Елица Уайлд, българка в Израел: Хубаво е да знаеш, че самолетът ще излети, не жалиш пари, за да се спасиш
Интервю на " Фокус " с българката Елица Уайлд, която живее в Тел Авив със брачна половинка си, само че съумява да се прибере в България на третия ден след обстрелването на израелската столица от Хамас.
Здравейте, Елица! Къде се намирате сега?
В момента съм в България, съумях да изляза на третия ден. Мъжът ми е израелец, той е с нас, само че там останаха мои другари от България и фамилията му. От държавното управление ни към този момент не провеждат превоз за българи, единствено пускат коя самолетна компания предлага полети, най-вече през Атина и който иска да се организира сам. Хубаво е, като знаеш, че самолетът ще излети, хората не жалят пари, с цел да се спасят. Лошото е, в случай че стартират да падат ракети към летището. Тогава полетите се анулират на момента и нищо не е несъмнено. Много постоянно полетите се отменят няколко часа преди този момент и пропадат пътуванията. Хубавото на българските самолети е, когато знаеш, че го има и самолетът ще отлети. Много мои познати се избавиха през Атина и Кипър. Мисля, че малко са останали.
Знаете ли каква е в този момент ситуацията там?
Страната продължава да бъде обстрелвана с ракети, включително и централната част на Тел Авив, която е що годе спокойна, най-малко по три-четири пъти дневно. В цялата страна децата учат онлайн, като се изключи най-южната част област Елат, където е границата с Египет и Йордания. Само там не се пращат ракети, с цел да не попаднат на непозната територия. Слушам децата по време на урок какво описват и напряко ми се плаче. Всяко дете споделя разнообразни случки, на всяко дете ту родител, ту брат е мобилизиран. Това е огромен психически стрес. Падат ракети, всяко дете го изживява по друг метод. В момента в Тел Авив падат ракети, хората бягат в бомбоубежища. Народа го е боязън от влизащите пешеходно от Газа, както и от моторизираните. Аз пребивавам в арабски квартал, там има и християни и мюсюлмани, страх те е да излезеш на улицата, тъй като не знаеш какво може да се случи.
Смятате ли да се върнете там?
Аз имам две деца. Сега им отпечатвам учебниците, тъй като учат онлайн, както споделих. Малкият ми наследник е на 8 години, там повръщаше, а в този момент се напикава. В един миг би трябвало да си приберем багажа, тъй като всичко остана там. Но другояче, аз нямам предпочитание да се връщам. В момента съм във Варна и съм решила да остана тук. Но мъжът ми още не си е споделил твърдото решение остава ли, или не. Той, като горделив израелец, желае да е в работа на родината си.
Искате ли да разкажете по какъв начин преживяхте това, което се случи там?
Аз съм признателна, че живеем в сравнително нов блок. Защото строените блокове след 1990 година там, по закон би трябвало да имат стая за бомбоубежище. Беше събота, празничен ден, когато към 6.30 часа стартира обстрела. Всички бягаха към стаята бомбоубежище. Ние имаме апликация на телефоните си, която показва в действително време къде падат ракети. За към три часа страната беше залята с ракети. Ние чакахме политиците да се появят, с цел да осведомят, защото бяхме в затъмнение три часа. Първият ден го изживяхме. Видахме, че броят на жертвите пораства. Имали сме и различен път такива случаи. Стояли сме заключени по две седмици. Но този път ни стана ясно, че всичко ще продължи доста по-дълго и почнахме да търсим самолетни билети. След което имахме някакви билети за два разнообразни полета. с цел да сме сигурни, че единият най-малко ще излети. с цел да тръгнем към летището ни трябваше такси, защото нямаме кола. Цели 21 часа търсихме такси, никой не искаше да излиза да работи народ. Успяхме въпреки всичко да се доберем до летището. Там на всички места имаше налягали по столове, по земята даже хора, които желаеха да заминат. Имаше една госпожа по пижама. Така се прибрахме. В момента, в който кацнахме във Варна, мъжът ми стартира да се оглежда за бомбоубежище, без да осъзнава, че към този момент сме на несъмнено.
А какво стана, за какво не успяхте да се приберете с българските самолети, които държавното управление ни изпрати? Бяхте споделили огорчението си в мрежата. Какво стана?
Да, аз съм ужасно афектирана от работещите в посолството. в случай, че даже ги познавам персонално някои от тях. Разбрах от медиите, когато самолетът към този момент беше разгласен за политане. Звъннах на моя позната в консулската работа и попитах. Не тъй като желая да се прибера гратис, а тъй като има по-голяма сигурност, че ще се прибера в България. Тя ми сподели, че не знае за този аероплан. а по-късно ми изпрати някакъв линк, в който да попълня личните си данни, защото схванала от медиите, че идва и втори аероплан. Попълних данните си, само че повече никой не ми се обади. По9късно разбрах, че с изключение на туристи в Израел, доста българи с двойно поданство като мен, също са се прибрали с тези държавни полети.
Здравейте, Елица! Къде се намирате сега?
В момента съм в България, съумях да изляза на третия ден. Мъжът ми е израелец, той е с нас, само че там останаха мои другари от България и фамилията му. От държавното управление ни към този момент не провеждат превоз за българи, единствено пускат коя самолетна компания предлага полети, най-вече през Атина и който иска да се организира сам. Хубаво е, като знаеш, че самолетът ще излети, хората не жалят пари, с цел да се спасят. Лошото е, в случай че стартират да падат ракети към летището. Тогава полетите се анулират на момента и нищо не е несъмнено. Много постоянно полетите се отменят няколко часа преди този момент и пропадат пътуванията. Хубавото на българските самолети е, когато знаеш, че го има и самолетът ще отлети. Много мои познати се избавиха през Атина и Кипър. Мисля, че малко са останали.
Знаете ли каква е в този момент ситуацията там?
Страната продължава да бъде обстрелвана с ракети, включително и централната част на Тел Авив, която е що годе спокойна, най-малко по три-четири пъти дневно. В цялата страна децата учат онлайн, като се изключи най-южната част област Елат, където е границата с Египет и Йордания. Само там не се пращат ракети, с цел да не попаднат на непозната територия. Слушам децата по време на урок какво описват и напряко ми се плаче. Всяко дете споделя разнообразни случки, на всяко дете ту родител, ту брат е мобилизиран. Това е огромен психически стрес. Падат ракети, всяко дете го изживява по друг метод. В момента в Тел Авив падат ракети, хората бягат в бомбоубежища. Народа го е боязън от влизащите пешеходно от Газа, както и от моторизираните. Аз пребивавам в арабски квартал, там има и християни и мюсюлмани, страх те е да излезеш на улицата, тъй като не знаеш какво може да се случи.
Смятате ли да се върнете там?
Аз имам две деца. Сега им отпечатвам учебниците, тъй като учат онлайн, както споделих. Малкият ми наследник е на 8 години, там повръщаше, а в този момент се напикава. В един миг би трябвало да си приберем багажа, тъй като всичко остана там. Но другояче, аз нямам предпочитание да се връщам. В момента съм във Варна и съм решила да остана тук. Но мъжът ми още не си е споделил твърдото решение остава ли, или не. Той, като горделив израелец, желае да е в работа на родината си.
Искате ли да разкажете по какъв начин преживяхте това, което се случи там?
Аз съм признателна, че живеем в сравнително нов блок. Защото строените блокове след 1990 година там, по закон би трябвало да имат стая за бомбоубежище. Беше събота, празничен ден, когато към 6.30 часа стартира обстрела. Всички бягаха към стаята бомбоубежище. Ние имаме апликация на телефоните си, която показва в действително време къде падат ракети. За към три часа страната беше залята с ракети. Ние чакахме политиците да се появят, с цел да осведомят, защото бяхме в затъмнение три часа. Първият ден го изживяхме. Видахме, че броят на жертвите пораства. Имали сме и различен път такива случаи. Стояли сме заключени по две седмици. Но този път ни стана ясно, че всичко ще продължи доста по-дълго и почнахме да търсим самолетни билети. След което имахме някакви билети за два разнообразни полета. с цел да сме сигурни, че единият най-малко ще излети. с цел да тръгнем към летището ни трябваше такси, защото нямаме кола. Цели 21 часа търсихме такси, никой не искаше да излиза да работи народ. Успяхме въпреки всичко да се доберем до летището. Там на всички места имаше налягали по столове, по земята даже хора, които желаеха да заминат. Имаше една госпожа по пижама. Така се прибрахме. В момента, в който кацнахме във Варна, мъжът ми стартира да се оглежда за бомбоубежище, без да осъзнава, че към този момент сме на несъмнено.
А какво стана, за какво не успяхте да се приберете с българските самолети, които държавното управление ни изпрати? Бяхте споделили огорчението си в мрежата. Какво стана?
Да, аз съм ужасно афектирана от работещите в посолството. в случай, че даже ги познавам персонално някои от тях. Разбрах от медиите, когато самолетът към този момент беше разгласен за политане. Звъннах на моя позната в консулската работа и попитах. Не тъй като желая да се прибера гратис, а тъй като има по-голяма сигурност, че ще се прибера в България. Тя ми сподели, че не знае за този аероплан. а по-късно ми изпрати някакъв линк, в който да попълня личните си данни, защото схванала от медиите, че идва и втори аероплан. Попълних данните си, само че повече никой не ми се обади. По9късно разбрах, че с изключение на туристи в Израел, доста българи с двойно поданство като мен, също са се прибрали с тези държавни полети.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ