Вече наблюдаваме криза на представителността
Интервю на Калин Каменов,
Факти БГ
" Наказателният избор се оказва концентриран в нови антисистемни партии "
" От изборната интензивност зависи и дали следващи референдуми ще имат наложителен или целесъобразен темперамент "
- Г-жо Дариева, завърши ли „ прането “ на Борисов. ГЕРБ към този момент изпрани ли са?
- След тези избори ГЕРБ се връща с едно по-голямо самочувствие след тригодишно оттегляне. Те съумяват да си върнат отчетливото водачество, само че на каква цена… Изключително тежка цена, доколкото гласоподавателите демонстрираха червен картон на българския политически хайлайф. Какво имам поради – ниска изборна интензивност, която е невиждана за последните години. Това демонстрира, че към този момент можем да приказваме за рецесия на представителността.
Все по-трудно се намират партии, носители на визионерско водачество, които могат да съставляват хората. В резултат на това следим една мощна фрагментация и прахосване на вота измежду редица по-малки политически субекти, в които се концентрират ad hoc някакви кратковременни очаквания.
- Така ли може да си разбираем интереса към партия „ Величие “, която е изненадата на тези избори. С търсенето на нещо друго, нещо екзотично, нещо ново…
- Търсенето на политическа опция без всякакво подозрение увеличи възможностите на по-малките политически обединения, само че това стана допустимо в комбиниране с ниската изборна интензивност. В противоположен случай, в случай че интензивността бе такава, каквато имахме преди години, или в случай че щете на равнищата от предходните избори, когато говорихме за най-малко 40%, с цел да попадне една политическа партия в Народното събрание трябваше да има най-малко 100 000 гласа. В момента, в случай че приемем, че изборната интензивност е към 30 и няколко %, това прави почти 2 милиона гласа, а за превъзмогване на 4% преграда се оказват задоволителни даже 80 000 гласа. Това, апропо, е доста сериозен феномен.
- Защо?
- Защото това може да има извънредно значимо значение и съществени последици. В момента, под страстта на изборната нощ, не си даваме сметка, че при тази ниска изборна интензивност тежат следеният и купеният избор. Ясно е, че при ниска интензивност печелят партиите с твърди ядра и вследствие на това имаме по-добро посланичество на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Но даже и овластените политически субекти като тях имат ниска политическа легитимност, доколкото са определени от по-малко хора, имащи право на глас.
И друго. Припомням, че от изборната интензивност зависи и дали следващи референдуми ще имат наложителен или целесъобразен темперамент. Отварям тематиката за референдумите, тъй като те се оказват извънредно значим инструмент и доста интензивно се експлоатират освен в предизборните интервали, само че и целогодишно. Знаем, че те са на „ въоръжение “ в няколко от политическите партии, които постоянно протягат ръка към тях. По закон, с цел да са длъжни българските управляващи да се съобразят с решението на едно общонационално допитване, то в него би трябвало да са взели участие минимум толкоз хора, колкото са гласувалите на последните парламентарни избори, като най-малко половината от тях да са дали своят вот „ ЗА “. И по този начин, в едно бъдещо национално допитване ще би трябвало да са взели участие минимум толкоз хора, колкото са дали своят вот на последните парламентарни избори. Тоест, към този момент 2 милиона гласа ще бъдат задоволителни, с цел да се легитимира резултатът от един референдум. Разбира се, половината от тях би трябвало да се дали своят вот „ ЗА “, а по-късно към този момент решенията биха имали наложителен, а не целесъобразен темперамент. Това е извънредно значимо. И нещо друго, което се случи, в случай че погледнем по-важното от вчерашния ден...
- Какви бяха главните интриги…
- Първата политическа мощ има задачата за сформирането на болшинство към себе си. Така ГЕРБ ще има отговорността да направи кабинет.
- Това какъв брой огромно предизвикването ще е…
- Ще е извънредно огромно, тъй като, в случай че ви върна при започване на диалога, казахме, че ГЕРБ се връща като мощ след три години изолираност. ГЕРБ си върна водещата роля. И упованията са точно към тях да успее да направи болшинство.
- Как ще се случи?
- Това е мъчно да се допусна, тъй като би трябвало да разберем окончателната класификация на политическите сили сред второто и четвъртото място. Трябва да изчакаме окончателните данни на ЦИК поради дребните разлики. А това също стана допустимо поради ниското равнище на изборната интензивност.
- Имаме и седма политическа групировка в Народното събрание?
- Тя оказва въздействие върху конфигурацията в Народното събрание и търсенето на болшинство за постоянен кабинет. Когато заговорих за тези седма политическа групировка, дано обърна внимание върху няколко значими сигнала.
Първо, наказателният избор. Той се оказва концентриран в тези нови по-големи и по-малки антисистемни партии. Това е сигнал, че имаме политическа рецесия – обичайните политически обединения вместо да въодушевяват, пораждат отчаяние и не съумяват да консолидират даже личните си гласоподаватели. Допълнително спиралата от избори ерозира доверието в политическия развой, а ние вървим от все по-ниска към по-ниска изборна интензивност, което към този момент води до рецесия на представителността. А оттова и на легитимността на субектите, които чакаме да ни съставляват. И ето изненадата - „ Величие “.
Тази политическа групировка в пределекторалните сондажи се появяваше, само че не с толкоз важен дял, и затова попадаше в категорията „ други “. В подтекста на предизборната акция, която се лашкаше от скандал в скандал в националните медии.
В Интернет обаче тази акция не протече по този начин. Партиите още от локалния избор предходната година подчертават върху своето наличие в Интернет. Този тип акции набираха спомагателна скорост в пандемичните години - апропо, този развой бе изключително мощен през 2021 година, когато директният контакт с гласоподавателите беше стеснен, а тогава ни се наложи три пъти да вървим на избори. Тогава политическите партии дейно опознаха силата на виртуалната акция и ми прави усещане, че положителното познаване по какъв начин този вид акция влияе на гласоподавателя се оказва все по-важно за електоралното показване на обединенията. А като цяло за акцията на „ Величие “ бе доста особено потреблението на обществените мрежи, tiktok, YouTube и така нататък И като прибавим ниската изборна интензивност, се получава пробивът.
И друго забавно се следи. Вотът в столицата. 24-ти многоизбирателен регион евентуално ще се окаже един от рекордьорите с ниска изборна интензивност. По данни от екзитпол-проучванията на водеща позиция в София още веднъж ще бъдат ПП-ДБ, само че точно при тях се записва забележителна електорална ерозия. Подкрепата за тях се концентрира в столицата, което обуславя наклонност за ерозия в цялата страна.
Факти бг
*Заглавията са на редакцията
Факти БГ
" Наказателният избор се оказва концентриран в нови антисистемни партии "
" От изборната интензивност зависи и дали следващи референдуми ще имат наложителен или целесъобразен темперамент "
- Г-жо Дариева, завърши ли „ прането “ на Борисов. ГЕРБ към този момент изпрани ли са?
- След тези избори ГЕРБ се връща с едно по-голямо самочувствие след тригодишно оттегляне. Те съумяват да си върнат отчетливото водачество, само че на каква цена… Изключително тежка цена, доколкото гласоподавателите демонстрираха червен картон на българския политически хайлайф. Какво имам поради – ниска изборна интензивност, която е невиждана за последните години. Това демонстрира, че към този момент можем да приказваме за рецесия на представителността.
Все по-трудно се намират партии, носители на визионерско водачество, които могат да съставляват хората. В резултат на това следим една мощна фрагментация и прахосване на вота измежду редица по-малки политически субекти, в които се концентрират ad hoc някакви кратковременни очаквания.
- Така ли може да си разбираем интереса към партия „ Величие “, която е изненадата на тези избори. С търсенето на нещо друго, нещо екзотично, нещо ново…
- Търсенето на политическа опция без всякакво подозрение увеличи възможностите на по-малките политически обединения, само че това стана допустимо в комбиниране с ниската изборна интензивност. В противоположен случай, в случай че интензивността бе такава, каквато имахме преди години, или в случай че щете на равнищата от предходните избори, когато говорихме за най-малко 40%, с цел да попадне една политическа партия в Народното събрание трябваше да има най-малко 100 000 гласа. В момента, в случай че приемем, че изборната интензивност е към 30 и няколко %, това прави почти 2 милиона гласа, а за превъзмогване на 4% преграда се оказват задоволителни даже 80 000 гласа. Това, апропо, е доста сериозен феномен.
- Защо?
- Защото това може да има извънредно значимо значение и съществени последици. В момента, под страстта на изборната нощ, не си даваме сметка, че при тази ниска изборна интензивност тежат следеният и купеният избор. Ясно е, че при ниска интензивност печелят партиите с твърди ядра и вследствие на това имаме по-добро посланичество на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Но даже и овластените политически субекти като тях имат ниска политическа легитимност, доколкото са определени от по-малко хора, имащи право на глас.
И друго. Припомням, че от изборната интензивност зависи и дали следващи референдуми ще имат наложителен или целесъобразен темперамент. Отварям тематиката за референдумите, тъй като те се оказват извънредно значим инструмент и доста интензивно се експлоатират освен в предизборните интервали, само че и целогодишно. Знаем, че те са на „ въоръжение “ в няколко от политическите партии, които постоянно протягат ръка към тях. По закон, с цел да са длъжни българските управляващи да се съобразят с решението на едно общонационално допитване, то в него би трябвало да са взели участие минимум толкоз хора, колкото са гласувалите на последните парламентарни избори, като най-малко половината от тях да са дали своят вот „ ЗА “. И по този начин, в едно бъдещо национално допитване ще би трябвало да са взели участие минимум толкоз хора, колкото са дали своят вот на последните парламентарни избори. Тоест, към този момент 2 милиона гласа ще бъдат задоволителни, с цел да се легитимира резултатът от един референдум. Разбира се, половината от тях би трябвало да се дали своят вот „ ЗА “, а по-късно към този момент решенията биха имали наложителен, а не целесъобразен темперамент. Това е извънредно значимо. И нещо друго, което се случи, в случай че погледнем по-важното от вчерашния ден...
- Какви бяха главните интриги…
- Първата политическа мощ има задачата за сформирането на болшинство към себе си. Така ГЕРБ ще има отговорността да направи кабинет.
- Това какъв брой огромно предизвикването ще е…
- Ще е извънредно огромно, тъй като, в случай че ви върна при започване на диалога, казахме, че ГЕРБ се връща като мощ след три години изолираност. ГЕРБ си върна водещата роля. И упованията са точно към тях да успее да направи болшинство.
- Как ще се случи?
- Това е мъчно да се допусна, тъй като би трябвало да разберем окончателната класификация на политическите сили сред второто и четвъртото място. Трябва да изчакаме окончателните данни на ЦИК поради дребните разлики. А това също стана допустимо поради ниското равнище на изборната интензивност.
- Имаме и седма политическа групировка в Народното събрание?
- Тя оказва въздействие върху конфигурацията в Народното събрание и търсенето на болшинство за постоянен кабинет. Когато заговорих за тези седма политическа групировка, дано обърна внимание върху няколко значими сигнала.
Първо, наказателният избор. Той се оказва концентриран в тези нови по-големи и по-малки антисистемни партии. Това е сигнал, че имаме политическа рецесия – обичайните политически обединения вместо да въодушевяват, пораждат отчаяние и не съумяват да консолидират даже личните си гласоподаватели. Допълнително спиралата от избори ерозира доверието в политическия развой, а ние вървим от все по-ниска към по-ниска изборна интензивност, което към този момент води до рецесия на представителността. А оттова и на легитимността на субектите, които чакаме да ни съставляват. И ето изненадата - „ Величие “.
Тази политическа групировка в пределекторалните сондажи се появяваше, само че не с толкоз важен дял, и затова попадаше в категорията „ други “. В подтекста на предизборната акция, която се лашкаше от скандал в скандал в националните медии.
В Интернет обаче тази акция не протече по този начин. Партиите още от локалния избор предходната година подчертават върху своето наличие в Интернет. Този тип акции набираха спомагателна скорост в пандемичните години - апропо, този развой бе изключително мощен през 2021 година, когато директният контакт с гласоподавателите беше стеснен, а тогава ни се наложи три пъти да вървим на избори. Тогава политическите партии дейно опознаха силата на виртуалната акция и ми прави усещане, че положителното познаване по какъв начин този вид акция влияе на гласоподавателя се оказва все по-важно за електоралното показване на обединенията. А като цяло за акцията на „ Величие “ бе доста особено потреблението на обществените мрежи, tiktok, YouTube и така нататък И като прибавим ниската изборна интензивност, се получава пробивът.
И друго забавно се следи. Вотът в столицата. 24-ти многоизбирателен регион евентуално ще се окаже един от рекордьорите с ниска изборна интензивност. По данни от екзитпол-проучванията на водеща позиция в София още веднъж ще бъдат ПП-ДБ, само че точно при тях се записва забележителна електорална ерозия. Подкрепата за тях се концентрира в столицата, което обуславя наклонност за ерозия в цялата страна.
Факти бг
*Заглавията са на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ