Д-р Борис Стоянов, специално за Zonanews: Вън от тежко изкривената представа стоят безпристрастните факти, които сочат Русия/СССР като най-агресивната държава в съвременната история
Интервю на Живка Кехайова с основният помощник от катедра " Нова и модерна история " на СУ " Св. Климент Охридски " доктор Борис Стоянов
От историческа позиция какво подклажда сходен вид самоубийствени и за агресора войни като тази на Путин, освен това самоубийствени без значение по какъв начин ще завършат?
Да, правилно е, че цели страни изчезват от историческата сцена в следствие от по-големи или по-малки войни или пък значително понижават своята роля след техния край. И въпреки всичко добре е да имаме поради, че страните са рационални играчи в системата на интернационалните връзки и не влизат току-тъй във въоръжени спорове, още по-малко с концепцията, че ще ги изгубят или ще бъдат унищожени.
Обикновено те водят войни, с цел да завоюват територия, да овладеят стратегически позиции, да заграбят запаси, с цел да изпреварят своя съперник, т.е. да нанесат предпазен удар, с цел да запазят статута си и така нататък
Русия е необикновен случай. За нея войната е метод на битие и непрестанно одобряване. В исторически проект се следи едно характерно и доста стабилно във времето нейно отношение към окръжаващия я свят. Става дума за динамична връзка, в която руснаците от една страна разпознават в своите съседи опасност за съществуването и културната си самородност, а от друга- извършват месианска роля по разпространяване на православната вяра и етос, на своя неповторим модел, артикул на дълго взаимоотношение сред европейски и азиатски правила и способи.
Техните господари вземат решение огромните въпроси на сигурността и самовъзложеното апостолско служение посредством подчиняването на съседите, а по-късно и на прилежащите на новозавладените земи и така нататък По този метод в края на XVIII в. империята им към този момент се простира на три континента- достижение, което се дължи на ситуацията на Русия на барутна мощ по отношение на множеството азиатски нации.
С превъзхождащата си мощност тя относително елементарно превзема обширни и рядко заселени територии със слаба политическа организация и неведнъж с население на невисок етап на културно и стопанско развиване. В това непрестанно разширение на границите проблемите пораждат, когато Русия опира до равностойни съперници.
Справянето с тях към този момент лишава доста време- по този начин да вземем за пример за три века руснаците и османците водят война над 10 пъти на Балканите и в Кавказ, и костват доста повече жертви изключително в индустриалната ера, когато самата природа на войната се променя и тя става по-разрушителна и огромна.
Всъщност, в случай че има нещо самоубийствено във войните, които Русия води, то това са претърпените колосални човешки загуби. Империята- без значение в кой стадий на своето развиване ще я разгледате, не жали човешкия капацитет, с цел да реализира мегаломанските си цели.
Примерите от ХХ век са задоволително красноречиви. В Първата международна война жертвите й надвишават 3 300 000 души (приблизително 2% от населението), което е три пъти повече от загубите на Англия (без колониалните й владения) и с 1/3 повече от тези на Германия. Ранените бойци и офицери са близо 5 млн. Във Втората международна война Съюз на съветските социалистически републики е безусловно обезкървен.
Първоначалният брой жертви- 17 млн. души в перестроечните времена бе повишен до 27 млн., като в тази печална статистика се включват и цивилните жертви, представляващи главния дял от загубите. При 195 млн. руски жители през 1940 година починалите са съвсем 14% от популацията на страната.
Цената на по-малките войни също е сериозна. В Руско-японската война от 1904 – 1905 година умират минимум 30 000 души, в Съветско-финландската война от 1939 – 1940 г.- 125 000, а войната в Афганистан, водена от 1979 до 1989 година, коства 14 500 убити и близо 54 000 ранени. В допълнение Русия/СССР води война и със личните си нации.
В Гражданската война, последвала болшевишкия прелом, се счита, че са погубени 10 млн. души, а в Сталинските чистки и гнет през 30-те години умират нови 9 млн. човека- данни, систематизирани от положителния ценител на историята на Източна Европа и Русия Тимъти Снайдер. В последните се включват жертвите на Холодомора в Украйна, които са към 5 млн. С други думи единствено през ХХ век Русия губи към 50 млн. души в резултата от войни и гнет и в това отношение е изпреварена само от Маоистки Китай.
Жестока статистика. Но можем ли да кажем, както твърди и самата съветска агитация, че Русия постоянно е била нападаната страна, че тя всеки път работи защитно и жертвите, които дава са страдалчески?
Руската военно-политическа митология се гради на три стълба- монголското настъпление, Наполеоновата акция и експанзията на Хитлер. На тази основа се вае облик на постоянно почтената жертва, която в последна сметка се трансформира в мъченик-победител.
Тази теза е необятно пропагандирана и у нас, изключително с манипулативното отнасяне на ролята на Съветския съюз в началния стадий на Втората международна война и освободителната му задача в интервала 1944 – 1945 година Към нея следва да прибавим несъвършенствата на българската просветителна система и устойчивите клишета, наложени в съзнанието на генерации българи, основали нещо като народен комплекс във връзка с така наречен " двойни освободители ".
Вън от тежко изкривената визия стоят безпристрастните обстоятелства, които сочат Русия/СССР като най-агресивната страна в актуалната история. Тя е единствената мощ с директно отношение и пряк принос към експлоадирането и на трите международни спора през ХХ в.: Първата и Втората международна война, Студената война. Тя първа предизвиква ислямския тероризъм.
Целенасочената и разнородна руска помощ за организацията на палестинците и разнообразни радикални групи в терористичните им дейности в Близкия изток предшестваха с близо десетилетие американската помощ за муджахидините, съпротивляващи се на руската интервенция в Афганистан.
Още един образец за изключителната настъпателност на Русия. За последните 125 години тя е ръководена от един император, седем комунистически вожда и трима президенти. От тях единствено един не е водил военна акция. Имам поради Медведев, който в този момент компенсира изключението си с патологично войнствена изразителност. За разлика от него актуалният съветски президент стартира или се включи в общо четири войни- Втората чеченска война, Войната против Грузия, Сирийската революция и Войната против Украйна.
Намеси се в споровете в Либия, ЦАР, Мали, с цел да овладее коридорите за прекачване на хора от Екваториална Африка към Европа за да оказва непрестанен миграционен напън по южните граници на Европейски Съюз и НАТО. Не се сещам за различен западен водач с сходни " забележителни достижения " в последния четвърт век. Хубаво е да се обръщаме към обстоятелствата, всякога когато се пробват да ни убедят в изключителното миролюбие на Кремъл и на неговия мил стопанин.
Има ли историческа основа войната на Русия против Украйна?
Стана табиет на упоменатия мил стопанин Путин да влиза в ролята на историк-аматьор, с цел да изяснява историческите искания на Русия по отношение на Украйна. Припомням широкопопуляризираната му псевдонаучна публикация за историческото единение на съветския и украинския народ от 2021 година и телевизионната му изява от 24 февруари 2022 година, когато напоително оправдаваше с образци от предишното началото на своята експанзия, която цинично назова " Специална военна интервенция ".
Не искайте от мен да дублирам подправените му и чисто пропагандни тези, че Украйна е неизменима част от така наречен съветски мир, че тя е изкуствено основана от болшевиките страна, че украинска нация не е съществувала и не съществува. Използвайки дългата липса на украинска държавна традиция, той фабрикува куп нагли неистини, които нямат нищо общо с действителната история.
За негово и на съратниците му страдание следва да напомним, че вековното неявяване на украинска страна от политическата карта на Европа не е съображение за асимилация на нация от 40 млн. души с непоколебими еднаквост и културни корени.
Едно от огромните достолепия на украинския народ, по което той си наподобява с българския, е че без закрилата на лична власт съхранява и развива във времето културната си и народностна самородност, своя език, своите митология и фолклор, отличаващи го по безапелационен метод от русите. Затова и Русия води война с украинския език и национална традиция доста преди да нападна свободна Украйна.
Така е било и в Романовата ера, и в болшевишката, по този начин е и при Путин. Тук следва да припомня тъжния факт, че един българин- доктор Кръстю Раковски, е измежду най-последователните борци против украинския език и националност, провеждайки политиката на Москва в Украинската руска република при започване на 20-те години на предходното столетие.
Няма по какъв начин да се отхвърли, че на територията на Украйна живее рускоезично население и там живеят хора с съветско национално съзнание, само че да провеждаш политика на иредентизъм при започване на третото хилядолетие е анахронизъм, който в медийния ни свят единствено усилва страховете и заздравява отбранителните позиции на останалите прилежащи на Русия страни, както и укрепва национално съзнание на техните нации.
С което съветският президент на процедура реализира дълготраен отрицателен за вероятно разрастване на своята агресия резултат.
Но дано споделя и това, че операциите на Путин, не са инцидентен изблик на некомпетентност. Те са натурален резултат от почналото преди 15 години преосмисляне на отечествената история в Русия, с помощта на което най-тъмните страници от руската епоха още веднъж потъват в забвение, Сталин е възвеличаван като популярен общественик, а великоруското начало е изведено като доминанта.
Те са в благозвучие и с френетичната шовинистична агитация, която от доста години трови обществото и която е инфилтрирала и милитаризирала просветителната система от детската градина до университета. Положените колосални старания мъчно прикриват тоталната липса на въображение в режисьорите на пропагандата.
Те жестоко заимстваха загатна от Втората международна война, който в Съветския съюз служеше като единствената нишка, сплотила по едно и също време посредством контузията и триумфа разнородната империя, с цел да го пренесат в модерна Русия. И през днешния ден той продължава да извършва същата роля в многонационалната страна на Путин.
Ако през XXI в. за нас изказванието за битие на фашистки режими в Европа е неуместно, то за Кремъл да " открие " нацизъм на власт и да го унищожи е избор, съдбоносен от две десетилетия целеустремено промиване на мозъци, патриотична пропаганда и изкривяване на историята.
В същото време въпросният нацизъм е необходим, с цел да поддържа патриотичната линия жива в изискванията на всеобща беднотия и мизерия, сплотявайки руснаци и неруснаци, християни и нехристияни в обща идея против общ, въпреки въобразен, зложелател.
В тази връзка ми се желае да подчертая нещо изключително важно- позоваването на исторически права за опрощение на експанзия е неуместно, контрапродуктивно и пагубно в актуалния свят. По тази логичност всяка страна може да потърси и откри в предишното задоволително учредения, с цел да предяви искания към всеки собствен комшия и да ги отбрани със мощ в определен от нея миг.
Това е унищожително държание, което отхвърля постигнатия в процеса на глобализация прогрес към одобряване на интернационално общество от национални миролюбиви страни и ни връща към познатото положение на трайна неустойчивост и неустановеност, рушащо климата на съдействие и доверие.
Връща ни даже надалеч по-назад. Слушайки новите рефрени на съветската агитация оставам с усещане, че те са извлекли, каквото са могли от историята и към този момент разчитат на окултизма. На разнообразни нива публично се твърди, че съветските бойци се борят със демонски сили, че Русия се е изправила в тежка битка със самия демон. Абсурд след парадокс, само че това не прави жертвите по-малко.
В подобен случай къде търсите аргументите за започването на войната?
Вече загатнах за страха от околния свят, който руснаците обичайно преодоляват с подчиняването на прилежащи нации. В случая с Украйна той се обостри от опцията на считаните за изконно съветски земи да се появи и развие надалеч по-перспективния и прелъстителен европейски модел. В своята нова история Русия в никакъв случай не е допускала конкуренция в непосредствена непосредственост до центъра на властта. Но обяснението не е единствено географско.
Икономическите и обществени триумфи на европейския пример се преглеждат като екзистенциална опасност за характерната съветска свръхцентрализирана, корумпирана и клиентелистка система, а това значи и за престижа на самия Путин и благосъстоянието на олигарсите, които единствени се облагодетелстват от нея.
Силна и благоденстваща Украйна, Украйна на демокрацията и върховенството на правото неизбежно ще съставлява предизвикателство, което рано или късно ще принуди Русия да се промени по посока на отваряне на обществото и либерализация, обсъждани като смъртни врагове на днешния затворен, националистически и закостенял режим.
От друга страна не трябва да забравяме, че Путин си остава боец от времето на Студената война. Той към момента мисли в категориите на спора Изток – Запад, който ние оставихме зад тила си. Повече от 30 години негов приоритет е извоюването на реванш за унизителното проваляне на страната, в която е роден и учтив, и на която правилно е служил.
Още с първите си обществени изяви той изрича съжалението си за рухването на Съветския съюз, а след 2007 година обществено го дефинира като най-голямата геополитическа злополука на ХХ в. Затова и подчинява цялата си политика на тактиката за превъзмогване на последствията.
Тепърва ще се проверяват потоците от съветски пари и активността на секрети сътрудници и очевидни общественици и медии за подриване на нашите западни общества и продобиване на авторитетни лобита в тях, които в подобаващото време трябваше да проработят напълно в полза на Русия и огромното й завръщане като водеща мощ на международната сцена.
Добре знаем за създадената от настоящия шеф на съветския Генерален щаб Герасимов идея за хибридната война, само че към момента не си даваме сметка, че тя от дълго време се ползва в практиката и мнозина от нас по един или различен метод са изпитали резултата от нея. А в хибридната война се включват всички невоенни ограничения по издигане на Русия над " загниващия " Запад и за негова сметка.
Докато ние се стараехме да приобщим Русия на Елцин и Путин към свободния свят и неговите полезности, в Кремъл са употребявали наивността и близостта, с цел да приготвят залеза на Запада, без да стопират симулацията на приятелско отношение с неговите водачи. Ръководейки се от този циничен метод на мислене и под въздействието на естествената за всеки деспот параноя, в Кремъл взеха решение, че и Западът следва сходна тактика, само че в противоположна посока, т.е. цели да доунищожи Русия.
Едновременно с битката против гражданското общество и вътрешната опозиция- посочена за проводник на непознато въздействие, Путин и обкръжението му се вглеждаха в постсъветското пространство, с цел да открият с нездравословен смут, че " подлият зложелател " към този момент стои пред портите им посредством своето протеже- европейска Украйна. Съпротивата на украинците в края на 2013 и началото на 2014 година осуети огромното геополитическо завръщане на Путинова Русия- Евразийския съюз.
Поражение, което той възприе не по-малко мъчително от разпада на Съюз на съветските социалистически републики и комфортно уточни Америка и Европа за основни виновници, а Украйна за тяхна марионетка. Това ускори реваншизмът му, който мъчно можеше да бъде удовлетворен с анексията на Крим и предизвиканата от Москва гражданската война в Донбас.
Независимо от забавянето заради пандемията, Путин не се отхвърли от кръстоносния си поход против демокрациите и за негово начало избра да довърши започнатото в Украйна. Светкавичната военна интервенция трябваше да сплаши Европа и Съединени американски щати и да ги принуди на отстъпки, които да му оказват помощ да възвърне съществувалия в края на 80-те години баланс на силите или нещо, което е покрай него.
И най-накрая до момента в който Путин демонстрираше мощ и убеденост, както след това се оказа единствено парадни, Западът от ден на ден го пренебрегваше въз основата на справедлива оценка на неговото положение и благоприятни условия. Съединените щати явно избраха Китай за своя опция и главен съперник, с което в последните години Русия автоматизирано отпадна от двойката водещи Свръхсили.
Поредният удар и следващото оскърбление в мисленето на кремълските апаратчици, които те не можаха да позволен. Наложи им се незабавно да потвърждават, че още са в огромната игра и че светът следва да се преценява с тяхната воля. И тук влезе в деяние украинският сюжет, към този момент написан от Путин и Шойгу. Да, войната в Украйна би трябвало да се преглежда в този по-широк подтекст на възобновеното опълчване на господарите в Кремъл против Европа и Америка.
Какво Ви дава съображение да разглеждате Русия като мощ в крах?
Много е просто. Завъртете глобуса тъй че в центъра на мирогледа Ви да застане Северният полюс. Какво виждате? Разбира се обширната територия на Руската федерация е първото, което ще забележите. Но в случай че се вгледате по-внимателно сами ще откриете какъв брой дребна е тежестта на това голямо пространство.
Русия е заобиколена от страни и райони, на чийто декор тя е демографско джудже. Нейните 144 млн. души са в пъти по-малко от 375-те млн. американци и канадци, над 500-те млн. поданици на Европейски Съюз и Обединеното кралство, да не приказваме за над 1,5 милиарда китайци, японци и корейци.
Мюсюлманските страни по и наоколо до южните й граници също имат в пъти по-голямо население. Макар да претендира за европейски темперамент и стандарт междинната дълготрайност на живота на руснаците е съизмерима с тази в по-напредналите африкански страни.
Делът на Русия в международния Брутният вътрешен продукт е под 1,5%, което е сензитивно по-малко от този на Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай. Огромното й софтуерно закъснение е реалност, който даже на бойното поле е мъчно да бъде оборен. Дори във военната сфера, с която руснаците постоянно са се гордеели, им остана да дрънкат с оръжие, да прибягват до обезверени нуклеарни закани, да фабрикуват небивалици за секрети украински лаборатории и подготовка на мръсна бомба, да тероризират мирното население и да разчитат на приложението на брутална мощ, което да маскира неспособността им да осъществят решителен пробив и да задържат контрола над завладените украински територии.
Русия не се помири със статута си на залязваща мощ. Войната в Украйна бе замислена като инструмент за прекъсване на упадъка посредством слагане на украинския потенциал- население, зърно, естествени благосъстояния и черноморско крайбрежие, в работа на имперската политика и разширение на въздействието към Балканите и Източна Европа.
Но вместо това тя стана доказателство за жестока мъка, в каквото неизбежно щеше да се трансформира и всяко друго смело посягане към интернационалния ред, подхванато от страна на Путин. Истината е, че Русия има потребност от Украйна доста повече, в сравнение с Украйна има потребност от Русия.
Пред Украйна стои вероятността на пълноправното участие в Европейски Съюз, т.е. на бързо възобновяване и сполучливо и стабилно развиване. Русия няма на кого да се облегне, тъй като даже така наречен " другарски страни " се възползват от нейната уязвимост, с цел да засилят употребата на съветските запаси и да оказват ценови напън върху съветския износ, а това дава обещание само да задълбочи упадъка.
Да се върнем към историята. Изглежда невероятно съветското общество и надлежно съветската политическа система да излязат от имперската рамка, освен това на империя от XVII - XVIII в. Така ли е? Възможна ли е нормализация и осъвременяване там?
Колкото и неуместно да е, актуалните съветски пропагандатори се стремят да убедят аудиторията си, че съветска империя в никакъв случай не е съществувала. Русия за своя сметка и за сметка на щастието и добруването на своите жители (!) е цивилизовала близки и далечни нации.
Инвестирала е в стопанските системи им, развивала е инфраструктурата им, начертала е границите им, приобщавала ги е към православието, въвеждала е писменост и просвета. С голямо забавяне съветското управление взе на въоръжение Киплинговата теза за " бремето на белия човек " и без никакъв срам на фона на познатото ни от историята отнасяне на подчинените нации.
Всъщност Русия е спецефичен вид империя, представяща се за правоприемник на империя- Византия. За разлика от европейските империи обаче, които ръководят напълно отвъдморски територии, тя има обширни вътрешни колонии, което прави разпадането й доста по-трудно, тъй като контролът, употребата и репресията на Центъра са непосредствени.
Още повече че във всеки по-голям спор Русия умира, с цел да се прероди под нова форма, само че постоянно имперска. Дори Съветският съюз, този който Сталин в последна сметка оформи, се гради върху имперски детайли и практики. Той, грузинецът, се изживява като руснак, възвеличава всичко съветско, за разлика от Ленин, мечтае за границите на империята и се стреми към власт по-голяма от тази на царе и императори.
Още през 90-те години на ХХ в. Зубок и Плешаков видяха парадоксалното съчетаване, което Сталин прави, на марксистката антидържавна доктрина с имперската съветска силноцентрализирана традиция и вкараха понятието " революционно-имперска парадигма ", с цел да обяснят политиката на Съюз на съветските социалистически републики.
Понастоящем революционната идеология на Маркс е отречена от Москва, само че имперската концепция е прегърната по-силно от всеки път през актуалната ера.
При всяко свое прераждане Русия прибавя нов родилен белег, свързващ я с неуспеха на миналата форма. Така се реализира едно струпване на комплекси и проблеми, под чиято тежест страната в един миг в действителност ще рухне.
Днес тя страда заради невъзможността да доближи престижа и геополитическата тежест на Съветския съюз, да опази неоцапан консервативния и правоверен дух от времето на Александър III, да поддържа патриотизма от времето на Отечествената и великата отечествена война, да позволи националния си въпрос.
По отношение на последния закъснението е най-малко с век. След Първата международна война изгубилите германци, австрийци, унгарци, българи и турци бяха изправени пред нелеката задача да си върнат земите, обитаеми с техни сънародници и останали в рамките на спечелилите.
Знаем до какво докара тяхната политика. Особено политиката на Германия с нейните искания към Австрия, Чехословакия и Полша. По същото време руснаците бяха заети да градят новия си имперски модел и не щеш ли в този момент във допустимо най-неподходящия и неясен за останалия свят миг се сетиха, че има съветско население, което живее в прилежащите страни и че могат да афишират цели народи за част от съветския народ, с цел да ги подчинят на волята си.
Стратегическият проблем на Русия е, че тя не може да бъде елементарна национална страна, каквито са даже някогашните метрополии Испания, Франция, Нидерландия… да не изреждам всички. Руснаците не стопират да градят своята еднаквост и самочувствие на крепко стъпили на фундамента на имперското начало.
Тяхното мислене и държание са имперски, техните упоритости са имперски. В това се състои и нещастието на всяко последващо поколение- то остава пандизчия на имперската рамка, завещана му от предходното. И по този начин е към този момент от най-малко седем епохи. Дали и по кое време традицията ще изчезне зависи от самите руснаци, само че и от образеца, който останалите европейски нации им даваме.
Осъвременяването, за което питате, може да се реализира след трезва оценка на постигнатото и изгубеното в това непрестанно възпроизвеждане на анахроничната имперска система и мислене, от сравнение с, а не ненавист към достиженията на останалите, отменяне на олигархичния модел, от осъзнаване на изгодите от процеса на глобализация и вредите от съпротивата против напредъка и отворения, свободен и търпелив свят.
От историческа позиция какво подклажда сходен вид самоубийствени и за агресора войни като тази на Путин, освен това самоубийствени без значение по какъв начин ще завършат?
Да, правилно е, че цели страни изчезват от историческата сцена в следствие от по-големи или по-малки войни или пък значително понижават своята роля след техния край. И въпреки всичко добре е да имаме поради, че страните са рационални играчи в системата на интернационалните връзки и не влизат току-тъй във въоръжени спорове, още по-малко с концепцията, че ще ги изгубят или ще бъдат унищожени.
Обикновено те водят войни, с цел да завоюват територия, да овладеят стратегически позиции, да заграбят запаси, с цел да изпреварят своя съперник, т.е. да нанесат предпазен удар, с цел да запазят статута си и така нататък
Русия е необикновен случай. За нея войната е метод на битие и непрестанно одобряване. В исторически проект се следи едно характерно и доста стабилно във времето нейно отношение към окръжаващия я свят. Става дума за динамична връзка, в която руснаците от една страна разпознават в своите съседи опасност за съществуването и културната си самородност, а от друга- извършват месианска роля по разпространяване на православната вяра и етос, на своя неповторим модел, артикул на дълго взаимоотношение сред европейски и азиатски правила и способи.
Техните господари вземат решение огромните въпроси на сигурността и самовъзложеното апостолско служение посредством подчиняването на съседите, а по-късно и на прилежащите на новозавладените земи и така нататък По този метод в края на XVIII в. империята им към този момент се простира на три континента- достижение, което се дължи на ситуацията на Русия на барутна мощ по отношение на множеството азиатски нации.
С превъзхождащата си мощност тя относително елементарно превзема обширни и рядко заселени територии със слаба политическа организация и неведнъж с население на невисок етап на културно и стопанско развиване. В това непрестанно разширение на границите проблемите пораждат, когато Русия опира до равностойни съперници.
Справянето с тях към този момент лишава доста време- по този начин да вземем за пример за три века руснаците и османците водят война над 10 пъти на Балканите и в Кавказ, и костват доста повече жертви изключително в индустриалната ера, когато самата природа на войната се променя и тя става по-разрушителна и огромна.
Всъщност, в случай че има нещо самоубийствено във войните, които Русия води, то това са претърпените колосални човешки загуби. Империята- без значение в кой стадий на своето развиване ще я разгледате, не жали човешкия капацитет, с цел да реализира мегаломанските си цели.
Примерите от ХХ век са задоволително красноречиви. В Първата международна война жертвите й надвишават 3 300 000 души (приблизително 2% от населението), което е три пъти повече от загубите на Англия (без колониалните й владения) и с 1/3 повече от тези на Германия. Ранените бойци и офицери са близо 5 млн. Във Втората международна война Съюз на съветските социалистически републики е безусловно обезкървен.
Първоначалният брой жертви- 17 млн. души в перестроечните времена бе повишен до 27 млн., като в тази печална статистика се включват и цивилните жертви, представляващи главния дял от загубите. При 195 млн. руски жители през 1940 година починалите са съвсем 14% от популацията на страната.
Цената на по-малките войни също е сериозна. В Руско-японската война от 1904 – 1905 година умират минимум 30 000 души, в Съветско-финландската война от 1939 – 1940 г.- 125 000, а войната в Афганистан, водена от 1979 до 1989 година, коства 14 500 убити и близо 54 000 ранени. В допълнение Русия/СССР води война и със личните си нации.
В Гражданската война, последвала болшевишкия прелом, се счита, че са погубени 10 млн. души, а в Сталинските чистки и гнет през 30-те години умират нови 9 млн. човека- данни, систематизирани от положителния ценител на историята на Източна Европа и Русия Тимъти Снайдер. В последните се включват жертвите на Холодомора в Украйна, които са към 5 млн. С други думи единствено през ХХ век Русия губи към 50 млн. души в резултата от войни и гнет и в това отношение е изпреварена само от Маоистки Китай.
Жестока статистика. Но можем ли да кажем, както твърди и самата съветска агитация, че Русия постоянно е била нападаната страна, че тя всеки път работи защитно и жертвите, които дава са страдалчески?
Руската военно-политическа митология се гради на три стълба- монголското настъпление, Наполеоновата акция и експанзията на Хитлер. На тази основа се вае облик на постоянно почтената жертва, която в последна сметка се трансформира в мъченик-победител.
Тази теза е необятно пропагандирана и у нас, изключително с манипулативното отнасяне на ролята на Съветския съюз в началния стадий на Втората международна война и освободителната му задача в интервала 1944 – 1945 година Към нея следва да прибавим несъвършенствата на българската просветителна система и устойчивите клишета, наложени в съзнанието на генерации българи, основали нещо като народен комплекс във връзка с така наречен " двойни освободители ".
Вън от тежко изкривената визия стоят безпристрастните обстоятелства, които сочат Русия/СССР като най-агресивната страна в актуалната история. Тя е единствената мощ с директно отношение и пряк принос към експлоадирането и на трите международни спора през ХХ в.: Първата и Втората международна война, Студената война. Тя първа предизвиква ислямския тероризъм.
Целенасочената и разнородна руска помощ за организацията на палестинците и разнообразни радикални групи в терористичните им дейности в Близкия изток предшестваха с близо десетилетие американската помощ за муджахидините, съпротивляващи се на руската интервенция в Афганистан.
Още един образец за изключителната настъпателност на Русия. За последните 125 години тя е ръководена от един император, седем комунистически вожда и трима президенти. От тях единствено един не е водил военна акция. Имам поради Медведев, който в този момент компенсира изключението си с патологично войнствена изразителност. За разлика от него актуалният съветски президент стартира или се включи в общо четири войни- Втората чеченска война, Войната против Грузия, Сирийската революция и Войната против Украйна.
Намеси се в споровете в Либия, ЦАР, Мали, с цел да овладее коридорите за прекачване на хора от Екваториална Африка към Европа за да оказва непрестанен миграционен напън по южните граници на Европейски Съюз и НАТО. Не се сещам за различен западен водач с сходни " забележителни достижения " в последния четвърт век. Хубаво е да се обръщаме към обстоятелствата, всякога когато се пробват да ни убедят в изключителното миролюбие на Кремъл и на неговия мил стопанин.
Има ли историческа основа войната на Русия против Украйна?
Стана табиет на упоменатия мил стопанин Путин да влиза в ролята на историк-аматьор, с цел да изяснява историческите искания на Русия по отношение на Украйна. Припомням широкопопуляризираната му псевдонаучна публикация за историческото единение на съветския и украинския народ от 2021 година и телевизионната му изява от 24 февруари 2022 година, когато напоително оправдаваше с образци от предишното началото на своята експанзия, която цинично назова " Специална военна интервенция ".
Не искайте от мен да дублирам подправените му и чисто пропагандни тези, че Украйна е неизменима част от така наречен съветски мир, че тя е изкуствено основана от болшевиките страна, че украинска нация не е съществувала и не съществува. Използвайки дългата липса на украинска държавна традиция, той фабрикува куп нагли неистини, които нямат нищо общо с действителната история.
За негово и на съратниците му страдание следва да напомним, че вековното неявяване на украинска страна от политическата карта на Европа не е съображение за асимилация на нация от 40 млн. души с непоколебими еднаквост и културни корени.
Едно от огромните достолепия на украинския народ, по което той си наподобява с българския, е че без закрилата на лична власт съхранява и развива във времето културната си и народностна самородност, своя език, своите митология и фолклор, отличаващи го по безапелационен метод от русите. Затова и Русия води война с украинския език и национална традиция доста преди да нападна свободна Украйна.
Така е било и в Романовата ера, и в болшевишката, по този начин е и при Путин. Тук следва да припомня тъжния факт, че един българин- доктор Кръстю Раковски, е измежду най-последователните борци против украинския език и националност, провеждайки политиката на Москва в Украинската руска република при започване на 20-те години на предходното столетие.
Няма по какъв начин да се отхвърли, че на територията на Украйна живее рускоезично население и там живеят хора с съветско национално съзнание, само че да провеждаш политика на иредентизъм при започване на третото хилядолетие е анахронизъм, който в медийния ни свят единствено усилва страховете и заздравява отбранителните позиции на останалите прилежащи на Русия страни, както и укрепва национално съзнание на техните нации.
С което съветският президент на процедура реализира дълготраен отрицателен за вероятно разрастване на своята агресия резултат.
Но дано споделя и това, че операциите на Путин, не са инцидентен изблик на некомпетентност. Те са натурален резултат от почналото преди 15 години преосмисляне на отечествената история в Русия, с помощта на което най-тъмните страници от руската епоха още веднъж потъват в забвение, Сталин е възвеличаван като популярен общественик, а великоруското начало е изведено като доминанта.
Те са в благозвучие и с френетичната шовинистична агитация, която от доста години трови обществото и която е инфилтрирала и милитаризирала просветителната система от детската градина до университета. Положените колосални старания мъчно прикриват тоталната липса на въображение в режисьорите на пропагандата.
Те жестоко заимстваха загатна от Втората международна война, който в Съветския съюз служеше като единствената нишка, сплотила по едно и също време посредством контузията и триумфа разнородната империя, с цел да го пренесат в модерна Русия. И през днешния ден той продължава да извършва същата роля в многонационалната страна на Путин.
Ако през XXI в. за нас изказванието за битие на фашистки режими в Европа е неуместно, то за Кремъл да " открие " нацизъм на власт и да го унищожи е избор, съдбоносен от две десетилетия целеустремено промиване на мозъци, патриотична пропаганда и изкривяване на историята.
В същото време въпросният нацизъм е необходим, с цел да поддържа патриотичната линия жива в изискванията на всеобща беднотия и мизерия, сплотявайки руснаци и неруснаци, християни и нехристияни в обща идея против общ, въпреки въобразен, зложелател.
В тази връзка ми се желае да подчертая нещо изключително важно- позоваването на исторически права за опрощение на експанзия е неуместно, контрапродуктивно и пагубно в актуалния свят. По тази логичност всяка страна може да потърси и откри в предишното задоволително учредения, с цел да предяви искания към всеки собствен комшия и да ги отбрани със мощ в определен от нея миг.
Това е унищожително държание, което отхвърля постигнатия в процеса на глобализация прогрес към одобряване на интернационално общество от национални миролюбиви страни и ни връща към познатото положение на трайна неустойчивост и неустановеност, рушащо климата на съдействие и доверие.
Връща ни даже надалеч по-назад. Слушайки новите рефрени на съветската агитация оставам с усещане, че те са извлекли, каквото са могли от историята и към този момент разчитат на окултизма. На разнообразни нива публично се твърди, че съветските бойци се борят със демонски сили, че Русия се е изправила в тежка битка със самия демон. Абсурд след парадокс, само че това не прави жертвите по-малко.
В подобен случай къде търсите аргументите за започването на войната?
Вече загатнах за страха от околния свят, който руснаците обичайно преодоляват с подчиняването на прилежащи нации. В случая с Украйна той се обостри от опцията на считаните за изконно съветски земи да се появи и развие надалеч по-перспективния и прелъстителен европейски модел. В своята нова история Русия в никакъв случай не е допускала конкуренция в непосредствена непосредственост до центъра на властта. Но обяснението не е единствено географско.
Икономическите и обществени триумфи на европейския пример се преглеждат като екзистенциална опасност за характерната съветска свръхцентрализирана, корумпирана и клиентелистка система, а това значи и за престижа на самия Путин и благосъстоянието на олигарсите, които единствени се облагодетелстват от нея.
Силна и благоденстваща Украйна, Украйна на демокрацията и върховенството на правото неизбежно ще съставлява предизвикателство, което рано или късно ще принуди Русия да се промени по посока на отваряне на обществото и либерализация, обсъждани като смъртни врагове на днешния затворен, националистически и закостенял режим.
От друга страна не трябва да забравяме, че Путин си остава боец от времето на Студената война. Той към момента мисли в категориите на спора Изток – Запад, който ние оставихме зад тила си. Повече от 30 години негов приоритет е извоюването на реванш за унизителното проваляне на страната, в която е роден и учтив, и на която правилно е служил.
Още с първите си обществени изяви той изрича съжалението си за рухването на Съветския съюз, а след 2007 година обществено го дефинира като най-голямата геополитическа злополука на ХХ в. Затова и подчинява цялата си политика на тактиката за превъзмогване на последствията.
Тепърва ще се проверяват потоците от съветски пари и активността на секрети сътрудници и очевидни общественици и медии за подриване на нашите западни общества и продобиване на авторитетни лобита в тях, които в подобаващото време трябваше да проработят напълно в полза на Русия и огромното й завръщане като водеща мощ на международната сцена.
Добре знаем за създадената от настоящия шеф на съветския Генерален щаб Герасимов идея за хибридната война, само че към момента не си даваме сметка, че тя от дълго време се ползва в практиката и мнозина от нас по един или различен метод са изпитали резултата от нея. А в хибридната война се включват всички невоенни ограничения по издигане на Русия над " загниващия " Запад и за негова сметка.
Докато ние се стараехме да приобщим Русия на Елцин и Путин към свободния свят и неговите полезности, в Кремъл са употребявали наивността и близостта, с цел да приготвят залеза на Запада, без да стопират симулацията на приятелско отношение с неговите водачи. Ръководейки се от този циничен метод на мислене и под въздействието на естествената за всеки деспот параноя, в Кремъл взеха решение, че и Западът следва сходна тактика, само че в противоположна посока, т.е. цели да доунищожи Русия.
Едновременно с битката против гражданското общество и вътрешната опозиция- посочена за проводник на непознато въздействие, Путин и обкръжението му се вглеждаха в постсъветското пространство, с цел да открият с нездравословен смут, че " подлият зложелател " към този момент стои пред портите им посредством своето протеже- европейска Украйна. Съпротивата на украинците в края на 2013 и началото на 2014 година осуети огромното геополитическо завръщане на Путинова Русия- Евразийския съюз.
Поражение, което той възприе не по-малко мъчително от разпада на Съюз на съветските социалистически републики и комфортно уточни Америка и Европа за основни виновници, а Украйна за тяхна марионетка. Това ускори реваншизмът му, който мъчно можеше да бъде удовлетворен с анексията на Крим и предизвиканата от Москва гражданската война в Донбас.
Независимо от забавянето заради пандемията, Путин не се отхвърли от кръстоносния си поход против демокрациите и за негово начало избра да довърши започнатото в Украйна. Светкавичната военна интервенция трябваше да сплаши Европа и Съединени американски щати и да ги принуди на отстъпки, които да му оказват помощ да възвърне съществувалия в края на 80-те години баланс на силите или нещо, което е покрай него.
И най-накрая до момента в който Путин демонстрираше мощ и убеденост, както след това се оказа единствено парадни, Западът от ден на ден го пренебрегваше въз основата на справедлива оценка на неговото положение и благоприятни условия. Съединените щати явно избраха Китай за своя опция и главен съперник, с което в последните години Русия автоматизирано отпадна от двойката водещи Свръхсили.
Поредният удар и следващото оскърбление в мисленето на кремълските апаратчици, които те не можаха да позволен. Наложи им се незабавно да потвърждават, че още са в огромната игра и че светът следва да се преценява с тяхната воля. И тук влезе в деяние украинският сюжет, към този момент написан от Путин и Шойгу. Да, войната в Украйна би трябвало да се преглежда в този по-широк подтекст на възобновеното опълчване на господарите в Кремъл против Европа и Америка.
Какво Ви дава съображение да разглеждате Русия като мощ в крах?
Много е просто. Завъртете глобуса тъй че в центъра на мирогледа Ви да застане Северният полюс. Какво виждате? Разбира се обширната територия на Руската федерация е първото, което ще забележите. Но в случай че се вгледате по-внимателно сами ще откриете какъв брой дребна е тежестта на това голямо пространство.
Русия е заобиколена от страни и райони, на чийто декор тя е демографско джудже. Нейните 144 млн. души са в пъти по-малко от 375-те млн. американци и канадци, над 500-те млн. поданици на Европейски Съюз и Обединеното кралство, да не приказваме за над 1,5 милиарда китайци, японци и корейци.
Мюсюлманските страни по и наоколо до южните й граници също имат в пъти по-голямо население. Макар да претендира за европейски темперамент и стандарт междинната дълготрайност на живота на руснаците е съизмерима с тази в по-напредналите африкански страни.
Делът на Русия в международния Брутният вътрешен продукт е под 1,5%, което е сензитивно по-малко от този на Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай. Огромното й софтуерно закъснение е реалност, който даже на бойното поле е мъчно да бъде оборен. Дори във военната сфера, с която руснаците постоянно са се гордеели, им остана да дрънкат с оръжие, да прибягват до обезверени нуклеарни закани, да фабрикуват небивалици за секрети украински лаборатории и подготовка на мръсна бомба, да тероризират мирното население и да разчитат на приложението на брутална мощ, което да маскира неспособността им да осъществят решителен пробив и да задържат контрола над завладените украински територии.
Русия не се помири със статута си на залязваща мощ. Войната в Украйна бе замислена като инструмент за прекъсване на упадъка посредством слагане на украинския потенциал- население, зърно, естествени благосъстояния и черноморско крайбрежие, в работа на имперската политика и разширение на въздействието към Балканите и Източна Европа.
Но вместо това тя стана доказателство за жестока мъка, в каквото неизбежно щеше да се трансформира и всяко друго смело посягане към интернационалния ред, подхванато от страна на Путин. Истината е, че Русия има потребност от Украйна доста повече, в сравнение с Украйна има потребност от Русия.
Пред Украйна стои вероятността на пълноправното участие в Европейски Съюз, т.е. на бързо възобновяване и сполучливо и стабилно развиване. Русия няма на кого да се облегне, тъй като даже така наречен " другарски страни " се възползват от нейната уязвимост, с цел да засилят употребата на съветските запаси и да оказват ценови напън върху съветския износ, а това дава обещание само да задълбочи упадъка.
Да се върнем към историята. Изглежда невероятно съветското общество и надлежно съветската политическа система да излязат от имперската рамка, освен това на империя от XVII - XVIII в. Така ли е? Възможна ли е нормализация и осъвременяване там?
Колкото и неуместно да е, актуалните съветски пропагандатори се стремят да убедят аудиторията си, че съветска империя в никакъв случай не е съществувала. Русия за своя сметка и за сметка на щастието и добруването на своите жители (!) е цивилизовала близки и далечни нации.
Инвестирала е в стопанските системи им, развивала е инфраструктурата им, начертала е границите им, приобщавала ги е към православието, въвеждала е писменост и просвета. С голямо забавяне съветското управление взе на въоръжение Киплинговата теза за " бремето на белия човек " и без никакъв срам на фона на познатото ни от историята отнасяне на подчинените нации.
Всъщност Русия е спецефичен вид империя, представяща се за правоприемник на империя- Византия. За разлика от европейските империи обаче, които ръководят напълно отвъдморски територии, тя има обширни вътрешни колонии, което прави разпадането й доста по-трудно, тъй като контролът, употребата и репресията на Центъра са непосредствени.
Още повече че във всеки по-голям спор Русия умира, с цел да се прероди под нова форма, само че постоянно имперска. Дори Съветският съюз, този който Сталин в последна сметка оформи, се гради върху имперски детайли и практики. Той, грузинецът, се изживява като руснак, възвеличава всичко съветско, за разлика от Ленин, мечтае за границите на империята и се стреми към власт по-голяма от тази на царе и императори.
Още през 90-те години на ХХ в. Зубок и Плешаков видяха парадоксалното съчетаване, което Сталин прави, на марксистката антидържавна доктрина с имперската съветска силноцентрализирана традиция и вкараха понятието " революционно-имперска парадигма ", с цел да обяснят политиката на Съюз на съветските социалистически републики.
Понастоящем революционната идеология на Маркс е отречена от Москва, само че имперската концепция е прегърната по-силно от всеки път през актуалната ера.
При всяко свое прераждане Русия прибавя нов родилен белег, свързващ я с неуспеха на миналата форма. Така се реализира едно струпване на комплекси и проблеми, под чиято тежест страната в един миг в действителност ще рухне.
Днес тя страда заради невъзможността да доближи престижа и геополитическата тежест на Съветския съюз, да опази неоцапан консервативния и правоверен дух от времето на Александър III, да поддържа патриотизма от времето на Отечествената и великата отечествена война, да позволи националния си въпрос.
По отношение на последния закъснението е най-малко с век. След Първата международна война изгубилите германци, австрийци, унгарци, българи и турци бяха изправени пред нелеката задача да си върнат земите, обитаеми с техни сънародници и останали в рамките на спечелилите.
Знаем до какво докара тяхната политика. Особено политиката на Германия с нейните искания към Австрия, Чехословакия и Полша. По същото време руснаците бяха заети да градят новия си имперски модел и не щеш ли в този момент във допустимо най-неподходящия и неясен за останалия свят миг се сетиха, че има съветско население, което живее в прилежащите страни и че могат да афишират цели народи за част от съветския народ, с цел да ги подчинят на волята си.
Стратегическият проблем на Русия е, че тя не може да бъде елементарна национална страна, каквито са даже някогашните метрополии Испания, Франция, Нидерландия… да не изреждам всички. Руснаците не стопират да градят своята еднаквост и самочувствие на крепко стъпили на фундамента на имперското начало.
Тяхното мислене и държание са имперски, техните упоритости са имперски. В това се състои и нещастието на всяко последващо поколение- то остава пандизчия на имперската рамка, завещана му от предходното. И по този начин е към този момент от най-малко седем епохи. Дали и по кое време традицията ще изчезне зависи от самите руснаци, само че и от образеца, който останалите европейски нации им даваме.
Осъвременяването, за което питате, може да се реализира след трезва оценка на постигнатото и изгубеното в това непрестанно възпроизвеждане на анахроничната имперска система и мислене, от сравнение с, а не ненавист към достиженията на останалите, отменяне на олигархичния модел, от осъзнаване на изгодите от процеса на глобализация и вредите от съпротивата против напредъка и отворения, свободен и търпелив свят.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ