Асен Василев обяви кога минималната заплата става 710 лева
Интервю на финансовия министър Асен Василев по отношение на Бюджет 2022 популяризира пресцентърът на МФ
Водещ: Както знаете, уважаеми слушатели, един от най-важните принадлежности за ръководството на несъмнено държавно управление, на несъмнено болшинство, е държавният бюджет. Той, или най-малко първичният вид на неговите параметри, към този момент са ясни, предлагането за подобен е към този момент ясно. Затова в този момент ще беседваме с вицепремиера и министър на финансите Асен Василев. Добър ден, господин Василев.
Асен Василев: Здравейте.
Водещ: Доста анализатори се изредиха да приказват за това, което сте планували в бюджета. Основните рецензии са за това, че няма промени, не се виждат промени, не се виждат поръчките за коренни промени – такива, каквито бяха дадени от Ваша страна. Защо е по този начин? Първо, склонен ли сте с това изказване и за какво?
Асен Василев: Не съм склонен с изказванието. Има няколко много огромни разлики на този бюджет с предходните бюджети. Едно от огромните разлики, по което анализаторите са малко разграничени, е в действителност много огромният дял на вложения, очакван в бюджета. Тук приказваме за удвояване на финансовите вложения. Това дава ясна поръчка, че ние би трябвало да си оправим инфраструктурата в страната – всички типове инфраструктура, освен пътна и железопътна – с цел да може да тръгне стопанската система напред. Всеки, който е учил стопанска система, знае, че това е една от главните предпоставки една стопанска система да се развива.
Водещ: Обаче, споделят - няма задоволително планове, които да бъдат финансирани с тези големи пари.
Асен Василев: Това, най-малко що се отнася до железопътната и до пътната инфраструктура, сътрудниците и от Министерство на регионалното развитие, и от Министерството на превоза споделят, че имат подготвени планове и могат да влагат тези средства в стопанската система в идващите 12 месеца. Така че би следвало да имаме планова подготвеност, най-малко съгласно сътрудниците. Ако нямаме такава планова подготвеност, юни месец по този начин или другояче имаме актуализация и ще се направи преоценка вероятно на тези разноски. Но сега, в случай че си приказваме за разлики, действително ние не чакаме единствено на евросредства, с цел да си създадем инфраструктурата, влагаме и забележителен % национални средства в това. Другото огромно разграничение е, че се прави една много огромна инвестиция в човешки капитал и в развиването на хората – и в обучение, и в опазване на здравето, и в областта на общественото подкрепяне. Което също е много друго като философия от това, което последните 15 години сме виждали в бюджетите. Знаете, че там значително, с изключение на образованието последните 2-3 години, вложенията бяха правени, по какъв начин да кажа, на санитарния най-малко. И това е извънредно значимо, тъй като без обикновено обучение, без обикновено опазване на здравето нито има по какъв начин да стартираме да връщаме сънародници извън, нито нашите служащи могат да станат по-продуктивни и да се развиват. Както знаете, изключително в образованието, имаме насъбрани големи дефицити, сринахме се в класациите на PISA в междинното обучение. Във висшето обучение също имаме огромни дефицити и огромна част от българите избират да продължат висшето си обучение отвън страната. Така че, до момента в който тези неща не се оправят, няма по какъв начин да имаме една просперираща страна. Това са базисни вложения, които всяка една страна би трябвало да направи. Преди да тръгнем към надалеч по-напредничавите неща, като нововъведения и всички други неща, би трябвало да си оправим базисните фактори на произвеждане в стопанската система.
Водещ: Обаче, господин Василев, в случай че греша ме поправете, само че тъкмо за нововъведения, като приказваме за обучение, за смяна на структурата на стопанската система, тъкмо за нововъведения май са планувани малко над 6 млн. лв., нали по този начин? Една извънредно ниска сума.
Асен Василев: Ако става въпрос за Националния фонд за нововъведения, той е на равнището, на което е бил и преди този момент. Истината е, че този фонд досега не е създал иновация. Има поръчки, че той ще стартира да създава нещо свястно, дано да забележим какво ще създава, след което може да се дадат и в допълнение средства.
Водещ: Нека да отидем към една тематика, която беше сложена изключително остро през последните дни, а точно Вашата реакция на реакцията на работодателите на повдигането на минималната работна заплата. Вие казахте, че от пазара би трябвало да бъдат извадени... Тоест не знам дали сте го споделили, споделят хора, които са били там, Вие ще кажете дали това са думите – от пазара би трябвало да бъдат извадени некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да заплащат по този начин, че да няма работещи небогати. Ще им се извините ли, господин Василев?
Асен Василев: За истината не би трябвало да се извиняваме. Истината е, че сега, в случай че погледнем продуктивността на труда, България е малко над 50% - това са данни от 2020 година – от междинната работливост на труда в Европейски Съюз. Ако погледнем равнището на възнаграждение, нашето възнаграждение е към 26% от междинното в Европейски Съюз. Тоест продуктивността и продуктивността на труда доста изпреварва заплащането. Има редица аргументи за какво това е по този начин. Това е обвързвано частично със конструкция на стопанската система, само че истината е, че, в случай че в действителност има работодатели, които не могат да обезпечат задоволително добра организация и задоволително добър артикул, тъй че един служащ да отбрани 350 евро на месец, не мисля, че тези работодатели естествено биха останали на пазара, имайки поради какво се случва със междинните работни заплати и всичко останало. Работодателите вярно споделиха, че страната в действителност е един доста неприятен шеф.
Водещ: Именно.
Асен Василев: И това е по този начин. Точно по тази причина има вицепремиер по дейно ръководство – Калина Константинова, която стартира с общите администрация, електронизацията на процесите, тъй че да се вдигне продуктивността и да се понижат хората, които непродуктивно работят и се движат едни хартии напред-назад. Точно по тази причина всички министерства си оглеждат и самите ведомства, другите типове организации, първостепенни разпоредители, и ще си създадат нови щатни написания, нови равнища на възнаграждение, тъй че в границите на съществуващия бюджет за личен състав, който има, да има по-малко хора, които да са по-продуктивни и по-добре платени. Това е безусловно осъзнато. Ако погледнете в бюджета, има 200 млн. лева, заделени за компенсации навръх хора, които ще бъдат освободени в резултат на тази оптимизация. Отделно има 77 млн. лева за превъзмогване на докомплекта и за усъвършенстване на структурата на армията. Защото това, което виждаме там, е, че имаме над 4000 индивида в постоянната войска, не приказваме за хора, които да седят по министерства и така нататък, които са в пенсионна възраст. Имаме доста огромен брой хора с ТЕЛК, които са в структурите на Министерство на вътрешните работи, които са на улицата. Това не е обикновено функционираща администрация. И от тази позиция работодателите са безусловно прави, че страната би трябвало да си свърши работата, що се отнася до държавните структури.
Водещ: Въпросът е на война ли тръгвате с работодателите, господин Василев? Защото тези думи са много съществени, а реакцията беше също доста остра.
Асен Василев: Не, не мисля, че има война. Истината е, че това, което дълги години се е случвало, последните 15-20 години, това, което се случва, е един непрекъснат танц, където синдикатите споделят – желаеме по-висока минимална заплата, работодателите споделят – ние не желаеме по-висока минимална работна заплата, тъй като това ще докара до безработица. И този танц в последните 20 години видяхме до каква степен ни докара. Трябва да има ясни кардинални критерии – това е, което обсъждахме. Ние в съдружното съглашение сме заложили за оптималния застрахователен приход 2,3 – междинната работна заплата, т.е. когато се подвига междинната работна заплата, в промишлеността се подвига оптималният застрахователен приход. По същия метод в Европа сега се разисква инструкция минималната работна заплата да бъде 50% от междинната, т.е. отново когато се подвигат междинните заплати, да се подвигат и минималните. И по този начин този годишен панаир, в случай че желаеме по този начин да го назовем, ще изчезне и ще има безспорна предвидимост какво се случва по отношение на това по какъв начин се развива стопанската система и по какъв начин се развиват междинните равнища на възнаграждение в стопанската система.
Водещ: Един наш слушател пита от по кое време действително ще се вдигне минималната работна заплата. И 710 лв. ли е финалното решение по въпроса?
Асен Василев: 710 лв. е решението. То зависи от Народното събрание, несъмнено. Парламентът постоянно може да промени параметрите. Ако приемем, че бюджетът ще бъде признат февруари месец, повдигането е заложено да се случи от началото на април.
Водещ: Ако Ви върна на бюджета, за какво още веднъж настоявате за повдигането на оптималния застрахователен предел тъкмо в този момент – още веднъж тематика, по която получавате съществени рецензии – от 3000 на 3400 лв.? И склонни ли сте да се съгласите предлагането на част от работодателите повишението да бъде с 183-184 лв.?
Асен Василев: По същата причина. Когато се подвигат междинните заплати, би трябвало да се подвига и оптималният застрахователен приход. Това е напълно обикновено. Истината е, че когато е въведен оптималният застрахователен приход, той е бил 10 пъти минималната заплата и към 3,8 пъти междинната. В момента ще бъде, в случай че се одобри на 3400 лева, ще бъде по-малко от 5 пъти минималната и 2,25 пъти междинната. Тоест доста е компресиран оптималният застрахователен приход, понижен е по отношение на междинните стойности на възнаграждение в страната. Ако погледнем това, което се случва, тъкмо поради тази годишна... не бих я нарекъл дори среща, а по-скоро в действителност панаир е вярната дума, и един непрекъснат спор, когато има политическо напрежение, не се подвига. Последните две години не е вдиган. И надлежно в този момент се споделя – но той скача с доста. Ако беше вдиган последните две години, нямаше да скача с толкоз доста. Същото нещо го имаме като задържане и 3-4 години преди този момент, преди последното повдигане, когато беше вдигнат от 2600 на 3000 лв.. Така че, отново споделям, това повдигане е напълно обикновено, по никакъв метод няма да натовари бизнеса с някакви огромни спомагателни разноски. Разходът е към 100 лв. на месец на служащ за бизнеса, който заплаща заплата над 3000 лв. на този служащ.
Водещ: Добре, господин Василев, една рецензия, която идва от Вашите сътрудници. Ако греша, ме поправете, само че някак си оставам с усещането, че Вие сте човек с дясно мислене. В този смисъл споделям, че от Вашите сътрудници идва тази рецензия, които споделят – за какво е толкоз огромен дългът, който ще поемем. И не е ли на този декор доста невисок растежът, който е очакван?
Асен Василев: Дългът, който поемаме, в действителност не е огромен. Дългът, който поемаме, е доста по-малък от финансовите вложения, които ще създадем. Ние поемаме дълг, с цел да влагаме. Не поемаме дълг, с цел да плащаме пенсии или да плащаме обществени заплащания, или да плащаме държавни разноски. Ако погледнете, вложенията са 5,8% от Брутният вътрешен продукт, а дългът, който поемаме, е по-малко от 4% от Брутният вътрешен продукт. Тоест доста по-малко и от вложенията, които вършим. Между другото, в случай че погледнете от Бюджет 2021 и средносрочната стратегия, т.е. последният бюджет, който е одобряван постоянен, за тази година без тези вложения е планувано в средносрочната стратегия от предходната година дългът да бъде 27,2% от Брутният вътрешен продукт. Това, което ние предлагаме сега, е 24,8% от Брутният вътрешен продукт. Тоест по-ниско от това, което е било планувано предходната година да се вземе тази година.
Водещ: Тоест казвате, че ще вземете по-малко заеми, в сравнение с са предвиждали предходните ръководещи.
Асен Василев: Точно по този начин. И то при много ускорени удвоявания на финансовите вложения. И тук идва това, за което си приказваме – че с помощта на забележителното усъвършенстване на приходите в хазната, ние в действителност можем да удвоим финансовите вложения и да вземем по-малко дълг. И това се надяваме да продължи и в идващите години, защото надалеч не всички благоприятни условия за събираемост са изчерпани. Вървим промишленост по промишленост сега и слагаме ограниченията. Както и надалеч не всички течове са спрени, за жалост, към момента.
Водещ: Обаче този растеж на стопанската система, господин Василев, който сте планували, още веднъж не ни прави догонваща страна – страна, която догонва по-развитите от нея, нали по този начин?
Асен Василев: Почти 5% - 4,8% е заложено като растеж на стопанската система. Това, несъмнено, е действителен ръст… Но по този начин или другояче номиналният растеж никой не го гледа. Реалният растеж е 4,8, което е по-бързо от средноевропейския, сигурно. Не е това, което ни се желае, само че не мисля, че е реалистично да заложим доста по-висок растеж към този миг.
Водещ: А за какво не можем да заложим по-висок растеж?
Асен Василев: Това, което Вие казахте – че занапред активизираме опцията за вложения, занапред би трябвало да се пренастрои, в случай че щете и политиката на пазара на труда, да се вдигне добавената стойност на част от производствата, да влязат производства с по-висока добавена стойност. Имаме да пренаредим цялата енергетика, която сега с тези високи равнища, които поддържаме на цените, спъва развиването. Тоест ние залагаме доста дейни дейности, от една страна, само че, въпреки това, има много наследени структурни проблеми, които би трябвало да се оправят, преди да стартираме да виждаме в действителност съществени растежи на Брутният вътрешен продукт, от 6,7,8%. Имаме, както знаете, и проблем със правосъдната система. Знаете, че румънците сега, в който вкараха почти едно държавно управление в пандиза, тогава видяха високите растежи на стопанската система.
Водещ: Тоест да Ви разбирам, че бюджетът, който оферирате в този момент, е нещо като подготовка за бюджета, който ще предложите за актуализацията през юни, по този начин ли?
Асен Василев: Силно се надяваме. Истината е, че това, което МФ прави, действително е да облича в числа политики и планове, които другите министерства приготвят и са подготвени да създадат. Всъщност от тази позиция ние сме заложили всичко, което е готово все още или може да бъде планувано, че ще бъде готово в къси периоди, само че сътрудниците занапред стартират работа, занапред почват да преструктурират част от браншовете, да залагат нови политики и планове. И това ще се види, уповавам се, идващите шест месеца да бъде направено и да може да се види облечено в числа. Най-важният миг там е в действителност, че парите би трябвало да се дават за действителни реализирани резултати
Водещ: Друга огромна рецензия, господин Василев, е, че предвиждате прекалено много пари да бъдат изхарчени. Човек разумно си задава въпроса – с тази четворна коалиция да не би това да е повода за тези огромни разходи – да желаете да удовлетворите настояванията или желанията на всички съдружни сътрудници.
Асен Василев: Ние си стоим в ограничаването от 40% от Брутният вътрешен продукт, що се отнася до частта държавен бюджет, което не е променено в Закона за обществените финанси. Така че, от тази позиция, не харчим нещо доста повече от предходните години. Това, което виждаме обаче, е, че има много повече събрани приходи в хазната и Брутният вътрешен продукт също пораства, което значи, че в номинално изражение харчовете ще бъдат по-големи.
Водещ: И надлежно по-големите разходи разумно са довели и до по-голям недостиг, нали по този начин? Над 4% недостиг при 3% условие по Маахстрихтските критерии. В този смисъл отдалечаваме ли се от Еврозоната?
Асен Василев: По Маахстрихтските критерии, в случай че броим недостига, той е към 2,5.
Водещ: Вие не броите Ковид парите, Ковид ограниченията?
Асен Василев: Ковид парите, да. В момента, както знаете, във всички страни в Европейски Съюз Ковид парите не се броят. Това е една от аргументите за какво и всички други страни сега не съблюдават Маахстрихтските критерии. Има взето решение за тази година, имаше и за предходната, че Ковид парите не се включват в оценката на недостига. Така че там сме дори по-добре от критериите.
Водещ: Добре, и все пак за какво е подобен дефицитът, господин Василев, в случай, че казвате, че има по-големи доходи в бюджета ще се взимат заеми, за какво въобще бюджетът е очакван на недостиг?
Асен Василев: Много е просто. Ако махнем финансовите вложения ще излезем на остатък от 1,7%. Но това значи да не влагаме. Което е една политика, която можем да вършим – да чакаме европейски пари и да влагаме единствено това, което идва като европейски пари. Видяхме тази политика последните 15 години до каква степен ни докара.
Водещ: Като казвате европейски пари, господин Василев, до каква степен стигнахме с диалозите за Плана за възобновяване с Брюксел? Пари по него ще има ли до края на годината, или към момента е рано?
Асен Василев: Очаква се към 1,6 милиарда да влязат във Фонда за възобновяване в границите на тази година, като те да стартират да идват по съответните планове някъде от юни месец. В момента диалозите с Европейска комисия вървят, одобряването на проекта се чака да се случи в края на март, началото на април. И надлежно плановете, когато тръгнат, би трябвало да стартират да си взимат задатъците, план по план.
Водещ: Тоест това значи, че Брюксел няма кой знае какви забележки по нашия проект, по този начин Ви разбирам.
Асен Василев: Разговорите не са лесни. Както знаете, най-тежкият диалог е по тематика енергетика. Там, по този начин или другояче, в този момент като приключихме със съставянето на бюджета и вървим през бюджетна процедура в Народното събрание, ще стартираме серия от публични разисквания. Вече сме заложили такива със синдикати и работодатели, настрана в част от комисиите в Народното събрание, където да се огледат плановете, които са в настоящата версия на проекта, до момента в който те се разискват с Брюксел. И, в случай че има потребност от корекции, да бъдат нанесени, т.е. проектът да не е изработен на мрачно, да има и много необятно публично разискване около него.
Водещ: Ще отстъпим ли за времевата рамка за затварянето на Мариците?
Асен Василев: За понижението на въглеродния диоксид, което в действителност е европейската зелена политика, нямаме желание да отстъпваме. Там настояването е за 40% понижение на излъчванията по отношение на 2019 година Това, което сега преговаряме с Брюксел, е да няма съответни мощности, асоциирани с това нещо, което би ни разрешило, от една страна, част от българските мощности да се употребяват сезонно – тъкмо когато ни е належащо, през зимата, за посрещане зимния пик, и ни дава много по-голяма еластичност в потребление на системата и много по-голяма еластичност по какъв начин във времето мощности биха излезли от приложимост.
Водещ: Да Ви върна на бюджета, господин Василев. Има ли изясненост за възможна пенсионна промяна от страната на годината? И какви ще са параметрите? Защото покачването на пенсиите по швейцарското предписание е почти нещо, което към този момент не предстои на подозрение, по този начин запознат съм думите на представители на ръководещата коалиция. Само че това надалеч не е единствен детайл от пенсионна промяна, тя би трябвало да бъде малко по-обхватна, доколкото разбирам, та в този смисъл имате ли изясненост към този момент по тази тематика?
Асен Василев: На съдружния съвет по обществена политика бяха направени такива поръчки, че ще се преразгледа по какъв начин работи настоящият пенсионен модел и ще се създадат промени в него. Това, несъмнено, се води главно от МТСП като политика. МФ е подпомагащо звено, доколкото има потребност от спомагателни планове. Така че мощно се надявам да може да се направи тази смяна в... не тъкмо модела, може би, само че параметрите на модела. Тя отново би трябвало да бъде доста необятно публично разисквана. Както знаете, доста пенсионери смятат настоящия модел за неправдив. Това, което се направи, което не беше правено от 2008 година – преизчислението, което влезе в действие от 25 декември, ненапълно за някои хора беше заслужено, защото тези, които са работили по-дълго време, имат по-голям стаж, получиха по-големи нараствания. Но това е тематика с доста комплициран темперамент, тъй като има доста вдовишки пенсии, има пенсии, които са свързани с неспособност да се работи. Така че верният човек, с който да разговаряте по тази тематика, е министър Гьоков.
Водещ: Добре, тук ще създадем една връзка сред едни думи на министър Гьоков, позиция на „ ИТН “ и един вчерашен партиен конгрес. Г-н Гьоков преди няколко дни по време на среща със обществените сътрудници сподели, че и той е за повдигането на парите за безработица от 15 на 18 лв. дневно. От „ ИТН “ разбрахме, че упорстват, в бюджета е планувано 0,8% за просвета и спорт, а те упорстват единствено по едното перо от бюджета да отдели 0,8%. А в това време през вчерашния ден Христо Иванов на партийния конгрес на „ Да, България “ сподели, че планува, че ще има предварителни избори. Всичко наред ли е в обединението, господин Василев? Да не се скарате в този момент за парите в бюджета?
Асен Василев: Поне аз не съм видял такива индикации. Всички бюджети на всички ресори са изговорени със съответните министри. Индикациите са, че всички са удовлетворени с това, което е заложено в настоящия бюджет.
Водещ: А ще има ли промени в параметрите, да вземем за пример за просвета и спорт да бъдат отпуснати повече пари?
Асен Василев: Пак споделих, всичко, което е поискано от съответните министерства, е задоволено. И там, където има съответни планове. Където няма съответни планове и концепциите са били – дайте, с цел да дадем – несъмнено, те не са задоволени. И другото доста значимо нещо, което заявих пред сътрудниците и което кардинално сега използваме в МФ – раздаването на пари в сакове и торби на правилото – ето ви 0,8% от Брутният вътрешен продукт, което е към 1 милиарда лв., и вие си решете какво да вършиме с тях, няма да се случи. За да може едно министерство да отбрани по-голям бюджет, то би трябвало да има съответни планове, с съответните планове да реализират съответни цели и да има доста ясно разказано тъкмо по какъв начин и за какво тези средства ще бъдат не изхарчени, а вложени за постигането на тези цели. И от тази позиция изявления от вида „ Ама би трябвало спортът да е нула цяло и еди какъв брой си, културата да е нула цяло и еди какъв брой си, а пък другите да са еди какъв брой си % от Брутният вътрешен продукт “, са безпредметни. Или има заложени съответни планове и съответни действия, които ще доведат до резултати и надлежно за тях би трябвало финансиране, или няма такива съответни планове и действия. И от там нататък, в случай че има такива съответни планове и действия, несъмнено, въпрос на Министерския съвет, а по-късно на Народното събрание, да реши, в случай че има повече такива готови, в сравнение с могат да бъдат финансирани, кои да бъдат финансирани. Но раздаването на пари – примерно хикс пари за просвета, а вие си мислете какво да ги вършиме, няма да се случва.
Водещ: А пари за армията в този смисъл, изключително в подтекста на напрежението сред Запада и Русия?
Асен Василев: Конкретните планове, които армията е декларирала за рационализация, са финансирани. Както споделих, има заделени 77 млн. лева за превъзмогване на некомплекта и за превеждане на съществуващата войска в боеспособен тип, т.е. за в допълнение наемане и окомплектоване на армията – където има непълни войскови елементи, тъй че има много средства заложени за армията. Те са заложени леко изпреварващо от това, което е в многогодишната стратегия за българската войска.
Водещ: За какво още сте подготвени да отстъпите пред обществените сътрудници? Има ли изобщо нещо, за което сте склонни да отстъпите? Защото и там има доста настоявания – за по-голяма минимална работна заплата, работодатели пък са срещу, както Вие казахте, както всяка година.
Асен Василев: Ние направихме тристранката. Проектът на бюджет беше подсилен в някои елементи от половината или повече от половината работодатели, в други елементи – тази с Национален осигурителен институт, където са минималните заплати и минималният застрахователен предел, несъмнено, не беше. Същото нещо се отнася и за синдикатите. Това е почти общоприетоо. Така че мисля, че от тук нататък нямаме желание да променяме спомагателни параметри в бюджета.
Водещ: Кога би трябвало да бъде признат държавният бюджет?
Асен Василев: Правителственото съвещание е планувано за понеделник, след което ще се окомплектова и допускам във вторник към този момент ще бъде в Народно събрание.
Водещ: Добре. От там нататък, както се споделя, топката е в ръцете а депутатите. Благодаря Ви. Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев в „ Неделя 150 “.
Водещ: Както знаете, уважаеми слушатели, един от най-важните принадлежности за ръководството на несъмнено държавно управление, на несъмнено болшинство, е държавният бюджет. Той, или най-малко първичният вид на неговите параметри, към този момент са ясни, предлагането за подобен е към този момент ясно. Затова в този момент ще беседваме с вицепремиера и министър на финансите Асен Василев. Добър ден, господин Василев.
Асен Василев: Здравейте.
Водещ: Доста анализатори се изредиха да приказват за това, което сте планували в бюджета. Основните рецензии са за това, че няма промени, не се виждат промени, не се виждат поръчките за коренни промени – такива, каквито бяха дадени от Ваша страна. Защо е по този начин? Първо, склонен ли сте с това изказване и за какво?
Асен Василев: Не съм склонен с изказванието. Има няколко много огромни разлики на този бюджет с предходните бюджети. Едно от огромните разлики, по което анализаторите са малко разграничени, е в действителност много огромният дял на вложения, очакван в бюджета. Тук приказваме за удвояване на финансовите вложения. Това дава ясна поръчка, че ние би трябвало да си оправим инфраструктурата в страната – всички типове инфраструктура, освен пътна и железопътна – с цел да може да тръгне стопанската система напред. Всеки, който е учил стопанска система, знае, че това е една от главните предпоставки една стопанска система да се развива.
Водещ: Обаче, споделят - няма задоволително планове, които да бъдат финансирани с тези големи пари.
Асен Василев: Това, най-малко що се отнася до железопътната и до пътната инфраструктура, сътрудниците и от Министерство на регионалното развитие, и от Министерството на превоза споделят, че имат подготвени планове и могат да влагат тези средства в стопанската система в идващите 12 месеца. Така че би следвало да имаме планова подготвеност, най-малко съгласно сътрудниците. Ако нямаме такава планова подготвеност, юни месец по този начин или другояче имаме актуализация и ще се направи преоценка вероятно на тези разноски. Но сега, в случай че си приказваме за разлики, действително ние не чакаме единствено на евросредства, с цел да си създадем инфраструктурата, влагаме и забележителен % национални средства в това. Другото огромно разграничение е, че се прави една много огромна инвестиция в човешки капитал и в развиването на хората – и в обучение, и в опазване на здравето, и в областта на общественото подкрепяне. Което също е много друго като философия от това, което последните 15 години сме виждали в бюджетите. Знаете, че там значително, с изключение на образованието последните 2-3 години, вложенията бяха правени, по какъв начин да кажа, на санитарния най-малко. И това е извънредно значимо, тъй като без обикновено обучение, без обикновено опазване на здравето нито има по какъв начин да стартираме да връщаме сънародници извън, нито нашите служащи могат да станат по-продуктивни и да се развиват. Както знаете, изключително в образованието, имаме насъбрани големи дефицити, сринахме се в класациите на PISA в междинното обучение. Във висшето обучение също имаме огромни дефицити и огромна част от българите избират да продължат висшето си обучение отвън страната. Така че, до момента в който тези неща не се оправят, няма по какъв начин да имаме една просперираща страна. Това са базисни вложения, които всяка една страна би трябвало да направи. Преди да тръгнем към надалеч по-напредничавите неща, като нововъведения и всички други неща, би трябвало да си оправим базисните фактори на произвеждане в стопанската система.
Водещ: Обаче, господин Василев, в случай че греша ме поправете, само че тъкмо за нововъведения, като приказваме за обучение, за смяна на структурата на стопанската система, тъкмо за нововъведения май са планувани малко над 6 млн. лв., нали по този начин? Една извънредно ниска сума.
Асен Василев: Ако става въпрос за Националния фонд за нововъведения, той е на равнището, на което е бил и преди този момент. Истината е, че този фонд досега не е създал иновация. Има поръчки, че той ще стартира да създава нещо свястно, дано да забележим какво ще създава, след което може да се дадат и в допълнение средства.
Водещ: Нека да отидем към една тематика, която беше сложена изключително остро през последните дни, а точно Вашата реакция на реакцията на работодателите на повдигането на минималната работна заплата. Вие казахте, че от пазара би трябвало да бъдат извадени... Тоест не знам дали сте го споделили, споделят хора, които са били там, Вие ще кажете дали това са думите – от пазара би трябвало да бъдат извадени некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да заплащат по този начин, че да няма работещи небогати. Ще им се извините ли, господин Василев?
Асен Василев: За истината не би трябвало да се извиняваме. Истината е, че сега, в случай че погледнем продуктивността на труда, България е малко над 50% - това са данни от 2020 година – от междинната работливост на труда в Европейски Съюз. Ако погледнем равнището на възнаграждение, нашето възнаграждение е към 26% от междинното в Европейски Съюз. Тоест продуктивността и продуктивността на труда доста изпреварва заплащането. Има редица аргументи за какво това е по този начин. Това е обвързвано частично със конструкция на стопанската система, само че истината е, че, в случай че в действителност има работодатели, които не могат да обезпечат задоволително добра организация и задоволително добър артикул, тъй че един служащ да отбрани 350 евро на месец, не мисля, че тези работодатели естествено биха останали на пазара, имайки поради какво се случва със междинните работни заплати и всичко останало. Работодателите вярно споделиха, че страната в действителност е един доста неприятен шеф.
Водещ: Именно.
Асен Василев: И това е по този начин. Точно по тази причина има вицепремиер по дейно ръководство – Калина Константинова, която стартира с общите администрация, електронизацията на процесите, тъй че да се вдигне продуктивността и да се понижат хората, които непродуктивно работят и се движат едни хартии напред-назад. Точно по тази причина всички министерства си оглеждат и самите ведомства, другите типове организации, първостепенни разпоредители, и ще си създадат нови щатни написания, нови равнища на възнаграждение, тъй че в границите на съществуващия бюджет за личен състав, който има, да има по-малко хора, които да са по-продуктивни и по-добре платени. Това е безусловно осъзнато. Ако погледнете в бюджета, има 200 млн. лева, заделени за компенсации навръх хора, които ще бъдат освободени в резултат на тази оптимизация. Отделно има 77 млн. лева за превъзмогване на докомплекта и за усъвършенстване на структурата на армията. Защото това, което виждаме там, е, че имаме над 4000 индивида в постоянната войска, не приказваме за хора, които да седят по министерства и така нататък, които са в пенсионна възраст. Имаме доста огромен брой хора с ТЕЛК, които са в структурите на Министерство на вътрешните работи, които са на улицата. Това не е обикновено функционираща администрация. И от тази позиция работодателите са безусловно прави, че страната би трябвало да си свърши работата, що се отнася до държавните структури.
Водещ: Въпросът е на война ли тръгвате с работодателите, господин Василев? Защото тези думи са много съществени, а реакцията беше също доста остра.
Асен Василев: Не, не мисля, че има война. Истината е, че това, което дълги години се е случвало, последните 15-20 години, това, което се случва, е един непрекъснат танц, където синдикатите споделят – желаеме по-висока минимална заплата, работодателите споделят – ние не желаеме по-висока минимална работна заплата, тъй като това ще докара до безработица. И този танц в последните 20 години видяхме до каква степен ни докара. Трябва да има ясни кардинални критерии – това е, което обсъждахме. Ние в съдружното съглашение сме заложили за оптималния застрахователен приход 2,3 – междинната работна заплата, т.е. когато се подвига междинната работна заплата, в промишлеността се подвига оптималният застрахователен приход. По същия метод в Европа сега се разисква инструкция минималната работна заплата да бъде 50% от междинната, т.е. отново когато се подвигат междинните заплати, да се подвигат и минималните. И по този начин този годишен панаир, в случай че желаеме по този начин да го назовем, ще изчезне и ще има безспорна предвидимост какво се случва по отношение на това по какъв начин се развива стопанската система и по какъв начин се развиват междинните равнища на възнаграждение в стопанската система.
Водещ: Един наш слушател пита от по кое време действително ще се вдигне минималната работна заплата. И 710 лв. ли е финалното решение по въпроса?
Асен Василев: 710 лв. е решението. То зависи от Народното събрание, несъмнено. Парламентът постоянно може да промени параметрите. Ако приемем, че бюджетът ще бъде признат февруари месец, повдигането е заложено да се случи от началото на април.
Водещ: Ако Ви върна на бюджета, за какво още веднъж настоявате за повдигането на оптималния застрахователен предел тъкмо в този момент – още веднъж тематика, по която получавате съществени рецензии – от 3000 на 3400 лв.? И склонни ли сте да се съгласите предлагането на част от работодателите повишението да бъде с 183-184 лв.?
Асен Василев: По същата причина. Когато се подвигат междинните заплати, би трябвало да се подвига и оптималният застрахователен приход. Това е напълно обикновено. Истината е, че когато е въведен оптималният застрахователен приход, той е бил 10 пъти минималната заплата и към 3,8 пъти междинната. В момента ще бъде, в случай че се одобри на 3400 лева, ще бъде по-малко от 5 пъти минималната и 2,25 пъти междинната. Тоест доста е компресиран оптималният застрахователен приход, понижен е по отношение на междинните стойности на възнаграждение в страната. Ако погледнем това, което се случва, тъкмо поради тази годишна... не бих я нарекъл дори среща, а по-скоро в действителност панаир е вярната дума, и един непрекъснат спор, когато има политическо напрежение, не се подвига. Последните две години не е вдиган. И надлежно в този момент се споделя – но той скача с доста. Ако беше вдиган последните две години, нямаше да скача с толкоз доста. Същото нещо го имаме като задържане и 3-4 години преди този момент, преди последното повдигане, когато беше вдигнат от 2600 на 3000 лв.. Така че, отново споделям, това повдигане е напълно обикновено, по никакъв метод няма да натовари бизнеса с някакви огромни спомагателни разноски. Разходът е към 100 лв. на месец на служащ за бизнеса, който заплаща заплата над 3000 лв. на този служащ.
Водещ: Добре, господин Василев, една рецензия, която идва от Вашите сътрудници. Ако греша, ме поправете, само че някак си оставам с усещането, че Вие сте човек с дясно мислене. В този смисъл споделям, че от Вашите сътрудници идва тази рецензия, които споделят – за какво е толкоз огромен дългът, който ще поемем. И не е ли на този декор доста невисок растежът, който е очакван?
Асен Василев: Дългът, който поемаме, в действителност не е огромен. Дългът, който поемаме, е доста по-малък от финансовите вложения, които ще създадем. Ние поемаме дълг, с цел да влагаме. Не поемаме дълг, с цел да плащаме пенсии или да плащаме обществени заплащания, или да плащаме държавни разноски. Ако погледнете, вложенията са 5,8% от Брутният вътрешен продукт, а дългът, който поемаме, е по-малко от 4% от Брутният вътрешен продукт. Тоест доста по-малко и от вложенията, които вършим. Между другото, в случай че погледнете от Бюджет 2021 и средносрочната стратегия, т.е. последният бюджет, който е одобряван постоянен, за тази година без тези вложения е планувано в средносрочната стратегия от предходната година дългът да бъде 27,2% от Брутният вътрешен продукт. Това, което ние предлагаме сега, е 24,8% от Брутният вътрешен продукт. Тоест по-ниско от това, което е било планувано предходната година да се вземе тази година.
Водещ: Тоест казвате, че ще вземете по-малко заеми, в сравнение с са предвиждали предходните ръководещи.
Асен Василев: Точно по този начин. И то при много ускорени удвоявания на финансовите вложения. И тук идва това, за което си приказваме – че с помощта на забележителното усъвършенстване на приходите в хазната, ние в действителност можем да удвоим финансовите вложения и да вземем по-малко дълг. И това се надяваме да продължи и в идващите години, защото надалеч не всички благоприятни условия за събираемост са изчерпани. Вървим промишленост по промишленост сега и слагаме ограниченията. Както и надалеч не всички течове са спрени, за жалост, към момента.
Водещ: Обаче този растеж на стопанската система, господин Василев, който сте планували, още веднъж не ни прави догонваща страна – страна, която догонва по-развитите от нея, нали по този начин?
Асен Василев: Почти 5% - 4,8% е заложено като растеж на стопанската система. Това, несъмнено, е действителен ръст… Но по този начин или другояче номиналният растеж никой не го гледа. Реалният растеж е 4,8, което е по-бързо от средноевропейския, сигурно. Не е това, което ни се желае, само че не мисля, че е реалистично да заложим доста по-висок растеж към този миг.
Водещ: А за какво не можем да заложим по-висок растеж?
Асен Василев: Това, което Вие казахте – че занапред активизираме опцията за вложения, занапред би трябвало да се пренастрои, в случай че щете и политиката на пазара на труда, да се вдигне добавената стойност на част от производствата, да влязат производства с по-висока добавена стойност. Имаме да пренаредим цялата енергетика, която сега с тези високи равнища, които поддържаме на цените, спъва развиването. Тоест ние залагаме доста дейни дейности, от една страна, само че, въпреки това, има много наследени структурни проблеми, които би трябвало да се оправят, преди да стартираме да виждаме в действителност съществени растежи на Брутният вътрешен продукт, от 6,7,8%. Имаме, както знаете, и проблем със правосъдната система. Знаете, че румънците сега, в който вкараха почти едно държавно управление в пандиза, тогава видяха високите растежи на стопанската система.
Водещ: Тоест да Ви разбирам, че бюджетът, който оферирате в този момент, е нещо като подготовка за бюджета, който ще предложите за актуализацията през юни, по този начин ли?
Асен Василев: Силно се надяваме. Истината е, че това, което МФ прави, действително е да облича в числа политики и планове, които другите министерства приготвят и са подготвени да създадат. Всъщност от тази позиция ние сме заложили всичко, което е готово все още или може да бъде планувано, че ще бъде готово в къси периоди, само че сътрудниците занапред стартират работа, занапред почват да преструктурират част от браншовете, да залагат нови политики и планове. И това ще се види, уповавам се, идващите шест месеца да бъде направено и да може да се види облечено в числа. Най-важният миг там е в действителност, че парите би трябвало да се дават за действителни реализирани резултати
Водещ: Друга огромна рецензия, господин Василев, е, че предвиждате прекалено много пари да бъдат изхарчени. Човек разумно си задава въпроса – с тази четворна коалиция да не би това да е повода за тези огромни разходи – да желаете да удовлетворите настояванията или желанията на всички съдружни сътрудници.
Асен Василев: Ние си стоим в ограничаването от 40% от Брутният вътрешен продукт, що се отнася до частта държавен бюджет, което не е променено в Закона за обществените финанси. Така че, от тази позиция, не харчим нещо доста повече от предходните години. Това, което виждаме обаче, е, че има много повече събрани приходи в хазната и Брутният вътрешен продукт също пораства, което значи, че в номинално изражение харчовете ще бъдат по-големи.
Водещ: И надлежно по-големите разходи разумно са довели и до по-голям недостиг, нали по този начин? Над 4% недостиг при 3% условие по Маахстрихтските критерии. В този смисъл отдалечаваме ли се от Еврозоната?
Асен Василев: По Маахстрихтските критерии, в случай че броим недостига, той е към 2,5.
Водещ: Вие не броите Ковид парите, Ковид ограниченията?
Асен Василев: Ковид парите, да. В момента, както знаете, във всички страни в Европейски Съюз Ковид парите не се броят. Това е една от аргументите за какво и всички други страни сега не съблюдават Маахстрихтските критерии. Има взето решение за тази година, имаше и за предходната, че Ковид парите не се включват в оценката на недостига. Така че там сме дори по-добре от критериите.
Водещ: Добре, и все пак за какво е подобен дефицитът, господин Василев, в случай, че казвате, че има по-големи доходи в бюджета ще се взимат заеми, за какво въобще бюджетът е очакван на недостиг?
Асен Василев: Много е просто. Ако махнем финансовите вложения ще излезем на остатък от 1,7%. Но това значи да не влагаме. Което е една политика, която можем да вършим – да чакаме европейски пари и да влагаме единствено това, което идва като европейски пари. Видяхме тази политика последните 15 години до каква степен ни докара.
Водещ: Като казвате европейски пари, господин Василев, до каква степен стигнахме с диалозите за Плана за възобновяване с Брюксел? Пари по него ще има ли до края на годината, или към момента е рано?
Асен Василев: Очаква се към 1,6 милиарда да влязат във Фонда за възобновяване в границите на тази година, като те да стартират да идват по съответните планове някъде от юни месец. В момента диалозите с Европейска комисия вървят, одобряването на проекта се чака да се случи в края на март, началото на април. И надлежно плановете, когато тръгнат, би трябвало да стартират да си взимат задатъците, план по план.
Водещ: Тоест това значи, че Брюксел няма кой знае какви забележки по нашия проект, по този начин Ви разбирам.
Асен Василев: Разговорите не са лесни. Както знаете, най-тежкият диалог е по тематика енергетика. Там, по този начин или другояче, в този момент като приключихме със съставянето на бюджета и вървим през бюджетна процедура в Народното събрание, ще стартираме серия от публични разисквания. Вече сме заложили такива със синдикати и работодатели, настрана в част от комисиите в Народното събрание, където да се огледат плановете, които са в настоящата версия на проекта, до момента в който те се разискват с Брюксел. И, в случай че има потребност от корекции, да бъдат нанесени, т.е. проектът да не е изработен на мрачно, да има и много необятно публично разискване около него.
Водещ: Ще отстъпим ли за времевата рамка за затварянето на Мариците?
Асен Василев: За понижението на въглеродния диоксид, което в действителност е европейската зелена политика, нямаме желание да отстъпваме. Там настояването е за 40% понижение на излъчванията по отношение на 2019 година Това, което сега преговаряме с Брюксел, е да няма съответни мощности, асоциирани с това нещо, което би ни разрешило, от една страна, част от българските мощности да се употребяват сезонно – тъкмо когато ни е належащо, през зимата, за посрещане зимния пик, и ни дава много по-голяма еластичност в потребление на системата и много по-голяма еластичност по какъв начин във времето мощности биха излезли от приложимост.
Водещ: Да Ви върна на бюджета, господин Василев. Има ли изясненост за възможна пенсионна промяна от страната на годината? И какви ще са параметрите? Защото покачването на пенсиите по швейцарското предписание е почти нещо, което към този момент не предстои на подозрение, по този начин запознат съм думите на представители на ръководещата коалиция. Само че това надалеч не е единствен детайл от пенсионна промяна, тя би трябвало да бъде малко по-обхватна, доколкото разбирам, та в този смисъл имате ли изясненост към този момент по тази тематика?
Асен Василев: На съдружния съвет по обществена политика бяха направени такива поръчки, че ще се преразгледа по какъв начин работи настоящият пенсионен модел и ще се създадат промени в него. Това, несъмнено, се води главно от МТСП като политика. МФ е подпомагащо звено, доколкото има потребност от спомагателни планове. Така че мощно се надявам да може да се направи тази смяна в... не тъкмо модела, може би, само че параметрите на модела. Тя отново би трябвало да бъде доста необятно публично разисквана. Както знаете, доста пенсионери смятат настоящия модел за неправдив. Това, което се направи, което не беше правено от 2008 година – преизчислението, което влезе в действие от 25 декември, ненапълно за някои хора беше заслужено, защото тези, които са работили по-дълго време, имат по-голям стаж, получиха по-големи нараствания. Но това е тематика с доста комплициран темперамент, тъй като има доста вдовишки пенсии, има пенсии, които са свързани с неспособност да се работи. Така че верният човек, с който да разговаряте по тази тематика, е министър Гьоков.
Водещ: Добре, тук ще създадем една връзка сред едни думи на министър Гьоков, позиция на „ ИТН “ и един вчерашен партиен конгрес. Г-н Гьоков преди няколко дни по време на среща със обществените сътрудници сподели, че и той е за повдигането на парите за безработица от 15 на 18 лв. дневно. От „ ИТН “ разбрахме, че упорстват, в бюджета е планувано 0,8% за просвета и спорт, а те упорстват единствено по едното перо от бюджета да отдели 0,8%. А в това време през вчерашния ден Христо Иванов на партийния конгрес на „ Да, България “ сподели, че планува, че ще има предварителни избори. Всичко наред ли е в обединението, господин Василев? Да не се скарате в този момент за парите в бюджета?
Асен Василев: Поне аз не съм видял такива индикации. Всички бюджети на всички ресори са изговорени със съответните министри. Индикациите са, че всички са удовлетворени с това, което е заложено в настоящия бюджет.
Водещ: А ще има ли промени в параметрите, да вземем за пример за просвета и спорт да бъдат отпуснати повече пари?
Асен Василев: Пак споделих, всичко, което е поискано от съответните министерства, е задоволено. И там, където има съответни планове. Където няма съответни планове и концепциите са били – дайте, с цел да дадем – несъмнено, те не са задоволени. И другото доста значимо нещо, което заявих пред сътрудниците и което кардинално сега използваме в МФ – раздаването на пари в сакове и торби на правилото – ето ви 0,8% от Брутният вътрешен продукт, което е към 1 милиарда лв., и вие си решете какво да вършиме с тях, няма да се случи. За да може едно министерство да отбрани по-голям бюджет, то би трябвало да има съответни планове, с съответните планове да реализират съответни цели и да има доста ясно разказано тъкмо по какъв начин и за какво тези средства ще бъдат не изхарчени, а вложени за постигането на тези цели. И от тази позиция изявления от вида „ Ама би трябвало спортът да е нула цяло и еди какъв брой си, културата да е нула цяло и еди какъв брой си, а пък другите да са еди какъв брой си % от Брутният вътрешен продукт “, са безпредметни. Или има заложени съответни планове и съответни действия, които ще доведат до резултати и надлежно за тях би трябвало финансиране, или няма такива съответни планове и действия. И от там нататък, в случай че има такива съответни планове и действия, несъмнено, въпрос на Министерския съвет, а по-късно на Народното събрание, да реши, в случай че има повече такива готови, в сравнение с могат да бъдат финансирани, кои да бъдат финансирани. Но раздаването на пари – примерно хикс пари за просвета, а вие си мислете какво да ги вършиме, няма да се случва.
Водещ: А пари за армията в този смисъл, изключително в подтекста на напрежението сред Запада и Русия?
Асен Василев: Конкретните планове, които армията е декларирала за рационализация, са финансирани. Както споделих, има заделени 77 млн. лева за превъзмогване на некомплекта и за превеждане на съществуващата войска в боеспособен тип, т.е. за в допълнение наемане и окомплектоване на армията – където има непълни войскови елементи, тъй че има много средства заложени за армията. Те са заложени леко изпреварващо от това, което е в многогодишната стратегия за българската войска.
Водещ: За какво още сте подготвени да отстъпите пред обществените сътрудници? Има ли изобщо нещо, за което сте склонни да отстъпите? Защото и там има доста настоявания – за по-голяма минимална работна заплата, работодатели пък са срещу, както Вие казахте, както всяка година.
Асен Василев: Ние направихме тристранката. Проектът на бюджет беше подсилен в някои елементи от половината или повече от половината работодатели, в други елементи – тази с Национален осигурителен институт, където са минималните заплати и минималният застрахователен предел, несъмнено, не беше. Същото нещо се отнася и за синдикатите. Това е почти общоприетоо. Така че мисля, че от тук нататък нямаме желание да променяме спомагателни параметри в бюджета.
Водещ: Кога би трябвало да бъде признат държавният бюджет?
Асен Василев: Правителственото съвещание е планувано за понеделник, след което ще се окомплектова и допускам във вторник към този момент ще бъде в Народно събрание.
Водещ: Добре. От там нататък, както се споделя, топката е в ръцете а депутатите. Благодаря Ви. Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев в „ Неделя 150 “.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ