Перли Шахар: На 7 октомври бе нападнат не малкият Израел, а демокрацията от западен тип
Интервю на кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало с дългогодишния боен коментатор и член на централната комисия на придвижването " Командири за сигурността на Израел " Перли Шахар
Най – напред какво е това придвижване и каква е Вашата позиция в него?
В придвижването " Командири за сигурността на Израел " вземат участие някогашни ръководители на Мосад и военното разузнаване, главнокомандващи и командири на всички родове войски, посланици с дълготраен стаж. Задачата ни е да помогнем на народа да вникне в комплицираните процеси, на които сме съвременници и да даде професионален съвет по националната сигурност на държавното управление, а оттук насетне то да реши по какъв начин да работи.
Бях поканена да се причисля към придвижването " Командири за сигурност ", не тъй като съм заемала значима служба в армията, а тъй като като военна кореспондентка, а по-късно боен и политически коментатор в най-важните новинарски излъчвания в електронните медии имам и поглед в профил на военната и политическа реалност в страната. С други думи като гражданка и най към този момент жена - майка да изкаже своето мнение за националната сигурност. Един образец. Гражданската защита трябваше да се грижи за изпращането в хотели по време на пандемията. Те не знаеха какво да вършат в изключителни обстановки, които не са война. От нашето придвижване им дадохме точни препоръки по какъв начин да се работи. Създадохме придвижване " дами за сигурност " и се преборихме в щаба за изключителни обстановки, да има и наша представителка.
Как бихте характеризирала тази война?
Тя е по-различна от досегашните и ще ни се наложи да я водим до край. Това заявява държавното управление, това желае и народа. След зверствата, които " Хамас " направиха в юга на страната е ясно, че " Хамас " не трябва да управлява анклава. Започна сухопътна интервенция след шока, който изживяхме при нападението на юг, и евакуацията на населението от крайграничните региони. Готвим се и за вероятно нахлуване и от север, което е доста евентуално. По света, досега, считаха " Хамас " за дребна и незначителна терористическа организация. Видя се, че е по-кръвожаден и рисков от ИДИЛ.
Трябва да се разбере, че на 7 октомври бе нападнат не дребния Израел, а демокрацията от западен вид. Затова към региона се придвижват военни сили. Пръв откликна САЩ, само че към този момент изявяват предпочитание да се включат и други страни
Ясно е, че без патрона си Иран, Хамас не би имал токова доста, и освен това, съвременно оръжие. За това ние съдим освен по солидния ракетен обстрел по нашите селища, колкото по това, че когато нашата авиация бомбардира военни обекти, постоянно има вторични доста по-силни гърмежи от боеприпасите, които са складирани там. Самолетоносачът на Съединени американски щати към този момент доплува до нашия район. Великобритания също изпраща спомагателни самолети. Това е предупреждение и към Хизбула в Ливан и неговите настойници.
Ние се стараем за съблюдаваме интернационалните конвенции за водене на война. Обърнахме към Организация на обединените нации да съобщят на жителите на северната част на линията Газа да преминат на юг от река Газа, с цел да продължим с ликвидирането на арсеналите на Хамас. Ясно е, че това ще има последствия. Около милион поданици, напуснаха домовете си. Част от тях искат да се да преминат в Египет, за който милион или повече бежанци на негова територия би се трансформирало в проблем. Още повече, че те желаят да се заселят в Синай, където също върлуват ислямски терористични организации
Мислите ли, че Мосад и Шабак са пропуснали да виждат готвещата се акция на Хамас?
Въпросът е какъв брой време са готвили въоръжението за това нахлуване. Ако подготовката е дълга и въоръжението се е складирало в тунели, пръстта от които е изнасяна нощем с чували, това нашите служби са докладвали. Те неведнъж са наблюдавали и учения. Дори елементарните военни на границата предната вечер са предизвестили за подозрително активизиране на придвижването край огражденията от страната на Газа.
Командването е отсрочило разискването на въпроса за след празниците. Дори е дало отпуск на доста от бойците вместо да подсили постовете. Разчитали са единствено на техниката. Но тя не взема решение. И ето какво се случи. След войната сигурно ще се разследва кой не си е приключил работата, кой е взел неправилно решение, само че сега е важно армията и народа да са единни и да се докара до край битката за сигурността на страната. Даваме си сметка, че премиерът Натаняху месеци наред бе ангажиран с това, по какъв начин да избегне присъда за корупция. За това фокусът на активността му бе в плана за правосъдна промяна. До такава степен бе ангажиран да мисли единствено за себе си, че и той и обкръжението му бяха заслепени и не виждаха нищо друго.
Народът бе разлъчен, но доказахме, че пред общия зложелател се сплотихме. Но не просихме. Малцината министри, решили да посетят ранените в болниците, бяха гневно изгонени от фамилиите на потърпевшите. Доброволците, които оказват помощ на фамилиите на убитите и отвлечените, или на войните, които ни пазят са и от лявата и дясната страна на политическата карта.
Със сигурност след войната ще искаме разплата от политиците, които работят мудно и доста от функционалностите им се извършват от доброволци. Преборихме се в кабинета за сигурност да влязат двама талантливи военни - някогашни главнокомандващи от опозицията. Надяваме се с тяхна помощ настъплението ни да е добре премислено и вярно ръковено. Но не знам, до каква степен наличието им в държавното управление, щом са министри без портфейл, може да бъде неутрализирано от извънредно десните некомпетентни, но фанатизирани членове на държавното управление, които имат ключови министерства.
Ръководителят на опозицията Яир Лапид, отхвърли да влезе в това държавно управление на националното единение, считайки, че не може да влияе. Но изрази предпочитание да поддържа тези решения, които са за добри за целия народ, а не само за електората на представените в държавното управление партии.
Обикновено на бойното поле Израел е победител. Но не и на дипломатическото и разяснителното.
Обикновено, в първите дни на бойните дейности, светът ни поддържа. Но, когато стартират да се популяризират фотоси за разрушения, всичко се обръща. За това се обърнахме към Организация на обединените нации с молба да ни оказват помощ, та мирното население от Газа да премине краткотрайно от север на юг. Целта е да унищожим арсеналите в тунелите. Над тях има здания на мирни поданици. Предупреждението е за да спасим живота им. " Хамас " постоянно ги е употребявал като жив щит. Оттам са тежките фотоси на ранени и убити. Ние не идваме внезапно и почваме да убиваме безсистемно спокойно население. Ние предизвестяваме елементарните хора краткотрайно, да изоставен рисковия регион. " Хамас " и Ислямският Джихад отвлякоха над 150 израелски жители, от които болшинството са деца, дами, старци и задгранични служащи,които са работили в селското стопанство на южните израелски региони.
Временно утежняваме изискванията на живот в Газа, както нормално се прави при военна обсада. Спяхме електричеството и водата. По подобен метод, искаме да се ускорят договарянията за освобождение на заложниците. Русия незабавно се опълчи на това в съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Всеки ден и час е значим за оцеляването на отвлечените хора. Това е разменната монета: Те да освободят нашите мирни жители, а ние да включим електричеството и водата, не както те желаят да освободим стотици пандизчии,част от които са правили кървави атентати у нас.
Когато преди 14 години Хамас пристигна на власт, се надяваме, че това е обществено държавно управление, което ще се грижи популацията му да не гладува и да усъвършенства общественото му състояние. Но вместо това, го докара до мизерия. Все повече " Хамас " придобиваше терористически образ.
След войната, когато погребем и нашите мъртви и тези от Газа, би трябвало да се намерения по какъв начин да се промени военната, държавническата и управленческата ситуация в рагиона. Необходимо е за да запазим живота и имуществото на жителите и от двете страни. Може би би трябвало да се проведат избори и да се види дали партията ФАТАХ, не би могла да ръководят анклава. Тогава благодарение на западните и арабски страни всичко да се възвърне. Надяваме се средствата да стигнат до хората, а не за въоръжение.
Вярвам, че след огромни рецесии, идват огромни достижения. Веднага след Кипурската война, която също ни изненада, бяха подписани мирни договори, в които се признаваше съществуването на страната Израел от нашите съседи Египет и Йордания, а след това в Осло- съглашение за две държави с палестинците. След завършек на военните действия и израелците, и палестинци от Газа, ще погребват своите мъртви и ще страдат за тях. Това е една от най-тежките войни в района и по-нататък не бива да допуснем да се повтори.
Най – напред какво е това придвижване и каква е Вашата позиция в него?
В придвижването " Командири за сигурността на Израел " вземат участие някогашни ръководители на Мосад и военното разузнаване, главнокомандващи и командири на всички родове войски, посланици с дълготраен стаж. Задачата ни е да помогнем на народа да вникне в комплицираните процеси, на които сме съвременници и да даде професионален съвет по националната сигурност на държавното управление, а оттук насетне то да реши по какъв начин да работи.
Бях поканена да се причисля към придвижването " Командири за сигурност ", не тъй като съм заемала значима служба в армията, а тъй като като военна кореспондентка, а по-късно боен и политически коментатор в най-важните новинарски излъчвания в електронните медии имам и поглед в профил на военната и политическа реалност в страната. С други думи като гражданка и най към този момент жена - майка да изкаже своето мнение за националната сигурност. Един образец. Гражданската защита трябваше да се грижи за изпращането в хотели по време на пандемията. Те не знаеха какво да вършат в изключителни обстановки, които не са война. От нашето придвижване им дадохме точни препоръки по какъв начин да се работи. Създадохме придвижване " дами за сигурност " и се преборихме в щаба за изключителни обстановки, да има и наша представителка.
Как бихте характеризирала тази война?
Тя е по-различна от досегашните и ще ни се наложи да я водим до край. Това заявява държавното управление, това желае и народа. След зверствата, които " Хамас " направиха в юга на страната е ясно, че " Хамас " не трябва да управлява анклава. Започна сухопътна интервенция след шока, който изживяхме при нападението на юг, и евакуацията на населението от крайграничните региони. Готвим се и за вероятно нахлуване и от север, което е доста евентуално. По света, досега, считаха " Хамас " за дребна и незначителна терористическа организация. Видя се, че е по-кръвожаден и рисков от ИДИЛ.
Трябва да се разбере, че на 7 октомври бе нападнат не дребния Израел, а демокрацията от западен вид. Затова към региона се придвижват военни сили. Пръв откликна САЩ, само че към този момент изявяват предпочитание да се включат и други страни
Ясно е, че без патрона си Иран, Хамас не би имал токова доста, и освен това, съвременно оръжие. За това ние съдим освен по солидния ракетен обстрел по нашите селища, колкото по това, че когато нашата авиация бомбардира военни обекти, постоянно има вторични доста по-силни гърмежи от боеприпасите, които са складирани там. Самолетоносачът на Съединени американски щати към този момент доплува до нашия район. Великобритания също изпраща спомагателни самолети. Това е предупреждение и към Хизбула в Ливан и неговите настойници.
Ние се стараем за съблюдаваме интернационалните конвенции за водене на война. Обърнахме към Организация на обединените нации да съобщят на жителите на северната част на линията Газа да преминат на юг от река Газа, с цел да продължим с ликвидирането на арсеналите на Хамас. Ясно е, че това ще има последствия. Около милион поданици, напуснаха домовете си. Част от тях искат да се да преминат в Египет, за който милион или повече бежанци на негова територия би се трансформирало в проблем. Още повече, че те желаят да се заселят в Синай, където също върлуват ислямски терористични организации
Мислите ли, че Мосад и Шабак са пропуснали да виждат готвещата се акция на Хамас?
Въпросът е какъв брой време са готвили въоръжението за това нахлуване. Ако подготовката е дълга и въоръжението се е складирало в тунели, пръстта от които е изнасяна нощем с чували, това нашите служби са докладвали. Те неведнъж са наблюдавали и учения. Дори елементарните военни на границата предната вечер са предизвестили за подозрително активизиране на придвижването край огражденията от страната на Газа.
Командването е отсрочило разискването на въпроса за след празниците. Дори е дало отпуск на доста от бойците вместо да подсили постовете. Разчитали са единствено на техниката. Но тя не взема решение. И ето какво се случи. След войната сигурно ще се разследва кой не си е приключил работата, кой е взел неправилно решение, само че сега е важно армията и народа да са единни и да се докара до край битката за сигурността на страната. Даваме си сметка, че премиерът Натаняху месеци наред бе ангажиран с това, по какъв начин да избегне присъда за корупция. За това фокусът на активността му бе в плана за правосъдна промяна. До такава степен бе ангажиран да мисли единствено за себе си, че и той и обкръжението му бяха заслепени и не виждаха нищо друго.
Народът бе разлъчен, но доказахме, че пред общия зложелател се сплотихме. Но не просихме. Малцината министри, решили да посетят ранените в болниците, бяха гневно изгонени от фамилиите на потърпевшите. Доброволците, които оказват помощ на фамилиите на убитите и отвлечените, или на войните, които ни пазят са и от лявата и дясната страна на политическата карта.
Със сигурност след войната ще искаме разплата от политиците, които работят мудно и доста от функционалностите им се извършват от доброволци. Преборихме се в кабинета за сигурност да влязат двама талантливи военни - някогашни главнокомандващи от опозицията. Надяваме се с тяхна помощ настъплението ни да е добре премислено и вярно ръковено. Но не знам, до каква степен наличието им в държавното управление, щом са министри без портфейл, може да бъде неутрализирано от извънредно десните некомпетентни, но фанатизирани членове на държавното управление, които имат ключови министерства.
Ръководителят на опозицията Яир Лапид, отхвърли да влезе в това държавно управление на националното единение, считайки, че не може да влияе. Но изрази предпочитание да поддържа тези решения, които са за добри за целия народ, а не само за електората на представените в държавното управление партии.
Обикновено на бойното поле Израел е победител. Но не и на дипломатическото и разяснителното.
Обикновено, в първите дни на бойните дейности, светът ни поддържа. Но, когато стартират да се популяризират фотоси за разрушения, всичко се обръща. За това се обърнахме към Организация на обединените нации с молба да ни оказват помощ, та мирното население от Газа да премине краткотрайно от север на юг. Целта е да унищожим арсеналите в тунелите. Над тях има здания на мирни поданици. Предупреждението е за да спасим живота им. " Хамас " постоянно ги е употребявал като жив щит. Оттам са тежките фотоси на ранени и убити. Ние не идваме внезапно и почваме да убиваме безсистемно спокойно население. Ние предизвестяваме елементарните хора краткотрайно, да изоставен рисковия регион. " Хамас " и Ислямският Джихад отвлякоха над 150 израелски жители, от които болшинството са деца, дами, старци и задгранични служащи,които са работили в селското стопанство на южните израелски региони.
Временно утежняваме изискванията на живот в Газа, както нормално се прави при военна обсада. Спяхме електричеството и водата. По подобен метод, искаме да се ускорят договарянията за освобождение на заложниците. Русия незабавно се опълчи на това в съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Всеки ден и час е значим за оцеляването на отвлечените хора. Това е разменната монета: Те да освободят нашите мирни жители, а ние да включим електричеството и водата, не както те желаят да освободим стотици пандизчии,част от които са правили кървави атентати у нас.
Когато преди 14 години Хамас пристигна на власт, се надяваме, че това е обществено държавно управление, което ще се грижи популацията му да не гладува и да усъвършенства общественото му състояние. Но вместо това, го докара до мизерия. Все повече " Хамас " придобиваше терористически образ.
След войната, когато погребем и нашите мъртви и тези от Газа, би трябвало да се намерения по какъв начин да се промени военната, държавническата и управленческата ситуация в рагиона. Необходимо е за да запазим живота и имуществото на жителите и от двете страни. Може би би трябвало да се проведат избори и да се види дали партията ФАТАХ, не би могла да ръководят анклава. Тогава благодарение на западните и арабски страни всичко да се възвърне. Надяваме се средствата да стигнат до хората, а не за въоръжение.
Вярвам, че след огромни рецесии, идват огромни достижения. Веднага след Кипурската война, която също ни изненада, бяха подписани мирни договори, в които се признаваше съществуването на страната Израел от нашите съседи Египет и Йордания, а след това в Осло- съглашение за две държави с палестинците. След завършек на военните действия и израелците, и палестинци от Газа, ще погребват своите мъртви и ще страдат за тях. Това е една от най-тежките войни в района и по-нататък не бива да допуснем да се повтори.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ