го създадем с Франция, примерно. Възможно е. Има особености, само че можем да създадем този план, тъй като доста хора бъркат площадка „ Белене “ и план „ Белене “. Проект „ Белене “ страната реши, че няма да го прави, само че останахме, както се споделя, с една торба желязо, което би трябвало да го вършим нещо. В същото време то е извънредно качествено и свястно да го осъществяваме, тъй като България си е купила плана и го има на 100%.
Не можем да го продадем на трета страна, само че на своята територия можем да го осъществяваме. Може да го осъществяваме с друга софтуерна компания, още веднъж се връщам на французите. Наскоро обсъждахме с сътрудници нещата и в този момент се надявам, когато имаме постоянно държавно управление и парламент, да запретнат ръкави, както се споделя, нашите политически хора и да направя тази енергийна тактика от която има потребност България. Вижте, нещата са ясни. Ние би трябвало да имаме тактика за енергетиката към този момент не до 2050-а, а до 2060 година. През 2051 година към този момент би трябвало да сме извели от употреба 5-и и 6-и блок в Козлодуй. Пети блок ще бъде изведен през 2047 година, а 6-и рез 2051-а.
Тогава ще се навършат по 60 години употреба на тези два блока и ние би трябвало да създадем други два блока до 2051 година. Ако до 2051 година останем с два нуклеарни блока и с осъществяване на всичката нашия упоритост от слънце, което не е неприятно, към 12-15 000 MB конфигурирани мощности на територията на България, към 7000 мегавата вятър, ние ще сме лишени от огромни базови мощности, които ще могат да балансират и да основават това изискване за непоклатимост на енергосистемата. Виждате към този момент пакостите, които стават на запад.
- Видяхме какво фотоволтаиците предизвикаха в Испания…
- Преди няколко дни още веднъж имаше срив в една част от Испания и доста градове останаха без електрическа енергия. А какво се случи в Северна Македония и Сърбия скоро… И коя система ги избави – българската. Защото въртящите механизми, които имаме сега, към момента ненапълно стигат, с цел да контролират системата. Но повишаването на инсталирането на нови мощности, слага системата напрегнат. На нас ни е належащо да имаме базови огромни мощности с въртящи механизми, с цел да можем да балансираме. Ние приказваме доста за предпазване на силата, приказваме за чисто дейни системи - акумулаторите са чисто дейни системи, само че те не основават онази реактивна сила, която е нужна за балансиране на мрежата.
Затова споделям, че е доста значимо до 2051 година да се събудим и у нас да работят нови четири нуклеарни реактора.
Имам поради и се надявам 7-и и 8-и блок до 2038 година да влязат в употреба, както 1-и и 2-и в АЕЦ „ Белене “ - някъде сред 2047 и 2050 година. Така напълно безпроблемно ще си изведем двата блока – 5-и и 6-и от АЕЦ „ Козлодуй “, само че ще имаме една постоянна система плюс всичката тази реализация като количество сила от вятър и слънце. Тогава нашата страна ще бъде изпълнила всички условия, с цел да прави една нискоемисионна стопанска система, не нискоемисионна енергетика, а нискоемисионна стопанска система. В този смисъл фантазията на политиците не е неверна, тъй като новата тежка промишленост - едно време тежката промишленост беше металургия и химия, тъй като използваха голямо количество електрическа енергия и по този начин се развиваше енергийната система, а в този момент новата тежка промишленост се назовава бази данни и изкуствен интелект.
- За АЕЦ „ Белене “ минахме от мочур, а в този момент отново почваме да го строим – за четвърти път. Знаем ли в България какво желаеме, в действителност, когато става дума за нуклеарни мощности?
- Какъв прекрасен въпрос дали знаем какво желаеме? Аз знам какво желая. Вие знаете, че аз съм труженик на този план през цялото време. Когато тогавашния министър председател сподели, че АЕЦ „ Белене “ е мочур, аз му разясних, че това значи, че ние извънредно добре сме си съхранили крана - т.е. основата, с цел да не пропуща вода. И той тогава чак разбра какво му изяснявам. Ако водата в гьола беше изчезнала, това означаваше, че ние сме разрушили основата, върху която може да се гради нуклеарен блок.
Не знам дали си спомняте какъв брой звук се вдигаше към това, че цената на АЕЦ „ Белене “ за построяването и стартирането в употреба беше за към 4 милиарда евро за два нуклеарни блока – по 1040-1050 мегавата. А 1,3 милиарда евро беше т. н. цена на притежател. И ни обясняваха, че щяла да стане гигантска цена, която не може да се изкупи. Чуваха се всевъзможни оценки от разнообразни, за жалост и наши сътрудници специалисти, които говореха неприятни и катастрофични неща, които не бяха правилни. Те си мислеха, че това ще им помогне някак си да бъдат доста значими, доста известни… Не беше вярно, като цяло. Ако блоковете си ги бяхме построили по първичния проект, ставаше въпрос да влезем в цена от 8 милиарда евро.
Спряхме плана един път и започнахме да пишем пускови периоди 2015-а и 2016 година, като тогава цената стана малко над 9 милиарда евро. Имаше стопански разбор, който беше юридически от банката НSBS, която бе разиграла няколко положителни разновидността. От банката бяха споделили, че в случай че централата на тогавашната цена на силата минеше 10,5 милиарда евро, би трябвало да се разсъждава какъв брой време тя ще се изплаща. Защото хората, които приказват за себестойност на силата, както и за цена на силата, явно не вършат разлика. Това е огромният проблем. Себестойността на плана АЕЦ „ Белене “ беше за 23 евро на мегават час – с всичките отчисления, които би трябвало да се създадат по нашите закони, с цел да произведем към 16,5 млн. мегавата електрическа енергия. За производството харчим 350 милиона евро. Разделете 16,5 млн. мегавата на 350 млн. евро и стават дори под 23 евро. И към този момент отиваме към предпазената цена, за която доста пъти съм приказвал, от 60 евро.
Разликата сред 23 и 60 евро е нужната сума, която би трябвало да се събира, с цел да може в границите на 12-15 години да си върнем заема към банките.
След като минат тези 15 години и върнем парите на банките, нали разбирате, че тогава централата, като участник на пазара, към този момент ще осъществя големи облаги. Бяхме сметнали тогава, с някакъв инфлационен показател като непредвидени разноски, че за 60 години тази централа ще създаде 100 милиарда мегаватчаса електрическа енергия. Печалбата на централата за тези 60 години беше над 60 милиарда евро. Не мога да намеря друго произвеждане в България, което може да изкара толкоз пари. И приказваме за висока технология, за непоклатимост на нашата национална сигурност, тъй като имаш работеща и постоянна централа. Тогава непрестанно обясняваха по какъв начин била съветска централа и по този начин нататък. Не може да бъде нещо съветско, когато ти си го платил на 100%. Да, зависиш по някои софтуерни въпроси, само че ние доказахме с 5-и и 6-и блок в АЕЦ „ Козлодуй “, че България за 50 години е основала задоволително естествени и качествени инженерни фрагменти, имаме положителни ремонтни компании, с цел да поддържаме централата. Относно аварийните елементи, естествено, с малко повече старания ще си намерим. Но към този момент може да ги получим и от Западния свят, в случай че създадем плана със западна компания, тъй като сътрудниците ще имат всички аварийни елементи. Така че по линията на доставките ще имаме всичко готово. И не на последно място държавното управление би трябвало да вземе решение какво ще реши да прави. Вече имаме и алтернатива някой от огромните колоси, които се занимават с бази данни, от вида на Майкрософт, Google, Амазон, в случай че щете, който ще бъде клиент на огромно количество сила от тази централа, биха могли да бъдат даже и вложители.
със съкращения
* Заглавието е на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ